№ 3255
гр. Варна, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110108225 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. Н.
ЕГН:**********, чрез адв. М. К., съд.адрес гр. Варна, ул.”****” 12, ет.1, ап.1
против Р. Н. К. ЕГН:********** с постоянен адрес с.****, местност „****“ 87
община ***, област Варна, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
осъдена ответницата да заплати сумата 2700 лв. представляваща обезщетение
за ползване и с която ищцата е обедняла, а ответницата се е обогатила за
периода от 21.09.2022 г. датата на получаване на поканата, до предявяване на
настоящия иск в съда / 26.06.2023 г./, ведно със законната лихва от
предявяването на иска, както и обезщетение за забава в размер на 208.50 лв.
върху дължимата сума, за същия период.
Ищцата твърди, че по силата на нотариален акт вписан в СВ Варна с
вх.рег. № ****, ***, д.14265/20.11.2014 г. е собственик на недвижим имот
намиращ се в с. ****, м."****"87, община ***, обл.Варна. Твърди, че го
придобила чрез дарение от синът си ****, на когото било издадено разрешение
за поставяне на временен преместваем обект ****/20.06.2013 г. изд. от Гл.арх.
на община *** и след изграждането му в него се настанил да живее със
1
съпругата си и двете им деца. Твърди, че през 2022 г. те се развели и по силата
на решение № **** г. по гр.д. № **** по описа на ВРС ответницата с децата
останала да живее там, тъй като според съда, това представлявало семейното
жилище, но никъде не се коментирало, че е поставено /изградено/ в чужд имот.
Твърди, че като собственик на земята върху която е поставен преместваемия
обект не е съгласна в него да има временна постройка, т.к. не може да ползва
имота според предназначението му и имала свои инвестиционни намерения.
Имотът се намирал в землището на с. **** и е със статут на нива /лозе/.
Твърди, че разрешението за поставяне на временния преместваем обект е в
противоречие с действително изграденото в имота. Твърди, че е лишена от
правото си на ползване на земята и изпратила на ответницата на 19.09.2022г.
покана чрез „Български пощи „ ЕАД, като ползвах услугата „Телепоща", за
заплащане на месечен наем в размер на 300 лв. или да освободи имота до
30.11.2023г. Поканата била получена от ответницата на 21.09.2022 г., но до
настоящия момент условията посочени в поканата не се сбъднали, а именно
длъжницата по наемното правоотношение не освободила имота, нито е
изплатила дължимите наемни вноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба,
с която намира за допустими, но неоснователни исковите претенции. Не
оспорва, че с решение № **** г. на ВРС 20 -и състав по гр.д. № 15143/2021 г.
по описа на съда е прекратен бракът й със сина на ищцата, **** на основание
чл. 50 от СК, като с решението е утвърдено постигнато между бившите
съпрузи споразумение на основание чл. 51 ал.2 от СК. Според влязлото в
законна сила решение, на нея и на двете й деца от брака е предоставено
ползването на семейното жилище представляващо „първи етаж от двуетажна
къща, находяща се в имот с административен адрес общ. ***; с.****; местност
**** 87". Твърди, че имотът е в това състояние и сега - първи етаж напълно
изграден и втори етаж - недостроен. Строителството било извършено със
семейни средства, както и със средства осигурени от нейния баща, който
вложил в него всичките си спестявания и обезщетението, което получил при
пенсионирането си.
Твърди, че едва след прекратяването на брака и при получаване на
нотариалната покана приложена към исковата молба узнала, че още през 2014
г. / бракът е сключен на 08.06.2013 г./ недвижимият имот за който се иска
обезщетение е бил дарен от бившия й съпруг на неговата майка - ищца по
2
делото. Твърди, че ищцата и нейният син препятстват ответницата и децата да
ползват свободно имота, който не представлявал преместваем обект, а строеж
по смисъла на ЗУТ. Твърди, че не дължи обезщетение за ползване,
доколкотоползва само предоставената й за ползване сграда ведно с
прилежащата й площ от поземлен имот 87. Твърди, че не дължи обезщетение
и заради това, че обективно не може да ползва цялото дворно място, макар да
е собственик на част от него. Ищцата я лишила от възможност да ползва
имота, като преустановила подаването на вода до сградата и не допуснала
служители на ВиК Девня да го възстановят.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени и гласни
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: НА за дарение на недвижим имот ****, том ІІІ, дело ****1 от
2014 г., разрешение за поставяне ****/20.06.2013 г., изпратено по телепоща
съобщение за дължим наем изх.№ 43 от 19.09.2022 г., известие за доставка от
21.09.2022 г., решене № **** г., удостоверение за данъчна оценка изх.№
****/17.07.2023 г., скица № 8/12.07.2023 г., представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства в заверен вид: НА за замяна на сграда
и идеални части от недвижим имот ****, том 2, дело № 296 от 2013 г., скица
№ 9/ 21.09.2023г., молба от ВиК – Варна изх.№ ДЕВ-ВП-До 25.09.2023 г.,
молба до ВиК –Девня вх.№ ДЕВ-ВП-ДО20.09.2023 г., жалба до ВРП.
постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка
№ **** г. по описа на 4 РУ на МВР и заявлението приложен към преписката.
По силата на съдебно решение № **** г. по гр.д. № **** по описа на
ВРС, е прекратен бракът между ответницата и синът на ищцата ****,
предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца ****, ЕГН ********** и ****, ЕГН **********,
съвместно на двамата родители - бащата ****, ЕГН: ********** и майката Р.
Н. ***. Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище
с адрес: първи етаж от двуетажна къща находяща се в имот с административен
адрес: общ. ***, с. ****, местност „****“ 87 на съпругата Р. Н. *** и децата
**** и ****. Решението е влязло в сила на 17.11.2022 г.
От представения по делото нот.акт ***, том III, per.***78, дело
3
№331/2014г., вписан в СВ-Варна с акт ****, том LXVIII, вх.рег.№****, дело
№14265/21.11.2014г. се установява, че бившият съпруг на ответницата ****
дарява на майка си В. Н. Н. следният свой недвижим имот, придобит по
замяна в индивидуална собственост, находящ се в землището на с.****,
Община ***, Варненска област и представляващ: 600кв.м. ид.части от място,
цялото с площ 697,64кв.м. съставляващо поземлен имот *** по плана на
м."****", землището на с.****, Община ***, Варненска област, с начин на
трайно ползване -лозови насаждения /нетерасиране/; вид на трайно ползване -
селскостопански, ведно с построената в това място вилна сграда, с площ
20кв.м. /без построената в това дворно място стопанска сграда, с площ по
данъчна оценка от 50кв.м./ при граници на цялото място: имот №86, имот
№91, имот №88 и път, в който е изградено жилището, първи етаж от което е
предоставено за ползване от ответницата и двете деца.
От представената покана чрез „Български пощи „ ЕАД от 19.09.2022г.,
получена от ответницата на 21.09.2022г. е видно, че ищцата е поканила
ответницата да й заплащане месечен наем в размер на 300 лв. или да освободи
имота до 30.11.2023г.
По реда на чл. 146, т. 4 ГПК за ненуждаещо се от доказване е прието
обстоятелството, че ответницата е ползвала процесния имот през периода,
предмет на предявения иск, от 21.09.2022 г. датата на получаване на поканата,
до предявяване на настоящия иск в съда - 26.06.2023 г. заедно с двете си деца.
По делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза,
чието заключение неоспорено от страните е прието от съда като компетентно
и безпристрастно. Вещото лице установява, че процесната двуетажна
жилищна сграда се намира в североизточната част на имота, заснета на място
и показана с червен контур в приложение №1. Двуетажната сграда не
представлява преместваем обект. Същата е масивна жилищна сграда,
изградена от железобетонни плочи и тухли, покривът е двускатен покрит с
керемиди и се състои от полуподземен етаж /за ответницата/ и първи
жилищен етаж. Границата между поземлени имоти №88 и *** не е
материализирана на място. Имотите са оградени общо с мрежа и бетонови
колове от изток, запад и север, а от юг -границата не е материализирана. В
приложение №2-снимка №4 са показани части от имоти *** и №88. В
процесният поземлен имот *** в м."****" са изградени едноетажна жилищна
4
града в северозападната част на имота и отразена в кадастралният план на
местността и процесната двуетажна жилищна сграда- в североизточната част
на имота, показана с червен контур н приложение №1 Процесната двуетажна
и едноетажната жилищни сгради в имот *** имат общо водоснабдяване, като
водомера се намира в едноетажната сграда. Ел.захранването на полуподземния
етаж /за ответника/ с от едноетажната сграда в имота, през първия етаж на
процесната сграда. След справка в „Енерго про"-Варна се установи, че в
процесният имот *** има ел.захранване от около 2005г.
В заключение по допълнителните въпроси към СТЕ вещото лице
установява, че прилежащата площ към двуетажната жилищна сградата
предоставена за ползване съгласно съдебното решение за развод е в размер на
70кв.м., показано с червен щрих и цифри в скицата. В настоящият момент в
имот *** съществуват едноетажната масивна жилищна сграда с площ
измерена по плана 42кв.м.; двуетажна масивна жилищна сграда с площ 86кв.м.
измерена на място и стопанска постройка с площ 37кв.м. измерена на място,
показани в скицата. При съобразяване с входа на имота от улицата, както и
входа на едноетажната жилищна сграда, и входа за вторият етаж на
двуетажната сграда /показани в скицата с условен знак/ е определена площ до
входа на имота в размер на 12 кв.м. за обслужване на имота и сградите,
показана със зелен щрих и цифри в скицата. Площта на едноетажната масивна
жилищна сграда е 42кв.м., прилежащата площ към същата е 15кв.м. Площта
на двуетажна масивна жилищна сграда е 86кв.м., прилежащата площ е 70кв.м.
Площта на стопанската постройка е общо 37кв.м., прилежащата площ е
30кв.м.
Общата площ на изградените жилищни сгради и постройка в имота е
1б5кв.м. Прилежащите площи към сградите и постройката е общо 115кв.м.,
показани в скицата с червен щрих и цифри.
Площта на частта до входа на имота е 12кв.м. /зелен щрих в скицата/.
Свободната площ /извън застроената и прилежащата/ в определените 600кв.м.
е общо в размер на 308кв.м., обособена в две части: -I част, с площ 298кв.м,
при граници: имот №86, прилежаща площ към жилищните сгради, имот №88,
останалата част от имот *** и прилежаща част към стопанската постройка. -II
част, с площ 10 кв.м, при граници: път, имот №88, прилежаща площ към
двуетажната жилищна сграда и частта до входа на имота. Обособените две
5
части на свободната площ от имота е показана в скицата със сив щрих.
Определената пазарната стойност на свободната площ от процесният
имот към месец април 2024г. е показана в следващата таблица №1:
Определеният среден пазарен месечен наем за процесният имот, към
февруари 2024г. е в размер на 43лв. /четиридесет и три лева/.
Вещото лице определя размер на наемната цена за ползването на 308
кв.м. от поземлен имот *** по плана на м"****", землището на с.****, община
*** за периода 21.09.2022г. до 26.06.2023г. в размер на: 320 лева
Словом:/Триста и двадесет лева/
В хода на производството бяха събрани глосни доказателства, чрез
разпит на свидетели.
На страната на ищцата бяха разпитани ****, **** и днвамата без
родство и дела със страните.
В полза на ответницата бяха разпитани ****./майка на ответницата/ и
**** /без родствени връзки със страните/.
Св. **** заявява, че съпругата му и Р. са първи братовчедки. Знае за
имота на В. в село ****, където живеят В., двамата й синове, бившата й снаха
с двете си деца - на В. внуците. Бившата снаха постоянно живеела там. От
северната страна имало един вход, от южната страна имало два входа. От
северната страна влизат В., **** и брат му, а от южната влизат, ****, Р. и
децата, според определението на съда, както е определено да ги гледат.
Месечно посещавал имота поне 6 - 7 пъти, зависи дали има работа да помогна
на ****, а понякога ходели със съпругата си на гости. Входа към Р. се влиза
през една ограда, която се отваря. Имало масивна метална ограда. Метална
врата решетка направена. От там се осъществява достъпа на Р. и родителите й.
А оградата е на колчета с мрежа. От там се осъществява достъпа от Р. и
нейните Родители. Заявява, че не е виждал да се ограничава достъпа им.
Нямало катинари, няма нищо на този етап. Мястото се обработвало от ****, В.
и другия й син на В.. Те обработвали техния си имот, съседния и отдолу още
един имот, всичко обработвали те. Сеели си картофи, имало оранжерия
направена, лозето обработвали. Това което ползвала Р. също се обработвало. В
имота имало двуетажна и едноетажна къща и кокошарник. Вход имало от
север от към улицата, от юг е черен път, отгоре също е черен път не е
асфалтирана улицата, пак е черен път. В защрихованото на скицата е бетон
6
направено, където са стълбищата е бетон. Стълбищата на двуетажната сграда
има бетон. Около сградата има бетонна плоча, което е оградено и е записано
70 кв.м. на скицата, това е бетонирано, то е по плочата. От изток на имота има
оранжерия, която се обработва от В. и синовете й. Обработва се от В., **** и
брат му.
Св.**** заявява, че знае къде се намира имота на В. в местност ****. В
имота живеели В., ***, брат му, и Р. и двете й деца. Там имало две къщи. От
горната страна имало един вход, от долната страна имало два входа. ***,
майка му и брат му влизали от горния вход, а Р. и родителите й от долните
входове. Никой не ограничавал достъпа на Р. от долния път, там има една
порта, която не е заключена, всеки има достъп и може да се влезе по всяко
едно време. Свидетелят ходел в имота на две седмици един или два пъти,
обикновено събота и неделя. Гледали лозето с ***, помагал му да гледа
лозето. Това лозе се намирало от страни на къщата, вътре в самия имот е. От
страни са селскостопански постройки. Лозето е от западната страна, не е до
кокошарника. Знаел, че този имот 88 е по време на брака придобит, знаел, че е
взето, още един път. Лозето е в имот 88. Голямото куче което беше в имота
почина, точно не мога да кажа кога, но поне преди 4 - 5 месеца. Това куче
беше вързано от долната страна на кокошарника. Това куче стоеше на
синджир, може да са го пускали. Аз не съм го виждал пуснато.
Св. ****. заявява, че Р. не обработва имота, тя не обработва нищо,
защото не й е разрешено. Единствено преминаване. Заявява, че понеже 15 дни
гледала децата, като отива на работа ответницата. Поне 10 месеца ответницата
била без вода. Преминавали да занесат дърва, багаж, за храна, през съседния
имот. **** забранил да преминават през другите входове. Определил е час, в
който те да минават. Заявява, че това няма как да стане, защото децата ги
вземали в 4 часа от градината и едва ли не трябва да стоят навън докато дойде
определения час, или ако децата са болни се налага да изляза за лекар да ги
закара. Ищцата и синовете й имали голямо куче, което пускали и не можели
ответницата и родителите й да преминат, не можели да излязат от къщата.
Дори затворили всички врати. Две врати затворили от които минавали и ги
карали извън селото да обикалят, за да преминат. В съседство Р. имала парцел,
който пак ищцата и синовете й обработвали. Дори дърва, като й носели за
зимата, поставили в торбички от Кауфланд и били стоварени пред вратата,
където съда и е предоставил, това е подземен етаж. Всеки ден имало скандали,
7
това нещо не преминава без скандал всеки ден. Входа от към улицата, от който
по рано минавали от север, **** го заградил с мрежа и казал, че повече от там
няма да се минава. Имало една портичка отдолу кокошарника, също я
затворил и нея и казал и от тук няма да минавате. Заявява, че заобикаляли
извън село и влизали по черния път от юг. Имало ограда на имота и ****
направил една вратичка през имот 88, който е на ответницата. Там имало лозе,
което **** е засял и от там през имот 88 минавали и стигали до къщата.
Празната част между кокошарника и къщите В. и **** обработвали. Р. нямала
нищо, само преминаване. Не се заключвала вратата. Той се заканвал, че ще я
заключи, но не е заключена, а другите две врати си ги заключвали. Заявява, че
тъй като ищцатга и синовете й пускали кучето, се налагало те да стоят навън
въпреки, че не е заключена вратата, тъй като се страхуват от кучето Твдърди,
че са се обаждали на тел. 112. Това било на 09.10.2023 г., т.к. ищцата В.
пуснала кучето и те се обадили на 112. Полицаи не дошли. Като дойдел
определения от тях час, В. връзвала кучето. Това било в 5 часа, като го върза.
**** казал от 5 до 6 и сутрин от 8 до 9 часа, през другото време нямали право
да минават.
В показанията си св.**** зявява, че е колежка с Р. и е ходила в ****,
където живее Р.. Не е на центъра имота, по навътре е, това е къща. В двора
имало една голяма къща и партер ли, приземен ли. Имало свободно място за
обработване пред къщата. На 03.10.2023 г. ходила. Последно нямаше сято в
двора, но имало вади направени за сеене. Р. й казала, че свекърва й обработва
мястото. Обиколили къщата и влезли през малка врата. Обиколили целия двор,
в края на селото, бая път е. Имало куче, което било вързано и те минали.
Портичката била отворена.
По искане на ищцата, за установяване ползването от страна на
ответницата и нейните родители на целия имот на ищцата, в проведено
открито съдебно заседание на 07.05.2024г. съдът допусна СТЕ със задача от
приложена от проц. представител на ищеца флаш памет с наименование
platinet 1 6 GB, да бъде установено, кога са изготвени съответните
видеозаписи? Налице ли са данни за манипулация? Да се изследва източника,
от който е свалена съответната информацията, да се изследва налице ли са
видео записи от същите камери след 26.06.2023 г., налице ли са доказателства
или данни за изтриване на видеозаписи или манипулация по видеозаписи след
26.06.2023 г. Ищцата бе задължена в едноседмичен срок да представи
8
доказателдтва за заплащане на определения депозит за вещо лице. В
проведено о.с.з. на 27.08.2024г. съдът установи неизпълнение на задължението
на ищцата да представи доказателства за заплащане на определения депозит,
както и липса на молба или изявление от страна на ищцата във връзка с
допуснатата експертиза и определения размер на депозит, както и неявяване
на ищцата или неин представител в с.з. Поради което съдът заличи
допуснатата СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД.
В конкретния случай фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните елементи: 1 ищецът да е собственик на процесния имот; 2
ответникът да е ползвал фактически имота през исковия период; 3 обедняване
на ищеца и обогатяване на ответницата; 4 наличие на връзка между
обогатяването и обедняването, която произтича от един общ факт или обща
група факти; 5 липса на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между страните и липса на друго основание за защита на
правата на обеднелия ищец; 6 размера на вредата, изчислена на база сумата, с
която ищецът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото
му право на ползване на имота - наемната цена на този имот.
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото
същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота, които следва следва да се определят
съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се
изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би
плащал за ползването на имота през този период.
За страните е безспорно, че ищцата е собственик на процесния имот,
както и че ответницата ползва на здаконно основание част от изградената в
имота постройка. Съдът приема за безспорно въз основа на заключението на
вещото лице по СТЕ, че Двуетажната сграда не представлява преместваем
обект. Същата е масивна жилищна сграда, изградена от железобетонни плочи
9
и тухли, покривът е двускатен покрит с керемиди и се състои от полуподземен
етаж /за ответницата/ и първи жилищен етаж.
В същото съдът приема, че не се установява ответницата да ползва друга
част от имота на ищцата, извън границите на сградата. Подобни твърдения не
са и наведени от ищцата. Същата не твърди, че не може да ползва имота,
поради някакви действия от страна на ответницата. Напротив от показанията
на всички свидетели безспорно се установява, че единствено и само ищцата и
нейните синове ползват и обработват целия имот, а освен това ползвал и
съседния имот, който е индивидуална собственост на ответнтицата.
Следва да се отбележи, че ответницата не дължи заплащане на
обезщетение на ищцата за ползването на тази част от недвижимия имот, върху
който е построена сградата, в която ползва етаж. По отношение останалата
незастроена част от него, дори ответницата или нейните родители да са
посещавали къщата и да са преминавала през имота, което е някакъв вид
негово ползване, то такова преминаване законът й осигурява по силата на
правото на суперфициарния собственик на сграда в чужд поземлен имот,
уредено в чл. 64 ЗС, да ползва от имота такава част, каквато е необходимо за
използването и поддръжката на сградата. По делото бе доказано, че на
практика ответницата не само, че не ползва друга част от имота, а на
практика, за да влезе в дома си, трябва да обиколи целия имот на ищцата и да
премине през своя собствен – съседния имот №88, от който е поставена врата
към входа на жилището й в процесния имот.
Няма доказателства по делото, че имотът е ползван по друг начин и в
по-голям обем, освен евентуално за осигуряване достъп до сградата. Няма
данни и ответницата да е препятствал по някакъв начин ползването на двора
на къщата от ищцата. Напротив, безспорно бе доказано препятстването от
страна на ищцата и нейния син, на преминаването и нормалното ползване на
жилището не само от страна на ответницата и нейните родители, но дори и на
внуците на ищцата и деца на нейния син – ****.
Следователно, недоказано остава по делото обогатяване на ответницата
за сметка обедняване на ищцата, поради което главният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид недоказването на главния иск по основание, безпредметно е
обсъждането на претенциите по размер.
10
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и
акцесорния иск за лихва.
По разноските: При този изход от спора, на ищцата следва да бъдат
възложени направените от ответницата разноски, Такива са доказани в размер
на 1610 лева за адвокатско възнаграждение/неоспорен от ищцата/ и депозит за
СТЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. Н. Н. ЕГН:**********,
против Р. Н. К. ЕГН:********** с постоянен адрес с.****, местност „****“ 87
община ***, област Варна, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата от 2700 лв. представляваща обезщетение за ползване и с която ищцата
е обедняла, а ответницата се е обогатила за периода от 21.09.2022 г. датата на
получаване на поканата, до предявяване на настоящия иск в съда / 26.06.2023
г./, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и обезщетение
за забава в размер на 208.50 лв. върху дължимата сума, за същия период, на
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Н. ЕГН:********** да заплати на Р. Н. К.
ЕГН:**********, сумата от 1610 (хиляда шестстотин и десет) лева – разноски
за адвокат, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11