Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 16.10.2023
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гражданско дело № 10235 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Д.Т., Л.В.М.
и Д.В.М., последните двама представлявани от законния им представител М.Д.Т. срещу З. „Б.И.“
АД обективно съединени искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД
за
следните
суми: сума в общ размер от 510000 лева
/М.Д.Т. претендира сумата от 150 000 лева, Л.В.М. претендира сумата от 200 000
лева и Д.В.М. претендира сумата от 200 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от смъртта на починалия В.Л.М.
по повод настъпило застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и сума в общ размер от 40 035 лева, формирана по
следния начин:Л.В.М. претендира сумата от 200 000 лева, представляваща дължима
минимална издръжка за периода от 18.12.2014г. до 07.10.2024г. и Д.В.М.
претендира сумата от 24 990 лева, представляваща дължима минимална издръжка за
периода от 18.12.2014г. до 22.04.2031г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от 18.12.2014г. /датата на процесното ПТП/ до окончателното
изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 18.12.2014г. в посока от гр. Сливен за гр. Ямбол Т.И.С., управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******загубва
контрол върху него и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фиат“,
с рег. *******като в резултат на инцидента починал В.Л.М., който пътувал в
автомобила, управляван от Т.С.. Ищците твърдят, че по случая било ДП №
1749/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. Сливен, което първоначално било
прекратено с постановление от 21.10.2015г., тъй като в хода на наказателното
производство според ищците било неправилно установено, че лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *******е управляван от починалия В.Л.М., а впоследствие
постановлението било отменено с указания за извършване на допълнителна
комплексна експертиза за установяване на обстоятелството кой е бил водачът на
процесния автомобил.
В ИМ се посочва, че
ищцата М.Д.Т.
е била във фактическо съжителство с починалия В.Л.М. в продължение на около 10 години, а другите двама ищци са били
негови деца. В резултат от процесното ПТП ищците претърпяли
изключително тежка загуба. В тази връзка се релевира,
че ищците заедно с починалия В.Л.М. били едно сплотено и задружно семейство,
силно привързани един към друг. Завяват, че неочаквана смърт на В.Л.М. дълбоко
травмирала ищците като се отразила
изключително негативно на цялостния им начин на живот. В този смисъл
посочват, че моралните страдания и претърпяната скръб са огромни и неописуеми и
ще ги съпътстват през целия им живот. Ищците заявяват, че ответникът не е
изплатил каквото и да било обезщетение, поради което намират предявените искове
за основателни и доказани изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Оспорва исковете като
неоснователни като в тази връзка са релевирани
следните възражения: оспорен е размерът на исковете; оспорено е наличието на
деликт; оспорено е твърдението на ищците, че водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******е починалият
В.Л.М. като в тази връзка се заявява, че водачът е Т.И.С.; ответникът
заявява, че починалият В.Л.М. е делинквент, а не пострадало лице; с влязло в сила Решение с
№ 267/27.09.2016г. по в. гр. д. № 267/2016г. по описа на ОС – гр. Сливен е
установено със задължителна сила, съобразно нормата на чл. 297 ГПК, че Т.И.С. има качеството на
пострадало лице, а не на делинквент, като
същевременно е установено, че водачът на процесния автомобил е починалият В.Л.М.. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване, като в тази връзка заявява, че ако се приеме, че починалият В.Л.М. не е бил водач, а пътник, то същият
е бил без поставен предпазен колан; искът на ищцата М.Д.Т. е неоснователен,
доколкото същата не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, съгласно
ПП на ВС № 4/1968г. и ПП на ВС № 5/1969г. Направено е възражение за погасяване
на претенцията за законна лихва по давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав,
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове са допустими като в тази връзка следва да изложи следните
съображения: съгласно параграф 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. В случая по делото няма данни и не се твърди да е
договорено друго, следователно в случая се прилага отмененият КЗ и не са приложими нормите на действащия КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 КЗ /отм./,
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на
делинквента. Основателността на иска, освен наличието
на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието
на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
С изготвения по делото доклад /л.
130, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните следните обстоятелства: настъпване на ПТП на 18.12.2014г., в резултат от което е загинал В.Л.М.; наличието на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******. По делото е безспорно
установено и обстоятелството, че В.Л.М. и ищцата М.Д.Т. са били във фактическо
съжителство в продължение на около 10 години, а другите двама ищци: Л.В.М. и Д.В.М. са били техни деца.
Основният спорен въпрос между
страните по делото е дали починалият В.Л.М. е бил водач на процесния автомобил, доколкото самите ищци в исковата молба
твърдят, че именно водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******е причинил процесното
ПТП, като е нарушил правилата на ЗДвП и е навлязъл в насрещната лента за
движение /л. 2/. Ето защо самите ищци обосновават извода, че именно водачът на
процесния автомобил има
качеството на делинквент. В тази връзка по делото е приета
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза /л. 270 – л. 289/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като
обективно и професионално изготвена, от която се установява следното: въз
основа на наличната по делото медицинска документация по отношение на починалия В.Л.М. са установени следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма; лицева травма; тежка гръбначно-мозъчна
травма; тежка коремна травма; травма на крайниците; при извършени прегледи на Т.И.С.
след ПТП в болнично заведение са установени и описани данни за отслоена с ламбо разкъсно-контузна рана по лицето и главата и охлузвания на
ляво рамо и контузия с охлузвания на дясна предмишница;
описаният комплекс от травми при починалия
В.Л.М. може много добре да се обясни с въздействие
от удар във волана; най-значимите
пластични деформации на автомобила навътре са регистрирани в предната му лява
част, което дава основание да се приеме, че с по-голяма вероятност починалият В.Л.М. е бил позициониран на предната
лява седалка; счупването на лявата тазобедрена става изисква значителна травмираща сила
и е получено индиректно от удар върху ляво коляно, съчетан с възможен механизъм
и на притискане като тъй като травмирането изисква значителна травмираща сила,
много по-добре то може да се обясни с позициониране на починалия В.Л.М. в лявата предна част на
автомобила,
където са и по-големите деформации; вещите лица заявяват, че не може да се
даде еднозначен отговор на въпроса кой е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******; причината за настъпване на
произшествието са предприетите действия от страна на водача на процесния
автомобил, доколкото същият е загубил контрол върху управлението на лекия
автомобил и е допуснал автомобилът да навлезе в лентата за движение на
автомобили в противоположна на неговата посока; към момента на процесното ПТП В.Л.М. не е бил с поставен предпазен
колан.
Във връзка с механизма на
процесното ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез извършване на
разпит по делегация на свидетеля Т.И.С. /л. 382 и сл./, чиито показания съдът кредитира като кореспондиращи на
наличния по делото доказателствен материал и от които се установява следното:
свидетелят С. не е управлявал процесния лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******; свидетелят С. не може да
управлява автомобил, не притежава свидетелство за управление на МПС и е
неграмотен; свидетелят С. се е намирал заедно с починалия В.Л.М. в процесния
автомобил, като починалият М. е управлявал автомобила.
От представеното по
делото Постановление от 28.05.2018г. на АП– Бургас /л. 29 и сл./ се
установява, че
във връзка
с процесното ПТП е образувано наказателно
производство като с Постановление на Окръжна прокуратура Сливен
от 04.05.2018г., е прекратено наказателно производство с вх. № 3006/2014г., пр.пр. № 261/2014г. на същата прокуратура, ДП № 80/2016г. по
описа на ОСлО, при
ОП-Сливен, на основание чл. 24, ал.1 т.1 от НК. С посоченото постановление, е отменено постановление на
ОП Сливен от 04.05.2018г., за прекратяване. От представеното по делото Определение № 343 от 15.07.2019г.,
постановено по чнд № 392/2019г., по описа на
Сливенски окръжен съд /л. 262 и сл./ се установява, че с Постановление от 24.06.2019г. е прекратено наказателното производство по
ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 3006/2014г., пор. №
261/2014г. по описа на ОП – Сливен, водено за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ от НК. С посоченото определение на ОС – гр. Сливен постановлението за прекратяване
на наказателното производство е отменено. С влязло в сила Определение с №
174/16.09.2022г. по гр. дело № 157/2022г. по описа на АС – гр. Бургас /л. 324 и
сл./ е потвърдено Определение с № 246/04.07.2022г. по гр. дело № 233/2022г. по
описа на ОС – гр. Сливен /л. 315 и сл./, с което е отменено Постановление от
21.04.2022г. на ОП – Сливен за прекратяване на ДП № 1749/2014г. по описа на РУ на МВР –
Сливен, вх. № 3006/2014г., пор. № 261/2014г. по описа на ОП – Сливен.
По делото са
представени и доказателства, във връзка с образуваното ДП № 1749/2014г. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 3006/2014г., пор. № 261/2014г. по описа на ОП –
Сливен /л. 6 и сл./, които са взети предвид от вещите лица при изготвяне на
приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и доколкото вещите лица разполагат със специални
знания, с които съдът не разполага, то същите са обсъдени в неоспорената от
страните експертиза.
От съвкупния анализ на обсъдените по-горе
доказателства /комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза – л. 270 – л. 289; събраните гласни доказателства чрез
извършване на разпит по делегация на свидетеля Т.И.С. – л. 382 и сл./ следва да се обоснове извода, че ищците не са доказали при условията на
пълно и главно доказване първата
предпоставка от фактическия състав на предявените искове, а именно наличието на противоправно поведение на водача Т.И.С., причинило процесното ПТП. В тази връзка следва да се посочи, че въз основа
на анализираните по-горе доказателства настоящият състав не може да формира
извод, че водач на процесния автомобил е бил Т.И.С.. Напротив –
в приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза вещите
лица заявяват, че не може да се даде еднозначен отговор на въпроса кой е
управлявал лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *******като същевременно посочват, че с оглед получените увреждания следва да се
приеме, че с по-голяма вероятност починалият
В.Л.М. е бил позициониран на предната лява седалка и именно последният е делинквентът, отговорен за настъпване на процесното ПТП. Предвид посоченото обстоятелство и
доколкото по делото не се установи по категоричен начин, че водачът на процесния автомобил е бил Т.И.С., а се формира извода, че именно починалият В.Л.М. е делинквентът, изцяло отговорен
за процесното ПТП,
е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки от
фактическия състав на предявените искове.
С оглед изложените съображения исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски възниква за ответника. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника сумата от 15560.00 лева –
разноски за производството пред СГС /сумата от 15 000 лева – адвокатско
възнаграждение; сумата от 500.00 лева – депозит за експертиза; сумата от 60.00
лева – депозит за свидетел /претендираната от ответника сума от 30.00 лева му е
възстановена с протоколно определение от 27.10.2022г. – л. 337/. Съдът намира за неоснователно въведеното
от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от
ответника в размер на 15000 лева, доколкото с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото, броят на проведените открити съдебни заседания, броят
на субективно съединените искове, както и минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.6 от НМРАВ № 1/2004г. / 24 650 лв. плюс 3 % за горницата над
500 000 лв./, съдът
намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Д.Т., с
ЕГН **********, Л.В.М., с ЕГН ********** и Д.В.М., с ЕГН **********, последните
двама представлявани от законния им представител М.Д.Т., с общ съдебен адрес:***
срещу З. „Б.И.” АД, с ЕИК *******2, със
съдебен адрес:*** обективно съединени искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за
следните суми: сума в общ размер от 510000 лева /за М.Д.Т. сумата от 150 000
лева, за Л.В.М. сумата от 200 000 лева и за Д.В.М. сумата от 200 000 лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от смъртта на починалия В.Л.М. по повод настъпило
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и сума в общ размер от 40 035 лева, формирана по следния начин: за Л.В.М. сумата от 200 000
лева, представляваща дължима минимална издръжка за периода от 18.12.2014г. до
07.10.2024г. и за Д.В.М. сумата от 24 990 лева, представляваща дължима
минимална издръжка за периода от 18.12.2014г. до 22.04.2031г., ведно със
законните лихви върху главниците, считано от 18.12.2014г. /датата на процесното
ПТП/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Д.Т., с ЕГН **********, Л.В.М.,
с ЕГН ********** и Д.В.М., с ЕГН **********, последните двама представлявани от
законния им представител М.Д.Т., с общ съдебен адрес:*** да заплатят на З. „Б.И.” АД, с ЕИК *******2, със
съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 15560.00 лева – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: