О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
18.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 854
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „П.и.б.“ АД срещу „Т.Б.“ ЕООД, с правно основание чл. 422 ГПК.
Съдът, като
прецени изложените в исковата молба обстоятелства и изисканото заповедно
производство намира, че исковата молба следва да се върне, предвид следното:
Предмет на
разглеждане е иск с правно основание чл. 422 ГПК, по който ищецът иска да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответника, че дружеството „Т.Б.“
ЕООД му дължи сумата 1 263 368,85 евро, представляваща непогасена
просрочена договорна лихва за периода от 30.09.2016 г. до 01.10.2018 г.
Видно е, че за
претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 22.11.2018 г. по ч.гр.д. № 64726/2018
г. по описа на СРС, 63 състав.
От
приложеното заповедно производството се установява, че с разпореждане от
02.05.2019 г. по гр.д. № 64726/2018 г. по описа на СРС, 63 състав е върнато
възражението на длъжника „Т.Б.“ ЕООД, подадено по реда на чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, като
разпореждането е влязло в сила на 28.05.2019 г.
По аргумент
от разпоредбата на чл. 416 ГПК, съгласно която, когато възражението не е
подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение
за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила, и съобразно
дадените задължителни указания в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, т. 10а, следва да се
приеме, че заповедта за изпълнение срещу длъжника е влязла в сила и подлежи на
изпълнение.
С оглед
оттегленото от длъжника възражение и връщането му с влязло в сила разпореждане,
съдът намира, че предявените в процеса установителни искове по чл. 422 ГПК се
явяват недопустими, поради липса на правен интерес, тъй като заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поради което исковата молба по чл. 422 ГПК следва
да се върне.
Предвид изложените по-горе мотиви
настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК и
исковата молба подлежи на връщане.
Така
мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 59804/07.05.2019 г., подадена от „П.и.б.“ АД срещу „Т.Б.“
ЕООД, с правно основание чл. 422 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: