О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 20.11.2019 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева внчд № 578/19 г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на обв.М.С.С., чрез
защитниците си адв.В.С. и адв.А.П. срещу протоколно определение на СНС от
05.11.2019г. по нохд №4015/19 г., с което
е оставено без уважение искането на подсъдимия С. за изменение мярката му за
неотклонение „задържане под стажа“ в по-лека.
Определението е атакувано и от подс.К.Т. чрез защитника
му адв.С.М., в частта в която не е уважено искането на подс.Т. за отмяна на взетата по отношение на него
мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ.“.
В частните жалби са
развити подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Според
защитниците на подс.С. съдът не е положил достатъчно усилия за събиране на
доказателства относно актуалното здравословно състояние на този подсъдим,
въпреки представените медицински документи, разкриващи нови обстоятелства в
тази насока. Неоснователно било отхвърлено искането за назначаването на
комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, което искане
се поддържа и пред въззивния съд. След извършената биопсия на 30.10.2019г. в А.
болница и резултат от хистологично изследване от 08.11.2019г. не било проследено следхирургичното състояние на подсъдимия. Въпреки, че той бил под наблюдение в болницата към Затвора
гр.София, състоянието му прогресивно се влошавало. Мерките за обезопасяване на арестанта, които
били упражнявани от двамата служители от ГДИНН не били съобразени със
здравословното състояние на подс.С.. Продължителността на срока на задържане в
период повече от една година, също не бил отчетен от съда. Неправилно и
необосновано било становището, че не била отпаднала опасността от укриване, при
положение, че до момента никой от съдебните състави не е приемал наличието на
такава опасност. В срока на произнасяна на въззивната инстанция с молба от 15.11.2019г. адв.П. е
депозирала в АСНС допълнителни медицински документи – копия от медицинска
справка от СБАЛЛС за състоянието на подсъдимия М.С. към 14.11.2019г., Решение
на обща клинична онкологична комисия/Клинична комисия по хематология №****/13.11.20019г., медицинско направление.
От своя страна защитникът на подс.К.Т. намира атакуваното
определение за бланкетно и немотивирано, което било в разрез с материално
правните изисквания на чл.68 НПК и съществуващата съдебна практика. Самата
забрана била наложена с немотивирано постановление на прокурора и към
настоящият момент не била оправдана и пропорционална като мярка за процесуално
принуда. В случая не се споделя виждането на съда за преценката относно баланса между личния и обществения
интерес, като било игнорирано правото на всеки един гражданин на ЕС да напуска
пределите на своята държава. Липсвали каквато и да били доказателства, въз
основа на които да се направи обоснован извод, че подс.Т. би се укрил в
чужбина. Независимо от тежестта на повдигнатото обвинение не били обсъдени
обстоятелствата, че същият е трайно обвързан с населеното място, където живее и
работи като адвокат, имал семейство, съдействал е на разследването и винаги е
бил откриван от органите на прокуратурата и съда.
От страна на Прокуратурата не е постъпило становище по
въззивните частни жалби и приложените доказателства.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в частните жалби, мотивите
на атакуваното определение и материалите по делото, намери за
установено следното:
Частните жалби са
процесуално допустими, а разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Подсъдимият М.С.С.
е предаден на съд на 23.10.2019г. с обвинителен акт на Специализираната
прокуратура по пр.пр.1617/2018г. и д.п.161/2018г. по обвинение в пет престъпни
деяния, три от които тежки умишлени, а именно престъпление по чл. 321 ал.6 НК, чл.248а ал.5 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.3 ал.4
вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. ал.3 НК, чл.248а ал.2 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал НК, чл.248а ал.2 НК и чл.248а ал.5 вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1
вр. ал.3 НК заедно с подс.К.А.Т. и още 12 обвиняеми лица. Обвинението на подс.К.Т.
е за престъпление по чл. 321 ал.6 НК. Въз основа на посочения обвинителен акт е
образувано нохд №4015/2019г. на СНС 4 ти състав.
Към момента на внасяне на обвинителния акт подс.М.С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, взета с определение на СНС от 07.05.2019г. по нчд № 1755/2019г.
потвърдено от АСНС III състав по внчд №221/2019г. По отношение на подс.К.Т. е наложена забрана
за напускане пределите на РБ. с надлежно постановление от 01.07.2019г. на наблюдаващия
делото прокурор. По делото е насрочено разпоредително заседание за 25.11.2019г.
в 9.00 часа. Междувременно на 05.11.2019г.
е протекло производство по реда на
чл.270 НПК, което произнасяне в случая се атакува. Действително първостепенния съд е изложил лаконични мотиви в производството по чл.270 НПК
и не е взел отношение във връзка с обоснованото предположение, мотивирайки се,
че в случая е налице опасност от укриване от страна на подсъдимия С., а от
друга страна съществува възможност да получи адекватно лечение съобразно ЗИНЗС
в болницата към затвора, където е настанен
или при възникнала необходимост в друго специализирано лечебно
заведение. Становището на съда относно констатираната опасност от укриване е неправилно и не се споделя от настоящия въззивен
състав. До момента нито един от съдебните състави, произнасяли се относно
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на подс.М.С. не са констатирали такава опасност. В
светлината на новите изменения в НПК в сила от 05.11.2017г. съдът дължи изрично
произнасяне по обоснованото предположение, което не е било сторено в атакувания
съдебен акт. Такова е и становищите на съда в Л. по преюдициалното запитване на
СНС и получения отговор в тази насока по
дело *********. В конкретният случай съставът на въззивния съд
намира, че следва да бъдат обсъдени обективните юридически критерии на чл.270 НПК дали е налице промяна в обстоятелствата, налагащи промяна на изтърпяваната
мярка за неотклонение от страна на подс.М.С.. Три от обвиненията за които
същият е предаден на съд - по чл.321 ал.6 и чл.248 а ал.5 вр. ал.2 вр. чл.26 НК,
касаят тежки умишлени престъпления, наказуеми
съответно по чл.321 ал.6 НК с лишаване
от свобода до 6 години, а по чл.248 ал.5
вр. чл.26 ал.1 лишаване от свобода от две до осем години , ако подсъдимият бъде
признат за виновен. Според настоящият въззивен състав, независимо от изтеклия срок
от шест месеца и половина от задържането
по това дело рискът от извършване на престъпление от страна на подс.М.С. е
реален и не е отпаднал към настоящият момент. Този риск и понастоящем може да
бъде извлечен от тежестта на вменените му деяния, които предстои да бъдат разгледани и обсъдени,
характера и спецификата на инкриминираната престъпна деятелност,
обстоятелството, че са квалифицирани при условията на съучастие с длъжностни
лица от ДФ“З.“ и при условията на продължавана престъпна дейност. Събраните в
хода на досъдебното производство гласни, писмени доказателства и заключения на
експертизи не оборват извода за обосновано подозрение по повдигнатите
обвинения, при спазване и гарантиране призумцията за невиновност. В случая
същинското съдебно следствие по делото не е започнало и производството е в
предстояща фаза на разпоредително заседание. Видно от материалите предстои да
бъдат разпитани множество свидетели за изясняване
на обективната истина.
Неоснователно е защитното възражение, за продължителност
на срока в който се изтърпява мярката за неотклонение „задържане под стража“. Разследването
е приключило в срок от пет месеца и половина и делото е внесено в СНС. Доколкото в
съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни срокове разумният
характер се преценява от гледна точка на спецификите на конкретното
производство, обстоятелства по делото, неговият предмет, сложност и
страни, поведението на жалбоподателя и националните
органи. Настоящото производство се води за
тежки престъпления с участието на 14 обвиняеми лица свързано с финансови средства, предоставени от
ЕС на българската държава, разпределяни от ДФ „З.“, престоят разпити на 77
свидетели и 5 вещи лица, несъмнено е с
фактическа и правна сложност, по което същинското съдебно следствие не е
започнало. Според въззивната инстанция на този етап не е налице промяна в обстоятелствата, за
да бъде променена мярката за
неотклонение на подс.М.С.. Тази мярка изпълнява предвидените в чл.57 цели, като
при определянето й са били съобразени всички обстоятелства съгласно чл.56 ал.3 НПК, включително здравословния статус на подсъдимия. По делото са изготвени
няколко съдебно-медицински експертизи, по отношение здравословното състояние на
подс.М.С., според които същият може да провежда лечение в СБАЛЛС гр.София,
където се намира понастоящем, включително да извършва необходимите консултации
и лечение в сруги специализирани заведения извън болницата на затвора съобразно
чл.135 от ЗИНЗС. Освен това по делото са налице и писмени доказателства, че
подсъдимият е отказвал назначено му
лечение – на 09.05.2019г. е отказал лечение в УМБАЛ“Л.“ и е обявил гладна стачка, което поведение е
било прекратено на 29.05.2019г. През м.май същият е отказал извършване на ЯМР с
оглед категорично заключение на неврологичния му статус по назначената СМЕ от
АСНС по внчд №221/2019г. от четири вещи лица – проф.Н.Г. специалист
неврохирург, д-р.Ем.Д. – специалист-уролог, д-р М.Д. – специалист-невролог, д-р
Ст.П. – специалист-уролог. Действително към настоящият момент защитата
предстявя нови доказателства за наличие на сериозни здравословни проблеми от
страна на подс.М.С., но следва да се има предвид, че същият продължава да е настанен в СБАЛЛС гр.София, където състоянието
му е под контрол на специалисти, включително външни такива за посоченото
медицинско заведение. Според новопредставените доказателства от страна на адв.П.
на 15.11.2019г. - Решение на обща
клинична онкологична комисия /Клинична комисия по хематология №****/13.11.2019г.
с поставена диагноза „Злокачествено образование на простата“ PSA 0.54 въз основа на направена биопсия действително налагат
необходимостта от назначаването на нова съдебно-медицинска експертиза с оглед
актуалното здравословно състояние на подсъдимия и възможността по отношение на
него да бъде изпълнявана мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Тези
въпроси обаче следва да бъдат обект на изследване от страна на първостепенния
съд разглеждащ делото по същество, а не от въззвината инстанция, още повече, че
разпоредителното заседание по същото е насрочено за 25.11.2019г. От
представените от защитника медицинска справка №****/14.11.2019г. на д-р Я.Д.,
д-р Т.Д. и д-р К.В. е видно, че във връзка с оплакванията подс.М.С. е извеждан
неколократно от СБАЛЛС и настаняван в клиника по урология на УМБАЛ „А.“ където подлежи на лечение от специалист
онколог-уролог, тъй като СБАЛЛС не разполага с онколози и уролози.
Що се отнася до подс.К.Т. същият е бил привлечен като
обвиняем с постановление от 27.06.2019г. за престъпление по чл.321 ал.6 НПК,
което е тежко умишлено, като напълно законосъобразно по отношение на него е
взета ограничителната мярка по чл.68 НПК –Забрана за напускане пределите на
република Б., освен с разрешение на наблюдаващия делото прокурор. Действително
по отношение на този подсъдим ограничителна мярка е наложена наред с мярката му
за неотклонение парична гаранция в размер на 5 500 лв., но видно от
мотивите на прокурора, осъществяващ ръководство и надзор върху досъдебното
производство тази мярка се явява като допълнителна гаранция предвид обвинението
за тежко престъпление и спецификите на настоящото производство водено срещу
множество лица и необходимостта да бъде на разположение на органите на
наказателното производство за приключването му в разумен срок. Към момента на
налагане на забраната през месец юли 2019г.
рискът от укриване имплицитно е бил приет от прокурора за наличен. Понастоящем
и според настоящият състав с оглед началния, ранен етап от развитето на
съдебното произдводство тази мярка продължава да е необходима, като при
представяне на надлежни доказателства за
необходимост от напускане територията на Република Б. за определен срок, няма
пречка съдът да даде временно разрешение
на подсъдимия Кр.Т. да пътува зад граница, съобразено с графика на съдебните
заседания. Понастоящем обаче такава претенция не е била заявена, поради което
искането изцяло за отмяна на наложената мярка по чл.68 ал.1 НПК се явява неоснователно.
Предвид изложените съображения, въззивният съд
намира въззивните частни жалби за неоснователни, а атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, макар и при извършена корекция на мотивите, поради което
на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.11.2019 г. по
нохд № 4015/19 г. на СНС 4 с-в в частта,
с която е оставено без уважение искането на подсъдимия М.С.С. за изменение на мярката
му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА същото протоколно определение в частта, с
която е оставено без уважение искането на подсъдимия К.А.Т. за отмяна на
мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на РБ.“ по нохд
№4015/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: