Решение по дело №1734/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1963
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180701734
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1963

гр. Пловдив,25.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      НИКОЛАЙ СТОЯНОВ 

при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладвано от съдия Вълчев КАНД № 1734/2021година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХII от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е.Х.Г. ЕГН********** ***, подадена от процесуалния и представител адв. М.А. против Решение №260519 от 11.05.2021 г., постановено по АНД №6310/2020г. по описа на Районен съд-гр. Пловдив -VII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №20-1030-007267/24.07.2020г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Пловдив, с което на касатора за осъществено административно нарушение на чл.21 ал.1 от Закон за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ е наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 750.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“ и на осн. Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Касационният жалбоподател моли да се отмени атакуваният съдебен акт като постановен при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и да се отмени и атакувания административен акт. Навежда доводи, свързани с недоказаност на вмененото административно нарушение. Сочи на съществени нарушения на проведения административно – наказателен процес, свързани с механизма на установяване на нарушението. В съдебно заседание се представлява от процесуалния пълномощник адв. П., която поддържа жалбата и моли за произнасяне по изложените в нея обстоятелства. Претендира разноски за две съдебни инстанции по представен списък.

Ответният орган- ОД на МВР-Пловдив -Сектор „Пътна полиция“ не взима становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Контролиращата страна- прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Касационната съдебна инстанция, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.227, вр. чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следните съображения:

От фактическа страна се установява, че районният съд е разгледал образуваното пред него производство, свързано с обжалваното НП 20-1030-007267/24.07.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Пловдив, издадено въз основа на АУАН бл.№816124/29.06.2020г., съставен от С.В., заемащ длъжността „полицейски инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР –Пловдив, с което касатора е привлечен към административно наказателна отговорност за административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Обстоятелствата по същото са се изразили в това, че на 30.05.2020г., 22:56ч. в гр.Пловдив на бул.“Асеновградско шосе“ №20 в посока гр.Асеновград, е управлявал лек автомобил БМВ 435И с ДК №***, собственост на В.Б., като при отчетен толеранс 3% се предвижва със скорост от 107 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място от 50км/ч и нарушението е установено с АТСС TFR1-M №648, клип 20923 и заснетият материал е показан на водача. След като собственикът на МПС е представил декларация по чл.188 от ЗДвП за лицето, което го е управлявало, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, подписан от него и му е предявен екземпляр. Към него са приложени протокол за използване на АТСС рег.№1030р-17072/01.06.20г. със снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.20.4853 с разрешение до 24.02.20г. за одобрено средство под №4835, протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-M №4835, снимков материал на клип №20923 за използвано АТСС №648, справка за собственост на МПС от 29.06.20г., Декларация от собственик от 29.06.20г., справка за нарушител, Заповед №8121з-515/14.05.2018г и №8121з-825/19.07.2019г на Министър на вътрешните работи. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение. На основание така съставеният АУАН е било издадено и атакуваното НП, с което за посоченото нарушение му е определена и наложена глоба в размер на 750.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП. НП е връчено на административно – наказаното лице на 10.08.20г.. В хода на съдебното производство е изискана справка за последваща контролна проверка на измервателно средство АТСС TFR1-M с №648, за което е бил представен и приет Протокол №2-33-80/10.04.20г., свързан е последваща проверка след ремонт на техническото средство от Главна лаборатория при МВР. Не е било приложено удостоверение за одобрен тип техническо средство от Български институт по метрология. За да потвърди НП първоинстанционният съдебен състав е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установяват извършените нарушения, механизма на осъществяването им, техният автор и неговото виновно поведение. Счел е, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила. По отношение на представените удостоверения за одобрен тип техническо средство изложил мотиви, че те са достатъчни да обосноват техническата годност на измервателния уред за скорост. Обосновал се с приложения протокол за използване на АТСС и снимков материал към него. Във връзка с определените административни наказания е приел от приобщената справка за нарушителя като водач на МПС, че законосъобразно са наложени в съответните законови рамки, като съответни на вида и на тежестта на нарушението.

Решението на съда е неправилно.

Събраният в производството доказателствен материал не е годен в достатъчна степен да изведе извода, че безспорно поведението на жалбоподателят е съставомерно по посочения състав на вмененото му административно нарушение. В хода на първоинстанционното производство са представени протокол с прикачен снимков материал, който не е годен да обоснове изпълнение на изискванията на чл.9 ал.1 -4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /съкр.Наредбата/. Съгласно чл.10 ал.3 от Наредбата във връзка с осъществяване на контрол с АТСС и действията на служителят по позициониране на служебния автомобил за временно разполагане на мобилна АТСС на участък от пътя и насочване на уреда в контролираната посока, се попълва протокол за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. От съставеният протокол и най- вече приложения към него снимков материал не става ясно нито позиционирането на служебния автомобил, нито механизма на разполагане на използваното временно мобилно АТСС. На следващо място, едва пред касационната инстанция жалбоподателят е поискал събиране на допълнителни доказателства /експертиза/, имащи връзка с предмета на делото, които стоят в основата на установяване на административното нарушение, преценката на които доказателства и възможността да изиграят съществена роля в предмета на доказване, следва да се направи от първоинстанционният съд. В касационното производство обаче е налице забрана за фактически установявания  и доколкото настоящият касационен състав намира, че тези доказателства са необходими с оглед пълното изясняване на делото, налага се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Няма пречка в новото първоинстанционно производство касатора да ангажира и други доказателства, касаещи неговите възражения.

С оглед заявеното от касационният жалбоподател искане за присъждане на разноски, компетентен да се произнесе за всяка една от съдебните инстанции е районният съд по новото разглеждане на делото, поради което настоящият касационен състав не дължи произнасяне по тях.

По изложеното и на основание чл.222 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив -  ХХIII състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ  Решение №260519 от 11.05.2021 г., постановено по АНД №6310/2020г. по описа на Районен съд-гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                2.