Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………………..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в публично заседание на тридесети
октовмри през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Севдалин Цанков като разгледа
докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНОХД №3431 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 06.12.2018 г. по НОХД №1921/2018 г., СРС,
НО, 23 състав е признал подсъдимия С.Н.В. за виновен за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл.304 от НПК подсъдимият В. е бил признат
за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение деянието да е
извършено на пешеходна пътека и по квалификацията по чл.343, ал.3, пр.последно
от НК, както и по обвинението за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП.
С присъдата са възложени на подсъдимия и направените по
делото разноски.
Срещу присъдата оправдателната й част в законоустановения
срок е постъпил протест от прокурор от СРП, който счита, че в тази част
присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и
почива на неправилна оценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на
ОА. Сочи, че доколкото мотивите все още не са изготвени не може да изложи
повече съображения в тази връзка.
Иска от въззивния съда да отмени присъдата в
оправдателната й част и постановяване на
нова присъда по първоначално повдигнатото обвинение на подсъдимия.
Депозиран е и допълнение към протеста касателно
оправдателната част на присъдата. В протеста и допълнението към него не се
правят доказателствени искания.
Срещу протеста е депозирано и възражение от защитника на
подсъдимия.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на
свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени и/или веществени доказателства
по делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП не поддържа
протеста на СРП срещу присъда на СРС, НО, 23 състав по НОХД № 1921/2018 г., с
която подсъдимият С.В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342 и оправдан за престъпление по чл. 343, ал.
3 от НК, като счита постановената присъда на първоинстанционния съд за
правилна. Сочи, че опора за подобно становище му дава резултатът от
изчерпателно проведеното съдебно следствие в хода, на което от събрания
доказателствен материал се установява, че от действията на пострадалото лице не
може да се заключи, че съществото има качеството на субект, който пресича
платно за движение на пешеходна пътека по предвидения за това начин. В тази
връзка описва какво се установява като факти по делото, като сочи, че
пострадалият управлявайки велосипеда си, макар и на пешеходна пътека не би
могъл да бъде разглеждан като пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП и параграф
41, б. Б от допълнителните разпоредби на ППЗДвП. Сочи, че според цитираните
разпоредби пешеходецът е единствено участник в движението, който бута
велосипед, а в конкретния случай пострадалият не е правил това. В този смисъл е без значение дали
инкриминираното ПТП е станало на пешеходна пътека, или не, доколкото то е
станало при движение по пътното платно между лек автомобил и велосипедист. Ето
защо счита, че в настоящия случай не може да бъде подведен под нормата на чл.
343, ал. 3, предл. последно от НК, поради което намира, че първоинстанционният
съд логично е стигнал до извода досежно авторството и вината на подсъдимия по
чл. 343, ал. 1, б. Б, предл. 2, вр. чл.342, ал. 1, предл. 3 от НК и му е
наложил справедливо наказание.
В тази връзка моли съда да отхвърли протеста на СРП
и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс.С.В.- адв. адв. П.: считам, че протестът и допълнението към него са
неоснователни. заявява, че напълно споделя, изложените от прокурора доводи,
доколкото пострадалото лице няма качеството на пешеходец. В този смисъл
правилно първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието в по-лекия състав и
е оправдал подсъдимия за престъплението по по-тежкия състав. Счита, че правилно
е приложил и разпоредбата на чл. 78 а от НК, като е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“, като
счита, че определеното административно наказание е справедливо и би изпълнило
целите, визирани в чл.36 от НК, тъй като съдът е отчел, че в случая са налице
единствено смекчаващи вината обстоятелства и липсват отегчаващи такива. Сочи,
че подробни съображения е развил и в писмените възражения, които поддържа и
моли съда да остави без уважение протеста и допълнението към него и да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият С.В. заявява, че е съгласен с адвоката си, а в
последната си дума изразява съжаление за случилото се и твърди, че може само да се радва, че не е станала по-голяма беля.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбите и допълнението към тях, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на СРС за повторно разглеждане от друг състав на
съда. Мотивите на въззивния съд за това са, че в хода на съдебното производство
пред СРС са допуснати редица абсолютни съществени процесуални нарушения, които
се явяват самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт, без да
може да бъде взето становище по съществото на спора от страна на въззивния съд.
Видно от внесения в съда ОА, С.В. е предаден на съд с
обвинение за извършено прстъпление по чл.343, ал.3, предл.последно, б.А, пр.2
вр. ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а именно за това, че на
инкриминираната дата и място- 12.08.2017 г. при управление на МПС в нарушение
правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил на А.А.средна телесна повреда и деянието е извършено на
пешеходна пътека. За това престъпление законът предвижда от 1 до 6 години
лишаване от свобода, поради което и правилно съобразно разпоредбата на чл.28,
ал.1, т.2 от НПК делото е било разгледано от тричленен състав на СРС- един
съдия и двама съдебни заседатели.
Постановената присъда по това дело обаче от 06.12.2018 г.
е постановена от незаконен състав, тъй като е подписана единствено и само от
председателя на състава- съдията- докладчик по делото, независимо, че в нея са
посочени и имената на съдебните заседатели. Няма спор, че един документ,
какъвто се явява присъдата се явява
постановена, респ. материализира волеизявлението на онези лица, чийто подписи
носи, независимо дали в документа са отбелязани техните имена или не. Щом
липсват подписите на съдебните
заседатели в присъдата, е абсолютно ирелевантно дали техните имена са
отбелязани в същата. При това положение е налице абсолютно процесуално
нарушение по смисъла на чл.348,ал.3, т.3 от НПК, поради което и само на това
основание, присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда на основание чл.335, ал.2вр. чл.348, ал.3,
т.3 вр. ал.1 от НПК, доколкото е налице хипотезата на присъда постановена от
незаконен състав- еднолично от председателя на състава, а не от троен съдебен
такъв поради липса на подписи в присъдата на другите членове от състава.
Налице е също така още едно абсолютно процесуално
нарушение, допуснато от първата инстанция по смисъла на чл.348,ал.3, т.2 от НПК, тъй като на практика липсват мотиви, а така изготвените по делото са в
противоречие с присъдата, което се равнява именно на липса на мотиви. Както
вече бе отбелязано с присъдата, подс.В. е бил оправдан по квалифицирания
състав по ал.3 на чл.343 от НК, като е
осъден по основния такъв по ал.1 на чл.343 от НК. В т.н. мотиви на съда обаче
при обсъждане на този въпрос, председателят на състава е изложил доводи и
съображения, сочещи не на причини за оправдаване на подсъдимия по
квалифицирания състав, а на такива, които сочат на необходимост от осъждане на
лицето по този квалифициран състав. Прието е в мотивите, че е без значение дали
ПТП е станало с пешеходец или с велосипедист, като от значение е единствено
дали ПТП е станало на специфично място, а именно на пешеходна пътека. Изложени
са също така доводи, че за да бъде квалифицирано деянието по квалифицирания
състав на ал.3 на чл.343 от НК е достатъчно да се установи, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека, без значение дали единият от участниците в ПТП е пешеходец
или не. В тази връзка е и следващото изречение в мотивите, което обаче е
останало смислово недовършено, тъй като и според него: „след като по безспорен
начин по делото е установено, че ударът между лекия автомобил, управляван от
подсъдимото лице и пострадалия е настъпил на пешеходна пътека“, като тук е
сложена и „точка“ на изречението, без мисълта да е довършена, но тя повече от
очевидно сочи на друг смисъл, а не на необходимост от оправдаване на подсъдимия
по квалифицирания състав по ал.3 на чл.343 от НК.
Предвид това е налице
очевидно противоречие и неяснота на мотивите спрямо постановената
присъда, което непозволява и на въззивния съд да разбере какво е имал предвид
първоинстанционния такъв, респ. каква точно е била волята му по този въпрос. А
това се равнява на липса на мотиви по основен въпрос, във връзка с който именно
е и образувано въззивното производство по делото пред СГС. Последният няма на
практика възможност да прецени каква е била действителната воля на СРС и поради
какви причини е оправдал подс.В. по квалифицирания състав, при положение, че е
изложил доводи за необходимостта от осъждането му по този състав.
По- натам в мотивите се твърди още, че предвиденото наказание
за престъплението, за което подс.В. е бил признат за виновен е от 1 до 5 години
лишаване от свобода, което не е вярно- видно е, че наказанието за престъпление
по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 от НК е до 3 години лишаване от свобода или
пробация, а не от 1 до 5 години лишаване от свобода. Това наказание е било
предвидено за престъплението по ал.3 на чл.343 от НК преди изменението на
разпоредбата от 201 5г., което още веднъж поставя под съмнение каква е била
действителната воля на първостепенния съд- дали, че точната правна квалификация
на инкриминираното деяние е по ал.3 на чл.34 от НК или е по ал.1, б.Б, пр.2 на
чл.343 от НК- с други думи и тук личи колебанието и неяснотата по този въпрос у
първостепенния съд, което не позволява на въззивния такъв да осъществи контрол
върху съдебния акт по същество.
От друга страна и при определяне размера на
административното наказание, което съдът е наложил на подс.В. същият е
отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства на същия, такива, които едновременно с това е взел предвид и за
да прецени дали са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК спрямо
него или не и в частност- съдебното минало на подс.В., което е абсолютно
недопустимо. На следващо място съдът неправилно е приложил и този институт
спрямо подс.В., тъй като и видно от справката за съдимост на същия, той е
осъждан с влязла в сила на 23.04.2018 г.
присъда за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като деянието предмет
на това дело с дата 03.04.2018 г. се явява при условията на реална съвкупност с
деянието по настоящето дело- с дата 12.08.2017 г., поради което и абсолютно
недопустимо първостепенният съд е преценил, че в конкретния случай не са налице
пречките, визирани в чл.78а, ал.7 от НК за освобождаването на подс.В. от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
В мотивите липсва също така каквото и да е било
произнасяне на съда по въпроса защо не налага на подс.В. наказание ЛПУМПС,
поради което и въззивният съд, който е сезиран с такова искане от СРП няма как
да прецени правилно ли е било решението на СРС да не наложи на подсъдимия това
наказание или не, тъй като липсват мотиви по този въпрос и изобщо не става ясно
каква е била волята на съда, респ. по какви съображения не е наложила на подс.В.
това наказание.
Отделно от това още с присъдата първостепенния съд е
признал подс.В. за виновен по обвинение, каквото не му е било вменено на ДП и с
ОА. Видно от постановлението за привличане на обвиняем от ДП, както и от ОА
единствените твърдения са, че подс.В. е нарушил с поведението си разпоредбата
на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, според която „водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни ППТ“, като се твърди още в ОА, че
подсъдимият като водач на МПС не е проявил внимание и предпазливост към водача
на двуколесно ППС- велосипед, управляван от пострадалия и не го е възприел при
преминаването му от ляво на дясно по сигнализирана с пътна маркировка М8.1
пешеходна пътека, поради което и по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда. Никъде в ОА, респ. в постановлението за привличане на обвиняем
от ДП не се твърди с поведението си, подс.В. да е нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.2,изр.2 от ЗДвП, респ. не се твърди да не е намалил скоростта си и в случай
на необходимост да не е спрял при възникнала опасност за движението. В хода на
проведеното пред първата съдебна инстанция съкратено съдебно следствие по реда
на чл.371, т.2 от НПК не е било направено и изменение на обвинението, а и
такова е било недопустимо предвид реда, по който е протекло производството пред
СРС. Въпреки това обаче, съдът е признал подс.В. за виновен като е приел, че
той е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а не тази на чл.5,
ал.2, т.1 от с.з. и които разпоредби се явяват общи такива, а не са в отношение
на обща към специална или обратното. Освен това в ОА няма изложени и каквито и
да е било факти обосноваващи и сочещи на нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а няма спор, че ако има изложени достатъчно факти, въпрос на правна
квалификация от страна на съда е под кой точно текст от закона ще подведе тези
факти- дали по реда на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП или по реда на чл.20, ал.2,
изр.2 от с.з. В конкретния случай обаче факти във връзка със скоростта на
движение на подсъдимия, във връзка с това дали е намалил или не скоростта си на
движение, дали е имал обективна възможност да стори това своевременно,
съответно във връзка с възможността му да спре при възникване на опасността на
пътя преди настъпване на удара, както и по въпроса за това дали опасността е
била предвидима или не, както и от кой момент е възникнала опасността за
подсъдимия в конкретния случай, в ОА липсват.
А всички тези обстоятелства са относими и следва да бъдат преценявани,
когато се твърди да е извършено нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, поради
което и следва да има изложени факти в тази насока в ОА, каквито в случая няма
и поради което и подсъдимият не се е защитавал по същите. Ето защо и няма как
без да е изменено обвинението спрямо него, той да бъде признат за виновен да е
нарушил тази разпоредба от ЗДвП, тъй като бива поставен в условия на
процесуална изненада. Доводи за нарушение на това правило за движени по
пътищата в мотивите съдът е черпил от заключението на изготвената на ДП АвТЕ.
Нейното заключение обаче не е намерило отражение в ОА и поради това и няма как
на база на същото съдът да изменя обвинението спрямо подсъдимия, без да е
налице такова изменение от страна на държавното обвинение, тъй като то е
свързано не само с нарушените разпоредби от ЗДвП, но и със съществено изменение
на обстоятелствената част на ОА, чрез привнасянето на нови факти и
обстоятелства, за които твърдения в ОА няма.
Така допуснатото процесуално нарушение от страна на първостепенния
съд, също се явява съществено такова и макар и да липсва жалба от подсъдимия по
този въпрос, няма как въззивният съд да не отбележи същото, тъй като това се
явява съществен въпрос, който ще следва да обсъди първостепенния такъв при
новото разглеждане на делото като първа инстанция.
По всички изложени по- горе съображения, въззивният съд
намира, че са налице предпоставките на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3 вр. ал.1
от НПК за цялостна отмяна на постановената присъда от първостепенния съд и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на
съдията- докладчик, без да е необходимо
разглеждане на спора по същество, още повече, че е налице и съответен протест в
тази връзка, независимо, че същият не е поддържан от представителя на СГП пред
въззивния съд.
Така мотивиран и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр.
чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 06.12.2018 г.
по НОХД №1921/2018 г., СРС, НО, 23 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдия- докладчик.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.