Р Е Ш Е Н И Е
№
1939 13.11.2019г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 2117 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с
чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от „Джейелпи“ ЕООД, представлявано от Д.И.Л.-
управител, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.
Крайезерна, №159 срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № ФК-241-0339947/10.07.2019 година на Д.Т.В. - началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено принудителна административна мярка „Запечатване на търговски
обекта- закусвалня ЗИА, находяща се в гр. Поморие, ул.“Граф Игнатиев“ № 8а и
забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни.
В жалбата се излагат възражения, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, поради липса на допуснато от страна на дружеството
нарушение на чл.42, ал.1, т.2 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. На следващо място се излагат доводи, че в конкретния случай ПАМ не
изпълнява нито една от законоустановените цели по чл.22 от ЗАНН. Счита се, че
заповедта е постановена при съществени нарушения на процесуалния закон,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска
се отмяна на оспорения акт.
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административният орган в административното производство е представена заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект (л.41).
Видно от заповед № 2106/30.03.2018г. на Изпълнителния
Директор на ТД на НАП, Даниел Вълканов е бил преназначен на длъжност началник
на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП
Бургас (л.40).
От ответния
орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка №
0339947/04.07.2019г., опис на паричните средства в касата, дневен финансов
отчет, принтиран на 04.07.2019г. в 13:43 часа, касаещ същия ден, с оборот от 1419,14
лв. с ДДС, при установена фактическа наличност от 1580,27 лева и въведени в
касата пари в размер на 150 лева и служебо изведени 9,25 лева (л.15-20).
Представено по делото е декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение – С.Иванова – на
длъжност - обслужващ магазини (л.20) и К.Иванчевич (л.21), както и извлечения
от електронната система на НАП за дължими към 09.07.2019г. данъчни и
осигурителни вноски, за данъчен резултат на дружеството за периода 2013-2018г.,
както и АУАН - 2 бр. за констатираните при проверката административни нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява от законния си или
упълномощен представител.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас
представя пълната административна преписка, редовно призован, се представлява
от юк. И.-К., която оспорва жалбата и изразяват становище за неоснователност на
същата. Иска се присъждане на юрискунсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
От съставения по повод на проверката протокол за
проверка се установява това, че на 04.07.2019г. служители на ТД на НАП – гр.
Бургас извършили проверка на стационарен търговски обект, закусвалня ЗИА,
находящ се в гр.Поморие, ул.“Граф Игнатиев“ №8а, стопанисван от „ДЖЕЙЕЛПИ“ ЕООД
с ЕИК *******. При проверката не е присъствал законният представител на
дружеството, но негов работник, което обстоятелство е допустимо и
законосъобразно според разпоредбата на чл.50, ал.3 ДОПК.
В хода на проверката била извършена контролна покупка
на 1 брой милинка и 2 бр, вода на обща стойност 3,00 лева, като сумата е
заплатена от служител на ТД на НАП в брой, а за покупката е издаден фискален
касов бон №00233580304/04.07.2019г. (л.18). Установено е, че в обекта има
работещо фискално устройство (ФУ), модел DATECS с рег. № 4057015. Констатирано е,
че търговеца „ДЖЕЙЕЛПИ“ ЕООД, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, не съхранява в обекта паспорт на ФУ, с което е
допуснато нарушение на данъчното законодателство и по-конкретно на разпоредбите
на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Установено е и непълно попълване на
първата страница на Книгата за дневните финансови отчети по образец , а именно
наименованието и адресът на търговския обект, за който книгата се отнася.
На 10.07.2019 година, административният орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване и със служебно събрани такива, е приел, че след
като дружеството не съхранява в обекта паспорта на ФУ, от обективна и субективна
страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.42 ал.1,
т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С
оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д” от ЗДДС е издал и
оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № ФК-241-0339947/10.07.2019
година, с която е разпоредил срещу „ДЖЕЙЕЛПИ“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: град Бургас, ул. Крайезерна №159, представлявано от Д.И.Л.,
„да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на
търговски обект – закусвалня, находящ се в гр.Поморие, ул. Граф Игнатиев №8а.
Със същата заповед е бил забранен и достъпа до обекта за срок от 5 (пет)
работни дни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно,
че тя е връчена на упълномощено лице на търговеца на 19.08.2019г., а жалбата срещу
заповедта е подадена чрез началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП на 23.08.2019г., следователно е подадена в срок.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК-241-0339947/10.07.2019г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - закусвалня
ЗИА, находяща се в гр.Поморие, ул.“Граф Игнатиев“ № 8а стопанисвано от „ДЖЕЙЕЛПИ“
ЕООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Д.И.Л., както и забрана на
достъпа до него за срок от 5 дни. Изложени са мотиви, че с констатираното
нарушение по чл.118 от ЗДДС във вр. с чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вредата се изразява във това, че за контролните органи
е невъзможно в момента на проверката да проверят дали това ФУ е декларирано за съответния
обект, а от там и дали оборотите на това ФУ са правилно отчетени.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“
в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186
от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.
По съществото на спора, след преценка на събраните по
делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган действа
при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби уреждащи
налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че по време на проверката в проверявания търговски обект
не се съхранява паспортът на ФУ. Този факт се отрича от жалбоподателя, но
практически не бива оборен чрез представяне на паспорта на фискалното
устройство в момента на проверката. От представения по делото протокол за
извършена проверка № 0339947 от 04.07.2019г., който е официален
свидетелстващ документ, неоспорен от жалбоподателя и обвързващ съда с
материална доказателствена сила, поради изготвянето му изцяло съобразно
разпоредбите на чл.50 ДОПК, се установява, че в търговския обект – закусвалня
ЗИА, находящ на в гр.Поморие, ул. Граф Игнатиев № 8а не се съхранява паспорта
на ФУ. Протоколът не е оспорен от жалбоподателя по съответния за това ред,
поради което обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от
външна страна така, както е посочено в него. Нарушението е осъществимо, чрез
бездействие, като единствен способ за оборването му е представянето на поисканите
документи, което не е било сторено. Това обстоятелство е отразено в
надлежносъставения официален свидетелстващ документ и не е било оборено в хода
на съдебното производство, въпреки указанията на съдебния състав, че
позитивните факти от които страната черпи права следва да бъдат доказани от
нея. Това обстоятелство затруднява упражняването на текущ фискален контрол и
води до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговеца. В същото
време дейността му е професионална и дългогодишна, като той следва да бъде
наясно с всички, произтичащи от нея свои права и задължения.
При това положение на административния орган не му е
останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1,
б."д" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на
електронен носител“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при
констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния
орган.
В настоящия случай, в оспорената Заповед №
ФК-241-0339947/10.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в
главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на
фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно
констатирано бездействие – несъхраняване на документ издаден от и във връзка с
ФУ – паспорт на ФУ. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния
орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към
съставения в деня на проверката ПИП №0339801/02.12.2018г., а от друга е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ
Отразени в заповедта са и правните основания за
постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б “д“ ЗДДС. При сравнението
им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни
изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”д” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не спазва реда или
начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.42, ал.1, т.2 от
Наредбата.
Не е спорно, че жалбоподателя е задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 42,
ал.1, т.2 от същата наредба лице по чл. 3 със стационарен търговски обект
съхранява в него паспорта на ФУ. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил соченото нарушение, безспорно при
проверката в обекта не са се съхранявали изискуемите документи. Именно това
правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Съгласно §1,
т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели, да е
част от притежаван недвижим имот или да е производствен склад или превозно средство,
от което се извършват продажби.
В протокола
за извършена проверка е отразено извършеното нарушение от дружеството на чл.
42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като работникът в
качеството му на представител по смисъла на чл.50, ал.3 ДОПК е отразил
собственоръчно, че няма възражения и забележки. За този род нарушения,
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е предвидено
отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на
принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един
месец".
Субект на
нарушението по чл. 42 от Наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект. В случая безспорно
от доказателствата по делото е установено, че обект - закусвалня ЗИА, находящ в
гр.Поморие, ул. Граф Игнатиев № 8а. е стопанисван от "Джейелпи" ЕООД.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл.186, ал.3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата
на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК-241-0339947/10.07.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено
да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от пет дни, което е обосновано с
факта, че задълженото лице е извършило констатираното нарушение по несъхранение
на паспорта на ФУ, както и с ненадлежното попълване на първата страница на
книгата за дневните финансови отчети и с установено раминаване в касовата
наличност в размер на 20,41 лева вповече в касата, която сума не е била
отразена с функцията на ФУ за „служебното й въвеждане“. Мотиви са
продължителността на мярката са и обстоятелството, че провереното лице е регистрирано
по ЗДДС, а среднодневните му обороти са около 414,94 лв., с това , че лицето
има публични задължения към НАП в размер на 171 924,89 лева. Към
09,.07.2019г., а ГФР за 2018г. е печалба в размер на 320 614,53 лева, за
2017г. е печалба в размер на печалба от 385 243,12лв., за 2016 –
43 311 лв., а за 2015г. – 91 743,83лв.
Действително, според настоящия съдебен състав, така
констатираните обстоятелства са ирелевантни за обосноваване продължителността
на ПАМ, с изключение на първото от тях. Мотивите за неспазване на задължението
за съхраняване в обекта на паспорта на ФУ – чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ обосновават размера на мярката, като от съществено
значение е обстоятелството, че размерът е към минимума, въпреки че липсват
доказателства както за смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността на
търговеца обстоятелства, които да обосноват размер извън средния, но
положението на търговеца не може да бъде влошавано в хода на съдебното
производство от една страна, а от друга при проследяване административната
практика на ответния орган в редица решения с идентичен предмет на нарушението,
съдът констатира трайност и предвидимост в същата. За допуснато нарушение на
разпордбата на чл.42, ал.1, т.1 или т.2 ЗДДС органът в продължение на повече от
година определя винаги продължителност в размер на 5 дни.(адм.д. №563/2017г.,
3415/2018г., 1738/2019г. и 1825/2019г. , всички по описа на АС Бургас).
Съдът счита, че определената продължителност на ПАМ
няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради невисоките
дневни обороти на същия (414,94 лева) и минималните печалби, извличани от тях.
Така определеният размер макар и под средния,
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция и то не само що се отнася до
личната преввенция, но и до обществената. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на
високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и
свързаните с него задължения и разколебава всяко предположение за случайния
характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е
определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране
превантивната функция на ПАМ.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че
при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗПАМ) № ФК-241-0339947/10.07.2019г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната страна за
присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в
минималния дължим размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. чл.161, ал.1 ДОПК, т.е. 500,00 лева.
С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр.
Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джейелпи“ ЕООД, представлявано от
Д.И.Л.- управител, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, ул. Крайезерна №159 срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № № ФК-241-0339947/10.07.2019 година на Д.Т.В. - началник
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект-закусвалня
ЗИА, находяща се в гр.Поморие, ул.“Граф Игнатиев“ № 8а и забрана за достъп до
него за срок от 5 /пет/ дни.
ОСЪЖДА „Джейелпи“ ЕООД, представлявано от Д.И.Л.-
управител, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.
Крайезерна №159 да заплати в полза на Национална агенция за приходите гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: