Решение по дело №108/2020 на Административен съд - Разград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       

№ 97

 

Гр. Разград, 14 декември 2020 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Разградският административен съд в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               Председател: СВЕТЛА РОБЕВА

                                       Членове: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

       МАРИН МАРИНОВ

 

При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА в присъствието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА  касационно дело № 108  по описа за 2020г. за да се поизнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е касационна жалба на А. М. А. от с. Р., обл. Б. против Решение №383/25.09.2020г., постановено по АНД № 433/2020г. на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 6792/17.06.2020 на Началник на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв.

В жалбата си сочи, че решението на районния съд е необосновано и неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми и в противоречие с  материалния закон. Алтернативно твърди, че наложеното наказание се явява явно несправедливо и следва да се намали. С оглед на това моли да отмени решението на районния съд, като по същество на спора  постанови друго решение, с което отмени или измени издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна, като споделя развитите доводи на районния съд и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Разградският административен съд след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани възможните и необходими доказателства, които да установяват съставомерните факти и обстоятелства. Същите са правилно преценени от районния съд и възприетата от него фактическа обстановка се явява безспорно установена. Те сочат, че на  21.05.2020г. в 15. 52 ч. на път I -2, км.47, на 2 км. преди гр.Цар Калоян, в посока гр.Разград - гр.Русе, служители на АПИ извършили проверка на управляваното от жалбоподателя съчленено ППС с пет оси, състоящо се от МПС с 2 оси марка "Волво", модел "ФХ12 460" с рег. № ******** и  полуремарке с 3 оси с рег. № ********. В процеса на проверката е направено измерване с технически годно и одобрено  средство, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11), тъй като измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 11. 920 т., при максимално допустимо натоварване 11. 500 т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. "а" от Наредба №11, а при установено разстояние между осите от 1, 32 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28, 840 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т. съгласно чл.7, ал.1, т. 3, б. „б" от Наредба №11. За извършвания превоз нямало издадено разрешение или квитанция за заплатена такса. При тези данни контролният орган е приел, че с противоправното си поведение водачът на ППС е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11, тъй като управлява тежко ППС без необходимото разрешение или квитанция за заплатена такса за това и срещу него е съставен АУАН №0007469/21.05.20120 г. Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на основание чл.53, ал.1 от ЗП за вмененото административно нарушение е  наложил на лицето  административно наказание „глоба“ в размер на 3 000лв. В производството по чл.59 и сл. от ЗАНН това НП е потвърдено от Разградския районен съд като законосъобразно. Изложените от него съображения напълно се споделят от настоящата инстанция.

АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на  ЗАНН.  В хода на производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Правилно са приложени и съответните законови разпоредби.

Фактическото описание и правната квалификация на деянието еднозначно сочат, че водачът е обвинен и наказан за това, че управлява по път за обществено ползване тежко ППС, без да има разрешение за това (разрешително или платена такса), издадено по реда на ЗП. В казуса е установено натоварване на оси, което е по- голямо от максимално допустимите стойности по чл.7 от Наредба №11 и според легалната дефиниция на чл.3, т.2 от тази наредба процесното ППС се явява тежко по смисъла на закона и  съответно „извънгабаритно ППС“ съгласно легалното определение на §1, т.1 от ДР на Наредбата, според което това са както  по извънгабаритните ППС по чл.2 от нея, така и тежките ППС по чл.3 от нея.

Правилно е посочена за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, която забранява движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства без разрешение. Нарушението на забраната съставлява едно административно нарушение, като без значение е дали са установени отклонения по едни или няколко критерия, които определят ППС като тежки и/или извънгабаритни. Тези обстоятелства биха имали значение само при преценката на обществената опасност на конкретното нарушение. С оглед на това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е уличен в извършването на две отделни административни нарушения, а в противоречие на чл.18 от ЗАНН е наказан само за едно.

Неоснователно е и възражението му, че деянието е следвало да се квалифицира като нарушение по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не като нарушение по чл.53, ал.1 от ЗП. Двата нормативни акта уреждат различни обществени отношения. ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението, като неговата цел е да се опази техният живот и здраве (чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗДвП). ЗП урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България (чл.1 ал.1 от ЗП). В случая деянието на А. М. А. е свързано с неправомерно ползване на републикански път, тъй като се движел с тежко ППС без разрешение, което безспорно е в нарушение на правилата, регулирани от ЗП и с него се създава опасност от увреждане на пътя и пътната инфраструктура. С оглед на това  съдът приема, че обосновано и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл.53, ал.1 от ЗП.

Наложеното административно наказание „глоба“ от 3 000лв. е в средния размер, предвиден в санкционната норма, но справедливо и съобразено с обществената опасност на дееца и деянието. Правилно и обосновано както наказващият орган, така и въззивният съд са преценили като отежняващо вината обстоятелство неизпълнението на задължението, регламентирано в чл.37, ал.3 от Наредба №11. Съгласно тази разпоредба движението на извънгабаритно и/или тежко ППС може да продължи след получаване на разрешително. В казуса жалбоподателят не е изпълнил това законово изискване и въпреки това е продължил по маршрута си, което сочи на явно незачитане на установения ред и пренебрежително отношение към извършеното административно нарушение и вредните последици от него.  

Въз основа на така изложеното Разградският административен съд намира, че обжалваното решение на Разградски районен съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №383/25.09.2020г., постановено по АНД №433/2020г. на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА  А. М. А. от с. Р., обл. Б. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София сумата от 80 (осемдесет) лева – дължимо  юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

            ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

      2./п/