Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и осми юли през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7889 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 05.03.2019
г. СРС, 34 с-в, по гр.д.№ 60493/18 г. е признал за установено по предявените искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Л.Б., че ответникът дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата от 2 278,15 лв.-главница
за ползвана топлоенергия за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*********със законната лихва от 09.07.2018
г. до изплащане на вземането; сумата от 36,11
лв.-цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2017 г. със законната лихва от 09.07.2018 г. до изплащане на
вземането; сумата от 299,53
лв.-обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до 27.06.2018 г.; сумата
от 6,70 лв.-обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до
27.06.2018 г.С решението са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД срещу Н.Л.Б. с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: искът за разликата над сумата от
2 278,15 лв. до пълния предявен размер от 2 365,09 лв. и за периода
от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г., представляващ главница за ползвана
топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*********и искът
за разликата над сумата от 299,53 лв. до пълния предявен размер от 341,15 лв.,
представляващ обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия.Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето
лице-помагач.
Срещу постановеното решения е постъпила въззивна жалба от
ответника- Н.Л.Б. в частта, с която са уважени исковете
с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на
съществени процесуални правила.Твърди, че по делото липсват достатъчно
убедителни доказателства за установяване дължимост на процесните суми, както и
че с решение № 4777/13.04.2018 г. на ВАС, адм.д.№ 1372/16 г. е отменена
Методиката за дялово разпределение, поради което начисляването на топлинна
енергия до момента е било незаконно.Излага доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за дължими сумите за лихви, след като ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството и не е
установил забава на ответника по друг начин, поради което акцесорните претенции
се явяват неоснователни.Твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът
не е уважил доказателствените му искания за представяне на доказателства за
отчетния картон на общия топломер на абонатната станция /АС/ за процесния
период, протоколите за въвеждане в експлоатация на АС и свидетелства за
метрологична проверка на общия топломер.Излага оплаквания, че съдът не е
съобразил разпоредбата на чл.62 ЗЗП, и че ответникът не е поръчал доставка на
топлинна енергия и не дължи нейното заплащане.Твърди, че не е в облигационни
отношения с ищеца, и че по делото не е доказано реалното количество доставена
топлинна енергия.Неправилно са присъдени и суми за дялово разпределение.Моли съда да
отмени решенията в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД моли съда да отхвърли жалбите, без да излага
конкретни доводи.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.С.” АД твърди, че на 09.07.2018 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.Л.Б. за сумата 2 365,09
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г., отразена в общи фактури №
00750636449/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., 341,15 лв.-обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 15.09.2016 г. до 27.06.2018 г., 36,11 лв.-главница,
представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017
г. и 6,70 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.05.2012 г.-14.05.2015 г. със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на & 1, т.2а на ДР на ЗЕ за следния топлоснабден
имот- апартамент № 33 в гр.София, жк „*******вх*******абонатен № 129231.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32, ал. от ОУ от 2008 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.С
приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г.
/чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително
в присъствието на нотариус, за което са съставени констативни протоколи, като
достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Ответникът
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 2 365,09
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г., отразена в общи фактури №
00750636449/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., 341,15 лв.-обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 15.09.2016 г. до 27.06.2018 г., 36,11
лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2015
г.-м.04.2017 г. и 6,70 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.05.2012 г.-14.05.2015 г. със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението.
Със заявление вх.№ 3054746/09.07.2018 г. ищецът- „Т.С.”
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.Л.Б. за процесните суми.На 13.07.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 13.08.2018 г.Исковата молба е подадена на 13.09.2018 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
На 30.10.2001 г. е подписан договор № 1400 между ЕС с
адрес: гр.София, жк „*******и „Т.с.” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални
сметки.
Видно от нотариален акт № 169 по н.д.№ 157/2008 г.М.Н.М.е
дарила на Н.Л.Б. апартамент № 33, находящ се в гр.София, жк „*******вх.А.
Представени са и съобщения към фактури №
**********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. и №
**********/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.
От заключението на техническата експертиза на в.л. Ива
Урумова е установено, че процесният имот е обслужван от две абонатни станции за
два кръга /долен и горен/ с отделни топломери, показанията на които се събират
и общото количество топлинна енергия се
разпределя между всички абонати.Топломерите се отчитат по електронен път в
началото на всеки месец.От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество и
разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна
инсталация/ и БГВ. В процесния имот двата броя отоплителни тела са били
демонтирани преди процесния период, което е отбелязано в отчетните формуляри от
10.05.2016 г. и 06.06.2017 г., поради което за процесния период няма изчислена
топлинна енергия за отопление на имот.За процесния период няма изчислена
топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са демонтирани на 10.10.2000 г.Изравнителните сметки са начислени в
съответствие с Наредба № 16-334.За
процесния период изчислената сума за топлинна енергия възлиза на 2 465,09 лв.,
а след съобразяване на изравнителните сметки сумата за реално потребление
възлиза на 2365,07лв.Сумите са без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице В.Панчева е установено, че няма данни за извършени плащания на суми
за топлинна енергия за процесния период.Размерът на мораторната лихва върху
дължимите суми от датата на изпадане на ответника в забава до 27.08.2018 г. е 310,96
лв. Сумата за дялово разпределение възлиза на 36,11 лв., лихвата върху сумата
за дялово разпределение възлиза на 6,76
лв.
Представени са и документи за дялово разпределение и
главен отчет за процесния имот за исковия период, подписан от ответника.Пред
въззивната инстанция са представени протоколи за подмяна на топломер в АС на жк
„*******вх.А от 25.02.2014 г., 03.02.2016 г., 06.06.2017 г., свидетелства за
проверка от 28.01.2016 г., 24.02.2014 г., както и отчетните данни на общия топломер
за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
В частта, с която
исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът счита, че е
налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно
чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а
от ДР на ЗЕ „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот е видно, че ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент,
поради което същият има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия
период.Липсват данни същият да е възразил срещу Общите условия в предвидения в
закона срок.От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията
за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, данни за технологичните
разходи за единица време на съоръженията в абонатната станция и при
съобразяване на изравнителните сметки.Поради изложеното неоснователни са
възраженията на ответника, че не е в облигационно правоотношение с ищеца, както
и че размерът на топлинната енергия е неправилно определен.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм., но действала
през процесния период/ и чл.36 от ОУ в сила от 2008 г. и от 2016 г., като
стойността е установена от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
За
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост не се изисква
съгласието на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става въз основа на решение на ОС на етажната
собственост.В ТР № 2/16 г. по т.д.№ 2/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. с & 1 ДР на ЗЗП, и че двата
закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат.Поради изложеното неоснователно е
оплакването на въззивника, че е налице непоискана доставка.
Възражението, че
начислението на топлинна енергия е било незаконно, тъй като методиката за дялово разпределение е отменена, също е
неоснователно.Отмяната на методиката за разпределение с решение на ВАС №
4777/13.04.2018 г. по адм.д.№ 1372/16 г. няма обратно действие и до отмяната му
подзаконовият акт намира приложение /по аргумент от разпоредбата на чл.195,
ал.1 АПК/.Следва да се добави, че цитираното решение е обезсилено с решение №
2187/11.02.2020 г. по адм.д.№ 1318/19 г. на ВАС, 5-чл. с-в/.
Съгласно
чл.33, ал.1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.По делото липсват
доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са публикувани
на интернет страницата на ищцовото дружество.Ищецът не е ангажирал
доказателства за установяване на това обстоятелство включително и пред
настоящата инстанция.Поради изложеното съдът намира, че за вземанията за
главница за топлинна енергия за периода 01.06.2015 г.-м.07.2016 г. ответникът
не е изпаднал в забава и не дължи мораторна лихва.От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от 2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор" от 11.07.2016
г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от цитираните ОУ срокът за заплащане
на сумата, отразена в общата фактура от 31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответникът е в забава за изпълнение
на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими ОУ от 2016 г./.За
периода 15.09.2017 г.-27.06.2018 г. размерът на лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода м.08.2016 г.-м.04.2017 г. при
съобразяване и на изравнителната сметка, изчислен на основание чл.162 ГПК с
помощта на компютърна програма, възлиза на 75,48 лв., за която сума искът се
явява основателен.
Ответникът не дължи и мораторна лихва върху претенцията за дялово
разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за плащането й и с оглед
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на потребителя в забава е било
необходимо отправянето на покана, каквато по делото не е представена.
Други конкретни оплаквания не са направени с въззивната
жалба, а съгласно чл.269 ГПК настоящата инстанция е обвързана от изложеното във
въззивната жалба.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016
г.-14.09.2017 г. за сумата над 75,48 лв. до 299,53 лв., в частта, с която е уважен иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 6,70 лв., както и в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати разноски за първата инстанция над 665,92
лв. до 677,52 лв. и за заповедното производство над 91,26 лв. до 100,07 лв.,
като вместо него се постанови ново, с което исковете в тази част се отхвърлят
като неоснователни.
В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати направени от
въззиваемия разноски в размер на 85,67 лв., представляващи доплатен размер на
дължима за СРС държавна такса, а въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивника сумата 6,85 лв.-разноски за държавна такса за въззивната
инстанция.Разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на
въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като не е подаден отговор на
въззивната жалба, не е присъствал процесуален представител в съдебно заседание,
а е представена бланкетна молба за отхвърляне на въззивната жалба.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 05.03.2019 г. на СРС, 34 с-в, по гр.д.№
60493/18 г. в частта, с която е уважен иска на „Т.С.“
ЕАД срещу Н.Л.Б. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата над 75,48 лв. до
299,53 лв. и за периода 15.09.2016 г.-14.09.2017 г., в частта, с която е уважен иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,70 лв., както и в частта,
с която Н.Л.Б. е осъден да заплати разноски на ищеца за първата инстанция над
665,92 лв. до 677,52 лв. и за заповедното производство над 91,26 лв. до 100,07
лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление:*** срещу Н.Л.Б. с ЕГН *********** и с адрес: ***
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 75,48 лв.
до 299,53 лв. и за периода 15.09.2016 г.-14.09.2017 г. за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и за сумата 6,70 лв.-мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Н.Л.Б. с ЕГН *********** и с адрес: *** сумата 6,85
лв. на основание чл.78, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Л.Б. с
ЕГН *********** и с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес
на управление:*** сумата 85,67 лв. на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.