№ 5371
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110158392 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от т за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу Р. Т. С. за следните суми:
- 532,65 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до
изплащане на вземането;
- 79,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.06.2022 г. до 25.08.2023 г., и
- 104,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.06.2022 г.
до 07.09.2023 г. – задължения по договор за потребителски кредит № **********/16.08.2021
г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение във всеки един
момент да преценява евентуалната неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност, въведено както в чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът не е натоварен
служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM,
както и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може да се
направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по договора за кредит.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправни са клаузите в договор с потребител, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Отделно от това чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП предвижда, че е неравноправна клауза в
потребителски договор, която натоварва потребителя с прекомерни по размер неустойка или
парично обезщетение.
При договорите за потребителски кредит това правило намира и специална уредба в
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПКр, която забранява при забава за плащане потребителят да
1
дължи нещо повече от законната лихва за забава.
Съгласно установените значения в правната доктрина лихвата бива или възнаграждение за
предоставяне на парична сума на разположение на едно лице (възнаградителна лихва) или
предвидено отнапред в закона обезщетение за вредите, които кредиторът търпи от
ненавременно плащане на парична сума от длъжника си (санкционна лихва, мораторна
лихва, лихва за забава).
По договорите за кредит лихва се дължи върху предоставената на потребителя сума за
ползване от него (главница по договора).
Поради това ще се явява неравноправна клауза, която налага на потребителя да заплаща
лихва върху парична сума, която същият не може да ползва свободно по свое усмотР.е.
Това важи особено ако в случаите, когато олихвяваното плащане се явява премия по
застраховка – вземане, което обезпечава гаранционната функция на застрахователя, и при
чието неплащане законът предвижда като последица не начисляване на лихви, а
прекратяване на застрахователното покритие (вж. чл. 367 – 368 КЗ).
В настоящия случай заявителят с молба от 09.01.2024 г. уточнява, че сумите от 120,42 лв. -
еднократна застрахователна премия, ведно с еднократна такса "Второ медицинско мнение",
и 0,80 лв. - данък върху застрахователната премия, са включени в погасителния план и
формират общата предоставена сума главница по него в размер на 790,22 лв.
Тези суми обаче не са отделени като допълнителни плащания към кредита или плащания за
услуга, а са капитализирани към главницата и е получена обща такава в размер на 790,22
лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница
(получена от длъжника сума) и застрахователни премии, такси и данък.
Подобен начин на начисляване на лихвите създава съмнение, че става въпрос за клаузи,
които като общ ефект значително завишават тежестта на потребителя при разсрочено
плащане на застрахователната премия, като в противоречие с правилото на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр превръщат застрахователната премия във вземане, олихвяемо с 21,57 % годишна
лихва (вж. чл. 9 от договора за кредит).
Оттук за съда възниква основателно съмнение за това, че начинът на формиране на лихвата
по кредита може да е резултат от приложение на евентуално неравноправна клауза. Към
настоящия момент и с оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
за настоящия съдебен състав е невъзможно да определи каква част от претендираната
възнаградителна лихва в размер на 79,69 лева се дължи върху отпусната главница, и каква –
въз основа на евентуално неравноправния механизъм за капитализиране на
застрахователната премия и начисляване на лихва върху нея.
Поради това и доколкото преценката на настоящия съд е единствената бариера в
производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която се изпълнява без
други специални процедури, съдът не следва да издава заповед за целия размер на лихвите,
тъй като може да допусне изпълнение на парично вземане, основано на евентуално
неравноправна клауза, като така наруши задължението си по чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО.
2
В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 от Определение от
17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти Би Ай банк България (вж. и точки 30 – 32 от мотивите),
която не позволява при невъзможност да се разграничат последиците на евентуално
неравноправна клауза от договора от другите му части, да се допуска от съда изпълнение на
цялото задължение по принудителен ред.
При това положение следва да се отхвърли заявлението за целия претендиран размер на
възнаградителната лихва от 79,69 лева.
На евентуално възражение на заявителя, че така същият търпи прекомерна санкция, тъй като
една част от лихвата безспорно му се дължи, следва да се отговори, че недобросъвестното
поведение не подлежи на защита, като при полагане на достатъчно усилия да
индивидуализира лихвите върху дадените на длъжника суми и тези по застрахователните
премии, той би дал на съда ясно основание да му присъди само част от вземането.
Заявителят не е направил подобно разграничение на възнаградителните лихви, като е
разчитал да му се присъди в цялост онова, което иска. Поради това той трябва да понесе и
санкцията за недаване на яснота на съда, а именно – пълно отхвърляне на претенцията си за
лихва.
Претендира се присъждане на сумата от 104,39 лв. - законна лихва за забава за периода
25.06.2022 г. - 07.09.2023 г. върху главницата от 532,65 лв.
С помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП съдът изчисли, че лихвата за забава за
посочения период и върху посочената главница възлиза на 72 лв., поради което заявлението
следва да се отхвърли за разликата над 72 лв. до претендирания размер от 104,39 лв.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и разноските със
заповедта.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 2785/20.09.2023 г. В ЧАСТИТЕ, с които т, с ЕИК: ,, иска осъждане на Р.
Т. С., ЕГН **********, да плати на заявителя сумите в размер на 79,69 лева –
възнаградителна лихва за периода от 25.06.2022 г. до 25.08.2023 г. – задължение по договор
за потребителски кредит № **********/16.08.2021 г., и сумата над 72 лв. до претендирания
размер от 104,39 лв. - законна лихва за забава за периода 25.06.2022 г. - 07.09.2023 г. върху
главницата от 532,65 лв., като съответно намалява и разноските по делото.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя т.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3