№ 5487
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110154422 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от К. С. С., ЕГН
********** против „ФИРМА“ АД, ЕИК *** с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, стрес,
притеснения, страдания и негативни изживявания и за сумата от 1 083,89 лева
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за закупени лекарства, лечение, такси за прегледи и медицински изследвания
сторени през периода 2015 г. – 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 22.06.2007 г. сключил Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № .... от 22.06.2007 г. с „ФИРМА“ АД (със сегашно
наименование „ФИРМА“ АД), по силата на който му е предоставен банков
кредит в размер на 88 000 лева, като за обезпечение на кредита била учредена
договорна ипотека върху ап. 7, находящ се в гр. С. със застроена площ от 73.57
кв.м. Поддържа, че в договора и сключените Допълнителни споразумения от
30.5.09 г. и от 20.7.10 г., били включени нищожни клаузи. Сочи, че на
07.08.2012 г. ищецът продал ипотекирания имот на трето лице - „ФИРМА“
ООД. Твърди, че на 27.05.2013 г. „ФИРМА“ АД на основание предсрочна
изискуемост на кредит подала заявление по чл. 417 от ГПК срещу него, било
образувано е ч.гр.д.№ 8827/2013 г. по описа на РС П., ХІ гр.с. и издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ищецът възразил,
вследствие на което било образувано т.д. № 755/2016г. по описа на ОС – П.. С
Решение от 02.01.2018г. по т.д. №755/2016г. по описа на ПОС предявеният от
ответника иск е уважен. С Решение от 22.04.2019г. по в.т.д. № 644/2018г. по
1
описа на Апелативен Съд – П. уважителното решение е обезсилено и делото е
върнато за ново разглеждане, като с Решение от 06.01.2020г. по т.д.
№536/2019г. по описа на ОС- П. искът на „ФИРМА“ АД е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, респ. издадената Заповед за незабавно изпълнение
– обезсилена. Сочи, че през 2016 г. срещу него било образувано изпълнително
дело № 20168580400947 по описа на У.Д., рег. № ... от РКЧСИ, с район на
действие СГС, по което били извършени редица действия на принудително
изпълнение, включително на 20.12.2018 г. била проведена публична продан на
ап. 7, находящ се в гр. С. със застроена площ от 73.57 кв.м. Поддържа, че
вследствие на цялостното поведение на банката, е претърпял неимуществени
вреди, които се отразяват изключително тежко на здравословното му
състояние, на семейните му отношения, на развитието му в личностен и
професионален план. Твърди, че резултат на преживения стрес получил
кардиологични проблеми и бил диагностициран с хипертония, имал
множество паник атаки, инфаркт, главоболие и болки в корема. Пристъпите на
паника, страх, безпокойство и безпомощност довели до нужда от
психиатрична помощ. Влошеното му здравословното състояние повлияло
негативно на семейния и социалния му живот – от разговорлив, усмихнат и
ведър човек, станал плах, притеснителен и тревожен. Поддържа, че
здравословното му състояние се отразило и на възможността му за полагане
на труд дълго време, като продължителната липса на финансови средства
довела и до проблеми в семейните му отношения. Претендира обезщетение за
извършените разходи за лекарства, такси за прегледи и медицински
изследвания. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
поддържа становище за наличие на предпоставки за ангажиране на
отговорност на ответника.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че между страните е било налице облигационно отношение -
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № .... от 22.06.2007г., че са
водени заповедно и съдебни производства между страните, както и
образуването на изпълнително дело № 20168580400947 по описа на У.Д., рег.
№ ... от РКЧСИ, с район на действие СГС. Поддържа, че не е налице
противоправно поведение от страна на ответника, нито пряка и
непосредствена връзка между поведението на ответника и твърдените от
ищеца неимуществени и имуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
При така приетата правна квалификация, в тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е да докаже наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в случая действие, вреди, причинна връзка
2
между деянието и вредите, противоправност и вина); 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на
възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на
предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ установената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на
дълга.
Не е спорно между страните, че на 22.06.2007 г. са сключили Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № .... от 22.06.2007 г., по силата на който
ответникът „ФИРМА“ АД е предоставил на ищеца К. С. С. банков кредит в
размер на 88 000 лева, като за обезпечение на кредита била учредена
договорна ипотека върху ап. 7, находящ се в гр. С..
Не е спорно, а и с исковата молба ищецът признава неизгодния за себе
си факт, че на 07.08.2012 г. е продал ипотекирания имот на „ФИРМА“ ООД.
Страните не спорят, че ищецът е преустановил заплащане на месечните
погасителни вноски, поради което ответникът подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, респ. на 27.05.2013 г.
е образувано ч.гр.д. № 8827/2013 г. по описа на РС П., ХІ гр.с., по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Не е спорно, че ответникът, в качеството си на взискател е образувал
изп. дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ У.Д., по което са проведени
действия по принудително изпълнение, в т.ч. и изнасяне на публична продан
на ипотекирания в ползата на банката недвижим имот.
Не се спори, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение,
ведно с издадената заповед за незабавно изпълнение, длъжникът е подал
възражение по реда на чл. 414 ГПК, съответно банката е предявила
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. По образуваното т.д. №
766/2016 г. по описа на ОС П. предявените установителни искове от банката са
уважени, но с решение от 22.04.2019 г., постановено по т.д. № 644/2018 г. по
описа на АС П. първоинстанционното решение е обезсилено и делото е
върнато за ново разглеждане. С влязло в сила решение от 06.01.2020 г.,
постановено по т.д. № 536/2019 г. по описа на ОС П. предявените от
„ФИРМА“ АД против К. С. С. искове са отхвърлени поради това, че банката
не е уведомила надлежно длъжника, че е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като в мотивите са формирани и изводи за
3
нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 от договора,
както и на сключените между страните допълнителни споразумения от
30.05.2009 г. и 20.07.2010 г.
С оглед горната фактическа обстановка съдът прави извод, че с влязлото
в сила решение от 06.01.2020 г., постановено по т.д. № 536/2019 г. по описа на
ОС П., с което предявените от „ФИРМА“ АД против К. С. С. искове са
отхвърлени се установява, че проведеното принудително изпълнение по изп.
дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ У.Д. се явява материално
незаконосъобразно. Принудителното изпълнение е материално
законосъобразно, когато изпълняваното вземане съществува и при изпълнение
на парично вземане имуществото, върху което е насочено изпълнението
принадлежи на длъжника. Материалната законосъобразност на
принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено чрез иск,
като процецуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без
правно значение. Поради това исковата защита срещу материално
незаконосъобразното принудително изпълнение може да се осъществи преди,
по време и след приключването на изпълнителния процес. Ето защо, и
доколкото влязлото в сила съдебно решение установява в отношенията между
страните, че към момента на провеждане на принудителното изпълнение
изпълняемото право не е съществувало, то е налице материално
незаконосъобразно принудително изпълнение.
Съгласно решение № 105 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 2610/2020 г. на
ВКС, ІІІ г.о., постановено по сходен случай, се приема, че съдебното решение
в процеса по чл. 422, ал. 1 ГПК, с което правото на кредитора, или неговата
изискуемост са съдебно отречени, принципно дава основание за търсене на
пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Чрез заповедното
производство кредиторът е овластен да пристъпи към принудително
изпълнение. Проверката на твърденията му по съдебен ред е отложена до
приключване на спора в процеса по чл. 422, ал. 1 ГПК с влязло в сила
решение. Дори при възражения от насрещната страна, че правото не
съществува или не е изискуемо, кредитната институция може да осребри
вземането си от имуществото на длъжника, без оспореното право да е съдебно
потвърдено. Ако правото бъде отречено от съда, предварителното му
изпълнение е правонарушение. Доверието на закона към твърденията на
едната страна - кредитор, която страна в хипотезите на чл. 417, т. 2 ГПК също
така е и икономически по-силната, не води до освобождаване от отговорност
за причинените вреди от правонарушението: принудително изпълнение бива
реализирано без да са налице материалноправните предпоставки (изпълняемо
право). Кредиторът, прибегнал до основание по чл. 417, т. 2 ГПК е бил
недобросъвестен, като не е спазил императивна материалноправна норма в
отношенията си с насрещната страна, приложил е неравноправна клауза
спрямо потребител или нелоялна търговска практика, или по друг начин е
нарушил принципното изискване на чл. 3 ГПК, за да изпълни принудително
едно несъществуващо право. Правонарушението влече отговорност за вреди, а
4
решението на съда по чл. 422, ал. 1 ГПК го установява като съставомерен
признак в случаите на вече проведено съдебно изпълнение върху
имуществото на длъжника, като елемент от състава на отговорността,
извеждана от принципа да не се вреди другиму. Кредитор, прибегнал до
основанията по чл. 417 ГПК носи риска от незаконосъобразно принудително
изпълнение, не е освободен от имуществена отговорност за вреди, като при
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК може да бъде освободен от нейните
последици само при изключващи вината обстоятелства.
Предвид изложеното, следва извод, че е налице противоправно
поведение на служител при ответника, изразяващо се в проведено материално
незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо имуществото на
длъжника.
Установява се от приетите по делото медицинска документация и
заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, което съдът
кредитира изцяло в частта по отношение на констатираните заболявания, че
здравословното състояние на ищеца К. С. се влошило в периода след
образуване на изпълнителното дело. Експертът в частта кардиология и
вътрешни болести разяснява, че ищецът бил диагностициран с артериална
хипертония III степен, едноклонова коронарна болест, дислипидемия, ... с ....,
като е направен извод, че посочените диагнози биха могли да се проявят в
резултат от стрес и притеснение. Отразено е в заключението, че не е възможно
пълно възстановяване на организма, съответно е необходим прием на
лекарства пожизнено. Експертът в частта УНГ дава заключение, че от
приетата по делото медицинска документация не би могло да се установи
давността на диагностицирания у ищеца ..., неговата форма (остра или
хронична), тежестта му и необходимостта от допълнителни изследвания и
лечения.
Установява се от приетото заключение по съдебно-психиатричната част
от комплексната експертиза, че ищецът К. С. е развил разстройство в
адаптацията – .... с изразена ..., довели до сериозни кардиологични проблеми.
Експертът дава заключение, че лечението е продължило в периода от 2016 г.
до 2019 г., като понастоящем не се установяват остатъчни последици от
травмите към психиката. Направен е извод, че процесните събития
(образуване на изпълнително дело и провеждане на принудително
изпълнение) са имали стресогенен характер за личността на ищеца.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел Е. С., съпруга на ищеца, се установява, че на 02.11.2014 г.
свидетелката сключила граждански брак с ищеца, от който през м. март 2015 г.
и м. февруари 2016 г. се родили двете им деца. Описва, че в периода от 2014 г.
до 2016 г. ищецът изпитвал здравословни проблеми свързани с .... Споделя, че
впоследствие било засегнато и психичното здраве на съпруга й, който станал
тъжен, подтиснат и се наложило да приема антидепресанти. Излага, че знае за
наличието на два сключени договора за банкови кредити от нейния съпруг, но
5
едва през 2016 г. узнала, че последният има финансови проблеми свързани с
погасяването на изтеглените от него кредити. Описва, че впоследствие се
наложило да живее с децата в друг град, съответно в периода 2016 – 2018 г.
били разделени. Счита, че причините за здравословните и психични проблеми
на нейния съпруг са поради това, че за кратко време е настъпила значителна
промяна в начина му на живот – останал е без работа малко преди да сключи
брак и да се роди първото им дете, съответно е изпитвал финансови
затруднения при погасяване на задълженията си към банките. Твърди, че
преди това ищецът бил щастлив, ведър, разговорлив и спокоен човек.
Съдът като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля по см.
на чл. 172 ГПК намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля
доколкото същите са логични, последователни, възпроизвеждат лични
впечатления и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал (медицинска документация и изслушана и приета СМЕ).
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Причинната връзка не
се предполага, а трябва да се докаже (Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на
Пленума на ВС на РБ, т. 2). Доказването на причинно следствената-връзка
между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за
ищеца. Това означава, че той следва по пътя на пълно и главно доказване да
установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/
свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от
деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако
при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила,
т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да
се констатира, че не е налице причинна връзка между поведението на
делинквента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче,
причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не
случайно развитие. Случайните вреди, които не са типичен и съпътстващ
резултат на увреждането са косвени вреди, т.е. те прекъсват причинно-
следствената връзка и не подлежат на обезщетяване.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че действително от проведеното материално незаконосъобразно
принудително изпълнение ищецът е претърпял вреди изразяващи се в
цялостно влошаване на здравословното му състояние, съответно последният е
отключил множество заболявания. Този резултат обаче не представлява
закономерна и обичайна последица от проведеното материално
незаконосъобразно изпълнение, съответно причинно-следствената връзка
следва да се ограничи до търпените от ищеца притеснения, неспокойство,
стрес, които се явяват типичен резултат от подобно деяние. В случая съдът
отчита и фактът, че ищецът се е разпоредил чрез договор за покупко-продажба
с ипотекирания недвижим имот в полза на трето лице преди предприемане на
каквито и да било действия за събиране на дължимите вземания от банката,
6
съответно не е обитавал ипотекирания имот към момента на принудителното
изпълнение (от свидетелските показания се установява, че ищецът е живял със
своята съпруга и деца в гр. П. и гр. Ч.), предвид което преките вреди от
изпълнението чрез проведената публична продан биват търпени от
приобретателя на имота, а не от длъжника по изпълнението.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като следва да се съобразят всички обстоятелства
относими към неговия размер. Съдът като съобрази интензитета на търпените
вреди, продължителността на съдебните производства по установяване на
незаконосъобразното принудително изпълнение и социално-икономическите
условия в страната, намира че обезщетение в размер на 1000 лева е
справедливо и е съобразено с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид изложеното предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи до размера от 1000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. В случая
съдът възприема за релевантна дата 06.01.2020г., доколкото към този момент е
установено противоправното поведение, съответно е изпълнен фактическият
състав на непозволеното увреждане.
По отношение на имуществените вреди ищецът претендира сумата в
общ размер на 1 083,89 лева, изразяваща се в разходи за закупени лекарства,
такси за прегледи и медицински изследвания, като видно от доказателствата
разходите обхващат период от 01.06.2018 г. до 28.08.2019 г. Както се посочи и
по-горе, съдът достигна до извод за липса на пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на ответника и установените в
производството множество заболявания на ищеца, по повод на които са
сторени разходи за прегледи, изследвания и лечение. Предвид това, искът за
обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1600 лева – държавна такса и
2200 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази, че дължимата и
внесена от ищеца държавна такса възлиза в размер на 843,86 лева, респ. е
уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2200.
Предвид това и на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 144,37 лева, съобразно уважената част от
исковете.
С Определение № 13463/30.08.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №
9708/2024 г. на СГС, III-В състав на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е
освободен от заплащането на разноски по делото, съответно от бюджета на
съда е заплатен депозит за комплексна СМЕ в общ размер на 2862,18 лева.
Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по банкова сметка на СРС сумата в размер на 135,75 лева,
съобразно уважената част от исковете.
7
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2637,52
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД „ФИРМА“ АД,
ЕИК *** да заплати на К. С. С., ЕГН ********** сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки, стрес, притеснения, страдания и негативни
изживявания, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
06.01.2020г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за сумата над 1 000 лева до пълния му предявен размер
от 20 000 лева, както и за сумата от 1 083,89 лева представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени
лекарства, лечение, такси за прегледи и медицински изследвания сторени през
периода 2015 г. – 2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК *** да
заплати на К. С. С., ЕГН ********** сумата 144,37 лева, сторени разноски в
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК *** да
заплати по банкова сметка на СРС сумата 135,75 лева, представляваща платен
от бюджета на съда депозит за СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК К. С. С., ЕГН **********
да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК *** сумата 2637,52 лева, сторени разноски
в производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8