ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 11.06.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА
НЕДЕЛЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Вълева ВНЧД № 280 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С определение от 22.05.2020 г., постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 570/2020 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 14 състав, СНС е оставил без уважение искането на защитниците
на част от подсъдимите лица по чл. 249, ал. 2, във вр. с 248, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния
акт.
Срещу определението на СНС от 22.05.2020
г. е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимата А.Б.А.- адв. К., в
която се излагат аргументи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на същото и се иска неговата отмяна. Счита се, че неправилно и
необосновано са отхвърлени възраженията на защитата, че в обвинителния акт
липсва каквато и да е конкретика относно съставомерните признаци на деянието по
чл. 321 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата А.А., поради
което са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правата на подсъдимата да научи за какво престъпление е привлечена и предадена
на съд в това й качество. Счита се, че е налице противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на
очертаната в обвинителния акт цел на инкриминираната организирана престъпна
група, а именно извършване на престъпления по чл. 301-304а от НК, както и че то
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото
не е отстранено, въпреки приложената от СНС процедура по чл. 248а от НПК. Поради
изложеното се иска определението на СНС да бъде отменено, а делото върнато на
прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила.
Определението е обжалвано и от
подсъдимия Г.Т. чрез неговия защитник- И.Л. с твърдения за незаконосъобразност
и необоснованост на същото. Излага се, че в обвинителния акт липсват факти за
времето и начина на съгласуване на волите на подсъдимите и структурираността на
сдружението. Според защитата обвинението е неясно и противоречиво, тъй като се
твърди, че ОПГ е създадена с користна цел и че същевременно целта й е даване
и/или обещаване, предлагане на подкупи. Иска се определението да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което съдебното производство да бъде прекратено
и делото, върнато на прокурора за отстраняване на твърдените съществени
нарушения на процесуалните правила. Депозирано е и допълнение, с което се
доразвиват доводите, изложени в частната жалба, като се излага и че
непосочването на целта за предаване на сумата по обвинението по чл. 304а, пр. 3
във вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК, повдигнато на подсъдимия Г.Т.,
представлява съществено процесуално нарушение. Твърди се и съществуващо противоречие
в обвинителната теза, а именно, че на подсъдимия Т. е повдигнато обвинение за
участие в ОПГ, създадена с користна цел и обвинение за вторично престъпление,
което е свързано с предаване на суми- даване на подкуп.
Съдът, след като се запозна с доводите,
изтъкнати в частните жалби и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Частните жалби са подадени в срока по
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт и са процесуално допустими.
Разгледани по същество частните жалби се
явяват неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство
е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д.Г.Й., И.Л.А., Д.К.К., Г.Й.Р., А.Б.А.
и Г.Б.Т. за участие в организирана престъпна група- престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Отделно на обвиняемия Д.Г.Й. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 1 и т. 4,
б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1 от НК, а на подсъдимия Г.Б.Т. за престъпление по чл.
304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК.
С определението, предмет на въззивна
проверка, съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а доводите на защитата в тази насока са
оставени без уважение. СНС е установил, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изложени достатъчно подробни фактически твърдения относно
естеството на взаимоотношенията между подсъдимите, за които прокуратурата
твърди, че са членове на организирана престъпна група.
Съдът е приел, че е налице противоречие
между престъпната деятелност, поставена като цел на ОПГ, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и посочената в диспозитива на
отделните обвинения на подсъдимите лица. Поради това СНС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка, а именно в обстоятелствената част на обвинителния
акт целта на ОПГ да се чете, че е за извършване на престъпления по чл. 301-304а
от НК, като е счел, че противоречието би могло да бъде преодоляно чрез
използване на процесуалния институт по чл. 248а от НПК.
По отношение на наведените от защитата
аргументи относно повдигнатите обвинения за извършено вторично престъпление от
подсъдимия Г.Т. по чл. 304а, пр. 3 във вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК и от
подсъдимия Д.Й. по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочена конкретна цел за
предаване на паричната сума, СНС е приел, че фактическите твърдения, пряко
относими към целта на ОПГ, могат да се отнесат като достатъчно подробни и ясни
и към целта на предаване на паричната сума.
Настоящият съдебен състав намира
съображенията на СНС за правилни и законосъобразни.
В обвинителния акт- от стр. 2 до стр. 8,
подробно и с необходимата пълнота са посочени фактическите обстоятелства относно
участието на подсъдимите лица в инкриминираната от държавното обвинение
организирана престъпна група. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г.
на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК: „В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му
(чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК). Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване
на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.“. На стр. 2 от
обвинителния акт прокурорът е очертал темпоралния период на съществуване на
твърдяната от обвинението ОПГ- а именно 01.01.2016 г.-12.01.2017 г.
Обвинението, повдигнато на подсъдимите лица, е по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
4, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, като изпълнителното му деяние се изразява в участие
в организирана престъпна група. АСНС намира, че в обвинителния акт ясно са
очертани ролите на отделните лица в организираната престъпна група, посочен е и
приносът на всеки за постигане целите на групата. На стр. 3, абзац втори от
обвинителния акт са посочени времето и мястото на съгласуване на волите на
подсъдимите лица, като в абзац 5 е описано и включването и ролята на подсъдимия
Т. в ОПГ.
По отношение на целта, за която е
създадена групата, а именно извършване на престъпления по чл. 301-304а от НК,
действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е било посочено „чл.
301-302 от НК“ (стр. 7, абзац 3, изр. 1 от обвинителния акт). Настоящият
съдебен състав намира, че се касае действително за технически пропуск, а не за
съществено процесуално нарушение и СНС надлежно и законосъобразно на основание
чл. 248а от НПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, поради което
същата се явява отстранена.
По отношение на твърдяното от защитата
на подсъдимия Т. противоречие в обвинителната теза, а именно, че на подсъдимия
е повдигнато обвинение за участие в ОПГ, създадена с користна цел и обвинение
за вторично престъпление, което е свързано с предаване на суми- даване на
подкуп, АСНС намира, че не е налично такова, изводимо от описаната от
държавното обвинение роля на подсъдимия Т. в престъпното сдружение. Според
държавното обвинение подсъдимият Т. е получавал паричните средства от лицата,
като впоследствие ги е предавал на останалите участници в групата и именно във
връзка с такова предаване на парична сума е повдигнатото обвинение за
осъществено вторично престъпление от подсъдимия Т..
По отношение на възражението на защитата,
че в обвинителния акт не е посочена целта на соченото предаване на сума от
страна на подсъдимия Т. на подсъдимия Д., за което на двамата са повдигнати
обвинения за извършени вторични престъпления, АСНС намира същото за
неоснователно. В обвинителния акт достатъчно пълно и подробно са посочени
ролите на подсъдимите лица в инкриминираната от държавното обвинение ОПГ и
функциите, които същите са имали. След като повдигнатото обвинение за вторично
престъпление е твърдяно от прокуратурата да е извършено в изпълнение на
поставената цел от групата, а именно извършване на престъпления по чл. 301-304а
от НК, СНС правилно е приел, че тази цел може да се отнесе и към целта, с която
е извършено вторичното престъпление, още повече, като се има предвид очертаната
от обвинението роля на подсъдимия Т. в престъпното сдружение.
Поради изложеното АСНС намира, че при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават прекратяване на съдебно производство и връщане на делото на прокурора. Не е нарушено правото на обвиняемите да научат за какво престъпление са привлечени в това им качество, поради което те успешно могат да упражняват правото си на защита срещу така повдигнатите им от Специализираната прокуратура обвинения.
След
цялостна проверка на оспореното определение въззивният съд намира, че същото е
правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 22.05.2020г., по Н.О.Х.Д. № 570/2020г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.