Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 566
14.08.2012 година, гр. Хасково
Том VІ,
стр.125-126
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд Четвърти граждански състав
на трети май през две хиляди и дванадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : НЕЛИ ИВАНОВА
секретар
Десислава
Вълканова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 296 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фазата по предявени претенции по сметки между съделителите.
С Решение №11/04.01.2011г., постановено по гр.д.№296/2010г.
на Хасковския районен съд, е допусната съдебна делба между М.Х.П. с ЕГН:**********
***, И.К.И. с ЕГН:********** и К.Г.И. с ЕГН:**********, и двамата от
гр.Хасково, ул.”Б.” №*, ет.2, на следния техен съсобствен недвижим имот : 4/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
77195.706.289, находящ се в гр.Хасково, ул.”Б.” №* по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-гр.София, с площ от 430кв.м. по скица №11911/18.12.2009г., а по нотариален
акт №27, д.№377/1965г. на РС; нотариален акт №134, д.№540/1965г.; нотариален
акт №159, д.№452/1965г. и договор за доброволна делба от 24.04.1967г. с площ от
446кв.м., трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, който поземлен имот е със стар идентификатор 5345,
квартал 5, парцел ХVІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
77195.706.288; 77195.706.296; 77195.706.290 и 77195.706.423; и на целия
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.706.289.1.5, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в гореописания поземлен
имот, с предназначение – жилище /апартамент/, брой нива на обекта: 1, с вход от
запад, с площ от 96кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма; под обекта: 77195.706.289.1.4
и 77195.706.289.1.3; над обекта: няма; заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при
квоти, както следва: за ищцата 2/12 ид.ч. и за ответниците 2/12 ид.ч. в режим
на СИО от поземления имот и за ищцата ½ ид.ч., а за ответниците ½
ид.ч. в режим на СИО от самостоятелния обект в сградата с идентификатор
77195.706.289.1.5 /представляващ втори жилищен етаж/ с площ от 96кв.м.
В срока по чл.346
от ГПК съделителят М.Х.П. е предявила против останали двама съделители искове съответно
за сумата от 6738,99лв., представляваща обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД
за ползването на нейната половина от имота, предмет на делбата, за периода от
29.01.2005г. до 18.12.2009г. – датата на получаване на нотариалната покана, и
на основание чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 157,15лв. за периода от 18.12.2009г.
до 29.01.2010г. От своя страна съделителите И.К.И. и К.Г.И. също предявяват
претенциите си по сметки против М.Х.П. за сумата от 11000лв., представляваща
обезщетение по чл.59 от ЗЗД за заплащане на половината от вложената стойност в
направените подобрения в процесното жилище, възлизаща общо на 22000лв., или за
съделителката М.Х.П. 11000лв., Тази сума била определена като съответната част
от вложените от двамата съделители парични средства за закупуване на материали
и заплащане на труд по време на извършване на подобренията, както следва:
8400лв. за направа на пластмасова дограма през 2006г.; 700лв. за направа на
шпакловка и мазилка /латекс/ в коридор и фоайе през 2007г.; 1500лв. за
алуминиева плъзгаща преградна врата в коридор през 2007г.; 200лв. за алуминиева
врата на баня през 2007г.; 300лв. за алуминиева врата на кухня през 2007г.;
4500лв. за ремонт на баня през 2007г.; 3500лв. за ремонт на кухня през 2006г.;
2500лв. за ремонт на покрива през 2006г.; 400лв. за поставяне на външни щори
през 2008г.
Така предявените претенции по сметки се оспорват
взаимно от насрещната страна като недопустими, респ. неоснователни. Правят се
възражения за изтекла давност, както и възражения за недоказаност на претенциите
по основание и размер.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По делото е приложена нотариална
покана, изпратена на 10.12.2009г. от М.Х.П. до И.К.И. и К.Г.И. и получена от
последните на 18.12.2009г. В същата се сочи, че от 1997г. двамата съделители
живеят самостоятелно в съсобствения между страните втори етаж от къща, намираща
се в гр.Хасково, ул.”Брацигово” №4, ет.2, без да й заплащат за ½ от
имота до сега никакъв наем. По този начин се обогатявали неоснователно за нейна
сметка със сумата от 7200лв., представляваща дължимия наем за половината от
имота за срок от 3 години назад, поради което ги поканва в 10-дневен срок след
получаване на нотариалната покана да й заплатят тази сума заедно с дължимите
лихви.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В заключението на вещото лице и допълнителното такова се
сочи, че общата стойност на извършените подобрения в процесния имот е 11555лв.,
като претендираните подобрения в имота към днешна дата увеличават неговата
стойност с 11500лв. Експертизата сочи, че извършените подобрения в делбения
имот по цени към настоящия момент възлизат на 10687лв. Вещото лице сочи, че
средната месечна наемна цена за периода от 29.01.2005г. до предявяване на иска
– 29.01.2010г. е 220лв., а за целия период възлиза на 13200лв.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Доколкото страните не спорят, че
делбения имот до момента се е ползвал единствено от съделителите И. и К. И.,
както и че съделителката М.П. няма достъп до същия, то основателна се явява
претенцията на М.Х.П. за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване
на делбения имот. Съдът обаче намира за основателно възражението на
процесуалния представител на И. и К. И., че следва да се има предвид в случая,
че до 13.05.2009г. тези двама съделители са ползвали имота на правно основание,
а именно въз основа на договор за покупко-продажба на жилището срещу поето
задължение за осигуряване на издръжка. До постановяване на съдебното решение, с
което договора за покупко-продажба срещу задължението за издръжка и гледане, е
развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, И. и К. Илиеви са се легитимирали като
собственици и са владели недвижимия имот на това основание. Едва след влизане в
сила на решението, постановено между същите страни по чл.87 ал.3 от ЗЗД по
гр.д.№223/2007г. по описа на РС-Хасково, което има действие за в бъдеще, за
ищцата в настоящото производство възниква правото да търси обезщетение за
неоснователно обогатяване поради лишаването й от ползване на този имот. Ето
защо, предвид тези съображения съдът счита, че за периода от 29.01.2005г. до 13.05.2009г.
предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се явява неоснователен и следва
да се отхвърли, тъй като не е налице неоснователно обогатяване на двамата
ответници за сметка на обедняването на ищцата. Доколкото в останалата част от
процесния период, т.е. от 13.05.2009г. до 18.12.2009г. делбения имот продължава
да се ползва единствено от двамата съделители И. и К. Илиеви, съдът счита, че
вече е налице неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на ищцата М.П.,
поради което за този период от 7 месеца й се дължи обезщетение. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът кредитира изцяло депозираното от вещото
лице заключение в тази част, в която се сочи, че средния пазарен наем за
периода възлиза на 220лв. месечно. С оглед гореизложените съображения съдът
намира предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за основателен и доказан
за периода от 13.05.2009г. до 18.12.2009г. за сумата от 1540лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 6738,99лв. и за периода от
29.01.2005г. до 13.05.2009г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 157,15лв. за периода от
18.12.2009г. до 29.01.2010г. съдът счита, че следва да са налице следните
предпоставки, обуславящи неговата основателност – наличието на съсобственост;
личното ползване на имота само от някои от съсобствениците; лишаване на другия
съсобственик от възможността да си служи с имота; отправено писмено искане от
ищеца до ответниците, с което е изразена волята му за предоставяне на
възможност да ползва имота. В настоящия случай по несъмнен начин се установява
наличието на съсобственост между страните, както и факта, че само двама от
тримата съсобственици ползват имота, като по този начин лишават М.П. от
ползването на същия. От представената нотариална покана се установява, че
лишения от ползването съсобственик е отправил своето писмено искане до другите
двама за заплащане на наем за своята идеална част от имота, което съдът приема
като искане за ползване на процесния имот. Действително в тази покана не е
изразена конкретна воля от страна на М.П. да й се осигури възможност да ползва
делбения имот, но предвид категоричните данни за наличието на крайно изострени
отношения между страните /твърдения на процесуалния представител на
съделителите И. и К. Илиеви, а освен това наличието на водени между страните
други дела/, съдът приема, че едно такова формално искане за достъп до имота не
е необходимо, тъй като на практика би било неизпълнимо. Ето защо, следва да се
приеме в конкретния случай са налице всички изисквания на чл.31 ал.2 от ЗС за
уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение. При определяне на неговия
размер следва да се има предвид също депозираното от вещото лице заключение, поради
което съдът приема, че същото възлиза на 220лв., тъй като претенцията е за
периода от 18.12.2009г. до 29.01.2010г., т.е. за един месец. Доколкото
съделителката претендира заплащане на сумата от 157,15лв., то съдът счита, че
следва да се уважи изцяло иска до този размер.
По отношение на предявената
претенция по сметки от съделителите И.К.И. и К.Г.И. в размер на 11000лв., представляваща
половината от стойността на средствата, вложени от тях в извършените в делбения
имот подобрения за периода от 2006г. до 2008г., описани подробно по пера и
отделни стойности в молбата по чл.346 от ГПК, съдът намира същата за изцяло
неоснователна и недоказана и счита, че следва да се отхвърли. Действително при
извършения оглед на место в процесния имот вещото лице е констатирало, че
търсените подобрения са реализирани и съществуват, описало е подробно същите в
своето заключение и ги е остойностило, но това заключение не дава основание да
бъдат присъдени тези суми. Съделителите, предявили тази своя претенция следваше
да ангажират доказателства, от които да се установи не само, че подобренията
съществуват на место,т.е. са извършени, но и момента на реализиране на същите
или поне периода, в който са правени, в каквато насока не бяха представени
доказателства, нито писмени, нито гласни. Момента на извършване на подобренията
е съществен, тъй като от същия зависи не само оценяването им, но и решаване на
въпроса по отношение на погасителната давност, в каквато насока се правят
възражения от съделителката М.П.. Несъмнено претенциите за тези подобрения, за
които самите ищци по предявения иск за заплащане на тяхната стойност, сочат, че
са извършени през 2006г. се явяват погасени по давност, но по отношение на
останалите няма как да се прецени това възражение. Доколкото изцяло в тежест на
съделителите И. и К. Илиеви е да докажат както съществуването, така и
стойността и момента на извършване на подобренията, то съдът счита, че тяхната
претенция по сметки следва да се отхвърли изцяло, като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на делото следва да
бъдат осъдени съделителите И. и К. Илиеви да заплатят по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса в размер общо на 507,90лв., представляваща сбора от
дължимата такса по отхвърлената им претенция и по уважената част от претенцията
на другата страна. От своя страна съделителката М.Х.П. следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса в размер на 207,96лв., изчислена върху отхвърлената
част от предявената от нея претенция по сметки.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН:********** и К.Г.И. с
ЕГН:**********, и двамата от гр.Хасково, ул.”Б.” №*, ет.2, да заплатят солидарно на М.Х.П. с ЕГН:********** ***, на основание чл.346 от ГПК сумата от 1540лв., представляваща обезщетение на
основание чл.59 от ЗЗД за ползването на нейната половина от имота, предмет на
делбата, за периода от 13.05.2009г. до 18.12.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на претенцията – 31.03.2011г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 6738,99лв. за периода от 29.01.2005г. до
13.05.2009г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН:********** и К.Г.И. с
ЕГН:**********, и двамата от гр.Хасково, ул.”Б.” №* ет.2, да заплатят солидарно на М.Х.П. с ЕГН:********** ***, на основание чл.346 от ГПК сумата от 157,15лв., представляваща обезщетение
на основание чл.31 ал.2 от ЗС за ползването на нейната половина от имота, предмет
на делбата, за периода от 18.12.2009г. до 29.01.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на претенцията – 31.03.2011г. до окончателното изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.И. с ЕГН:********** и К.Г.И. с
ЕГН:********** против М.Х.П. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
за сумата от 11000лв., представляваща половината от вложената стойност в
направените подобрения в делбения имот за периода 2006г.-2008г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН:********** и К.Г.И. с
ЕГН:********** да заплатят солидарно по сметка на Районен съд-Хасково
държавна такса в размер общо на 507,90лв.
ОСЪЖДА М.Х.П. с ЕГН:********** да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер общо на 207,96лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в срока за обжалване на
решението по извършване на делбата.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.