МОТИВИ към НОХД №1325/2010
г.:
Обвинението е против
подсъдимия С.Л.В. *** за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 23.05.2009 г. около
19.30 ч. в гр.С., обл.П., в двора на Техникум по
селско стопанство, е унищожил противозаконно чужда движима вещ – счупил ракета
за тенис на корт, марка “Уилсън” на стойност 167.00 лв.,
собственост на М.С.К. ***.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С.В. не се явява. Назначеният
служебен защитник поддържа становище, че наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено съобразно разпоредбата на чл.55 от НК.
Против подсъдимия С.Л.В. от М.С.К. е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление в размер на 167 лева, приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес.
Пострадалият М.С.К. е конституиран в качеството на граждански ищец.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
На 23.05.2009
г. около 19.30 ч. подсъдимият С.В. заедно с брат си- свидетелят
И.К.
се разхождали и минавали покрай Техникума по селско стопанство в гр.С.. Свидетелят
К.
видял,че в двора на техникума ,на тенис кортовете бил свидетелят
М.К..Той
споделил с брат си- подсъдимия В.,че
имали спречквания със свидетеля.К.. Двамата братя отишли на корта, където свидетелят
К.
играел тенис с новата си ракета, марка “Уилсън”, заедно със
свидетелите Р.К. и И.Б.. Подсъдимият В. започнал разговор със свидетеля
К.
по повод отношението към брат му, но скоро с думите :”Аз много не приказвам”
нанесъл няколко удара на свидетеля К.. С
няколко ритника в сбиването се включил и свидетеля К.. От нанесените удари, свидетелят
К.
паднал на земята, а подсъдимият В. продължил да го удря. Свидетелят
опитал да се прикрие от ударите с тенис-ракетата си, но подсъдимият
В.
я издърпал от ръцете му.
През това
време приятелите на свидетеля К. се опитали да отдръпнат подсъдимия
В.
от него. Свидетелят К. успял да
се изправи и побягнал към дома си. В
това време подсъдимият В. ударил ракетата му за тенис в земята и така я
счупил. След това я хвърлил и ударил по гърба свидетеля К..
От
заключението изготвена и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза е
видно, че стойността на унищожената тенис-ракета,след
приспадане на овехтяването е 167.00лв.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите М.К.,
Р.К., И.Б., И.К., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Свидетелят К.
дава подробни и категорични показания за начина на протичане на инцидента от
нанесените му удари от подсъдимия В., през падането му от тях на земята,
издърпването на тенис ракетата от ръцете му от подсъдимия до удрянето й в
земята от същия, прие което вещта се счупила.
Тези
показания се потвърждават от показанията на свидетеля К., който заяви, че преди
подсъдимият да я удари в земята ракета е била здрава.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелките тъй като същите са ясни, категорични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Показанията им съвпадат
и съдържат сведения и относно основни факти от предмета на доказване.
Освен
това тези показания за начина и умисъла на подсъдимия за унищожаване на тенис
ракетата кореспондират с показанията на свидетеля Б. пред когото, в качеството
му на полицейски служител подсъдимият е признал, че в пристъп на ярост е ударил
ракетата в земята и я е счупил.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К., че подсъдимият е изпуснал неволно
ракетата. На първо място същият, като брат на подсъдимия е заинтересован да
оневини подсъдимия. Освен това същите се опровергават от показанията на
останалите свидетели. И не на последно място са неголигични, тъй като според
вида на вещта и начина на счупване на ракетата, посленото обяснено от вещото
лице не би могло да се получи чрез леко падане, а само чрез умишлен силен удар
в твърда повърхност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.Л.В. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на
чл.216, ал.1 от НК, като на на 23.05.2009
г. около 19.30 ч. в гр.Септември, обл.Пазарджик, в двора на Техникум по селско
стопанство, е унищожил противозаконно чужда движима вещ – счупил ракета за
тенис на корт, марка “Уилсън” на стойност 167.00 лв.,
собственост на М.С.К. ***.
С
оглед ниската стойност на предмета на деянието при определяне квалификацията на
престъплението, съдът взе предвид определението за маловажен случай посочено в
чл.93, т.9 от НК.
Вярно
е, че стойността на предмета на престъплението е ниска, под минимума на три минимални работни
заплати, но за
да се определи дали унищожаването е маловажен случай, трябва да преценяват
не само стойността на причинените от деянието щети и липсата или
незначителността на вредните последици, с оглед възстановяването на
щетите, но
и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
тази връзка с оглед начина на извършване, чрез демонстративно агресивно
поведение на дееца на обществено място, мотивирано от злоба и мъст към
свидетеля К., изразило се в нанасяне на побой върху последния, както и грубо
незачитане на обществения ред и личната собственост, съдът прие, че
престъплението не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид и не може да се квалифицира,
като маловажен случай по смисъла на чл.216, ал.4 от НК. Освен това следва да се
отчете и сравнително високата обществената опасност на дееца с оглед
негативните характеристични данни.
Подсъдимият е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока,
като се има предвид начина и причините за извършването му, т.е. липсата на
основателен мотив за това.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало, възстановяването на щетите, ниската стойност на
предмета на деянието, а като отегчаващи – отрицателните характеристични данни и
начина на извършване.
Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.Л.В. за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия С.В., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.
Освен, че съдът счита, че не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключително такова което да обосновава приложението на чл.55 от НК, при определяне на вида на наказанието съдът взе предвид и обстоятелствата
относно неговото изпълнение. От данните по делото се установи, че подсъдимият
живее и работи извън страната. В този смисъл, налагането на друг вид наказание,
каквото е Пробацията се явява неподходящо, поради опасността да не може да бъде
изпълнено. По този начин ще бъдат опорочени и неизпълними целите предвидени в
чл.36 от НК на личната превенция за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към
спазване
законите и добрите нрави, както и да се въздействува предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления.
Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за неоснователен. Вредите причинени на
гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от престъплението
извършено от подсъдимия. В този смисъл вредите представляват парично задължение
на подсъдимия към него. Но оглед възстановяване на вредите в процеса на
съдебното следствие, изрично заявено от гражданския ищец, същият следва да бъде
отхвърлен.
Затова съдът ОТХВЪРЛИ гражданския иск
предявен от М.С.К. против подсъдимия С.Л.В. за сумата в размер на 167 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия С.В. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на 55 лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: