Решение по дело №5901/2020 на Районен съд - Пловдив

 

                         

 

 

 

                 Р Е Ш Е Н И Е  №  261299

 

                          гр. Пловдив, 23.04.2021 г.

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 26.03.2020 г., в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5901 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба З.Г.Г., срещу П.Ж.Ц., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1350 лева, подлежаща на връщане поради неосъществено основание несключен договор за проектиране на жилищна сграда в *** по плана на село *** и неосъществено проектиране на жилищната сграда.

В исковата молба и в допълнителни молби от 18.06.2020 г., 30.06.2020 г. и 03.07.2020 г., ищцата твърди, че през 2018 г. закупила недвижим имот ***, представляващ празно дворно място. Целта на закупуването било строеж на жилищна сграда, предвид което ищцата започнала да си търси а. за изготвяне на архитектурен проект. Свързала се ответника П. Ц., която работи като *** й я уведомила, че работи с правоспособен *** в екипа й има всички специалисти, необходими за изготвяне на проектна документация. За проектирането на исканата от ищцата жилищна къща ответницата й казало, че ще струва сума в размер на 6750 лева, като от нея се заплаща авансово 20 % или сума в размер на 1350 лева, която се заплаща преди започване на проектирането. Тази сума ищцата предала на ответницата лично и в брой на 19.03.2019 г., но до сключване на договор не се стигнало, защото се оказало, че ответницата и екипа й не могат да проектират исканата от ищцата жилищна сграда и няма да работят по проекта й, поради което се разбрали ответницата да й върне сумата в размер на 1350 лева. Сумата не била върната. С оглед изложеното е предявен иска.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

В срока за отстраняване на нередовностите по исковата молба, доколкото е установено, че Заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д №90/2020 г. по описа на ПРС, с предмет вземането по настоящото производство, е обезсилена с влязло в сила определение, ищецът е уточнил, че предявява осъдителен иск за вземането си.

По същество:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по с чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи плащане на сумата в размер на 1350 лева на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че сумата в размер на 1350 лева се дължи на валидно правно основание.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2021 г. /л.41/ ответницата, чрез своя процесуален представител, признава, че ищцата й е заплатила сума в размер на 1350 лева, така както е посочено в исковата молба за изготвяне на проект на сграда, къща в село ***, като авансово плащане.  

От разпитания по делото свидетел, доведен от ищца А. Г. А. /протокол от о.с.з. от 26.03.2021 г. л.42/ се установява, че с ищцата са живели на съпружески начала в периода 2015 г. до ноември 2020 г., като заедно закупили недвижим имот – празно дворно място в село ***. Доколкото искали в имота да бъде построена къща, чрез познати се свързали с ответницата, която предоставяла услуги по проектиране на сгради. Свидетелят и ищцата направили среща с ответницата, казали какъв тип къща искат. Ответницата ги уверила, че има екип от необходимите специалисти за изготвяне на проект, поискала преди започване на работата да й бъде платен аванс в размер на 20 % от общата цена, която сума е в размер на 1350 лева. Сумата била предадена на ответницата в присъствието на свидетеля на дата 19.03.2019 г. След като взела парите ответницата заявила, че ще започне да мисли по техния проект. След тази среща изминало много време без свидетеля и ищцата да имат обратна връзка от ответница. В последствие  ответницата заявила, че на нея и на екипа й било трудно да се справи с техните изисквания и се разбрали да не започват съвместна работа. Ответницата им обещала да им върне платената авансово сума, но плащане не последвало. Ищцата си намерила друг а., който да изготви проекта.

Преценени по реда на чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и безпротиворечиви. Свидетелят дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.

По делото ответникът е получил лично препис от исковата молба и приложенията към него, като в срока по чл.131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание ответницата, чрез своя процесуален представител представи писмено становище, с което въвежда известни за нея факти и обстоятелства към момента изтичане на срока за отговор, а именно въвежда наличие на основание за заплащане на претендираната от ищцата сума.

Както обоснова съдът и в съдебно заседание на 26.03.2021 г., преклузиите за ответника и в цялост за страните по новия ГПК, настъпват по-рано, което за ответника е залегнало и в самия закон – чл.133 ГПК.

Съгласно т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.

Действително преклузиите за ангажиране на доказателства настъпват след като страните изслужат доклада на съда по чл. 146, ал.3 ГПК и след като той им е указал за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства. Това е така в случаите когато страните са изложи факти и обстоятелства, направили са възражения. В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба не изразил свои обстоятелства, не е противопоставил своите възражения на ищеца – за наличие на договорни отношения и изпълнение по тях от ответника, в срока по чл.133 ГПК, за които да му бъде предоставена възможност след изслушване на доклада по делото да ангажира доказателства.

Правото на ответника да представи писмени доказателства и да ангажира главни такива, както и да поиска изготвяне на експертиза не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му открито съдебно заседание, само ако ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страда с оглед на доклада или на указанията на съда. Ако ответникът пропусне да изложи свои възражение и обстоятелства в срока по чл.131 ГПК, той неможе да направи това по-късно, нито да ангажира доказателства за обстоятелства, които не е заявил своевременно и са му били известни. В този изричен смисъл са Решение № 281 от 24.01.2019 г. по т.д. № 675/2018 г., II ТО на ВКС; Решение № 15 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 60077/2016 г. II ГО на ВКС, както и Решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г. IV ГО на ВКС.

Както посочи, съдът в съдебно заседание от 26.03.2021 г. и съобразно разпоредбата на чл.146, ал.1 ГПК, доклада по делото се изготвя на база фактите и обстоятелствата, изложени от страните. Правната квалификация се прави въз основа на изложените от ищеца обстоятелства, съотнесени към конкретна материално-правна норма, въз основа на чиито фактически състав се разпределя доказателствената тежест между страните, такава каквато е, дори и в случаите когато липсва оспорване от ответника или липсва изложени от него обстоятелства.

Предвид изложеното съдът недопусна поискани от ответника в първото по делото открито съдебно заседание доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които ответникът не е заявил своевременно в срока за отговор по чл.131 ГПК, които факти и обстоятелства се твърди да са били известни на ответника към този момент, нито са налице обстоятелства, които да са го възпрепятствали за това, като прие, че исканията са преклудирани и ответника не може да се ползва от възможността да ангажира доказателства след изслужване на доклада на съда.

Отделно от горното, поисканият свидетел е за установяване на сключване на договор за проектиране на стойност по-голяма от 5000 лева, а именно 6750 лева, като съгласно чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, установява на такива обстоятелства със свидетел е недопустимо. Съгласно чл.164, ал.2 ГПК и ищецът се противопостави на разпита.

Представените от ответника писмени доказателства, не приети от съда, по никакъв начин не могат да бъдат свързани с предмета на делото, документите не са подписани от ищцата, не фигурира нейното име вътре, не се установява ищцата да ги е приела.

Исканата Съдебно-техническа експертиза с въпрос дали изготвените проекти са компетентно и професионално изготвени, съдът прие, че отговорът на този въпрос няма да доведе до изяснява на релевантни по делото факти и обстоятелства.

Поисканият от ответницата свидетел за опровергаване на свидетелските показания на доведения от ищеца свидетел, съдът прие, че и това искане е преклудирано, доколкото с него отново се цели да се установяват факти и обстоятелства, които ответникът не е заявил своевременно в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.

С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото ищцата доказа, че е платила на ответницата сума в размер на 1350 лева – авансово платена по неосъществено основание, неизготвен проект за сграда в село *** и несключен договор в тази връзка.

Ответницата не противопостави своевременно възражения на ищцата и не ангажира своевременно доказателства в тази връзка, че сумата е платена на правно основание, въз основа на което ответницата да има право да ги задържи.

Искът се явява доказан по основани и размер и следва да бъде уважен изцяло, като на ищцата се присъди търсената сума.

 По отговорността за разноските

 С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил  своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски: 54 лева – платена държавна такса и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.3/.

Своевременно ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата. Минималния размер на адвокатското възнаграждение на ищцата, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съобразно интереса по делото е в размер на 324.50 лева. Уговореното от ищцата възнаграждение в размер на 400 лева, съдът намира, че е определено към минимума  и не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Наред с това процесуалният представител на ищцата е участвал активно в процеса, ангажирал е доказателства и с оглед усилията му по делото заплатеното му възнаграждение не е прекомерно.

С оглед изложеното и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата ще се присъдят разноски в пълен размер от 454 лева.

При тези мотиви, Пловдивският районен съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.Ж.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 1350 лева, платена от ищцата на ответницата и подлежаща на връщане поради неосъществено основание несключен договор за проектиране на жилищна сграда в *** и неосъществено проектиране на жилищната сграда, както и сумата в размер на 454 лева – разноски в производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ