Р Е Ш Е Н И Е
№330/16.6.2016г. 16.06.2016 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 31.05 2016 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ир. П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2715 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение, предявена от ЕТ «***» против «ПРОЦЕС»ООД, със седалище и адрес на управление гр. П. да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му в качеството на цесионер, предмет на ИД № *** на ЧСИ И.Х. срещу ищеца не съществува.
В исковата молба и уточнението се твърди, че на 19.01.2015 год. ищцата е получила ПДИ за заплащането на посочени суми , към която е приложен изпълнителен лист от 16.01.2015 год., издаден по гр.д. №*** год. на РС – Е. в полза на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, а като взискател по ИД е посочено ответното дружество. Вземането не съществувало, което пораждало и правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Липсвала идентичност между кредитора по ИЛ и кредитора по ИД. След справка ищцата установила, че към молбата за образуване на ИД в едно с ИЛ е приложен и договор за цесия от 07.08.2015 год. За извършеното прехвърляне ищецът не бил уведомен, за което се излагат подробни съображения. Освен това договорът за цесия бил нищожен поради – неопределяемост на прехвърлените с договора вземания; липса на съгласие за прехвърляне на вземанията; липса на цена. Освен изложеното се посочва, че договора е антидатиран. Ищцата не била уведомена за промяна на взискателя по изпълнително дело по описа на ЧСИ Ц. Н., т.к. ако договорът за цесия бил валиден ответникът следвало да се легитимира и встъпи като взискател и по това изпълнително дело, предмет на което били суми по ИЛ по в.гр.д. №*** г. на ЯОС.За встъпването съдебният изпълнител бил длъжен да уведоми длъжника. Ищцата изрично посочва, че новонастъпилият факт, на който основава иска си е сключването на процесния договор за цесия, сключен след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. №***год. на ЕРС, решението по което е влязло в сила на 31.12.2014 г. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор, ответникът оспорва допустимостта на иска по подробно изложени съображения. Освен това сочи, че иска е и неоснователен, т.к. длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД. Освен това се сочи, че договорът не е нищожен по подробни съображения. Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.
Ответника оспорва иска, чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в полза на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД са издадени два броя изпълнителни листи – от 16.01.2015 год. за сумата от 5317, 00 лв. – разноски, сторени по гр.д. №*** г. на ЕРС и в.гр.д. №*** г. на ЯОС и от 19.12.2014 г. за сумата от 24 000 лв.- част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, в едно със законната лихва и 900 лв. – част от обезщетение за забава, въз основа на решения по гр. д. №*** г. на ЕРС и в.гр.д. №*** г. на ЯОС.
С ПДИ по ИД №*** год. на ЧСИ И. Х. от 05.10.2015 год. ищецът е поканен да заплати на ответното дружество „Процес“ООД – неолихвяема сума от 5317 лв., въз основа на гореописания ИЛ по гр.д. №*** г. на ЕРС, както и разноски и такси в изпълнителното производство.
Видно от писмо на ЧСИ до АВ –Е. за обезпечаването на вземането по ИД №*** год. е поискано вписване на възбрана върху два недвижими имота, собственост на ищеца. Освен това до ищеца е изпратено уведомление за насрочен опис на възбранени имоти по същото ИД.
Ищецът е представил още ПДИ по ИД №*** год. на ЧСИ Ц. Н. от 04.08.2015 год., с която е уведомен, че с ИЛ от 19.12.2014 г. на ЯОС е осъден да заплати на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД описаните суми, като му е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
Приложена е ПДИ от 29.12.2014 г. по ИД №*** г. на ЧСИ И. Х., изпратена до ищеца, с която е уведомен за задължението си въз основа на ИЛ на ОС – Я., с взискател „АРГОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, като му е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
По искане на ищеца по настоящото дело са приложени заверени копия от ИД №*** и ИД №*** и двете по описа на ЧСИ – И. Х. Видно от приложените в същите документи ИД №*** е започнало по молба на процесуалния представител на „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД , към която е приложен ИЛ, издаден от ОС – Я. на 19.12.2014 год. ИД е прекратено.
ИД №*** е образувано по молба на ответното дружество, към която е приложен издадения от ЕРС на 16.01.2015 год. ИЛ, договор за цесия, уведомление за цесия и известие за доставяне.
По повод възраженията на ищеца относно валидността на договора за цесия ответникът е представил нотариално заверен препис от договор за цесия, сключен на 07.08.2015 год., между „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД в качеството му на цедент и „ПРОЦЕС“ООД, в качеството му на цесионер, по силата на който страните са се споразумели, че цесионера прехвърля на цедента вземането си срещу ЕТ, за които има издадени изпълнителни листи от 19.12.2014 г. на ЯОС и от 16.01.2015 г. на ЕРС за следните суми, предмет на ИД №*** по описа ма ЧСИ И. Х. – 24 000 лв. – част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, ведно със законната лихва; 900 лв. – част от обезщетение за забава; 5317 лв. – направени от ищеца разноски по делото пред ЯОС и ЕРС, както и всички вземания за деловодни разноски по принудителното събиране на вземанията. Уговорено е още, че вземанията преминават в патримониума на цесионера след подписване на договора, цена на придобиване съгл. Приложение 1, задължение на цедента да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането.
Приложен е още нотариално заверен препис от Приложение 1 към договора за цесия от 07.08.2015 г., в което страните са уговорили цена и начин на плащането й.
Представени са още – уведомление за цесия, изходящо от цедента „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД адресирано до ищеца; потвърждение за цесия; известие за доставяне, видно от което пратка с изпращач „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД и получател ищеца е получена лично от М. З. на 11.08.2015 год. Ищецът не е оспорил получаването на пратката, като единствено твърди, че известието не доказва именно получаване на уведомлението за цесия.
Във връзка с оспорване на подписите положени под документите по делото са представени и оригиналите на същите, открито е производство по чл. 193 от ГПК и назначена и приета СПЕ.
Вещото лице по изготвената експертиза дава категорично заключение, че подписите поставени под трите оспорени документа са на лицата Ц. М. С. и Ц. А. А.При изслушването си в с.з. вещото лице посочва,че заключението му е категорично, изследвали са всички документи по делото, включително нотариално заверени подписи по представената декларация, както и подписи на лицата положени под заявления за издаване на български документи за самоличност.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана с доверие като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания, отговаряща мотивирано, обективно и пълно на поставените въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Във връзка с възраженията за недопустимост на иска, съдът намира че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.
Освен гореизложеното съобразно практиката на ВКС, обективирана в определение №*** г. по т.д. №*** г. , 2 т.о. , постановена по сходен казус, при който се е твърдяло цедиране на вземането – иск по чл. 439 ГПК се явява допустим, т.к. установяване на твърдяните факти би могло да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, респ. дали ответникът е кредитор или не, което е въпрос по съществото на спора, поради което и не се споделят доводите за недопустимост.
В процесния случай, с исковата молба и уточнението ищецът посочва, че изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 16.01.2015 г. и образувано ИД №*** е влязло в сила на 30.12.2014 год. решение по гр. д. №*** г. на ЕРС, обстоятелство за което страните не спорят. Новонастъпилие факти, за които ищецът твърди да е узнал в последствие са – сключване на договор за цесия от 07.08.2015 год. , с който вземането е цедирано.
Основните възражения на ищеца са, че- липсва идентичност между кредитора по ИЛ и кредитора по ИД ; длъжника не е уведомен по надлежния ред за прехвърляне на вземането; договорът за цесия от 07.08.2015 год. е нищожен поради – неопределяемост на прехвърлените вземания; липса на съгласие; липса на цена; договорът бил антидатиран, т.к. ако бил валиден , цесионерът следвало да се легитимира и встъпи и в друго образувано ИД №*** год. по описа на ЧСИ Ц. Н.
По въпросите свързани с настъпилото частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаване на ИЛ и наличието на активна легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на цесията, липсва спор, както в доктрината, така и в практиката. Нормата на чл. 429,ал.1, предл.2 от ГПК е ясна и не поражда никакви съмнения. Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата след влизане в сила на решението изпълнителна сила се разпростира и спрямо правоприемниците на страните – Определение №451/01.07.2011 г. по т.д. №89/2011 г. на 2 т.о. на ВКС.
На следващо място, за да породи действие договора за цесия по отношение на длъжника, нормата на чл. 99,ал.3 от ЗЗД задължава предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В процесния случай по делото е представено писмено уведомление изходящо от стария кредитор, адресирано до длъжника, както и обратна разписка, в която като подател и получател са вписани същите страни, безспорно получена от М. З. на 11.08.2015 г. Действително в обратната разписка не се съдържа описание на документите, които пратката съдържа. Простото оспорване от страна на ищеца обаче не може да доведе до единствения и непротиворечив извод, че уведомление не му е връчвано, при липса на каквито и да е твърдения и ангажирани от негова страна доказателства за развиването на каквато и да е кореспонденция между него и „ТС АГРОИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД за процесния период, след сключване на договора за цесия, респ. конкретни твърдения какви различни документи е съдържала тази пратката и евентуалното им представяне по делото.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че в най – новата практика на ВКС се приема, че следва да бъде съобразен като факт от значение за спорното право настъпил след предявяване на иска уведомлението, изходящо от цедента, приложено към исковата молба от цесионера и достигнало до длъжника, което съставлява надлежно съобщаване на цесията и поражда действие за длъжника, на осн. чл. 99,ал.4 от ЗЗД – Решение №3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. 1 т.о. на ВКС и др. В този смисъл следва да бъде отчетено, че в настоящия казус е осъществен и този факт, предвид приложеното към отговора уведомление, оформено по надлежния ред, което безспорно е достигнало до длъжника.
Следващите възражения на ищеца касаят нищожност на договора за цесия, като на нищожността може да се позове всеки. Действително съществува практика на ВКС, съобразно която неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена – чл. 26,ал.2 ЗЗД – липса на предмет. Процесния случай обаче не попада в тази хипотеза.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях.
В процесния случай договорът е действителен. Сключен е в писмена форма, подписан е безспорно от представителите на дружествата цедент и цесионер, уговорена е цена, съобразно представеното приложение 1, както с оглед на гореизложеното, съдът намира, че договорът не би бил недействителен дори и да беше безвъзмезден. Според съда вземането предмет на договора е ясно, точно и конкретно определено – посочени са конкретни по размер суми, делата по които са издадени изпълнителните листи, включително образуваното към момента на сключване на договора за цесия ИД №*** год. на ЧСИ И. Х. Посочването на това ИД в договора, като уточнение, според съда не води до неопределяемост на прехвърлените вземания. Както беше посочено по-горе абсолютно допустимо е като взискател по изпълнителното дело да се конституира цесионера, както в настоящия случай видно от представените писмени доказателства молбата за образуване на ИД №*** год. е подадена от „ПРОЦЕС“ООД, след датата на подписването му, а именно на 05.10.2015 г. Т.е. към датата на сключване на договора е нямало как да бъде известен на страните номера на евентуално ИД, за да бъде вписан. Сумите предмет на изпълнителния лист представен по това ИД не са били предмет нито на ИД №*** год. на ЧСИ И. Х., нито на ИД №*** на ЧСИ Ц. Н./видно от изпратената ПДИ/. Факта дали за едни и същи суми, които пак следва да бъде отбелязано не са предмет на настоящото дело, са образувани две изпълнителни дела, дали сумите са заплатени и дали делата продължават е абсолютно ирелевантен за настоящия правен спор касаещ вземането, предмет на ИД №*** год. Не следва да се приема и твърдението за симулативност на договора, базирано на налично у ищеца съмнение защо ответното дружество не се е легитимирало и съответно встъпило като взискател по ИД №*** год. на ЧСИ Ц. Н., като на преценката на самия цесионер следва да бъдат оставени конкретните действия, които ще предприеме с оглед събиране на прехвърлените му вземания.Договорът не се преценява като нищожен и поради липса на съгласие. Както беше посочено, същия е подписан от представители на страните. Освен изложеното страните по договора за цесия са търговци, поради което тук би намерила приложение и нормата на чл. 301 от ТЗ.
Не на последно място следва да се има предвид, че по делото са налице безспорни доказателства, че цесията е потвърдена по надлежния ред от цедента, както и от страна на ищеца не са релевирани никакви възражения, респ. ангажирани доказателства да е заплатил сумата по процесното ИД, респ. по някое от другите сочени от него изпълнителни дела.
Всичко изложено дотук води до извод за неоснователност на предявения иск.
Предвид изхода на спора, ответникът има право на разноски на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в размер на общо 788, 56 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „***“, със седалище и адрес на управление гр. Е., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на „ПРОЦЕС“ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ЕИК ********* , че вземането предмет на ИД №*** по описа на ЧСИ И. Х. не съществува.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление гр. Е., ЕИК ********* да заплати на „ПРОЦЕС“ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ЕИК ********* сумата от 788, 56 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: