Решение по дело №189/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 71
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Илияна Тодорова Балтова
Дело: 20212001000189
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000189 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 447 от 30.03.2021 г., постановено по т.д. 325/ 2019 г.,
Окръжен съд Бургас е приел за установено по отношение на ИВ. ЦВ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н., ул. И.В. № *, вх.*, ап.*, че в полза на „П. АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район И. бул. „Д.Ц.“ №
*, представлявано от С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б. и Р.И.Б. заедно от всеки двама от
изпълнителните директори, съществува вземане за сумата от 92 457,81 евро,
представляваща главница по Договор за кредит № *** от 20.12.2010 г.,
изменен с Анекс № 1 от 29.03.2013 г., Анекс № 2 от 1.04.2016 г. и договор за
встъпване в дълг от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата от 4.04.2018 г. – дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания са
били издадени Заповед за изпълнение от 25.04.2018 г. и изпълнителен лист от
същата дата по ч.гр.д. № 22543/2018 г. на СРС.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. ЦВ. Й., срещу постановеното
1
решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Застъпва се позиция, че неправилно и в противоречие със събраните
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че въззивникът,
като трето ползващо се от договора за специална сметка лице, може да търси
изпълнение само от обещателите, наредителите, които са поели задължения
със сумите от възстановен ДДС, налични по сметките им, да погасяват
задължения по договора за кредит.
Акцентира се на обстоятелството, че на 5.02.2016 г. е подписано
споразумение, във връзка с процесния договор за кредит, с което страните са
договорили конкретно посочени суми да бъдат платени от търговските
дружества и физическите лица по споразумението по конкретно посочена
банкова сметка на банката – въззиваем, за погасяване на задължения по
различни договори за кредит, включително и настоящия. След сключване на
договори за лизинг, индивидуализирани във въззивната жалба, с оглед
постъпване в банката на сумите по възстановявания данък добавена стойност
по доставката, е сключен договор от 2.08.2016 г. за откриване на специална
сметка, сочи въззивника. По силата на този договор, банката се е задължила
да открие и поддържа специална безлихвена сметка в лева, при уговорени
срокове и условия. Въззивникът настоява, че по силата на договора, банката е
следвало служебно в рамките на не повече от три работни дни да превежда
постъпили от всеки един от наредителите суми по банковата сметка,
индивидуализирана в жалбата, без да е необходимо каквото и да е съгласие
или друго волеизявление, на която и да е от страните, които суми е следвало
да се използват за погасяване на задълженията по съответните договори за
кредит, включително процесния.
Изтъкват се доводи, че видно от съдебно - счетоводната експертиза,
с постъпвали от съдоговорителите суми по специалната безлихвена сметка са
извършвани погашения по договора за кредит, но постъпилата от „А.Б.ООД
сума в размер на 1 289 571,73 лв. не е била преведена към специалната сметка,
съгласно уговореното, като преводът на горепосочената сума е бил
възпрепятстван чрез действията на управителя на дружеството „А.Б. ООД,
назначен от банката -въззиваем. Уточнява се, че според изчисленията на
вещото лице по експертизата, ако горепосочената сума би била преведена по
2
специалната сметка, размерът на задължението по кредита би било в размер
на 90 446,27 лв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„П. АД, с адрес за връчване: гр. С. ул. „П.Ф.Н. № *** ет.* – адв. М.Е., в който
същата се оспорва, като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
Дружеството - въззиваем релевира доводи, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно.
Изтъква се, че изложените във въззивната жалба доводи не
кореспондират с мотивите на първостепенния съд за уважаване на предявения
иск.
Изтъква се, че страните по договора носят задължението сами да
превеждат по специалната сметка сумите от възстановения ДДС, постъпили
по техните лични сметки, като това е ясно формулирано в договора и неверни
са твърденията, че банката има право и задължение служебно, на база клауза
за незабавно и служебно инкасо, да превежда постъпилите суми от личните
средства на страните по специалната сметка.
На следващо място се възразява, че банката не е имала право,
съобразно вписаното представителство в Търговския регистър по партидата
на „А.Б. ООД и съобразно представените пред нея спесимени за управление
на сметките на дружеството, да изпълни нареждане, изходящо само от единия
управител - А.Б..
Сочи се, че с получените суми от възстановен ДДС, „А.Б. ООД е
погасило свои задължения по друг договор – обстоятелство, потвърдено и от
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
3
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.430 ТЗ, за установяване съществуването на
вземане в полза на банката – въззиваем против въззивника, произтичащо от
Договор за кредит № ***, сключен на 20.12.2010 г., за което задължение е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ на 25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 22543/2018 г. на Районен съд София,
приложена към настоящото дело.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено „А.я” ООД, „В.“ ЕООД и
ИВ. ЦВ. Й. да заплатят солидарно на кредитора „П. АД сумата от 92 467,81
евро, представляваща главница по горепосочения договор за кредит, ведно
със законната лихва от 4.04.2018 г. до окончателното изплащане и съдебно-
деловодни разноски.
Въззивникът Й. е подал възражение против заповедта за изпълнение
в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представен е Договор за кредит № ***, датиращ към 20.12.2010 г.,
по силата на който банката – въззиваем е предоставила на „Т.Й.“ ЕООД, с
променено наименование на „А.я“ ООД – кредитополучател, банков кредит в
размер на 1 230 000 евро, с предназначение за оборотни средства. Страните са
се споразумели усвояването на средства от кредита, при изпълнение на
необходимите условия, да се осъществи до 31.01.2011 г. – чл.6. Постигнато е
съгласие относно краен срок за погасяване на кредита 25.12.2013 г. – чл.16.
Неразделна част от договарянето е погасителен план, приет между страните и
обективиращ дължимите погасителни плащания по размер и период.
Разпоредбата на чл.11 от съглашението регламентира уговорения между
страните лихвен процент на възнаградителната лихва, като същата е дължима
само върху фактически ползвания размер на дълга и ще се определя с точност
за всеки лихвен период към падежа на съответното лихвено плащане –
чл.11.2.
За обезпечаване на задълженията по договора е учредена втора по
4
ред договорна ипотека върху ПИ *** по плана на курортен комплекс Б.
община С.
С договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г. като длъжници по
съглашението, солидарно с кредитополучателя, са встъпили „В.“ ЕООД и
въззивникът ИВ. ЦВ. Й.. Предоговорен е крайният срок на връщане на
кредита и той е фиксиран на 1.01.2018 г.
С допълнителни съглашения страните са изменяли договорните
условия, като с Анекс № 1 от 29.03.2013 г. е приет нов погасителен план.
С Анекс № 2 от 1.04.2016 г. е приет нов погасителен план,
удостоверен е размерът на непогасения остатък от задължението на
солидарно отговорните лица – 132 935,88 евро, изменен е размерът на
договорната възнаградителна лихва.
Не е спорно между страните по делото, че пълният размер на
кредита е усвоен, потвърдено и от заключението на експерта по изпълнената
пред първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза, както и че са
извършвани погасителни плащания срещу задълженията за връщане на
главницата и заплащане на лихва, установени от вещото лице в размер на
1 137 532,37 евро за главницата и 813 713 евро за договорната лихва. Видно
от заключението на вещото лице, по главницата е налице неизпълнение в
размер на 92 467,81 евро, установено към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивникът – солидарен длъжник, не оспорва така формираният
размер на неиздължената главница. Ключовото възражение в производството,
поддържано и във въззивната жалба, се основава на съглашения за погасяване
на задължения по процесния договор за банков кредит, поети от трети на
договорната връзка лица.
В аспект на оплакванията, повдигнати в жалбата, следва да се
отбележи, че с договор за лизинг от 22.02.2016 г. „А.Б. ООД, като
лизингополучател, е възложил на „П. АД, като лизингодател, да придобие от
трето лице правото на собственост върху ПИ *** в кв.* по плана на курортен
комплекс Б. община С. ведно с изградената постройка върху него –
апартаментен хотел „К.“, както и да предостави за ползване това недвижимо
имущество на лизингополучателя, срещу заплащане на лизингови вноски, при
условията на съглашението.
5
Видно от данните по делото, на 24.02.2016 г. „А.я“ ООД е продало
на „П. АД поземления имот, предмет на договорната ипотека - ПИ *** в кв.*
по плана на курортен комплекс Б. община С. ведно с изградената постройка
върху него – апартаментен хотел „К.“.
Тези договорености са постигнати след сключване на споразумение
за извършване плащания по договори за кредит, в това число и процесния, от
5.02.2016 г., между банката, кредитополучателя, солидарния длъжник и три
търговски дружества, след което е останала непогасена главница и други
разноски по кредита в размер на 260 000 лв., видно от установителната част
от споразумението – чл.9.1.
На 2.08.2016 г. е сключен договор за откриване на специална сметка
между банката – въззиваем и осем търговски дружества - лизингополучатели
по различни договори за лизинг, в това число и посочения по-горе, наречени
наредители. В съглашението е уговорено банката да открие и поддържа
специална безлихвена сметка в лева (първата сметка), по която всеки от
наредителите да превежда сумите, представляващи данък върху добавената
стойност, внесен във връзка с доставката по договорите за лизинг,
възстановен или подлежащ на възстановяване на наредителите от
Националната агенция по приходите. Предвидено е превеждането на сумите
по сметката в петдневен срок след възстановяването им от Националната
агенция по приходите. Страните са постигнали съгласие, че при постъпване
на суми в специалната сметка, банката следва служебно, в рамките на не
повече от три работни дни, да превежда постъпилите суми по друга банкова
сметка (втората сметка) при себе си, на която е титуляр, без да е необходимо
каквото и да е съгласие или друго волеизявление на който и да е от
наредителите, като горепосочените набрани суми ще се използват за
погасяване на задължения по договори за кредит и договори за лизинг, при
условията и по реда на Приложение 1 към договора. Видно от приложението,
10 % от постъпленията по втората сметка следва да се превеждат за
погасяване на задълженията на задължените лица по Договор за кредит № ***
от 20.12.2010 г. – който е процесния.
По отношение на дружеството – наредител „А.Б. ООД са налице
твърдения в отговора на исковата молба, че е предприятие, в което банката,
чрез подставено лице – „Х.“ ЕООД, притежава 50 % от дяловете. Сочи се, че
6
собственикът и управител на това последно дружество е служител на банката,
а един от съуправителите на „А.Б. ООД е лице, посочено от банката.
При тази фактологическа база и при позоваване на заключението на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, въззивникът сочи, че
постъпила по сметката на „А.Б. ООД сума от възстановен ДДС в размер на
1 289 571,73 лв. не е била преведена към специалната сметка, поради
действията на съуправителя на дружеството, назначен от банката. Изтъква, че
с 10 % от наличностите по сметката дългът по процесния договор за кредит
би бил частично погасен, като би останала дължима сумата от 90 446,27 лв..
Съществено за проблематиката по поставения за решаване спор е
следното:
Анализът на съдържанието на уговорките по договора за специална
сметка, за задължаване на банката да превежда служебно постъпилите по
първата сметка от дружествата – наредители суми по втората сметка,
разкриват белезите на договаряне по договор за поръчка. Дружествата –
наредители са възложили на банката последователност от правни действия –
превод на собствените им средства от едната сметка, в която са набрани,
наречена между страните специална, към другата сметка, откъдето са
обвързали банката и тя съответно е приела да се отреждат суми за погасяване
на кредити, измежду които и процесния. По същество, чрез този комплекс от
правоотношения е учредена своеобразна форма на лично обезпечение по
дълга по банковия кредит, като дружествата са се задължили да го погасяват
със собствени средства, паралелно с длъжниците.
Неизпълнението или лошото изпълнение по това сложно
правоотношение било от наредителите, било от банката, би могло да породи
отговорност за договорно неизпълнение, без, обаче, да действа
правоизменящо, правоотлагащо или правопогасяващо спрямо задължеността
на въззивника – основен длъжник, по договора за кредит. Той остава
обвързан от задължението да престира погасителните вноски, съобразно
уговореното, и не може да оправдае собственото си неизпълнение с пропуск
на дружествата да превеждат суми по първата сметка или бездействие на
банката да нарежда служебно сумите към втората сметка и да ги отрежда за
погасяване на кредита, предмет на настоящото производство. Въззивникът не
може да претендира банката първо да търси изпълнение по отношение на
7
лицата, страни по договора за специална сметка, а след това от него.
В допълнение следва да се отбележи, че по делото не е проведено
доказване относно свързаността на управителя на „А.Б. ООД и банката –
въззиваем, а на следващо място – за действия на този управител – А.Г.,
осуетяващи изпълнението на задълженията по договора за специална сметка,
като отделен е въпросът дали ефектът от подобни действия може да се
разглежда по повод забава на кредитора – банката, да получи плащане на
задължението от новозадълженото лице. По делото са приети доказателства,
че същият управител е участвал в подаване на искане за превод на суми (по
специалната сметка) след датата, на която са направени исканията от
управителя К. от 24.07.2017 г. и 26.07.2017 г., а именно 22.12.2017 г.
Оплакването във въззивната жалба относно неправилни
съображения на съда от първа инстанция във връзка с качеството на
въззивника на трето, ползващо се лице, по договора за специална сметка,
както и относно неправилно преценяване последиците от такова договаряне,
не следва да се обсъжда, тъй като подобен правен извод не фигурира в
мотивите на съда.
Останалите повдигнати в жалбата оплаквания са, поради
гореизложените съображения, лишени от състоятелност.
По делото липсва доказване от страна на задълженото лице, че е
погасило изискуемото в горепосочения размер задължение за главницата по
кредита. Ето защо, искът е основателен.
Съвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези на
съда от първа инстанция налагат потвърждаване на атакувания съдебен акт.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемата страна се следват разноски, платими от
въззивника, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за един
адвокат за процесуално представителство пред настоящата инстанция, в
размер на 6176,44 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 447 от 30.03.2021 г., постановено по
8
т.д. 325/ 2019 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА ИВ. ЦВ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. И.В. №
*, вх.*, ап.*, да заплати на „П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район И. бул. „Д.Ц.“ № *, представлявано от С.А.П., Ч.Г.З.,
Н.Х.Б. и Р.И.Б. заедно от всеки двама от изпълнителните директори, с адрес
за връчване: гр. С. ул. П.Ф.Н.“ №*** ет.* - адв. М.Е., сумата от 6176,44 лв. -
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9