Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 18,07,2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на петнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело № 10543 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от Р.В.А. иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК, с който се
претендира установяване по отношение на ответника „Б.П.Б.“ АД, че ищцата не
дължи следните суми: 99600,00евро -
главница, ведно със законната лихва за периода от 23,07,2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, 6188,98
евро - възнаградителна лихва за периода от 30,10,2011 г. до 30,06,2012 г., 1210,28 евро – мораторна лихва за
периода от 30,11,2011 г. до 22,07,2012 г., 500
евро – такси за периода от 30,08,2011 г. до 30,06,2012г., 4205,01лв. – държавна такса и 2542,72 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист от 10,02,2013г., издаден по гр.д
№ 35363/2012г. по описа на СРС, Г.О., 66 с-в., поради погасяването им по давност.
Излагат
се съображения, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано и.д. № 279/2013г. по описана ЧСИ А.Б., с рег. № 850 от КЧСИ.
Поддържа, че последните изпълнителни действия по делото датирали от 03,04,2013г.
Поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело, същото
било перемирано. По молба на ответното дружество било образувано ново
изпълнително дело за процесните вземания – и.д.
№ 60/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 от КЧСИ. Годно да прекъсне
давността изпълнително действие по това дело се твърди да е извършено на
23,04,2018г., когато е вписана възбрана върху собствен на длъжниците недвижим
имот. Това обаче било повече от пет години след последното прекъсване на
давността от 03,04,2013г. По силата на чл. 119 от ЗЗД се погасявали и
произтичащите от задължението за главница акцесорни задължения.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответника „Б.П.Б.“АД, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Излагат се съображения, че в конкретния случай намира
приложение Постановление № 3 от 18,11,1980 г. на Пленума на Върховния съд, а не
ТР № 2/226,06,2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото към
момента на образуване на и.д. № 279/2013 г. по описа на ЧСИ А.Б. действащо е
било постановлението на ВС. Съгласно постановлението, изпълнителното дело
спирало давността по отношение на вземането и поради това погасителната давност
на вземанията на банката не е изтекла към датата на предявяване на иска.
Навеждат се доводи, че с молбата от 30,01,2018г., по която било образувано и.д.
№ 60/2018г. се прекъсвала давността по отношение на вземанията. В тази връзка
мотивите на ТР № 2/226,06,2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността се отнасяли до акта
на съдебния изпълнител, а не до молбата на кредитора. Този извод се подкрепял и
от изложеното в т. 10 от тълкувателното решение, съгласно което нередовната
молба на взискателя не прекъсва
давността. Твърди се с молбата от 30,01,2018г. да се заявява не само
образуването на изпълнително дело, но и предприемането на конкретни действия,
което също сочи на прекъсване на давността по отношение на процесното вземане.
Поддържа, че давността е била прекъсната и с насрочването на опис по отношение
на собствен на длъжниците по делото недвижим имот, доколкото прекъсването
настъпвало с предприемането на изпълнителното действие, а не със завършването
му като резултат.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235
от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От изпълнителен лист, издаден на 10,02,2013год. по
гр.д. № 35363/2012год. по описа на СРС, II Г.О., 66 с-в. и въз основа на влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение от 02,10,2012год., поправена с Разпореждане от
08,02,2013 год. по същото дело /л.35/, е видно, че ищцата Р.В.А.,
К. А. и „А.К.“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“АД следните
суми: 99600,00 евро - главница,
ведно със законната лихва за периода от 23,07,2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, 6188,98 евро - възнаградителна
лихва за периода от 30,10,2011 г. до 30,06,2012 г., 1210,28 евро – мораторна лихва за периода от 30,11,2011 г. до 22,07,2012
г., 500 евро – такси за периода от
30,08,2011 г. до 30,06,2012 г., 4205,01
лв. – държавна такса и 2542,72 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист „Б.П.Б.“ АД е инициирало с молба от 18,03,2013год. изпълнително
дело № 20138500400279
по описа на ЧСИ А.Б., район на действие – СГС, рег. № 850 на КЧСИ.
От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се
установява, че ЧСИ е оформил и изпратил на ищцата, в качеството ѝ на
длъжник по делото, покана за доброволно изпълнение и съобщение по чл. 418, ал.5
от ГПК /л.50 от изп.дело/ с приложена процесната заповед за изпълнение, връчена
със залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
По
изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения от 19,03,2013год. до множество
търговски банки в страната за налагане на запор върху налични сметки на ищцата
при тях до размера на дължимата
сума. От уведомените банки, четири са известили съдебния изпълнител за налични
при тях сметки на ищцата – „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД. Видно от представените
по делото съобщения и отговори на посочените банки, запорните съобщения са връчени в периода от
29,03,2013год. до 01,04,2013год.
С молба от 30,01,2018год. ответникът Б.П.Б. АД е поискал прекратяване на изпълнителното производство.
С постановление изх. № 5668/30,01,2018год. на
ЧСИ А.Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК е прекратено изп.д. № 279/2013год.
С молба вх.№983/30,01,2018год. и въз основа на
процесния изпълнителен лист е инициирано ново изп. д. с № 20188500400060 по описа на ЧСИ Б.. С молбата е заявено искане за прилагане на
изпълнителни способи.
На ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение на
07,07,2018год.
Със съобщение на ЧСИ А.Б., вх. №
24737/23,04,2018год. на СВп. при СРС е наложена възбрана върху собствен на
ищцата недвижим имот.
На 09,08,2018год. от страна на съдебния
изпълнител е извършен опис на възбранения имот.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена
заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани
с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт
/в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на
ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност
относно вземането.
По основателността на иска:
Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с
влязло в сила решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща
давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“в“ от ЗЗД е пет години относно
главницата, такса и разноски и три години относно претенцията за договорна и
мораторна лихва. Неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото същата
е специална и касае влязло в сила решение, поради което не може да бъде
тълкувана разширително.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е
предявен иск по чл.
422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл.
116, б."б" от ЗЗД. Заповедното производство е
уредено като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на
заявлението.
Давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или и с изтичане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния характер на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за
прекъсване на давността, който не може да се тълкува разширително. Действително
признаването на вземането може да се
обоснове с конклудентни действия на длъжника, но бездействието да подаде
възражение не е равнозначно на признаване на
вземането.
Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно разясненията
дадени с т. 10 на ТР № 2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години изпълнителното производство се прекратява по право като новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване
на изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения
отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е
дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия,
прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва
изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Относно погасяване
на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г.
на ВКС, съгласно които при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В този смисъл преценката дали е изтекла
погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят
конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат приложени
съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК,
връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, вписване на
възбрана и др.
Изпълнителното дело
е образувано преди постановяването тълкувателно решение от
26,05,2015год. по тълк.дело с №2/2013год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват
за изгубили действие постановките на ППВС № 3 от 18,11,1980год., съгласно които
по време на изпълнителното производство давност не тече. В този смисъл спорен е
въпросът кой от двата тълкувателни акта е приложим.
Съдът следва да съобрази постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС. Съгласно установеното с цитираното решение последващи тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците.
В решението се посочва, че такъв е случаят, при който
съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС.
Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 година да поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
Предвид горецитираната практика, в конкретния случай,
до постановяването на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на
ВКС на 26,06,2015 год., в отношенията между страните следва да бъдат приложени
постановките на ППВС № 3/18,11,1980год., съгласно което по време на образувано
изпълнително дело по отношение на вземането давност не тече.
Първото изпълнителното дело е образувано на
18,03,2013год., когато давността е прекъсната и след този момент давността по
отношение на процесните вземания е спряла да тече.
В същото време, с наложен запор върху банкови сметки
на ищцата от 01,04,2013год. по и.д. № 20138500400279 по описа на ЧСИ А.Б.,
давността е била прекъсната по отношение на вземанията на банката. От този
момент е започнал да тече нов срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Няма данни в двугодишен период след налагането на запора да са извършвани нови
изпълнителни действия и по този начин и.д. № 20138500400279 е било прекратено след изтичане на
двугодишния срок на 01,04,2015год., от който е преустановено спирането на
давността и тя е започнала да тече отново по отношение на процесните вземания. Ето
защо нов давностен срок тече считано от 02,04,2015год.
След този момент, по отношение на вземането за главница, годно да прекъсне
давността действие е налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника на
23,04,2018год. Съобразно ТР №2/2015год. към този момент молбата на взискателят
за образуване на изпълнителното дело не
прекъсва давността. Съдът не споделя
доводите на ответника, че редовната
молба на взискателя с посочен
изпълнителен способ прекъсва
давността по аргумент от мотивите на т.10 по ТР №2/2015год., тъй като в случай
на нередовност подлежи на връщане и не прекъсва давността. Цитираните мотиви
касаят съпоставката между исков и изпълнителен процес и необходимостта от
активност на взискателя, за разлика от
исковия процес, но изрично се сочи давността да се прекъсва с извършване на
изпълнителните действия. Ето защо съдът
приема по отношение на главницата давността да е прекъсната в рамките на
петгодишния давностен срок на 23,04,2018год., поради което вземането не е погасено по давност.
С оглед изложените
мотиви не е прекъсната давността и по
отношение на вземането за такса в размер
на 500евро, за която е приложима общата 5 годишна давност и вземането за
разноски в размер на 4205,01лв. и 2542,72лв., за които също е приложима общата
давност. Основанието на същите е влязлата в сила заповед за изпълнение.
По отношение на вземането за лихва –мораторна и договорна лихва е приложим тригодишен
давностен срок по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Давността по отношение на същите вземания не е прекъсната в периода от 02,04,2015год. до 02,04,2018год., с оглед изводите за валидно
изпълнително действие реализирано на 23,04,2018год. с налагане на възбрана, поради
което в посочената част исковата претенцията е основателна.
По разноските:
С оглед уважената част от
исковата претенция на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, но по
делото няма данни за извършени такива поради което не се присъждат. Претенцията
за присъждане на разноски по чл.38, ал.2
от Задв. съдът намира за неоснователна,
тъй като по делото не е представен
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е договорено
адв. възнаграждение.
С оглед изхода от спора на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани
в размер на 2498,68лв. от общо 2602,80лв.
- адв.възнаграждение. /Съдът намира за неоснователно релевираното от ищцата
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК относно заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2602,80 лв., предвид това, че
то е по-ниско от минималния размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09,07,2004г./.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.А., ЕГН **********,*** иск с
правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено
по отношение на „Б.П.Б.“АД,
ЕИК ******, със съдебен адрес ***, че ищцата не дължи следните суми: 99600,00 евро -
главница, ведно със законната лихва за периода от 23,07,2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, 500
евро – такси за периода от 30,08,2011 г. до 30,06,2012 г., 4205,01лв. – държавна такса и 2542,72 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителен лист от 10,02,2013г. издаден по гр.д
№35363/2012г. по описа на СРС, Г.О., 66 с-в., въз основа на който е инициирано изп.дело 20188500400060, по описа на ЧСИ А.Б., с район на
действие – СГС, рег. № 850 на КЧСИ поради погасителна давност като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Р.В.А., ЕГН **********,*** срещу „Б.П.Б.“АД, ЕИК ******, със съдебен адрес *** иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Р.В.А. не дължи сума в размер на 6188,98 евро - възнаградителна
лихва за периода от 30,10,2011 г. до 30,06,2012 г., както и сума в размер на 1210,28
евро – мораторна лихва за периода от 30,11,2011 г. до 22,07,2012год. по
изпълнителен лист от 10,02,2013г.
издаден по гр.д №35363/2012г. по описа на СРС, Г.О., 66 с-в., въз основа
на който е инициирано изп.дело 20188500400060, по описа на ЧСИ А.Б., с район на
действие – СГС, рег. № 850 на КЧСИ поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА
Р.В.А., с ЕГН **********,*** да заплати на Б.П.Б.“
АД, ЕИК ******, съдебен адрес *** – адв. Н., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 2498,68лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: