Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
Гр.Враца, 14.08.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на седми август
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
при
участието на секретаря Ирена Митова, като разгледа докладваното от председателя
Н. Х. търговско дело № 89 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Граунд Трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н ***, бул. ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя И.М.П. срещу
„Агро-К.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. ***, ЕИК: ***,
представлявано от К.В.К. – управител и К.В.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** в
качеството му на управляващ и представляващ „Агро-К.“ ООД – гр. Враца. Ищецът твърди, че на 22.08.2016г. между него в качеството му на
залогодател и „Стил Трейд“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ***, представлявано от управителя М.И.Д. /заложен кредитор/ е сключен Договор за особен залог на необрани
насаждения, находящи се в землището на с. ***, обл. Враца, представляващи
слънчоглед и царевица. Договорът бил вписан в ЦРОЗ на 15.09.2016г. и
представлявал обезпечение задължението на залогодателя, възникнало на основание
Договор за съвместна дейност от 03.10.2015г. между И.М.П. и „Стил Трейд“ ООД,
изменен с Анекс от 20.10.2015г., с който П. е заместена с „Граунд Трейд“ ЕООД.
Твърди се, че съгласно последния договор, заложният кредитор е обработвал
всички, предоставени за ползване на залогодателя земи по Заповед №
182/01.10.2015г. на ОД „Земеделие“ гр. Враца, в замяна на което залогодателят
се е задължил да му предостави цялото количество продукция от ползваните от
него земи в землището на с. *** в съответните агро-технически срокове – не
по-късно от 30.06.2016г., респективно не по-късно от 18.09.2016г., за вземане
на заложния кредитор в размер на 70 000 лв., представляващи стойността на
извършените от последния дейности по обработка на земите. Необраните
насаждения, предмет на особения залог, били подробно описани и
индивидуализирани чрез посочване на землището и площите, в които са засадени в
чл. 3 от договора за особен залог.
Твърди се, че на 03.09.2016г. охраняващият
процесните блокове - В.Д., забелязал агро-техника на „Агро К.“ ООД да жъне
земеделски блок с номер на масива № 22 и площ от 270.500 дка, засят със
слънчоглед, собственост на ищцовото дружество. За случващото се уведомил по
телефона пълномощника на „Граунд Трейд“ ЕООД – В.П., която от своя страна
позвънила на тел. 112. Междувременно на процесния блок се появил и вторият
ответник – К.К.. Пристигналият полицейски екип спрял жътвата, извел комбайните
на първия ответник от масива и снел на място сведения от управителя и
пълномощника на ищеца, както и от К.. Междувременно „Граунд Трейд“ ЕООД подало
жалба до РУП – Враца, в резултата на което от И.П. и В.П. били снети показания.
На 11.09.2016г. В.Д. отново уведомил по телефона В.П., за това че в блокове с
номера на масиви № 13 и № 17 с обща площ от 312.500 дка, също засети със
слънчоглед и собственост на ищцовото дружество, вторият ответник - К.К. е
вкарал комбайни и тече жътва. Пътувайки към блоковете, П. подала сигнал на тел.
112, а пристигайки на място станала пряк очевидец на жътвата и извозването на
продукцията от слънчоглед.
Иищецът сочи, че на 21.09.2016г., поради
неизпълнение на своето задължение като залогодател, „Стил Трейд“ ООД в
качеството си заложен кредитор вписало в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение и образувало изп.д. № 1311/2016г. по описа на
ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 на КЧСИ. В резултат на това, на 13.10.2016г., съдебният изпълнител пристъпил към
принудително отнемане и предаване на необраната продукция от слънчоглед,
реколта 2016г., която следвало да бъде добита от 4 бр. БЗС № № 72504-14-1-2 с
площ от 244.700 дка; 72504-37-2-2 с площ от 180.600 дка; 72504-101-1-1 с площ
от 67.900 дка и 72504-45-2-2 с площ от 270.500 дка. При извършената на място
проверка обаче, ЧСИ Д. констатирала, че реколтата от слънчоглед е вече събрана,
но не се намира у ищеца и съответно не може да бъде предадена на заложния
кредитор. Поради това и на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК, по отношение на
неоткритата продукция от слънчоглед, реколта 2016г. била определена нейната
равностойност, като прогнозните добиви и очаквани приходи били определени от
вещото лице инж. Л.А. в изготвена от нея оценка, приложена по изп.д. №
1311/2016г. По данни от инж. А. очакваният добив на слънчоглед, реколта 2016г.
бил 180 кг/дка при пазарна цена от 620 лв./тон, или приходи от общо 85 228.92
лв.
В резултат
на това ищецът счита, че по отношение на него е налице непозволено увреждане,
от което дружеството е претърпяло реално причинени вреди, изразяващи се в
неправомерното отнемане по скрит начин на собствените му 137.47 тона /сто тридесет
и седем тона и четиристотин и седемдесет килограма/ необрани насаждения –
слънчоглед, находящ се в землището на с. ***, обл. Враца, засаден в БЗС № №
72504-14-1-2 с площ от 244.700 дка; 72504-37-2-2 с площ от 180.600 дка;
72504-101-1-1 с площ от 67.900 дка и 72504-45-2-2 с площ от 270.500 дка. на
обща стойност 85 228.92 лв. Моли съда, след като се увери в основателността на
претенцията му, да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да
му заплатят сумата от 85 000 лв. /осемдесет и пет хиляди лева/ частично от 85
228.92 лв., представляваща реално причинени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и да му присъди направените по делото разноски. Представя писмени
доказателства по опис и прави доказателствени искания.
На
ответниците е връчен препис от исковата молба
заедно с приложенията към нея. В законния едномесечен срок от
уведомяването по делото е постъпил писмен отговор, с който предявения иск е
оспорен като неоснователен. Направено е възражение за неподсъдност на делото на
Търговско отделение на ВрОС, поради липсата на изброените в чл. 365 от ГПК
предпоставки, в следствие на което ответниците считат, че спора следва да бъде
разгледан от ОС – Враца, но по общия ред.
„Агро-К.“ ООД и К.К. твърдят, че, по договорка с И.М.П., процесните
площи били обработвани от дружеството срещу заплащане, а полагащите се субсидии следвало да получи П..
Дружеството-ответник извършило всички необходими агро-технически действия
включващи предварителна обработка, сеитба, торене и третиране с препарати.
Поради това описаните в исковата молба отношения между П., „Граунд Трейд“ ЕООД
и „Стил Трейд“ ООД се оспорват като фиктивни, и в тази връзка се оспорва
истинността (съдържанието, датите и изпълнението) на следните представените от
ищеца доказателства: Договор за съвместна дейност от 03.10.2015г., ведно с
Анекс към него от 20.10.2015г. и Договор за особен залог на необрани насаждения
от 22.08.2016г. Оспорват се и част от клаузите на Договора за съвместна
дейност. Ответниците считат, че единствено И.П. е била легитимен собственик на
продукцията от слънчоглед, реколта 2016г., поради това, че в Заповед №
182/01.10.2015г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Враца, процесните масиви са
били разпределени за ползване именно на П., а не на „Граунд Трейд“ ЕООД. Сочат,
че след като при извършения на 13.10.2016г. опис, ЧСИ Д. е установила, че
процесния слънчоглед вече е бил ожънат, което пък довело до определяне
паричната му равностойност, „Граунд Трейд“ ЕООД не е предприело последващи
изпълнителни действия в тази насока. Поради това ответниците оспорват
претендираните в исковата молба вреди и въобще настъпването на вредоносни
последици за ищцовото дружество. Освен това отричат да са причинили твърдяното
увреждане на ищеца, както и да са ожънали и прибрали процесния слънчоглед
реколта 2016г.
В отговора
се твърди, че на 03.09.2016г. вторият ответник се намирал в базата на „Агро-К.“
ООД в с. ***, където сутринта провел разговор с управителя на „Стил Трейд“ ООД
– М.Д. във връзка с дължими от последното дружество плащания за извършените от
„Агро-К.“ ООД обработки. Около обяд Д. извикал К., за да отидат заедно до
земеделски блок, на който имало спор за продукция. К. обяснил на намиращите се
там полицаи, че не той извършва жътва, но че има претенции към И.П. и спор с М.Д..
Протоколи за снети обяснения не е подписвал. Оспорват се като неверни и
твърденията на ищеца за извършената от ответниците жътва на слънчоглед на
11.09.2016г. в масиви с № № 13 и 17, както и откарването на продукцията в
базата на „Агро-К.“ ООД. В отговора на исковата молба К. сочи, че на въпросната
дата, пътувайки с автомобила си, видял на пътя спрени коли между които и една
полицейска. Видял и В.П.. Полицаите му обяснили, че са се отзовали на сигнал за
неправомерна жътва и К. продължил по пътя си.
Ответниците
оспорват и размера на предявения иск, доколкото същият е определен на базата на
изготвената по изп.д. № 1311/2016г. по описа на ЧСИ Д. оценка. Считат също, че
ищецът не е уточнил и обосновал правната
квалификация на претенцията си. Навеждат се и твърдения за нищожност на
представения от ищцовото дружество Анекс към Договора за съвместна дейност от
03.10.2015г., с който анекс И.П. е заменена като страна по договора въз основа
на Заповед № 182-1/16.10.2015г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Враца.
Ответниците сочат, че няма данни въпросната заповед да съществува, тъй като не
е обявена по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред, а дори да съществува, то,
поради необявяването й, тя не е породила правно действие. Поради това считат
анекса за привидно сключен, което влече и неговата нищожност.
Ответниците
молят съда да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна и да им присъди
сторените по делото разноски. Представят писмени доказателства по опис и правят
искане за допускане на гласни доказателства.
Междувременно
с молба от 09.10.2017г. ищецът е направил корекции в исковата си претенция с
оглед допуснати технически грешки веднъж при изписването площта на БЗС №
72504-14-1-2, която следва се чете 244.700 дка, вместо изписаните 224.700 дка и
втори път при изписването в петитума на иска количество необран слънчоглед,
чиято парична равностойност се претендира и което следва да се чете 137.47
тона, вместо 198.108 тона.
С оглед
дадените на ищеца указания, в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, „Граунд Трейд“
ЕООД е депозирало пред ВрОС допълнителна искова молба. Ищецът счита
възражението на ответниците за неподсъдност на настоящото дело на търговско
отделение на ОС – Враца за неоснователно като излага доводи в тази насока.
Прави уточнение, че искът е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и е
предявен срещу двамата ответници – юридическото и физическото лице, като
последното е прекият причинител на вредата, а „Агро-К.“ ООД се явява ex lege възложител на работа на К., който е управляващ и представляващ
дружеството. Развива доводи, че отговорността на „Агро-К.“ ООД следва да бъде
ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД, а тази на К.К. – на основание чл. 45 от ЗЗД, като двамата следва да отговарят солидарно. С допълнителната искова молба
е оспорено като невярно твърдението на
ответниците за наличие на уговорка между „Агро-К.“ ООД и И.М.П..
Оспорват се и твърденията в отговора на исковата молба за привидност в
отношенията между ищеца, „Стил Трейд“ ООД и П.. Ищецът се противопоставя на
направеното от ответниците в отговора на исковата молба оспорване на Договор за
съвместна дейност от 03.10.2015г., ведно с Анекс от 20.10.2015г., както и
Договор за особен залог на необрани насаждения като излага подробни мотиви в
тази насока. Счита за неоснователно
твърдението на ответниците, че Заповед № 182-1/16.10.2015г. на Директора
на ОД „Земеделие“ - Враца е незаконосъобразна и вероятно несъществуваща като се
позовава на представеното с исковата молба удостоверение № 256/15.02.2017г.,
издадено от Директора на ОД „Земеделие“ - Враца. Противопоставя се и на
направеното в отговора на исковата молба оспорване клаузите на Договора за
съвместна дейност, който като частен диспозитивен документ не засяга правната
сфера на трети лица каквито са ответниците. Прави допълнителни доказателствени
искания като моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди от ОД „Земеделие“ - Враца със заверен препис от Заповед №
182-1/16.10.2015г. на Директора на ОДЗ, както и да бъде допусната и назначена съдебна
агро-техническа експертиза, която да отговори на подробно изброените в пет точки въпроси.
В срока по
чл. 373, ал. 1 ГПК, ответниците се депозирали допълнителен отговор, с който
поддържат възражението си за разглеждане на спора по реда на гл. 32 ГПК. Считат
доводите на ищеца, изложени в допълнителната искова молба за такива по
същество, поради което заявяват, че ще ги коментират след приключване на
съдебното дирене. Поддържат направените с първоначалния отговор доказателствени
искания и заявяват, че няма да сочат други доказателства. Възразяват обаче
срещу искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение във връзка със
снабдяването му с препис от Заповед № 182-1/16.10.2015г. на Директора на ОД
„Земеделие“ - Враца.
Правната
квалификация на претендираните от ищеца права е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
С
Определение от 21.02.2018г. е изготвен проект на доклад по делото, надлежно
връчен на страните, който не е оспорен и е приет.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието.
Съдът
като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2016г. между ищеца в качеството му на
залогодател и „Стил Трейд“ ООД, ЕИК: *** /заложен
кредитор/ е сключен Договор за особен залог на необрани насаждения, находящи се
в землището на с. ***, обл. Враца, представляващи слънчоглед и царевица.
Договорът е вписан в ЦРОЗ на 15.09.2016г. и представлява обезпечение задължението на залогодателя,
възникнало на основание Договор за съвместна дейност от 03.10.2015г. между И.М.П.
и „Стил Трейд“ ООД, изменен с Анекс от 20.10.2015г., с който П. е заместена с
„Граунд Трейд“ ЕООД. Видно от последния договор, заложният кредитор е
обработвал всички, предоставени за ползване на залогодателя земи по Заповед №
182/01.10.2015г. на ОД „Земеделие“ гр. Враца, в замяна на което залогодателят
се е задължил да му предостави цялото количество продукция от ползваните от
него земи в землището на с. *** в съответните агро-технически срокове – не
по-късно от 30.06.2016г., респективно не по-късно от 18.09.2016г., за вземане
на заложния кредитор в размер на 70 000 лв., представляващи стойността на
извършените от последния дейности по обработка на земите. Необраните
насаждения, предмет на особения залог, са подробно описани и индивидуализирани
чрез посочване на землището и площите, в които са засадени в чл. 3 от договора
за особен залог. На 21.09.2016г. „Стил Трейд“ ООД в качеството си заложен
кредитор е вписало в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение и е образувало изп.д. №
1311/2016г. по описа на ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 на КЧСИ. На 13.10.2016г., съдебният
изпълнител е пристъпил към принудително отнемане и предаване на необраната
продукция от слънчоглед, реколта 2016г., от следните 4 бр. БЗС № № 72504-14-1-2
с площ от 244.700 дка; 72504-37-2-2 с площ от 180.600 дка; 72504-101-1-1 с площ
от 67.900 дка и 72504-45-2-2 с площ от 270.500 дка. При извършената на място
проверка ЧСИ Д. е констатирала, че реколтата от слънчоглед е вече събрана, но
не се намира у ищеца и съответно не може да бъде предадена на заложния
кредитор. Поради това и на основание чл. 521, ал. 2 от ГПК, по отношение на
неоткритата продукция от слънчоглед, реколта 2016г. е определена нейната
равностойност, като прогнозните добиви и очаквани приходи са определени от
вещото лице инж. Л.А. в изготвена от нея оценка, приложена по изп.д. №
1311/2016г. По данни от инж. А. очакваният добив на слънчоглед, реколта 2016г. е
180 кг/дка при пазарна цена от 620 лв./тон, или приходи от общо 85 228.92 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.Д.,
А.Б. и В.П., които са последователни, непротиворечиви и изнесени от добитите от
свидетелите лични впечатления се установява по безспорен начин, че на
03.09.2016г. и на 11.09.2016г. в процесните блокове е осъществена неправомерна
жътва от страна на ответниците, за което са подадени два сигнала на тел. 112 от
пълномощника на „Граунд Трейд“ ЕООД – св. В.П.. Показанията на свидетелите на
ищеца се подкрепят напълно както от показанията на разпитаните по делото двама
полицаи, служители на РУ – Враца, участък „Дъбника“: Х.Х. и И.К., отзовали се
на място и при двата сигнала на посочените по-горе дати, така и от приложената
по делото Полицейска преписка № 3693М-105/2016г. по описа на ОД на МВР – Враца,
а по описа на РП – Враца прокурорска преписка № 2054/2016г. От друга страна в
разрез с посочените писмени и гласни доказателства са, дадените в с.з. на
07.08.2018г., показания от свидетелите на ответниците: М.Г. и Ц.Ц., които
устаняват факти, ирелевантни за настоящия спор, като това, с кого е разговарял
ответникът К.К. на процесните дати. Що се отнася до показанията им, че на
датите, когато е била осщъствена неправомерната жътва, вторият ответник се е
намирал в базата на „Агро-К.“ ООД, която дори не е работила по това време, то
съдът намира, че не следва да кредитира същите в тази им част като достоверни,
с оглед на факта, че противоречат на останалия, събран по делото доказателствен
материал и по-конкретно на, съдържащия се в Полицейска преписка №
3693М-105/2016г. по описа на ОД на МВР – Враца писмен материал. В последната се
съдържат данни, за това, че и на двете процесни дати, вторият ответник се е
намирал на място на процесните блокове и във връзка с изясняване на случая са
му били снети сведения от инсп. К. и мл. инсп. Х.. В с.з. на 17.07.2018г.
двамата служители на реда потвърдиха подписите си, съответно на сведение от
лист 40, том 2, папка 3; на лист 75 от том 1, папка 1 и на лист 15 от том 3,
папка 2 /инсп. К./, както и на лист 39 от том 2, папка 3; лист 74 от том 1,
папка 1 и на лист 14, том 3, папка 2 /мл. инсп. Х./ от приложената по делото
полицейска преписка. От писмените доказателства в последната, както и от
свидетелите на ищеца се установява, че и на 03.09.2016г., и на 11.09.2016г.
жътвата в процесните блокове е била преустановена след намесата на К.К., който
наредил по телефона изтеглянето на жънещите комбайни и дори е записал в
сведенията си, че преустановява жътвата. Т.е. от всичко това се установява по
беспорен и несъмнен начин, че именно ответниците са осъществили жътва в
процесните земеделски площи. А фактът, че същата е била неправомерна, съдът извежда
от приетите по делото Заповед № 182-1/16.10.2015г. и Заповед № 182/01.10.2015г.
на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца. С първата е изменена Заповед №
182/01.10.2015г. в частта относно ползвателя на разпределениете на И.М.П.
масиви в землището на с. *** както следва: И.П. е заменена като ползвател на
описаните в Заповед № 182 земеделски масиви с „Граунд Трейд“ ЕООД. Двете
заповеди представляват официални документи и се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, която не е оспорена от ответниците. Поради това и при
положение, че процесните земеделски площи са били разпределени за ползване на
ищеца, а от събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, се
установява по безспорен начин, че жътвата на слънчоглед, реколта 2016г. е била
осъществена именно от ответниците, то последните не са имали правно основание
за това. Ето защо, настоящият съдебен състав, счита, че на ищцовото дружество
са причинени вреди, изразяващи се в неправомерно ожънатото от ответниците количество
слънчоглед, реколта 2016г. от посочените в исковата молба 4 бр. БЗС, в
землището на с. ***, с номера, както следва: № 72504-14-1-2 с площ от 244.700
дка; № 72504-37-2-2 с площ от 180.600 дка; № 72504-101-1-1 с площ от 67.900 дка
и № 72504-45-2-2 с площ от 270.500 дка.
Въз основа на гореизложените мотиви и най-вече въз
основа на събраните материали по приложената по делото полицейска преписка №
3693М-105/2016г. по описа на ОД на МВР, съдът намира твърденията на
ответниците, изложени в отговора на исковата молба, относно местоположението на
втория ответник К.К. за необосновани и недоказани. Недоказани са и твърденията на
ответниците за наличието на уговорка с И.П. за обработка срещу заплащане на
разпределените й земеделски площи; извършването на твърдените от тях агро-технически
мероприятия; фиктивността на обективираните в представените по делото договорни
отношения между ищеца, „Стил Трейд“ ООД и П.; привидността, респ. нищожността
на представения от ищцовото дружество Анекс към Договора за съвместна дейност
от 03.10.2015г. В тази връзка, ответниците не са ангажирали съответните писмени
доказателства, които в случая са единственото допустимо доказателствено
средство с оглед характера на твърдените обстоятелства, а касателно наличието
на договорни отношения с П. - и с оглед количеството земеделски площи, които
твърдят, че са обработвали срещу заплащане от 100 лв./дка (чл. 164, ал. 1, т.
3, предл. второ ГПК).
Касателно направените от ответниците оспорвания истинността
/съдържанието, датите и изпълнението/ на представените от ищеца Договор за
съвместна дейност от 03.10.2015г., ведно с Анекс към него от 20.10.2015г. и
Договор за особен залог на необрани насаждения от 22.08.2016г., както и на част от клаузите на Договора за съвместна
дейност, съдът намира, че така изброените писмени доказателства представляват
частни диспозитивни документи и като такива се ползват с формална
доказателствена сила, поради което съдържанието им не подлежи на оспорване. Що
се отнася до оспорването на датите, то от представеното потвърждение за
вписване в ЦРОЗ е видно, че Договорът за особен залог е вписан на 21.09.2016г.,
т.е. има достоверна дата. Отделно от това, в последния е възпроизведено
съдържанието както на Договора за съвместна дейност, така и на Анекса към него.
Т.е. по отношение и на трите писмени доказателства следва да се приложи
разпоредбата на чл. 181, ал. 1, предл. първо от ГПК, поради което съдът намира,
че датите на тези документи не подлежат на оспорване. Касателно направеното
оспорване изпълнението на договорите, то такова не е предвидено от законодателя
и не следва да се кредитира от съда. Що се отнася до оспорването истинността на
горните писмени доказателства, т.е. тяхното авторство, доколкото нито в
отговора на исковата молба, нито в допълнителния такъв ответниците са поискали
откриване на производство по оспорване, то съдът намира, че същите не са
оспорени по предвидения в ГПК ред.
Що се
отнася до представената от ответниците на хартиен носител електронна кореспонденция
(два броя и-мейли), съдът намира, че не следва да кредитира същите като
относими доказателства, поради ирелевантността им за спора.
По
предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, съдът намира за
доказани, следните обстоятелства: че ищецът е собственик на процесната
продукция от слънчоглед, реколта 2016г.; че същата му е била отнета
неправомерно, по скрит начин, в резултат на което е претърпял претендираните
вреди; начинът и момента на причиняването им; причиняването им от страна на
двамата ответници; тяхната солидарна отговорност. Видно от вписванията в Търговския регистър през процесния период именно вторият ответник е представлвяващ и управляващ другия ответник -
„Агро-К.“ ООД. Последното се явява ex
lege възложител на работа на К. и тази работа той
извършва по презумпция в полза и за сметка на дружеството, което представлява.
В случая неговата работа /действия/ се явява противоправна, защото е
организирал прибирането и е прибрал чужда движима вещ – слънчоглед, реколта 2016г., собственост на ищеца – съдът черпи данни за това,
както от свидетелските показания, така и от подкрепящата ги полицейска преписка
№ 3693М-105/2016г. по описа на
ОД на МВР – Враца. Правилно отговорността на ответника „Агро-К.“ ООД
е ангажирана на основание чл.
49 от ЗЗД, а отговорността на К.В.К. – на основание чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД на възложителя
на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди
виновни действия. От приетите по делото Заповед №
182/01.10.2015г. и Заповед № 182-1/16.10.2015г. – и двете на Директора на ОД
„Земеделие“ – Враца е видно, че ответникът
К. е знаел, че през стопанската 2015/2016г. представляваното от него „Агро-К.“
ООД не е било разпределено да ползва процесните земеделски земи, засети със слънчоглед, в землището на с. ***,
общ. Враца; респ. не е имал
правното основание да се ползва от продукцията върху тези земи, но въпреки това
е организирал прибирането й за сметка на първия ответник. Събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства са именно в
подкрепа на факта, че жътвата на
процесния слънчоглед е осъществена
именно с техника на „Агро-К.“ ООД. В случая действията на К. от
името и за сметка на дружеството се явяват противоправни, представляват
непозволено увреждане, за което отговорност носи и юридическото лице по силата
на чл. 49 от ЗЗД като възложител. Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва
противоправно действиие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършването на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. В конкретния случай, на К., по силата на
закона, е възложено цялото оперативно управление и
представителството на „Агро-К.“ ООД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД произтича не
от вината на възложителя, а от тази на изпълнителя. Възложителят може да се
освободи от отговорност само ако се установи, че изпълнителят не е причинил
никаква вреда, че действията му не са виновни и противоправни, или ако вредата
не е причинена при или по повод на възложената му работа. По делото не е
спорно, а това се установяява и от приложените от ответниците писмени
доказателства, че „Агро-К.“ООД, както и ищеца, са земеделски производители и
основната им дейност е производство и търговия с непреработена селскостопанска
продукция, каквато е процесния слънчоглед. Възлагането на
управлението е по принцип за правомерни действия и при нарушение на това
изискване отговорност носят както изпълнителя, така и възложителя. Налице са
всички предпоставки за ангажиране отговорността и на двамата ответници /ППВС №
9/28.12.1966г./. Всяко действие или бездействие, с което се нарушава
публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму е противоправно.
Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на
конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Възложителят на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД и прекият причинител отговарят
солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди, което е общоприето
положение в практиката и теорията, макар че солидарността произтича от закон
или договор, а за тази хипотеза ЗЗД не я предвижда изрично. Тъй като обаче е
недопустимо всеки от ответниците да бъде осъждан самостоятелно за причиняване
на едни и същи вреди, пострадалият може да реализира правата си като предяви
иск или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
или срещу възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД, или и срещу двамата
за реализиране на солидарната им отговорност /Решение № 581/30.09.2010г. по
гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ІІІ Г.О. по чл. 290 ГПК/.
Що се отнася до размера на вредите, то от
приетата по делото СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните, е видно, че
средният добив от слънчоглед за стопанската 2015/2016г. е в размер на 195
кг/дка, при реализирана средна пазарна цена от 570 лв./тон. При това положение,
на стр. 6 от заключението си, вещото лице е дало обща стойност на пазарната
реализация на земеделската култура от 82 662.25. В с.з. на 17.07.2018г.,
в.л. е извършило корекция на заключението си, поради допусната техническа
грешка, като е уточнило, че общите приходи слънчоглед, реколта 2016г. от
процесните БЗС-та възлизат на 84 885.24 лв. Поради това, съдът счита, че
на ищеца следва се присъди като доказана по размер сумата от 84 885.24
лв., представляващи реално причинени вреди от непозволено увреждане, вместо
претендираните с иковата молба 85 000 лв., частично от 85 228.92 лв.
Разликата до 85 000 лв. настоящият съдебен състав намира за недоказана по
размер, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горното и на основание чл.235, вр. чл. 377 от ГПК, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Агро-К.“ ООД – гр. Враца, ул. ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя К.В.К.
и К.В.К. с ЕГН: **********,*** - в качеството му на управляващ и
представляващ „Агро-К.“ ООД – гр. Враца, ЕИК: *** СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на “Граунд Трейд” ЕООД – гр. София, р-н ***, бул. ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя И.М.П.,
сумата от 84 885.24 /осемдесет и четири хиляди
осемстотин осемдесет и пет лева и 24 ст./ - реално причинени на
дружеството вреди, представляващи стойността на 137.47 тона /сто тридесет и
седем тона и четиристотин и седемдесет килограма/ необран слънчоглед, реколта
2016г., засаден в БЗС № № 72504-14-1-2 с площ от 244.700 дка; 72504-37-2-2 с
площ от 180.600 дка; 72504-101-1-1 с площ от 67.900 дка и 72504-45-2-2 с площ
от 270.500 дка. в землището на с. ***, обл. Враца, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Граунд Трейд“ ЕООД искове за сумата над 84 885.24 лв. до
предявения размер от 85 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
„Агро-К.“
ООД – гр. Враца, ул. ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя К.В.К. и
К.В.К. с ЕГН: **********,*** - в качеството му на управляващ и представляващ
„Агро-К.“ ООД – гр. Враца, ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Граунд Трейд” ЕООД – гр. София, р-н ***, бул. ***, ЕИК: ***, представлявано от управителя И.М.П.
сумата от 7736 лв. – сторени по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: