РЕШЕНИЕ
№875/21.12.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива
Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова……..………...………..........................в присъствието
на Прокурор………………………………………………………………......................................като
разгледа докладваното от Съдия
Байнова адм. дело №248 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.73 и чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на Община Димитровград, представлявана от
Кмета на общината – И. Т.Д., против Решение №РД-02-14-217/22.02.2022г. на
Ръководител на УО по Програма за транснационално сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП
България – Турция 2014-2020, с партньор Община Димитровград за определяне на
финансова корекция.
Жалбоподателят счита решението за
недопустимо, тъй като преразглеждало вече разрешен спор с идентичен предмет
между същите страни и било постановено при преразглеждане на факти и
обстоятелства по предходно решение на
УО, установени пред съдебен орган с решение по адм.д.№1072/2020г. по описа на
АС-Хасково, влязло в сила. Решението било и неправилно, поради противоречието
му с материалния закон. Излага съображения, че обжалваното решение се основава
на факти и обстоятелства във връзка със съмнения за нередност, чиято
достоверност и основателност е установена по различен начин в съдебен процес по
адм.д. №1072/2020г. по описа на АС-Хасково. За тези факти и обстоятелства се
установило от една страна, че не съответстват на описаното в сигналите за
нередност, а от друга страна, че не съответстват на констатациите на органа
досежно неизпълнение на заложените по проекта цели и наличието на нарушение,
представляващо нередност, за която може да се наложи финансова корекция. Налице
била пълна идентичност от фактическа страна между отмененото предходно решение
на УО и обжалваното такова. Единствената разлика се състояла в променената
правна квалификация, като органът отново се позовавал на нарушение на Договора
за субсидия и PRAG, касаещо промяна на параметрите на доставената
машина по проекта без да е налице уведомяване на съвместния секретариат/комитет
за наблюдение. Последното не представлявало нарушение и не било основание за
налагане на финансова корекция, в какъвто смисъл било произнасянето на
АС-Хасково по адм.д. №1072/2020г., както и на ВАС по адм.д.№4706/2021г. С
обжалваното решение недопустимо се засягала силата на пресъдено нещо на
съдебния акт. След като съдебен орган определил, че описаното във фактическата
част на акта нарушение не е предвидено нито в европейското, нито в националното
законодателство като нередност, за която да се налага финансова корекция, то
нямало как УО да преразглежда повторно това нарушение и да приеме наличие на
друга нередност, квалифицирайки го по различен начин. Разсъжденията на УО, въз
основа на които нередността в оспореното решение се квалифицирала по чл.70,
ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ били напълно идентични с тези по предходното Решение
№РД-02-14-934/27.10.2020г. Жалбоподателят твърди, че нарушението на Договора за
субсидия, изразяващо се в неуведомяване на съвместния комитет по наблюдение не
представлява нередност, за която да се наложи финансова корекция по която и да
е от точките по чл.70 от ЗУСЕСИФ, вкл. по възприетата от органа т.3, като този
въпрос вече е бил разгледан по същество в адм.д.№1072/2020г. на ХАС и по
адм.д.№4706/2021г. на ВАС. В тази връзка счита за неправилни доводите на
административния орган относно неформирана
сила на пресъдено нещо като сочи, че при обжалване на предходното Решение
№РД-02-14-934/27.10.2020г. е твърдял липса нарушение, което може да се приеме
за нередност. Изразява и несъгласие с
посоченото от административния орган, че лисват определени параметри на машината-багер като твърди, че са налични,
позовавайки се на приетата при предходното разглеждане на делото експертиза.
Неправилно в оспореното решение се заявявало, че липсва спор относно
параметрите на машината. Обстоятелствата, установени от УО относно тези
параметри били оспорени още с жалбата срещу предходното решение от 27.10.2020г.
като жалбоподателят моли изложените в тази връзка твърдения да се считат за
направени и в настоящата жалба. Моли да се вземат предвид констатациите на
вещото лице в заключението, представено в адм.д.№1072/2022г., както и
отговорите му, дадени в съдебно заседание на 19.02.2021г. по същото дело .
Позовавайки се на заключението по експертизата, допусната по адм.д.
№1072/2020г. , твърди, че доставената машина се явява икономически по-изгодна и
постигаща изцяло целите на проекта като всички обстоятелства, обосноваващи този извод били установени пред
съдебен орган по реда на главно доказване в процеса по това дело и не било
необходимо повторното им доказване в настоящия процес, респ. следвало да се
приеме, че не е налице финансово засягане или опасност от такова на средствата
от ЕСИФ.
Жалбоподателят оспорва наличието на
нарушение по чл.5, ал.2 от Договора за субсидия, както и на чл.19, ал.1 и 7,
тъй като не била нарушена допустимостта на разходите и не бил надхвърлен
бюджета, нито изменението на техническите спецификации било от такова естество,
че да изисква задължение за изменение на договора. Оспорва договорът да бил
част от националното или общностното законодателство, при което нарушението му
да се въздига в нередност. От твърдението за нарушение на договора не можело да
се извлича директно твърдение за нарушение на законодателството. Дори и да се
приемело, че има нарушение на разпоредби от Договора за субсидия, то същото не обосновавало определяне на
финансова корекция.
Счита за неправилно позоваването на
чл.178, пар.1 от Регламент /ЕС ЕВРАТОМ/ №2018/1046, доколкото същият не визирал
конкретно поведение, съотв. състав на
конкретно нарушение на правото на ЕС, а освен това Община Димитровград не била пряк
адресат на нормата.
Жалбоподателят изразява несъгласие с разсъжденията
на УО относно неспазване принципите на ефикасност, ефективност и икономичност като счита, че в тази връзка в
решението липсва надлежна мотивировка, а изложената такава е бланкетна и
неотносима към наличните обстоятелства.
По изложените съображения,
жалбоподателят моли да се отмени оспореното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител. В представена писмена защита се преповтарят
оплакванията и доводите по жалбата.
Ответникът по жалбата – Ръководител на
УО по Програма за транснационално сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България –
Турция 2014-2020 /Програмата/ , в депозирани чрез пълномощник писмени бележки, оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се установява от
събраните доказателства, вкл. приложените към адм.д.№1072/2020г. по описа на
АС-Хасково, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Дирекция Управление на териториалното сътрудничество – Управляващ орган по
Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция
2014-2020 и Община Димитровград е сключен Договор за субсидия по инструмента за
предприсъединителна помощ ІІ №РД-02-29-181/23.07.2019г., като в договора е
регламентирано предоставянето на субсидия на Водещия партньор – Община
Димитровград, за изпълнение на проект Съвместни инициативи за резистентност на
наводненията в трансграничния регион. Приоритетна ос на проекта е Околна среда,
а негова специфична цел – предотвратяване и смекчаване на последиците от природни и причинени от човека бедствия в
трансграничния регион. Няма спор и че в рамките на проекта е предвидено от
страна на двамата партньори закупуване на съвременни машини за осъществяване на
постоянни превантивни дейности в трансграничния регион. За целите на
изпълнението на проекта бенефициерът Община Димитровград е провел местна
открита процедура за избор на изпълнител с предмет: Доставка на специализирано
колесно превозно средство /колесен багер/ и оборудване за почистване на речни
корита, диги, канавки и дерета. В резултат на провеждането на процедурата с
единствения кандидат, избран за изпълнител, Евромаркет Кънстракшън ЕАД е
сключен договор за доставка за външни дейности на ЕС от 13.02.2020г. на
стойност 257 880,00 евро с ДДС.
Не е спорно също, че има несъответствия
между Техническите спецификации за доставка на специализирано колесно превозно средство
/колесен багер/ и оборудване за почистване на речни корита, диги, канавки и
дерета – приложение към Договора за субсидия, и Техническите спецификации по
проведената обществена поръчка, касаещи работно тегло, двигател, брой цилиндри,
нетна мощност на двигателя, работен обем на двигателя, хидравличен чук,
експлоатационно тегло, хидравличен мулчер, работен диаметър, въртящ се грайфер.
Не е спорно и че изисканото в Техническата спецификация по поръчката
допълнително оборудване е в повече от заложеното в Договора за субсидия.
След Уведомление за съмнение за
нередност вх.УТС-№2254/09.09.2020г., депозирано от ръководителя на Съвместния
секретариат по Програмата и уведомление за съмнение за нередност
вх.№УТС-2516/02.10.2020г., депозирано от контрольор в Звено за осъществяване на
първо ниво на контрол, и след предоставена на бенефициера съгласно чл.73, ал.2
от ЗУСЕСИФ възможност да представи възражение и доказателства, от Ръководителя
на УО по Програма за транснационално сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България –
Турция 2014-2020, е издадено Решение №РД-02-14-934/27.10.2020г., с което е
определена финансова корекция в размер 257 880,00 евро с ДДС,
представляващи декларирани за възстановяване
от страна на Община Димитровград разходи по Договор за доставка за външни
дейности на ЕС от 13.02.2020г., сключен с изпълнителя „Евромаркет Кънстракшън“
ЕАД.
В решението е прието, че е допуснато от бенефициера нарушение на чл.18, пар.2 от
Регламент /ЕС/ №1299/2013г. във вр. с подраздел 8.1.2 на Наръчника за
изпълнение на проекти, подраздел 2.5.3 на Насоки за кандидати за Втора покана
за представяне на проектни предложения по Програмата и раздел 6.8 и 2.11.2 на
Практическото ръководство, чл.5, ал.2 във вр. с чл.19, ал.1 и ал.7 от Договора
за субсидия. Нередността е била класифицирана по чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ /п.ІІІ,
т.3 – Класификация на нередността/, а именно нередност, съставляваща нарушение
на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средствата на ЕСИФ.
Решение №РД-02-14-934/27.10.2020г. е било
обжалвано от Община Димитровград пред Административен съд-Хасково, където е
било образувано адм.д.№1072/2020г. С постановено по делото Решение
№121/19.03.2021г., съдът е отменил Решение №РД-02-14-934/27.10.2020г. на
Ръководителя на УО по Програмата като издадено в противоречие с материалния
закон. За да постанови този резултат е приел, че нарушаването
на разпоредбите от Договора за субсидия, на които се е позовал УО, не
представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция, тъй
като подобно нарушение не е посочено
изрично т.е. в нормативен акт, като нередност, за която се следва финансова
корекция. Решението по адм.д.№1072/2020г. на АС-Хасково е оставено в сила с Решение
№9195/16.08.2021г. , постановено по адм.д.№4706/2021г. по описа на ВАС като
изцяло са възприети съображенията на първоинстанционния съд.
На 01.12.2021г. във връзка с постъпили Уведомления
за съмнение за нередност вх.УТС-№2254/09.09.2020г. и вх.№УТС-2516/02.10.2020г.,
с писмо изх.№99-00-3-282-/8//01.12.2021г. , Ръководителят на УО по
Програмата е уведомил отново Община Димитровград за съмнение за нередност по
проекта. Писмото е получено на
01.12.2021г. , а на 09.12.2021г. от Община Димитровград с рег.инд.
99-00-3-282 /9/ от същата дата е представено възражение по уведомлението за
съмнение за нередност.
На 22.02.2022г. е издадено процесното
решение, с което е определена финансова корекция в размер 5% от допустимите
разходи, финансирани от ЕСИФ по Договор
за доставка за външни дейности на ЕС от 13.02.2020г., сключен с изпълнителя
„Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД в размер на
257 880,00 евро с ДДС.
В решението са преразгледани Уведомления
за съмнение за нередност вх.УТС-№2254/09.09.2020г. и вх.№УТС-2516/02.10.2020г.,
и е обсъдено възражението на бенефициера. Прието е, че в производството по
адм.д.№1072/2020г. по описа на АС-Хасково, решението по което е оставено в сила
след проведен касационен контрол, съдът не се е произнесъл по съществото на
спора, поради което няма пречка да бъде издаден нов административен акт. Направено е позоваване на мотивите към т.18
от ТР №1/04.01.2001г. по т. гр.д.№1/2000г.
на ОСГК на ВКС като е посочено, че в случаите, когато с влязло в сила
съдебно решение бъде отменен оспорвания административен акт на основание
чл.146, т.4 от АПК, заради допуснати съществени нарушения на
административнопроизовдствените правила и в случаите, когато актът страда от
порока материална незаконосъобразност, не е налице процесуална пречка за
издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение, с
оглед на спазване на формата, изясняване на фактите и ангажиране на
необходимите доказателства. Извършена е съпоставка на Техническите спецификации
към Договора за субсидия и тези към документацията за проведената обществена
поръчка като са установени несъответствия. Установено е, че бенефициерът е
утвърдил Техническа спецификация - част
от документацията по проведената обществена поръчка , която не
кореспондира изцяло с техническата
спецификация за колесната машина – част от одобрения Формуляр за
кандидатстване и приложение към Договора
за субсидия. Посочено е, че Водещият партньор по свое усмотрение е изменил
значителна част от характеристиките на оборудването и ги е заложил в
документацията по обществената поръчка, без преди това да представи надлежно уведомление
до Съвместния комитет за наблюдение, в
което да обоснове причините за промяната като така е провел обществена поръчка за
доставка на колесен багер, чиито характеристики значително се различават от
одобрените по проекта. В решението са възпроизведени констатациите по
допуснатата в хода на съдебното производство по адм.д.№1072/2020г. на
АС-Хасково експертиза. Посочено е че, след преглед на всички факти и
обстоятелства може да се направи обосновано заключение за наличието на нарушение, което може да се
квалифицира като нередност, но тежестта му не оправдава определяне на финансова
корекция в пълния размер от 100%, предвиден в т.2 от Приложение №2 към чл.2,
ал.3 от Наредбата за посочване на нередности. Предвид естеството и тежестта на
нарушението и доводите, изложени от бенефициера, е прието, че в случая
корекцията следва да се определи размер 5%, вместо първоначално посочения в
писмо изх.№99-00-3-282-/8/ от 01.12.2021г. пълен такъв от 100%.
Прието е, че е допуснато от бенефициера нарушение на чл.178, пар.1 от
Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №1046/2018г. на ЕС и на Съвета от 18.07.2018г. за
финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на
регламенти /ЕС/ №1296/2013, /ЕС/ №1301/2013, /ЕС/ 1303/2013, /ЕС/ №1304/2013,
/ЕС/ №1309/2013, /ЕС/ №1316/2013, /ЕС/ № 223/2014 и /ЕС/ №283/2014 и на Решение
№541/2014 /ЕС/ и за отмяна на Регламент
/ЕС, ЕВРАТОМ/ №966/2012г. (за краткост Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №1046/2018г. ) във връзка с чл.161
от Регламента, във вр. с чл. 2.5.1 от Практическото ръководство за договорни
процедури за външни дейности на Европейския съюз – PRAG ,
както и нарушение на чл.4, §8 от Регламент
/ЕС/ 1303/2013 във връзка с чл. 33, пар. 1 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/
№1046/2018г.
Нередността е била класифицирана по т.2 от
Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности вр. чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ и чл.72,
ал.5 от ЗУСЕСИФ - нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от
Регламент
(ЕС) № 1303/2013.
При определяне размера на финансовата
корекция е посочено, че нарушението има финансово отражение като нередност може
да съществува и при наличие на възможност за нанасяне на вреда на общия
бюджет без да има изискване да се докаже точното финансово изражение. Прието е, че в случая са налице всички
елементи от фактическия състав на нередността
, тъй като са налице действия на икономическия оператор, които са довели
до нарушения на правото на Европейския съюз и на националното право, имащи за
последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза чрез отчитане на неоправдани разходи в общия бюджет. Посочено
е, че предвид характера на нарушението е обективно невъзможно да се установи
конкретното финансово отражение на вредите, за да се определи точно разликата
между разходваните средства при
наличието, респ. липсата на констатираното нарушение, поради което размерът на
финансовата корекция следва да се определи по реда на чл.5, ал.1 от Наредбата
за посочване на нередности, а именно по пропорционалния метод. Във връзка с
последното е прието, че в случая финансовата корекция следва да се определи в
размер на 5% от допустимите разходи,
финансирани от ЕСИФ по Договор за
доставка за външни дейности на ЕС от 13.02.2020г., сключен с изпълнителя
„Евромаркет Кънстракшън“ ЕАД за сумата от 257 880,00 евро с ДДС.
Решението е съобщено на Община
Димитровград на 22.02.2022г. Жалбата срещу същото е подадена на 07.03.2022г.
чрез куриер като е депозирана чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК от лице с право и интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното решение е
издадено от орган, компетентен съгласно нормата на чл.73, ал.1
от ЗУСЕСИФ /към момента с
променено заглавие - Закон за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление – ЗУСЕФСУ/ -
- ръководител на
управляващия орган, одобрил проекта. На основание пар.5 от ДР на ЗУСЕСИФ доколкото друго не е предвидено в
приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите
договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този
закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско
териториално сътрудничество по отношение на
категориите нередности и съответните финансови корекции. Съгласно чл.8, ал.4 от Регламент /ЕС/ №1299/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални
разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско
териториално сътрудничество" в програмата за сътрудничество се определят органа или органите, определени да изпълняват контролни
функции, както и се определят общо описание на механизмите за управление и
контрол. Институционалната рамка на органите за управление и контрол по
програмата е регламентирана в Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество
Интеррег – ИПП България – Турция 2014 - 2020г., ратифициран със
закон, ДВ бр.74 от 2016г., като съгласно чл.4 Главна Дирекция УТС в МРРБ на
република България е определена за единствен Управляващ орган за целите на
пар.1 на чл.123 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. Правомощията
на УО по отношение на предотвратяване, откриване и отстраняване
на нередности са дефинирани в чл.20 от Мемерандума, като съгласно ал.2 УО следва да
гарантира, че всяка сума, платена в резултат на нередност, се възстановява от
водещия бенефициент. Съгласно чл.29, ал.1 от Устройствен правилник
на МРРБ - ДВ бр.68/22 Август 2017г., Дирекция
Управление на териториалното сътрудничество изпълнява функциите на Управляващ орган на програмите за трансгранично
сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ 2014 - 2020 /между
Република България и Република Северна Македония, Република България и
Република Сърбия и Република България и Република Турция/. Според чл.9, ал.1 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл.2,
ал.2 могат да делегират правомощията си на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им
права и задължения. На основание т.1, б.А и т.3 от Заповед
№РД-02-14-13/07.01.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
издадена на основание чл.9, ал.1 - 2 от Закона за
финансовото управление в публичния сектор, Директорът на Дирекция УТС е оправомощен да ръководи и организира
дейността на Управляващия орган по Програма Интеррег ИПП за ТГС България -Турция, включително да издава
всички административни актове по ЗУСЕСИФ. С посочената
заповед, представена
по делото – л.110, на Директор
Дирекция УТС са делегирани правомощията на ръководител на Управляващия орган в пълен обем, без да е налице ограничение по
отношение на администриране на нередности или налагане на финансови корекции. В този смисъл на основание действащата нормативна уредба, то изцяло в правомощията на ръководителя на Управляващия орган са както установяването и регистрирането на
нередности, така и налагането на финансови корекции.
Решението е издадено в задължителната по закон писмена форма - чл.59,
ал.2 от АПК във вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ като съдържа фактически и правни основания с оглед
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Доколко те обосновават наличие на нередност като основание
за определяне на финансова корекция, е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
По
отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът намира
следното:
В случая от доказателствата по делото е видно, че установената в специалния закон процедура по определяне на финансова корекция е
била спазена - жалбоподателят е бил уведомен за резултатите от последващата сигнала проверка, изложил е
възраженията си, същите са обсъдени от административния орган. Не е спазен посоченият в чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ срок за издаване на
решението, но така допуснатото
нарушение, поради несъществеността си, не би довело до постановяване на
резултат, различен от разпоредения с обжалваното решение.
Налице
е обаче друго нарушение на административнопроизводствените правила, достатъчно
да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт.
В случая основното
възражение на жалбоподателя е свързано с твърдението, че с оспорения акт се
преразглежда спор с идентичен предмет между същите страни, разрешен с влязло в
сила съдебно решение. В тази връзка се
твърди, че са преразгледани факти и
обстоятелства по предходно решение на УО
- Решение №РД-02-14-934/27.10.2020г., отменено с решение по адм.д.№1072/2020г.
по описа на АС-Хасково, влязло в сила след проведен касационен контрол.
Според
ответника, в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен
оспорвания административен акт на основание по чл. 146, т. 4 от АПК, заради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
случаите, в които актът страда от порока материална незаконосъобразност, не е
налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение, с оглед
на спазване на формата, изясняване на фактите и ангажиране на необходимите
доказателства. В тази връзка ответникът твърди, че в мотивите на постановените
решения съдът не се е произнесъл по съществото на спора.
Това твърдение
на ответника съдът не споделя. Във влязлото в сила решение по
адм.д.№1072/2020г. по описа на АС-Хасково, съдът е формирал изводи по
съществото на повдигнатия спор като е приел, че нарушаването
на разпоредби от Договора за субсидия, не представлява нередност, за която да
бъде определена финансова корекция, тъй като подобно нарушение не е посочено изрично
т.е. в нормативен акт, като нередност, за която се следва финансова корекция.
Приел е също, че посоченото правно основание по чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ не
кореспондира с фактите по делото и не е приложимо. Направил е заключение, че Решение №РД-02-14-934/27.10.2020г.
е издадено в нарушение на материалния закон. Изводите
на първоинстанционния съд са изцяло споделени от касационната инстанция в
решението, постановено по адм.д.№4706/2021г. на ВАС.
В случая от пространното
фактическо изложение в оспорения акт, включващо: описание на посоченото в Уведомленията за
съмнение за нередност вх.УТС-№2254/09.09.2020г. и вх.№УТС-2516/02.10.2020г.;
обсъждане възражението на бенефициера; възпроизвеждане на визираните във
Формуляра за кандидатстване дейности №3 и №4; сравнение между Техническата спецификация за колесната машина - част от
документацията по проведената обществена поръчка и техническата спецификация –
част от одобрения Формуляр за кандидатстване и приложение към Договора за
субсидия; разяснения относно начина на процедиране при модификации на одобрения
проект, неотразяващи се на целите и резултатите на същия, и незастрашаващи успешното му
завършване, даване на примери за такива модификации, вкл. и промени в
техническите спецификации, в крайна сметка се извежда, че нарушението, прието
като основание за определяне на финансова корекция, отново се изразява в неспазване
на договорно задължение, а именно на това по чл.19, ал.1 вр. ал.7 от Договора за субсидия. Развитите
въз основа на това констатирано нарушение съображения за нарушаване на чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 във връзка с чл.
33, пар. 1 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №1046/2018г. - неспазване на принципа за
добро финансово управление и по - специално на принципите на икономичност, ефикасност
и ефективност, не променят този извод. Следва да се има предвид, че подобни
нарушения не се визират в коментираните уведомления за съмнение за нередност, а твърденията в оспореното
решение за неспазването на горепосочените принципи са лишени от каквато и да
било конкретика. Не
става ясно защо се приема, че направените разходи не са в изпълнение на
заложения бюджет при положение, че те не го надвишават. Не става ясно
и какво точно е имал предвид УО, посочвайки, че тези разходи „не водят
до желания резултат в пълнота“, нито е обосновано защо се приема, че не се постига
заложената по проекта цел. Що се касае до посочването, че несъгласуването със
Съвместния секретариат на промените в Техническите спецификации на машината и
необходимостта от тях, буди въпроси относно начина, по който е възложена
доставката, относно прозрачността при избор на изпълнител на същата и дали избраният такъв е участвал в
предварителни действия във връзка с проведената процедура, следва да се има
предвид, че тези обстоятелства се явяват неотносими, доколкото са свързани с нарушения
по ЗОП, каквито не се визират в процесното решение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че изцяло бланкетно УО се е позовал на нарушаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, с цел да обоснове наличие на нарушение, представляващо нередност, за която се следва финансова корекция. По този начин УО е игнорирал съдебните решения, с които спорът относно това представлява ли нарушението по чл.19, ал.1 вр. ал.7 от Договора за субсидия нередност, обосноваваща налагане на финансова корекция, е разрешен окончателно.
При така установеното, съдът приема, че
в оспореното в настоящото производство решение се съдържа нарушение, което е
идентично с вече провереното по предходния акт на органа, отменен с влязъл в сила
съдебен акт. Действително, в оспореното решение се приема нарушение на
разпоредби на ЕС, представляващо нередност по т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от
Наредбата за посочване на нередности, но следва да се има
предвид, че изводът
за наличието му се базира на фактически установявания, еднакви с тези по
отменения предходен акт на УО. В този смисъл, независимо от правното му
квалифициране по европейски норми, не
може да се приеме, че се касае за нарушение, различно от това по отменения
предходен акт за налагане на финансова корекция. Отделен е въпросът, че
фактически установеното от УО не може се
отнесе към приетите за нарушени норми. Разпоредбата на чл.178, пар.1 от
Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №1046/2018г. във връзка с чл.161 от Регламента не
съдържа правило за поведение, нито жалбоподателят е неин пряк адресат. От друга
страна, нарушаване на чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ 1303/2013
във връзка с чл. 33, пар. 1 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ №1046/2018г., въпреки
пространното изложение от фактическа страна, не се обосновава в оспореното
решение, нито се установява от събраните по делото доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
обжалваното решение е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон.
Възприетият от УО подход да квалифицира от правна страна по различен начин едни
и същи фактически обстоятелства, по отношение на които с влязло в сила решение
е прието, че не обосновават нарушение, представляващо нередност, за която да
може да се наложи финансова корекция, освен, че създава правна несигурност, е и
в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПП, поради което следва да се отмени.
При този изход на производството, основателна
се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Такива
се следват в общ размер от 4193,56 лв , от които 4043,56 лева - внесена
държавна такса и 150.00 лв - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда,
съобразно разпоредбата чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 24, изр.2
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№РД-02-14-217/22.02.2022г. на Ръководителя на Управляващия орган по Програма за
транснационално сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020, с
партньор Община Димитровград, за определяне на финансова корекция.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройство - София, да заплати на Община Димитровград,
ЕИК *********, направените по делото разноски общо в размер на 4193,56 /четири
хиляди сто деветдесет и три лева и 56 ст./ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: