Мотиви по НОХД № 26 по описа на Районен съд гр. Трън за 2017 г.
Производството по делото е образувано по внесен от
Районна прокуратура гр. *** обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против
С.А.Н. за това, че: на 13.11.2015 г. в гр.Трън, в зоната на нерегулирано
кръстовище между ул. „В. С.“***, пред училищния двор на СОУ “Гео Милев“, при
управляване на моторно превозно средство /лек автомобил марка *****“ с рег. №
***/, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: не е изпълнил
задължението си по чл.116 от ЗДвП - ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата“ - като водач на пътно превозно
средство - лек автомобил марка „ *****“ с рег. № *** не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходеца - малолетния И.Я.С., на ****, и задължението си по
чл.117 от ЗДвП – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре“ - като водач на пътно превозно
средство- лек автомобил марка *****“ с рег. № *** в зоната на действие на пътен
знак „ А 19“ - „Деца“ е избрал скорост на движение 25 км/час, която не му е
позволила при внезапната поява на малолетния И.Я.С., на ****, да спре
автомобила преди да настъпи ударът с него, и по непредпазливост причинил ТЕЖКА
ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на малолетния И.Я.С., на ****, изразяваща се в травматична руптура на слезката, наложила
оперативното й отстраняване, довело до ЗАГУБА НА СЛЕЗКА и средни телесни
повреди, изразяващи се в травма на корема с травматична руптура
на черния дроб, наложило частичното му отстраняване по оперативен път,
травматична руптура на долната празна вена и на
жлъчните пътища, което увреждане неминуемо води до смърт, ако не бъде приложена
своевременна висококвалифицирана помощ, довело до постоянно общо разстройство
на здравето, неопасно за живота; травматичен шок, регистриран при постъпването
в лечебното заведение, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и контузия на гръдния кош, усложнена с развитието на двустранен плеврален излив, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалото дете -
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 1-во, във вр. с
чл.343,ал. 1, б. “б“, пр. 1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство обвинението е двукратно
прецизирано, като в съдебното заседание на 27.10.2018 г. е допуснато изменение на обвинението по реда на чл.
287 НПК, с което е вменено на подсъдимия и нарушение на чл. 122 от ЗДвП, а в
съдебното заседание от 09.02.2018г. в обвинението е включено причиняването на
още една тежка телесна повреда. От посоченото следва, че обвинението, което се
поддържа от прокуратурата е за това, че на 13.11.2015 г. в гр. Трън, в зоната
на нерегулирано кръстовище между ул. „В. С."***, пред училищния двор на
СОУ „Гео Милев", при управление на моторно превозно /лек автомобил марка
„*****" с рег. № ***/, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: не е изпълнил задължението си по чл.116 от ЗДвП- „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, като водач на пътно превозно средство- лек автомобил марка
„*****" с рег. № *** не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца
И.Я.С., на ****, и задължението си по чл. 117 от ЗДвП- „При приближаване на
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост- и да спре
"- като водач на пътно превозно средство- лек автомобил марка „***** с
рег. № *** в зоната на действие на пътен знак „А-19"-„Деца" е избрал
скорост на движение 25 км/час, която не му е позволила при внезапната поява на
малолетния И.Я.С., на ****, да спре автомобила преди да настъпи ударът с него,
и чл. 122 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство при приближаване към
спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен
знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата"- като водач
на пътно превозно средство- лек автомобил марка „*****" с рег. № ***, при
приближаване към спрял автобус „Хюндай" с рег. № ***, не намалил скоростта
и не спрял, за да осигури безопасността на децата, и по непредпазливост
причинил на малолетния И.Я.С., на ****, следните увреждания: 1. тежка
телесна повреда /тежка коремна травма, изразяващ се в травматично разкъсване на
черен дроб (транссекция), наложила частичното му отстраняване по оперативен път,
травматично разкъсване на долната празна вена и на жлъчните пътища, както и
последвалия излив на кръв в коремната кухиня (хемоперитонеум),
причинило ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОИСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/; 2. тежка
телесна повреда /травматично разкъсване на слезката,
наложило нейното оперативно отстраняване, осъществило медикобиологичния
признак ЗАГУБА НА СЛЕЗКА/; 3.средна телесна повреда /травматичен шок,
представляващ РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/ и 4.средна
телесна повреда /контузия на гърдите, усложнена с развитието на двустранни плеврални изливи, представляваща.
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/, като
след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия- престъпление по чл. 343а, ал.1, б."а", пр.1-во, във вр.
с чл. 343 ал.1 б."б", пр.1-во, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Трън поддържа
повдигнатото обвинението спрямо подсъдимия и изразява становище, че от
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се доказва по
несъмнен начин извършеното от него противоправно
деяние. Предлага на съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен по поддържаното обвинение, като му се наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и половина, изтърпяването на което да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Поверениците на частните обвинители
застъпват тезата, че обвинението е доказано по безспорен начин, като по
отношение на вида и размера на наказанието споделят становището на държавното
обвинение.
Защитникът на подсъдимия пледира, че обвинението срещу него
не е доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи, че не оспорва механизма
на настъпване на ПТП и причинения вредоносен резултат, но твърди, че подзащитният му не е извършил нарушения на ЗДвП, поради
което и моли да бъде оправдан. Алтернативно, в случай, че подсъдимият бъде
признат за виновен, моли да му бъде наложено наказание „Пробация“,
тъй като за наказанието „лишаване от свобода“ в случая не е предвиден минимум.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.А.Н. е роден на *** г. в гр. ***, живущ
***, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН **********, към момента извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение е заемал длъжността *****, правоспособен водач на МПС
е от 1990г., без наказания за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата.
СОУ „Гео Милев“ е единственото училище в гр. Трън, към
инкриминираната дата училището не е било напълно оградено, като са били налични
обособени два входа към двора на училището – транспортен – с портал, през който
влиза училищния автобус и ученици, и малък, през който влизат ученици, качвайки
се по няколко стъпала. Пред транспортния вход на училището е кръстовище на ул.
„В. С.“***, като в този участък е и края на ул. „В. С.“. Малко преди това
кръстовището, на ул. „В. С.“ в посока към кръстовището в дясната част на
улицата е монтиран пътен знак А 19 „Деца“. В посочения участък, а именно в
кръстовището и след него ул.“Петко Д. Петков“ е съставена от едно платно,
предназначено за двупосочно движение, широко 8.9 метра, към което има прилежащи
затревени банкети, широки по около 2 метра. Асфалтовата настилка на платното е
била суха с множество неравности. Малкият вход, през който влизат ученици, се
намира на ул. „Петко Д. Петков“ и отстои на около 20 метра от другия вход. На
около 10 метра от този вход се намира и сладкарница.
Към инкриминираната дата подсъдимият С.Н. ползвал лек
автомобил ****с
рег.№ ***, върху задната броня на който имало монтиран ролбар, изработен от две успоредни тръби, широки по 6 см.,
като горната отстояла на височина 65 см. от земята.
На 13.11.2015 г., около 07.45 часа, подсъдимият С.Н.
управлявал посочения лек автомобил ****с рег.№ ***, движейки се по ул. „В. С.“ в посока към СОУ „Гео Милев“-
гр.Трън, на около 50 м. преди кръстовището, образувано между улиците ул.“В.
С.“***, задминал движещите се по десния тротоар на улицата - свидетелката М.М.
и нейното дете, преминал край монтиран в дясната част на
улицата пътен знак А 19 „Деца“, достигайки до зоната на кръстовището образувано
от ул. „В. С.”*** предприел ляв завой и спрял в зоната на отклонението за
училището, за да слезе синът му, когото подсъдимият карал за училище, като
предното ляво колело на автомобила се намирало на 5,05 м. преди мислената линия
на електрически стълб - ориентир №2 и на 2,20 м. вляво от десния край на
асфалтовото покритие, а задното ляво колело отстояло на 7,78 м. преди линията
на ориентир №2 и на 5,95 м. вляво от десния край на асфалтовото покритие.
В същото време по ул. „Петко Д. Петков“, но в посока към
СОУ „Гео Милев“ се движел училищен автобус,
жълт на цвят, с надпис „училищен автобус“, обозначен с опознавателни знаци, че
превозва организирана група деца, управляван от свидетеля П.Д.. Свидетелят Д.
преценил, че лекият автомобил ****пречи на влизането му в училищния двор и
спрял до потеглянето на автомобила, като предното ляво колело на автобуса се
намирало на 4,45 метра в дясно от левия край на платното за движение по ул.
„Петко Д. Петков“ и на 1,42 м. преди ориентир №2, а задното дясно колело било
на 2,10 м. вдясно на асфалтовото покритие и на 4,80 м. след ориентир №2.
Малко преди този момент от дома си, находящ се на адрес
гр. Трън, ул. „В. С.“ било излязло пострадалото дете И.С., придружено от майка
си свидетелката А.Г., която е и ***** в СОУ „Гео Милев“. Детето било облечено
със зимно яке с пълнеж и тъмно син панталон, на гърба си имал ученическа раница,
в която били поставени два учебника, две тетрадки и несесер. Двамата вървели по
десния тротоар на ул. „В. С.“, когато майка му се сетила, че е забравила
учебниците си вкъщи и казала на сина си да я изчака на тротоара, и тя се
върнала към дома си. Пострадалото дете не я послушало, като продължило само към
училището, като вървяло по десния тротоар на ул. „В. С.“, изпреварило движещите
се по тротоара пред него - свидетелката М.М. и сина й, след което пресякло ул.
„В. С.“ и продължило да върви по левия тротоар. Когато детето достигнало до
кръстовището на ул. „В. С.“***, на последната улица приближавал и спирал
училищният автобус. Пострадалото дете И.С. застанало странично на автобуса,
като стояло в близост до задната му дясна гума и изчаквало автобуса да тръгне,
за да пресече ул. „Петко Д. Петков“ в посока към училищния двор.
При тази конфигурация на участниците в движението, след
като синът на подсъдимия слязъл от автомобила, подсъдимият потеглил с
автомобила ****с
рег.№ *** равноускорително и когато вече се бил
изравнил с училищния автобус, водачът на последния /свидетелят П.Д./ също
потеглил. При потеглянето на автобуса пострадалото дете тръгнало да пресича
платното за движение на ул. „Петко Д. Петков“ със спокойно бягане. Автомобилът,
управляван от подсъдимия се движел със скорост около 20 км/ч и в този момент настъпил удар между
задната лява странична част на лекия автомобил и ролбарите
в лявата им част и пресичащото дете, което към
момента на удара било завъртяно леко надясно към автомобила, така че лявата му
страна е била по-близо към лявата странична част на автомобила. В резултат на
удара детето се завъртяло по посока на часовниковата стрелка и паднало на
асфалта, като автомобилът спрял на разстояние около един метър от падналото
дете.
Звукът от удара бил възприет от седящия в близката
сладкарница „Роси“ свидетел Б.Г., който, обръщайки се в посока към улицата,
видял спрелия автомобил ****с рег.№ ***, от който бил слязъл подсъдимият Н..
Подсъдимият взел пострадалото дете на ръце и повикал гледащия го свидетел Г. да
му помогне като отвори задната врата на автомобила, за да транспортира детето
до болницата. След като задната врата на автомобила била отворена от свидетеля
Г., подсъдимият сложил на задната седалка пострадалото дете, качил се на
мястото на водача, на мястото до него се качил и свидетелят Г. и двамата
транспортирали детето до ФСМП-Трън. По време на пътя детето било изплашено,
плачело, но било в съзнание.
Във ФСМП-Трън бил извършен преглед на детето, като
междувременно там пристигнала и майката на детето- свидетелката А.Г., която
била уведомена от колеги за инцидента. След като извършил преглед, дежурният
лекар взел решение детето да бъде транспортирано до МБАЛ „Рахила
Ангелова“ – *** за извършване на задълбочен преглед. В това медицинско
заведение било установено, че са налични контузна
рана с екскориация в лявата ингвинална
и пубисна област, контузна
рана с екскориации по дорзалната
повърхност на лявата длан, абдомен на нивото на
гръдния кош, спонтанна и палпаторна болезненост в
средните и долните отдели на коремната стена, поради което пострадалото дете
И.С. било насочено за лечение в УМБАЛСМ„Пирогов“ – София. В лечебното заведение
пострадалото дете било прието по спешност в състояние на травматичен шок, с
данни за руптура на черен дроб и слезка
и развиваща се в резултат от тези наранявания остра и значителна кръвозагуба.
Незабавно била извършена и животоспасяваща операция, като по оперативен път
били отстранени слезката и част от черния дроб, както
и жлъчният мехур. Като последица от удара се развил и плеврален
излив, по-значителен в дясната гръдна половина. На
16.11.2015 г. на пострадалото дете бил поставен торакален
дрен за отбременяване на
излива в гръдната кухина. Лечението продължило в стационарни условия в УМБАЛСМ
„Пирогов“ до 30.11.2015 г., когато пострадалият С. е изписан с предписание за
продължаващо домашно лечение.
В резултат на удара пострадалият И.С. получил следните
телесни увреждания: 1. тежка телесна повреда /тежка коремна травма, изразяващ
се в травматично разкъсване на черен дроб (транссекция),
наложила частичното му отстраняване по оперативен път, травматично разкъсване
на долната празна вена и на жлъчните пътища, както и последвалия излив на кръв в коремната кухиня
(хемоперитонеум), причинило ПОСТОЯННО ОБЩО
РАЗСТРОИСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/; 2. тежка телесна повреда
/травматично разкъсване на слезката, наложило нейното
оперативно отстраняване, осъществило медикобиологичния
признак ЗАГУБА НА СЛЕЗКА/; 3.средна телесна повреда /травматичен шок,
представляващ РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/ и 4.средна
телесна повреда /контузия на гърдите, усложнена с развитието на двустранни плеврални изливи, представляваща
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
след преценка на събраните и приобщени и по надлежния ред по делото
доказателства, а именно: гласни – показанията на свидетелите А.Г.,
Я.С., Б.Г., М.М., П.Д., Ц.М., П.В., И.Г., Ю.А., С.П., П.Д., Н.В., К.Г., Р.З.,
Р.Б., заключенията на приетите по делото съдебно-автотехническа,
съдебно-медицинска, комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска и допълнителна такава, повторна комплексна медикоавтотехническа,
съдебно-психологически експертизи, заверени копия на медицинската документация
от лечението на пострадалото дете, справка за съдимост на подсъдимия, протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум, заверено копие от
констативен протокол за ПТП, заверено копие от скица, заверено копие от
удостоверение за техническа изправност и контролен талон, копие от лична карта
и свидетелство за управление на МПС, заверено копие от удостоверение за раждане
на И.С., протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум /л.
107-124 от т.2-ри/, протокол за следствен експеримент, ведно с приложен
фотоалбум /л.125-149 от т.2-ри/, протокол за освидетелстване /л.153-155 от
т.2-ри/, протокол за доброволно предаване /л. 156 от т.2-ри/, заверено копие от
дневник за получени и предадени сигнали в ОДЧ на РУ - гр. Трън /л.162-164 от
т.2-ри/, справки от КАТ /л. 168-169 от т.2-ри/, приемо-предавателен
протокол /л.54 от т.З-ти/.
Разпитаните по делото свидетели дават сведения относно различни
обстоятелства и различни моменти, свързани с настъпилото ПТП и резултата от
него. Свидетелите Н.В. и Я.С. се единствените очевидци на настъпване на удара.
Свидетелите Б.Г., М.М., П.Д. и П.Д. са единствените свидетели, които, макар и
да не са видели самия удар между автомобила и пострадалото дете, са станали
очевидци на отделни моменти от ситуацията непосредствено преди настъпването на
удара, както и непосредствено след него, тъй като са се намирали в
непосредствена близост до местопроизшествието.
От показанията на свидетеля Н.В. /обективирани в протокол за разпит на свидетел от 28.07.2016 г. пред
следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура *** и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК/ се установява, че тя към инкриминирания момент е била **** в СОУ „Гео Милев“ Трън, като
ежедневно е пътувала до училище с училищния автобус. На 13.11.2015г. се качила
в училищния автобус и седнала на задната седалка в средата с гръб към шофьора
на автобуса и гледала назад какво се случва. Когато били наближили училището и
автобусът бил спрял, свидетелката Н.В. видяла как пострадалото дете „изтича зад
автобуса и се удари в един джип на пътя. Детето се удари в задната страна на
джипа. Падна на пътя. Колата спря, от нея слезе ****, отиде при детето, вдигна
го на ръце“. Малолетната свидетелка е възприела непосредствено случващото се и още
същия ден е споделила с баща си - свидетеля П.В. какво е видяла. По делото не
са налице доказателства, че предвид възрастта си тя не е могла правилно да
възприеме обстоятелствата, още повече, че, притеснена от случилото се, тя е
споделила на баща си това, което е видяла още същия ден. В показанията й не е
уточнено в момента на настъпване на удара дали джипът се е движил, но предвид
защитата на най-висшия интерес на детето и предвид наличието на достатъчно
други гласни доказателства относно обстоятелството, че към момента на
настъпване на удара автомобилът на подсъдимия се е движил, съдът не е провел
разпит на малолетната свидетелка в съдебната фаза.
От показанията на пострадалия И.С. /обективирани
в протокол за разпит на свидетел от 26.07.2016г. пред следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура *** и приобщени по реда на чл.
281, ал. 1 от НПК/ се установява, че през учебната 2014-2015 година той е бил
***** в СОУ „Гео Милев“ – гр. Трън. Пострадалият С. ***, като на училище ходел
заедно с майка си – свидетелката А.Г., **** в същото училище. Процесната сутрин двамата с майка му излезли от дома си, но
майка му му казала, че е забравила учебниците си вкъщи, казала му също да я
изчака и се върнала, за да ги вземе от дома си. Пострадалият С. продължил сам
надолу към училището. Спуснал се по стръмната улица. Не си спомня дали е имало
други деца и възрастни на улицата, но е видял съучениците си на прозорците на
класната стая. На кръстовището свил наляво, видял че пристигнал училищният
автобус и спрял пред него. Искал да отиде до площадката със стъпалата и от там
да влезе в училищния двор и тръгнал да пресича зад училищния автобус. Докато
преминавал платното за движение бил ударен от автомобила на подсъдимия. След
удара паднал и почувствал изтръпване. Подсъдимият го качил в колата и заедно с
още един мъж, който седнал да него, го закарали във ФСМП-Трън. В болницата
подсъдимият взел пострадалия на ръце и го занесъл до носилката. От ФСМП-Трън
пострадалият С. ***, а от там в гр. София, където му била направена операция.
Свидетелят Б.Г. е възприел местоположението на пострадалото дете, което е
изчаквало да пресече ул. „Петко Д. Петков“. Възприел е местоположението на
автомобила на подсъдимия и училищния автобус в момента, в който и двата
автомобила са били спрели. Чул е звук от настъпилия удар между пострадалото
дете и автомобила, който той оприличава на звук от затваряне на врата на
автомобил, обърнал се по посока на звука и видял, че подсъдимият слязъл от
мястото на водача на джипа, отишъл зад джипа, взел пострадалото дете на ръце и
го повикал да му помогне като отвори вратата на джипа, за да качи детето в
него. След като детето било качено в автомобила на подсъдимия, последният и
свидетеля Б.Г. се качили също в автомобила и седнали на предните седалки, като
на мястото на водача седнал подсъдимият. Закарали детето в ФСМП-Трън. По време
на пътя детето било в съзнание. Свидетелят Б.Г., макар и да не е видял
настъпването на удара, е възприел пътната обстановка непосредствено преди
настъпването на удара, както и непосредствено след него, като е възприел
местоположението на детето, за което сочи, че след спирането на автобуса от
местоположението, на което се е намирал /под диагонал спрямо задния край на
спрелия автобус/ е спрял да го вижда, тъй като детето е останало зад автобуса.
От показанията на свидетеля М.М. се установява, че процесната
сутрин тя отивала със сина си на училище, като вървели по десния тротоар на ул.
„В. С.“, когато били в началото на улицата, покрай тях по улицата преминал
джипът на подсъдимия, който карал големия си син на училище. Видяла, че
пострадалото дете се движело само по десния тротоар на ул. „В. С.“, след което
пресекло улицата /към този момент джипът на подсъдимия вече бил преминал по
улицата/ и продължило движението си по левия тротоар, достигайки до ул. „Петко
Д. Петков“, като продължило да върви по тротоара й /без да пресича/, като
застанало от дясната страна, автобусът спрял, като детето било в близост до
задната му гума. Детето било в позиция да изчака автобуса да тръгне. Когато
потеглил автомобила на подсъдимия, свидетелката била почти стигнала тротоара,
когато чула шум „тъп удар“, обърнала се и видяла детето лежащо на не повече от
един метър зад задната гума на земята, в този момент автобуса вече се движел.
Видно от показанията на свидетеля П.Д., той е **** на училищен автобус,
който всяка сутрин докарва деца за училище в СОУ „Гео Милев“. Автобуса, който
той ***, е жълт на цвят, с надпис „Училищен автобус“ и е обозначен с поставени
отпред и отзад табели, че превозва организирана група деца. На процесната дата управлявал автобуса по ул. „Петко Д.
Петков“ и, понеже джипът на подсъдимия бил спрял пред портала, през който се
влиза в двора на училището, където отваря вратите и учениците слизат, Д. спрял
автобуса на около 2-3 метра от кръстовището с ул. „В. С.“.
От показанията на свидетеля П.Д. се установява, че той към датата на ПТП е
бил на ****, като учи в СОУ „Гео Милев“ гр. Трън. Станал е свидетел на
случилото се, като е видял пострадалото дете, което е стояло от дясната страна
на пътя, автобусът бил спрял до входа на училището, джипът на подсъдимия
потеглял след като той бил оставил детето си в училището, когато управляваният
от подсъдимия автомобил почти бил стигнал до сладкарницата, пострадалото дете,
тичайки, се подхлъзнало „и някак си с пети се наклони назад и след това напред
и с тялото си, около гърдите се удари в джипа, където имаше някакви тръби,
които са си на джипа.“ Съгласно показанията му към момента на удара джипът е
бил в движение, но се движел бавно, с неголяма скорост. След удара подсъдимият
спрял управлявания от него автомобил, взел детето, качили го в джипа и отишли
някъде.
Видно от показанията на свидетелката А.Г., майка на пострадалото дете, тя е
**** в СОУ „Гео Милев“ гр. Трън, както всяка сутрин заедно със сина си, който е
ученик в същото училище, отиват на училище. Двамата живеят близо до училището,
като пътя до училището им е 3-4 минути. До този ден детето не е ходило само на
училище. Процесната сутрин, обичайно излезли двамата
и тръгнали на училище, И. бил облечен със зимно яке с пълнеж и тъмно син
панталон, на гърба си имал ученическа раница, в която били поставени два
учебника, две тетрадки и несесер, по пътя за училище усетила, че е забравила
плика с учебниците вкъщи. Били със сина й на тротоара и тя му казала да застане
и да я изчака, за да се върне и да вземе плика с учебниците. Когато се върнала,
И. го нямало на тротоара, където го била оставила. Отивайки в училището, при
нея отишла свидетелката К.Г., която й казала: „**** е блъснал сина ти и го е
закарал в Бърза помощ“. Тя веднага отишла във ФСМП – Трън, където видяла детето
си. Докато му извършвали прегледа, забелязала, че има охлузвания на корема от пъпчето надолу, които представлявали червени тънки черти
като надраскано. Имало охлузване и на едната ръка от горната страна над дланта.
Във ФСМП-Трън й предали и дрехите на детето, които били разкъсани и повредени,
като панталонът му бил разкъсан отзад, в частта от кръста надолу до началото на
краката, како разкъсването продължавало и надолу, а якето му имало повредено
долно метално копче.
От показанията на свидетелите Р.А. и Р.З., и двамата полицейски служители,
се установява, че получили сигнал от ОДЧ на РПУ Трън за ударено дете пред двора
на училището. Отивайки на указаното място, двамата не заварили автомобили или
следи от ПТП. Провели разговори със заместник -директора и портиера на
училището, както и с жена, работеща в сладкарница „Роси“, които им казали, че
знаят за удареното дете и, че то е закарано във ФСМП-Трън, но нищо не били
видели. Служителите на училището им посочили къде е мястото на
местопроизшествието, което полицейските служители отцепили и запазили, във
връзка с нареждане от ОДЧ проверили района за наличие на камери, търсили
очевидци, а след пристигане на разследващ полицай му съдействали, като
осигурили поемни лица.
Видно от показанията на свидетелката К.Г., тя работи като **** в СОУ „Гео
Милев“ гр. Трън. На 13.11.2015 г. сутринта свидетелката К.Г. била на работа,
когато влязла свидетелката М.М. и попитала „Къде е А.Г.?“, след което пояснила,
че детето й е блъснато от колата на подсъдимия. От будката й няма видимост към
пътя. След като търсила телефон на свидетелката Г. от колежки, свидетелката
излязла на входа на училището и видяла свидетелката А.Г., като я уведомила за
това, че детето й е в Бърза помощ.
От показанията на свидетелката Ю.А. се установява, че е била дежурна във
ФСМП-Трън, като била повикана от дежурния лекар в манипулационната, където той
преглеждал пострадалото дете И.С., то било контактно и говорело.
От показанията на свидетелката И.Г. се установява, че на 13.11.2015 г.
около осем – осем и пет часа й се обадила дъщеря й – свидетелката А.Г. й и
казала „Майко, г-н Н., ****, блъсна детето.“, като от ФСМП-Трън тръгват с
линейка към болницата в *** и я помолила да вземе дрехи за детето, понеже при
удара ******* и да ги занесе в болницата в гр. ***. Било около 10,00 часа,
когато със съпруга й били тръгнали за гр. *** и по телефона й се обадил
подсъдимият и я попитал „****, къде сте, какво става с детето?“, като на поставен от нея въпрос – какво
се е случило той й отговорил „Не знам, не знам какво се случи, не го видях,
блъснах го“. След това по телефона й се обадила дъщеря й и й казала да се
връщат, защото детето е много зле и пътуват за София.
От показанията на свидетеля С.П. се установява, че той е бил собственик на
лек автомобил „*****“ с рег. № ****, който е бил в отлично техническо състояние
и след случилото се го е продал.
При преценката на свидетелските показания на всички разпитани по делото
свидетели, може да се направи извод, че техните показания съвпадат по отношение
на основните факти, а се различават предимно в детайлите /и то по отношение на
някои обстоятелства/, поради което съдът поначало кредитира показанията на
всички разпитани свидетели в основните им части, като по отношение на противоречивите
изявления формира изводите си след анализ и съпоставяне с останалите
доказателства по делото.
Видно от заключението на приетата от съда повторна комплексна медико-автотехническа експертиза, механизмът на настъпване
на ПТП е следният: На 13.11.2015 год. около 07,50 часа лек автомобил марка
„****” peг. № ****, управляван от С.Н. *** с посока
към СОУ „Гео Милев” гр. Трън. В зоната на кръстовището образувано от ул. „В.
С.”*** същият предприел ляв завой и спрял в зоната на отклонението за
училището, за да слезе синът на подсъдимия - ученик в училището „Гео Милев”. В
това време към училището по ул. „П. Д. Петков” откъм Районния съд на гр. Трън
приближавал училищният автобус марка „Хюндай” с peг.
№ *** с водач П.Д.. Водачът спрял автобуса и изчакал потеглянето на л.а.
„****”, за да влезе в отклонението в ляво към входа на училището. В даден
момент водачът на л.а. „****” потеглил. След потеглянето на автомобила
пострадалия С. на около 8,6 м. след ориентир 2 предприел пресичане на платното
за движение на ул. „П. Д. Петков” със спокойно бягане. Последвал е удар между
детето и лекия автомобил. Ударът е настъпил в задната лява странична част на
лекия автомобил и ролбарите в лявата им част. Към
момента на удара детето е било завъртяно, леко надясно към автомобила, така че
лявата му страна е била по-близко към лявата странична част на автомобила.
Вследствие на удара детето е било завъртяно по посока обратна на часовниковата
стрелка и най- вероятно е паднало зад автомобила на платното за движение. При
този удар детето е получило нараняванията, описани в съдебно-медицинската
експертиза.
Видно от същото заключение в съдебно-медицинската му част на пострадалия са
му причинени следните увреждания: „По тялото на пострадалото дете се
установяват следните травматични увреждания: Охлузвания по тръбната повърхност
на лявата длан. Охлузвания в долния коремен квадрант вляво, отиващи към
бедрото. Травматичен шок. Контузия на гърдите и корема с излив
(хидроторакс) в плевралната
кухина, разкъсване на черния дроб-трансекция.
Нараняване на долната празна вена ретрохепатално (зад
черния дроб). Авулзия (откъсване) на черния дроб с
долната празна вена. Нараняване на жлъчните пътища. Разкъсване на левия жлъчен
проток. Разкъсване на слезката. Хемоперитонеум.
Тежката коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на черен
дроб (транссекция), наложило частичното му
отстраняване по оперативен път, травматично разкъсване на долната празна вена и
на жлъчните пътища, както и последвалия излив на кръв
в коремната кухина (хемоперитонеум) е причинило на
пострадалото дете ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Това се налага от факта, че без оказване на своевременна и високоспециализирана
медицинска помощ неминуемо ще настъпи смъртен изход.
Травматичното разкъсване на слезката, наложило
нейното оперативно отстраняване е осъществило медикобиологичния
признак ЗАГУБА НА СЛЕЗКА.
Травматичният шок представлява РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА.
Контузията на гърдите, усложнена с развитието на двустранни плеврални изливи представлява
също РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Охлузванията по гърба на лявата длан и в областта на корема вляво са
причинили БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Установените тежки травматични увреждания са получени в резултат на действието
на твърди тъпи предмети със значителна сила, т.е. касае се за високоенергийна травма. Инициалният удар е нанесен в
областта на лявостраничната част на корема и долната
част на гръдния кош в ляво, за което говорят установените охлузвания и тежките
поражения на вътрекоремните органи. Уврежданията им
са в резултат на удар и притискане. Най-вероятно при инициалния удар са се
получили и охлузванията по гърба на лявата ръка. Както охлузванията в областта
на корема, така и разкъсването на панталона дава основание да се приеме и
тангенциално въздействие на травмиращия предмет по отношение на тялото. След
удара е последвало падане върху терена. Така установените тежки поражения не
могат да бъдат обяснени само и единствено с „подхлъзване“ и „залитане“. Към момента
на удара между детето и лекия автомобил, автомобилът **** е бил в движение.“
Видно от заключението на същата експертиза с оглед определяне на опасната
зона за спиране на лек автомобил ******** са разгледани три фази от динамиката
на произшествието.
„Фаза 1 - момент непосредствено преди потеглянето на лекия автомобил
„*******”: в момента на потеглянето на лекия автомобил, детето все още не е
предприело пресичане на платното за движение. Автобусът в този момент също не е
потеглил. При тези данни и данните от следствения експеримент … в този момент
видимост към детето И. С. от водача на лекия автомобил не е имало. Детето също
не е имало видимост към спрелия лек автомобил.
Фаза 2 - момент на предприемане на пресичане на платното за движение от
детето. … В този момент автобусът още не е бил потеглил или е бил в началото на
потегляне. И в този момент видимост към детето не се открива.
Фаза 3 - момент, когато детето е изминало 1 метър от началото на
предприемане на пресичането си. 1 метър при скорост на движение 7,2 км/ч /2
м/сек./ се изминават за 0,5 сек. Лекият автомобил от началото си на потегляне е
изминал 3,43 ...7,26 метра, като е достигнал съответно скорост 9,4... 13,7
км/ч. От изготвената мащабна скица се установява, че това е началният момент,
от който се открива обективна видимост към детето при място на спиране на
превозните средства според водача на лекия автомобил. При място на разположение
на превозните средства показани от Д. и детето, видимост на водача към детето в
този момент не е имало /фиг. 3 на скицата/.
Видимост към детето при варианта на разположение на превозните средства
показани от Д. и детето се открива в момента когато лекият автомобил е изминал
около 9,3 метра, а детето около 2, 1 метра. В този момент скоростта на движение
на лекия автомобил е била около 15,5 км/ч. /фиг
4/.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил ****в конкретната пътна
обстановка и условия при скорост на движение 9,4 км/ч е била около 3,65 метра,
а при скорост на движение 15,5 км/ч около 6,6 метра.“
„Сравнението между опасната зона за спиране на автомобила при 9,4... 15,5
км/ч - 3,65...6,6 метра с отстоянието на автомобила -
2,5...2,6 м. в момента на откриване на видимост към детето показва, че водачът
на автомобила не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с
детето и при двата разгледани варианта. … Скорост на движение около и под 5,5
км/ч, би дала възможност на водача да спре преди линията на пресичане на
детето, при което удар не би настъпил.“
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели А.Г., Б.Г., М.М., П.Д., Ц.М., П.В., И.Г., Я.С., Ю.А., С.П., П.Д.,
Н.В., К.Г., Р.З., Р.Б., тъй като същите са логични, последователни, и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът не дава доверие на показанията на свидетелката
Л.Л., тъй като те се явяват изолирани и не кореспондират нито с останалите
гласни доказателства, нито с обективните находки на мястото на настъпване на
ПТП и заключенията по всички експертизи относно релевантните по отношение на
делото факти.
Съдът намира, че показанията на свидетелката М.М. следва
да бъдат кредитирани. Показанията й са последователни и кореспондират с
останалите гласни доказателства. Съдът намира, че обстоятелството, че между
същата, на основание проведен конкурс, и ***** е сключен граждански договор за
***** не е основание тя да се счита заинтересована. По отношение на другото
обстоятелство, че между нея и майката на пострадалото дете е налице приключило
дело от частен характер, по което тя е била пострадала, съдът намира, че този
факт може да бъде основание за предубеденост, но доколкото нейните показания
кореспондират с останалите доказателства, включително и с показанията на
пострадалото дете относно начина му на движение по ул. „В. С.“, съдът им дава
вяра. Обстоятелството, че свидетелката е имала възможност да възприеме
обстоятелствата преди и непосредствено след настъпването на ПТП, се подкрепят и
от показанията на свидетелката К.Н., която сочи, че именно М. първа е уведомила
за случилото се.
Коментирайки показанията на свидетелката М., съдът
намира, че следва да бъде обсъдено и наличното противоречие между нейните
показания и показанията на свидетелката А.Г. относно обстоятелството до коя
част от пътя до училището пострадалото дете е било придружено от майка си.
Съгласно показанията на свидетелката А.Г. – „До този момент И. не е ходил сам
на училище. Всеки ден ходим на училище, минаваме по един и същи път. Този
обичаен път е свързан с пресичане на две улици. Две пресичания, като първа по
пресичане е ул. „В. С.“, на която няма пътна маркировка и второто е
кръстовището на училището, което е У-образно и ул. „В. С.“*** … „На средата на
пътя, една улица, която пресичаме и стигаме до училището аз усетих, че плика с
учебниците остана вкъщи. Бяхме на тротоара с И. и аз му казах да застане и да
изчака, за да се върна и да го взема.“ … „Когато излязох с И. от дома ни, не
съм виждала М. М.“. Последната в показанията си пред съда твърди : “Когато
стигнахме до края на блока, се чу шум и ние се обърнахме и видяхме И., че
излезе от блока. Моят син му помаха с ръка. Детето продължи да върви само след
нас.“ В показанията си пострадалото дете сочи „Това стана, когато тръгнахме с
мама за училище. Двамата с нея излязохме от нас, но мама ми каза, че си е
забравила някакви учебници. Каза ми да я изчакам и се върна за тях в нас. Аз
сам продължих надолу към училището“. Видно от заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза „Улица :„В. С.“ е с
надлъжен наклон на спускане в посока към кръстовището средно около 50%“. В случая съдът приема, че не е
налице противоречие между показанията на свидетелката М. и тези на пострадалото
дете, тъй като и двамата са категорични, че детето е вървяло само по ул. “В.
С.“, не е било придружено от майка си почти до кръстовището с ул. „Петко
Д.Петков“, както се сочи в показанията на свидетелката А.Г., поради което и в
тази им част не ги кредитира. В останалата им част съдът кредитира показанията
на майката на пострадалото дете свидетелката А.Г..
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля П.Д.,
като не дава вяра на показанията му относно обстоятелството, че на пътното
платно е имало трева, както и че на пътното платно на ул. „Петко Д. Петков“ е
имало спрели автомобили, тъй като те не кореспондират с обстоятелствата,
фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие, в останалата част съдът ги
кредитира, като последователни и логични.
Съдът не кредитира показанията на пострадалия И.С., в
частта им относно обстоятелството, че е бил ударен с предната част на
автомобила, тъй като те противоречат на обективната находка /отразена в
протокола за оглед/, а именно че е налице забърсване на праха единствено в
задната лява част на автомобила, в областта на ролбара.
Такова забърсване не е описано в протокола за оглед на друго място по
автомобила.
С оглед важността на показанията на свидетелите относно
обстоятелството дали е имало деца на платното за движение пред автомобила на
подсъдимия и в близост до него, съдът намира, че следва в настоящите мотиви да
посочи и обсъди всички доказателства относно тези факти. Налице са само гласни
доказателства – свидетелски показания, на свидетелите, както следва: М.М.
-„Беше преди две години случая, но мисля, че нямаше около автомобила деца. …
Освен моето дете и И., който вървеше на 5 метра след нас, други деца нямаше. …
Деца минават през долния вход, до сладкарницата, където беше неизграден, както
и по пътя, по който ние отивахме на училище. Не съм видяла да има деца, които в
момента на инцидента да влизат в училището през долния вход. … Когато автобусът
влизаше в двора, аз го видях и той мина зад мен. Аз бях на платното откъм
страната на училището, защото там няма тротоар“; Б.Г.: „Освен мен, на улицата
имаше и други хора, защото беше петък, пазарен ден. … Там където стана
инцидента не съм видял да има деца“; П.Д.: „Имаше и други деца, които
пресичаха, но те не пресичаха пътя, а директно влизаха в двора на училището.“;
А.Г. - „Когато оставих сина ми и се върнах до дома ми, ми направи впечатление,
че има други деца, които отиват на училище. … Когато излязох с И. от дома ни,
не съм виждала М. М.“. По делото видно от показанията и на свидетелката М.М. и
тези на А.Г. е имало деца, които са отивали на училище, като са се движели по
ул. „В. С.“ и са влизали в двора на училището през транспортния вход, тези
техни показания кореспондират и с показанията на свидетеля П.Д., който сочи, че
е имало и други деца, които директно, без да пресичат, са влизали в двора на
училището. Единствените свидетели относно обстоятелството дали на платното и в
близост до него пред автомобила на подсъдимия при потеглянето му е имало деца,
са свидетелите М.М. и Б.Г., които са категорични, че не са видели деца в така
описания обсег.
Съдът кредитира изцяло заключението на повторната медико
- автотехническа експертиза, като базира изводите и
заключенията си по делото, основавайки се на приетите от нея обстоятелства и
направените въз основа на тях изводи. Основанията за това се състоят в следните
съображения. На първо място, защото тази експертиза е допусната във връзка с
наличие на противоречие относно механизма на настъпване на ПТП в предходните,
съответно, единична автотехническа експертиза, от
една страна, и тройната комплексна и допълнителна такава, като посочената
експертиза е допусната и във връзка с допуснатото изменение на обвинението по
реда на чл. 287 от НК. На второ място, при изготвянето на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза и
допълнителната съдебна медико-автотехническа
експертиза не са взети предвид показанията на свидетелите в съдебната фаза на
делото. В тези две експертизи вещите лица приемат, че местоположението на
пострадалото дете преди започване на пресичането е било до дърво – джанка,
която е на повече от 4 метра от задния край на спрелия автобус, а такива
доказателства не се събраха в хода на съдебното следствие. Съгласно показанията
на свидетелите, дадени в съдебната фаза на наказателното производство детето се
е намирало отстрани на спрелия автобус, като е предприело пресичане при
потеглянето на автобуса на малко разстояние зад автобуса. На следващо място,
повторната комплексна медико-автотехническа
експертиза прави впечатление със своята пълнота, теоретична обоснованост и
нагледност, подкрепена от съответните формули и изготвени скици, изготвени с
мащаб и точност чрез използване на съвременна компютърна програма „Аutocad“. Тези експерти прецизно и изчерпателно в
заключението си са описали доказателствените
източници, въз основа на които правят своите изводи /посочване от показанията
на кой свидетел правят съответния извод, без изрично преповтаряне на неговите
показания в експертизата/, подкрепени са с математически изчисления и са
защитени от тях в съдебно заседание чрез отговори на въпросите на страните в
процеса. В частта относно предотвратимостта на
настъпването на ПТП и опасната зона експертите по тази експертиза са разгледали
въпроса задълбочено и в динамика, като са аргументирали изводите си, посочвайки
отстоянията във всеки един от моментите на движение
на участниците в движението към инкриминирания момент. С тази експертиза по
ясен и несъмнен начин се изясняват всички обстоятелства във връзка с
настъпилото произшествие, съобразно събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие. По отношение на състава на вещите лица
изготвили повторната експертиза следва да се посочи, че по изрично искане на
страните те са определени от съда не от списъка на вещите лица към Окръжен съд
- Перник, а от този на Софийския градски съд именно с цел да не възниква
съмнение за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото, като отново
по тяхно искане е включено и лице с научно звание.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите кореспондират със останалия събран по делото доказателствен материал и няма причина за съмнение в
тяхната достоверност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде признат подсъдимият за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 1-во,
във вр. с чл. 343,ал. 1, б. “б“, пр. 1-во, във вр. с чл. 342,ал.1 от НК следва да се установи по безспорен начин, че той,
управлявайки моторно превозно средство, е нарушил привилата за движение, като
това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
престъпния резултат. Касателно настоящия случай в
обвинителния акт са посочени нарушения на правилата за движение, подведени под
три норми на ЗДвП, а именно чл. 116, чл. 117 и чл.122 от ЗДвП.
Съгласно първите две норми „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата …“ и „При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство
е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.“ Първата норма
предписва общо задължение за водачите на ППС, докато втората разпоредба въвежда
конкретно задължение за тях в случаите „когато на пътя или в близост до него се
намират деца“, а именно - да се намали
скоростта и при необходимост да се спре. За да възникне задължението за
намаляване на скоростта и за спиране законът предписва на пътното платно или в
близост до него да има деца. В случая се установява от показанията на
свидетелите – очевидци на пътната обстановка М.М., Б.Г. и П.Д., че
непосредствено преди настъпването на ПТП на пътното платно и в близост до него
пред автомобила на подсъдимия не е имало деца. Пострадалото дете И.С. към този
момент не е било видимо за подсъдимия, поради което и неговото присъствие зад
спрелия училищен автобус не би могло да се възприеме като обстоятелство, което
задължава водача да съобрази поведението си с това, че е дете и се намира в близост
до пътното платно.
Съдът взе предвид обстоятелството, че
училищният автобус на мястото, където е бил спрял, само е престоявал, без да се
отварят вратите му, поради което не може да се приеме, че децата в училищния
автобус са такива участници в движението, за които нормата на чл. 117 от ЗДвП
въвежда задължение за определено поведение на водачите. В този контекст следва
да се обсъди и наличието на знак А 19, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3
от ППЗДвП, която гласи: „Пътен знак А19 предупреждава
за опасност от внезапна поява на деца на платното за движение.“ Тоест, този
знак не въвежда забрана или задължение, тъй като е от категорията на
предупредителните знаци, но указва на водачите, че следва да управляват пътните
превозни средства с повишено внимание. Тоест, налага се изводът, че в случая с
поведението си подсъдимият не е нарушил забрана или задължение, въведено с
пътен знак.
Третото въведено нарушение е нарушението на
чл. 122 от ЗДвП, който гласи: „Водачът на пътно превозно средство при приближаване
към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен
знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.“ Касателно настоящия случай е безспорно установено по
делото, че училищният автобус е бил обозначен с опознавателен
знак, че превозва организирана група деца. При възприетата от съда фактическа
обстановка, автобусът е бил спрял, като е изчаквал да потегли автомобила на
подсъдимия, който му е пречел да продължи движението си през транспортния вход
на училището към двора на последното, където учениците са слизали. Поради това
е било житейски неоправдано подсъдимият да продължава да стои спрял на
посоченото място и той е потеглил равноускорително, с което е освободил входа
на автобуса, при което, след като се е изравнил с автобуса, последният е
потеглил. В случая водачът на автомобила няма задължение само да спре, в случая
той има задължение да намали скоростта и при необходимост да спре. Нормата е
изменена с ДВ бр. 43 от 2002, като освен дотогава съществуващото задължение за
спиране, законодателят е допуснал и преминаването на останалите участници в
движението покрай спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателни
знаци, че превозва организирана група деца, при което водачът следва да осигури
безопасността на возещите се в автобуса деца. Предвид на което и поведението на
водачите на ППС съгласно тази норма следва да е съобразено с опазване на
здравето и живота на возещите се в автобуса деца, както и тези, които слизат
или се качват в него. Тази специална норма не въвежда задължение за водачите да
съобразят движението си с други участници в движението освен посочената
категория автобуси. В конкретния случая подсъдимият не е поставил в опасност с поведението
си живота и здравето на децата в автобуса.
Съгласно т. 7 от
Тълкувателно решение 2/2016 на ОСНК на ВКС на ВКС „Съдът е компетентен
да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната
норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са
описани фактическите обстоятелства по извършването му. Разпоредбата на чл.117
от ЗДвП, предписваща задължение на водачите на ППС при приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, да намалят скоростта, а
при необходимост и да спрат, се явява частен случай, уреждащ конкретна типична
пътна обстановка, за разлика от общата разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП. С
оглед на това, тъй като двете норми предписват едно и също дължимо поведение на
водачите на ППС – действие свързано с намаляване на скоростта и дори спиране
при необходимост, при изясняване на всяко конкретно ПТП следва да се уточни коя
от двете разпоредби следва да намери приложение. В настоящата хипотеза съдът
намира, че не сме изправени пред конкретна пътна обстановка, уредена в чл.117
от ЗДвП, тъй като, както се посочи, съгласно събраните по делото доказателства
по пътното платно и в близост до него не са се движели деца, опасност е
възникнала поради навлизането на автомобила на подсъдимия в зоната, обозначена
от пътен знак А-19, кръстовище на ул. „В. С.“*** което го е поставило пред
задължението да изпълни общото предписание за дължимото от него действие по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, тоест той е следвало да съобрази поведението си и скоростта
на движение на автомобила с останалите участници в движението. Предвид това,
съдът разгледа и обстоятелството дали подсъдимия е извършил нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП. Законодателят е
предвидил особена засилена закрила за децата, като особена категория участници
в движението. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.“ В случая следва да се изследва дали
подсъдимият е избрал скоростта си на движение, съобразявайки се с характера на
движението и с конкретните условия на видимост. Видно от заключението на
повторната медико-автотехническа експертиза, „…в
момента на потеглянето на лекия автомобил, детето все още не е предприело
пресичане на платното за движение. Автобусът в този момент, също не е потеглил.
… Извод: в този момент видимост към детето И. С. от водача на лекия автомобил
не е имало. Детето също не е имало видимост към спрелия лек автомобил.“, в
момента на предприемане на пресичане на платното за движение от детето – „И в
този момент видимост към детето не се открива.“. Съгласно същото заключение
видимост към пострадалото дете при варианта на разположение на превозните
средства показани от свидетеля Д. и от детето „се открива в момента когато
лекият автомобил е изминал около 9,3 метра, а детето около 2,1 метра. В този
момент скоростта на движение на лекия автомобил е била около 15,5 км/ч. …
Опасната зона за спиране на лекия автомобил ****в конкретната пътна обстановка
и условия при скорост на движение … при скорост на движение 15,5 км/ч …- около
6,6 метра. … Сравнението между опасната зона за спиране на автомобила при …15,5
км/ч - 6,6 метра с отстоянието на автомобила -
2,5...2,6 м. в момента на откриване на видимост към детето показва, че водачът
на автомобила не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с
детето.“ Имайки предвид това заключение, както и разрешението, дадено в т. 6 от
Тълкувателно решение 2/2016 на ОСНК на ВКС, съдът намира, че подсъдимият е
съобразил движението си с възприятията, които е имал и преценката си за
предвидими препятствия. Той не е предвиждал, като не е имал и такова
задължение, че е възможно на инкриминираното място да притича дете. Противният
извод би бил налице ако се касае за пешеходна пътека и пресичане на пешеходен
светофар. Ето защо, в случая следва да се приложи т. 5 от Тълкувателно решение
№28/1984 на ОСНК на ВС, която гласи: „От водачите се изисква да намаляват
скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за
движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на
пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил
изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи
отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за
движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК“.
Съгласно теорията и трайно сложилата се съдебна практика
случайното деяние изключва небрежността, защото само при тази форма на вина отсъства
предвиждането като предпоставка за съобразяването на дадено поведение с
възможното настъпване на съставомерни последици.
Случайното деяние ще е налице, на първо място, когато деецът не е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Съгласно Решение №659 по н.д. № 502/93 на І н.о. на ВКС
„Небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината
обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил
престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при
небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не
е могъл да предвиди резултата. В такъв смисъл случайното деяние представлява
обратната страна на небрежността. Сравнението изисква да са разкрие
съдържанието на двата признака на небрежността: а) обективен - деецът е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и б) субективен - деецът е могъл да предвиди последиците. Обективният
признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът
е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди
престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво
поведение дължи субектът в дадения случай? Дължимото поведение се определя от
правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени
от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в
нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва
да прояви, за да избегне общественоопасния резултат.
Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно -
нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че
деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът
от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение? При
небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и
от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните
последици на своето деяние.“
Отсъствието на правно задължение за тяхното предвиждане
води до това, че лицата, върху които не тежи подобно задължение, обикновено не
извършват интелектуална дейност по предвиждане на последиците. Именно заради
отсъствието на такова задължение поведението им не подлежи на санкция. Няма да
бъде виновно и деянието, когато деецът, макар и да е бил длъжен не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Невъзможността на дееца да
предвиди тези последици може да е свързана с обективни обстоятелства, при които
е извършено деянието. Според практиката Върховния съд и ВКС деянието е
случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и обективно каквото и да беше направил, не можеше да ги предотврати
/в този смисъл е и Решение №720 от 30.12.1991 г. по н.д. 606/91, докладчик
член-съдия Л. С./. Според съдебната практика, когато препятствието се появи
изненадващо в опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може
да предотврати настъпването на вредоносните последици, е налице случайно деяние
/в този смисъл е и Решение №: 79 от 28.02.1990 г. по н.д. 17/90 г. 3 н.о на
ВС/. Касателно настоящия случай съдът приема, че
подсъдимия не е можел да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, тъй като не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването
на ПТП.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия С.А.Н.
за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправда изцяло по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 1-во, вр.
чл.343,ал. 1, б. “б“, пр. 1-во,вр. с чл.342,ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, разноските направени по делото следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: