ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. гр. София , 20.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Л. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Л. Тонев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600167 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1,
т. 3 НПК.
Постъпил е частен протест против определение от 12.03.2021г. по
н.о.х.д. №1219/2020г. на СНС, 19-ти състав, постановено в разпоредително
заседание от същата дата, с което е прекратено съдебното производство и
делото върнато на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
С протеста се иска да бъде отменено определението, постановено в
разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248 ал.1,т.3
НПК, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че
е налице висящо обвинение за отвличане по смисъла на чл. 142, ал.1 от НК
по отношение на подс. Б.П.,С.А., Н. Х.. Първоначално посочените три лица
са били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 142, ал.1 от НК –
отвличане. След това те били привлечени за същото деяние, но с правна
квалификация по чл. 142 А от НК – противозаконно лишаване от свобода.
Според представителя на обвинителната власт приложима в случая била
разпоредбата на чл. 243 ал. 9 от НПК, съгласно която не се съставя
постановление за частично прекратяване в случаите на ново привличане на
същото лице за същото деяние.
1
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с
жалбата и провери изцяло съдебния акт, намери за установено следното:
Определението на специализирания съд, с което е отказано прекратяване
на съдебното производство с връщане делото на прокуратурата, е правилно,
обосновано и законосъобразно. Както е посочил СНС, от материалите по
делото е видно, че на Б.П.,С.А. и Н. Х. са повдигнати обвинения по чл.
142,ал.3,т.3,вр. ал.2,т.5 и т.7, вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, затова че на
16.04.2017г. около 21,00 часа, в гр. С., в района на „Л. м. са отвлекли Х. Ф. и
М. У., като деянието е извършено по отношение на две лица, с користна цел и
с особена жестокост. В обвинението на подс. Б.П., допълнително при
описание на деянието е отразено,че мястото на извършване на
претендираното престъпно посегателство обхваща района на „Л. м.“ и къща в
кв. „Ф.“, че ролята на П. включвала шофиране на автомобила, ползван за
отвличане на пострадалите, както и описание на действията, с които се твърди
да е било осъществено деянието. Впоследствие на всеки от подсъдимите
Б.П.,С.А. и Н. Х. са повдигнати и две обвинения по чл. 142 а ал.4, вр. ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 , вр. ал.1 от НК, затова че от 16.04 до 19.04. 2017г. в С., в кв. Ф.,
в къща на ул.“Б.“ №... противозаконно са лишили Ф. и У. от свобода, като
деянията са извършени по мъчителен за здравето им начин и са продължили
повече от две денонощия.
Въззивният съд не може да сподели прокурорската теза, че се касае до
изменение на обвинението от „отвличане“ по чл.142 НК в „противозаконно
лишаване от свобода“ по чл. 142 А от НК. Въззивният съд, също като
предходната инстанция, се счита задължена да отбележи, че по дефиниция
отвличането по смисъла на чл. 142, ал. 1 от НК съставлява принудителна
промяна на досегашното местонахождение на жертвата, като това престъпно
посегателство може да бъде осъществено с всички възможни форми на
принудата и при различни конкретни актове на нейната реализация. В този
контекст описаните в първоначалните постановления на подс. Б.П., С.А. и Н.
Х. и твърдени техни действия по принудителна промяна на
местонахождението на пострадалите – от района на „Л. м.“, на 16.04.2017г.
около 21,00 часа, визират самостоятелно деяние – отвличане. Последното е
различно от претендираното последващо деяние по противозаконно, за
повече от две денонощия, лишаване от свобода на пострадалите Ф. и У., с
2
твърдени различни място и време на осъществяване / в къща на ул.“Б.“ №.... и
за периода от 16.04 до 19.04. 2017г. / . Впрочем, с постановлението от
04.05.2017г. Б.П. е бил привлечен за отвличане по чл. 142 НК и отделно за
противозаконно лишаване на Ф. и У. от свобода, в които смисъл
разследващият орган и прокурорът явно също са приели, че се касае до
различни деяния.
В настоящия казус, относно невключеното в обвинителния акт отвличане
по смисъла на чл. 142 от НК, е налице висящо обвинение, поради отсъствие
на постановление за прекратяването му и това обстоятелство нарушава
правото на защита на подс..Б.П.,С.А. и Н. Х.. Така и в Тълкувателно решение
№ 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е посочено, че
липсата на постановление за прекратяване относно намиращи се във връзка с
обвинението по обвинителния акт отделни деяния накърнява не само
законните интереси на обвиняемия, но засяга и устоите на наказателното
производство, защото създава предпоставки за заобикаляне на правилото "non
bis in idem" в бъдещ процес.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
изводите на първата инстанция, отразени в обжалваното определение, за
допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, са обосновани
и законосъобразни.
Поради това, АСНС, 1 състав прие, че атакуваното определение по
н.о.х.д. № 1219/2020г. на СНС, 19- ти състав, постановено в разпоредително
заседание от 12.03.2021г., по произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е
правилно и законосъобразно, не са налице основание за отмяната му, а
протестът на Специализираната прокуратура е неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр. чл. 341, ал. 2 и сл. НПК,
АСНС, 1 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.03.2021г. по н.о.х.д. № 1219/2020г.
на СНС, 19 - ти състав, постановено в разпоредително заседание, с което е
3
прекратено съдебното производство и делото върнато на СП за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4