Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.09.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

26.08.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

165

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането му по подсъдност с определение по а.д. № 584/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Депозирана е жалба на Ш.С.Ю. от ***, действащ чрез пълномощника адв. В.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че в случая не били налице фактическите и правни основания за налагане на процесната ПАМ. Описаното в заповедта лице – М. С. С. бил негов *** и по между им нямало никаква уговорка за заплащане на превоза. Оспорва изцяло изводите на административния орган, че е осъществявал обществено превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.

Въвежда доводи, че заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, като административният орган не бил изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК.

Сочи, че наложената принудителна мярка е неоправдана и го лишавала от възможността да се грижи за здравето и живота на сина си, по отношение на който било проведено лечение в ***.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание лично и чрез адв.Р. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което се представя административната преписка по оспорения акт/рег. № РД-14-1709 от 17.06.2021 г. – л. 19 от а.д. № 584/2021 г. на АдмС - Хасково/, е въведен довод, че оспорената ЗППАМ е съобразена с материалните и процесуалните правила, поради което моли същата да бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В РП - Кърджали, ТП – Кърджали са постъпили данни от ОДМВР – Кърджали за извършено престъпление по чл. 324 от НК от Ш.С.Ю. от ***, ведно с материали по преписка № ***. С постановление от 08.03.2021 г. по преписка № **/*** г., прокурор в РП *** е отказал да образува досъдебно производство срещу Ш.С.Ю. и е прекратил образуваната преписка, при което е изпратил препис от постановлението на началник РУ – Кърджали и ОО „АА“ гр.Кърджали, за сведение и преценка за наличието на основания за ангажиране на административна отговорност;

Срещу Ш.С.Ю. от *** е съставен АУАН серия А-2020 № 292583/25.05.2021 г./ л. 32 от а.д. № 584/2021 г. на АдмС – Хасково/, за това, че на 07.10.2020 г. в районна на ГКПП „***“, с лек автомобил „Мерцедес 212Д-Спринтер“ с рег. № ***, е извършил превоз на един пътник – М. С. С., от Република България до Република ***, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България;  лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и документи, които се изискват по ЗАвтП. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Актът е подписан от Ш.Ю. с възражения;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.

От показанията на свидетеля М. С. С. – роднина на жалбоподателя, се установява, че пътувал редовно до ***, тъй като *** и *** живеели там. Сочи, че пътуванията се извършвали както с личен автомобил, така и с автомобил на Ш., който посещавал *** за лечение. Твърди, че никога не е заплащал на жалбоподателя цена за превоза, като единствено предоставял суми за закупуване на храна и цигари. Заявява, че не си спомня за конкретния случай. След предявяване за запознаване с писмени обяснения, намиращи се на л. 28 от а.д. № 584/2021 г., сочи, че текстът бил изпълнен от него, но под диктовка. Твърди, че не е предоставял ** лв. за заплащане на превоз.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка ЗППАМ е издадена на 27.05.2021 г., съответно връчена на адресата на 03.06.2021 г./видно от отбелязването в приложената към заповедта разписка – л. 23 от а.д. № 584/2021 г. /, като жалбата против ЗППАМ е подадена по пощата на 10.06.2021 г./л. 10 от а.д. № 584–2021 г. /, постъпила в Административен съд – Хасково на 11.06.2021 г./вх. № 3805/.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна. Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай оспорената ЗППАМ е издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, който се явява компетентен орган по смисъла на горепосочената разпоредба, надлежно оправомощен със Заповед № РД-01-42/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ /л. 20 от а.д. № 584/2021 г./. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че от административният орган е прието, че процесното нарушението, по повод на което е издадена ЗППАМ, е осъществено на 07.10.2020 г. в района на ГКПП „***“, настоящият състав счита, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП орган – директор на РД „АА“ гр. Стара Загора, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № РД-01-42/23.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106 а от ЗАвтП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ формално фактически и правни основания за постановяването му.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП/ нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Дефиницията за „обществен превоз“ е визирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно: обществено превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

В оспорения акт изрично е посочено, че административният орган е взел предвид констатациите, съдържащи се в АУАН серия А-2020 № 292583/25.05.2021 г. Видно от съдържанието на посочения АУАН, актосъставителят С. К. – *** при РД „АА“ гр.Стара Загора, не е констатирал нарушението, респ. не е очевидец на нарушението, като актът е съставен въз основа на постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 08.03.2021 г. на РП – ***, заверено копие от обяснения на М. С. и справка за задгранични пътувания, повече от 5 месеца след датата на нарушението.

Преценката на наличните по административната преписка доказателства, релевантни за  твърдяното административно нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, налага извода за недоказаност в настоящето производство на извършено нарушение на посочената разпоредба, осъществено от жалбоподателя на 07.10.2020 г. в района на ГКПП „***“. Единственото доказателство за осъществен обществен превоз на пътници, евентуално би могло да се приеме, че се съдържа в писмените обяснения на М. С./л. 28/, в които обяснения е налице отразяване, че е била предоставяне сумата от ** лв. Така посочените писмени обяснения обаче, не са съставени в хода на административнонаказателното производство и не се ползват с формална доказателствена сила, поради  което сами по себе си не биха могли да установят административно нарушение, още по-малко пък процесното, извършено на 07.10.2020 г. На следващо място, видно от показанията на св. С., снети в съдебно заседание, същият твърди, че не е била уговорка за заплащане на посочената сума, респ. за заплащане на цена за превоза, като жалбоподателят бил негов племенник като свидетелят единствено му бил предоставял средства за закупуване на цигари и храна. Всичко това, взето в съвкупност с представените към жалбата писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки/л. 4 – л. 5/, които установяват обстоятелството, че съпругата на М. С. е *** на Ш.С.Ю., аргументира извода за липсата на осъществен обществен превоз на М. С. С., респ. обществен превоз на пътници по смисъла на закона.

Според съда, в конкретния случай издателят на оспорената заповед не е извършил самостоятелна преценка на явяващите се от значение за случая факти и обстоятелства, като основавайки се на постановлението на прокурор от РП-***, е възприел без анализ на доказателствата, че е налице извършен обществен превоз на 1бр. пътник. Постановлението/по-горе обсъдено/ касае произнасяне на прокуратурата относно преписка за извършено престъпление от страна на Ш.С.Ю., евентуално осъществено през различни периоди – 01.10.2020 г., 07.10.2020 г., 02.09.2020 г., 16.08.2020 г. Изводите на прокурора относно осъществен обществен превоз на пътници на 07.10.2020 г. е следвало да бъдат подложени на самостоятелен анализ и преценка от страна на директора на РД „АА“ гр.Стара Загора, което в случая не е извършено и обуславя допуснато от органа нарушение на чл. 35 от АПК.

Видно от приложената към преписката справка за задгранични пътувания/л. 30 – л. 31 от а.д. № 584/2021 г./, независимо от лошото качеството на приложеното копие, на 07.10.2020 г., при преминаването на ГКПП „***“ в лекия автомобил „Мерцедес“, освен Ш.С. и М. С., са пътували още 7 лица, индивидуализирани с три имена, № на паспорт и ЕГН. При тези данни, неясни са причините, поради които не е направен опит да бъдат снети обяснения, респ. изискана информация от останалите лица, с цел изясняване на обстоятелствата относно пътуването им, респ. дали е налице „обществен превоз на пътници“ по смисъла на закона. Вместо това е прието, че е извършен обществена превоз само на 1бр. лице – М. С., който е близък роднина на жалбоподателя. Липсва каквото й да е произнасяне от страна на административния орган по отношение на останалите лица, пътували на посочената дата и място в автомобила, управляван от Ш.С.

Въведеното от жалбоподателя при връчването на релевантния АУАН възражение, че посоченото лице/М. С./ е негов ***, изобщо не е било обсъдено от издателят на заповедта. Вместо това безкритично е възприето отразеното в акта за нарушение словесно описание на административното деяние, което е основано единствено на горепосочените обяснения на свидетеля М. и постановлението на прокуратурата, които по-горе изложените съображения не биха могли да установят описаното в акта и ЗППАМ административно нарушение.

С оглед това съдът намира, че заповедта е постановена при нарушение на  изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като, ако бе изяснил всички факти и обстоятелства, явяващи се от значение за случая и бе обсъдил възраженията на жалбоподателя, относно взаимоотношенията му с посочения пътник и то след като събере служебно всички релевантни по случая доказателства, административният орган би стигнал до други изводи, респ. до липсата на осъществен обществен превоз на пътници по отношение на описаното лице – М. С., както и до изводи за наличието или не на такъв превоз по отношение на някой от останалите лица, отразени в справката за задгранични пътувания на жалбоподателя на 07.10.2020 г. Всичко това обуславя допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Отделно от това, по гореизложените съображения настоящият състав счита, че от представените и приети по делото доказателства не се установява обстоятелството, че на 07.10.2020 г. в района на ГКПП „***“, Ш.С.Ю. е извършил международен превоз на 1бр. пътник – М. С. С., с лек автомобил „Мерцедес 212Д-Сприндер“ с рег. № ***.

Предвид това не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП и наложената принудителна административна мярка се явява в противоречие с материалния закон, респ. налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

При този извод, съдът намира, че в случая е налице и несъответствие на наложената ПАМ с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В тази връзка, ПАМ (включително и мярката по  чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвтП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Прилагането им има за цел предотвратяване на извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз на пътници, без наличието на издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността. С оглед приетото по-горе, че в настоящето производство не се установява нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, осъществено по време, начин и място, описани в оспорената ЗППАМ, то наложената ПАМ се явява несъответна с целта на закона, тъй като не се доказа наличието на конкретното административно нарушение, чието преустановяване и предотвратяване се е целяло с налагането й.

На следващо място, отстраняване на възприетото за извършено от административния орган нарушение би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен превоз на товари обаче, без намерение на лицето, извършило превоза, да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи. С оглед това и възприетия от законодателя подход да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи точната й продължителност. Предвид изложеното, при отразеното в процесната заповед, че мярката се прилага „до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, за което административният орган не е изложил каквито и да са мотиви. Това от своя страна аргументира допуснато нарушение на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Изложеното обосновава извода за незаконосъобразност на процесната ЗППАМ, поради несъответствието й с целта на закона и нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в който смисъл е и практика на ВАС -  Решение № 7663 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII о., Решение № 6454 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г., VII о., Решение № 8825 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2021 г., VII о.

По горните съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година, е незаконосъобразна, респ. депозираната против нея жалба се явява основателна и оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя се дължат разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Предвид това следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на Ш.С.Ю. деловодни разноски в размер на 460 лв., от които 450 лв., представляващи заплатено в брой възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.06.2021 г./л. 8, стр. 2 от а.д. № 584/2021 г./ и 10 лв. внесена държавна такса. В тази връзка, независимо от надлежно въведеното от ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, то с оглед обстоятелството, че заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., следва да бъдат присъдени разноски от такъв характер в размер, съответстващ на заплатения.   

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на Ш.С.Ю. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, деловодни разноски в размер на 460 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: