МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4589 ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ЗА 2020 ГОДИНА.
Във ВРС е внесен обвинителен акт
№ 509 от
Варненския районен прокурор, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия В.С.К. за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода от месец
януари 2019год. до месец юни 2020год. включително, в гр.Варна, след като е
осъден с Решение № 4662/19.11.2018год. по гр.д. № 1280/2018год. на РС Варна,
42-ри състав, влязло в сила на 13.12.2018год. да издържа свой низходящ –
малолетната си дъщеря Е. В.К., родена на на ***год.,
чрез нейната майка и законен представител И.Ф. К., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 18 месечни вноски,
всяка в размер на 127.50лв., всички вноски на стойност 2295лв..
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание „пробация“ с определяне на двете задължителни по закон пробационни
мерки за срок от по шест месеца.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът на подсъдимия се солидаризира изцяло със становището на
прокурора, както по отношение доказаността на обвинението, така и по отношение
на наказанието което следва да понесе подсъдимия.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
а в дадената му последна дума заявява, че съжалява за извършеното и ще заплаща
издръжката.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. В.К. и
св. И. КV били съпрузи от 1999г. От брака си двамата имали едно дете - Е. В.К.,
родена на ***г. С решение № 4662, постановено от РС Варна 42-ри състав, по
гр.д. № 1280/2018г.брака между двамата бил прекратен както с решението,
родителските права над детето били предоставени на св.Калчева, живуща ***, а за
подсъдимият бил определен режим на лични отношения с детето. Със същото това
решение, подс. К. бил осъден да плаща месечна
издръжка на детето си в размер на 127.50лв., с падеж на плащането 1-во число на
текущия месец, чрез нейната майка и законна представителка. Цитираното по-горе
Решението на ВРС влязло в сила на 12.12.2018год. като
подсъдимият узнал за него от сестра си св.Живка Михайлова в края на 2018год.,
която му предоставила и копие от съдебния акт.
След получаване на съдебното
решение, подсъдимият не заплащал издръжката на дъщеря си. В
Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд Варна било образувано изп. дело № 20193110403155, по молба на свидетелката И. К.,
като майка и законен представител на детето Е. К., въз основа на изпълнителния
лист, който е бил издаден по гр.д.№ 1280/2018г. по описа на Районен съд гр.
Варна, 42-ри състав. По делото, обаче, не постъпили плащания за погасяване на
задължението от подсъдимия, въпреки че е имал възможност да работи. Така за
периода от месец януари 2019год. до месец юни 2020год. подсъдимият не заплатил
18 месечни издръжки в полза на дъщеря си Е. като задължението му възлизало общо
в размер на 2295лв..
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия
и всички събрани в хода на досъдебното доказатевлства
– показанията на свидетелките И. К. и Ж. М., препис от решение
№4662/19.11.2018год. постановено от ВРС по гр.д. № 1280/2018год., препис от
материали по и.д. № 3155/2019год. на ДСИ при РС Варна, справка от община Варна
дирекция „местни данъци и такси“ и приложения към нея, справка от АИС „КАТ“,
справка от ТД на НАП Варна за наличие на ТД, справка от Агенция по заетостта
Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Варна, справка за съдимост и всички останали
приложени по делото писмени доказателства, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие за установено от правна страна следното:
Подсъдимият В.С.К. е осъществил
от субективна и обективна страна сътава на чл.183,
ал.1 от НК за това, че в периода от месец от януари 2019год. до месец юни
2020год. включително, в гр.Варна, след като е осъден с Решение №
4662/19.11.2018год. по гр.д. № 1280/2018год. на РС Варна, 42-ри състав, влязло
в сила на 13.12.2018год. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря
Евдокия Веселинова Калчева, родена на на ***год.,
чрез нейната майка и законен представител Ина Филева Калчева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 18 месечни
вноски, всяка в размер на 127.50лв., всички вноски на стойност 2295лв..
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателното неизпълнение на
задължение за издръжка по отношение на низходящ (дъщерята на подсъдимия), в
размер на повече от две месечни вноски, в случая 18 месечни вноски.
Накърнени са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията на нормално съществуване на
семейството.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Същият е съзнавал характера
на задължението си, наясно е бил със съдебното решение на гражданския съд и поради нежелание съответно неполагане на
достатъчно усилия в тази насока не
е осъществил дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се
съобразява и разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от
СК, според която родителите са длъжни
да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 144 от СК). Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че през
горепосочения период подсъдимият не е имал редовни доходи. Същевременно обаче
той е бил в работоспособна възраст като няма данни да страда от здравословни
проблеми, които да възпрепятстват възможността му да упражнява
общественополезен труд за значителен период от време. Нещо повече от
приложената към д.п. справка от ТД на НАП се установява, че същият е имал
сключен трудов договор с работодател на 03.01.2019год., който поне до
19.06.2019год. (момента на изготвяне на справката) не е бил прекратен. В
контекста на горното съдът споделя изцяло становището на прокурора изложено в обв. акт, че в случая неизпълнението на задължението за
плащане на издръжка не се дължи на обективни, независещи от подсъдимия причини
като липса на парични средства, а на изцяло лични субективни причини. В горната
насока е и налице достатъчно константна съдебна практика на ВКС – Решение №
126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.; Решение №
111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о. и ред други.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелство съдът приема чистото му съдебно минало, проявеното
критично отношение към извършеното, както и затрудненото финансово положение в
което се е намирал породено от липсата на постоянни трудови доходи, а като
отегчаващо такова продължителния период през който не е изплащана издръжката.
При определяне размера на
наказанието, което следва да понесе подс. К. за това
престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца, които прие за
сравнително ниски, както с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия, така
и с оглед вида и размера на наказанията предвидени за това престъпление в
специалната част на НК и от друга като отчете превес на смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства прецени, че за постигане целите на
наказанието, на подсъдимия следва да бъде определено по лекото предвидено по
вид в НК наказание за това престъпление, а именно пробация изразяваща се в
следните пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, както и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че наказанието,
наложено в посочения по-горе размер /към минималния за всяка от пробационните мерки/ е съответно на извършеното от
подсъдимия престъпление и ще се окаже достатъчно за постигане целите на
генералната и специалната превенция предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: