Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65
гр. Габрово, 27.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря Ваня Григорова и прокурор Надежда
Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 56 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на подсъдимия Ц.В.И. ***, чрез договорния
защитник адв. Р. – М.Х. ***, против Присъда № 238 от 03.05.2019 година,
постановена по НОХД № 1551/2018 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ц.В.И., ***, за ВИНОВЕН в това, че
в периода 20.09.2018 г. – 22.09.2018 г. в гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, на три пъти управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 320”
с рег. № *** и № на рама ***, без съответно свидетелство за правоуправление на
МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго
такова деяние с Наказателно постановление № 17–0892-000889/12.01.2018 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, в законна сила от 07.03.2018
г., както следва:
– около 20:50 ч. на 20.09.2018 г. по ул. „***”
в гр. Габрово;
– около 14:30 ч. на 21.09.2018 г.
по ул. „***” в гр. Габрово;
– около 08:30 ч. на 22.09.2018 г.
по ул. „***” в гр. Габрово -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е
ОСЪДИЛ на „Една година и четири месеца лишаване от свобода”, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "строг"
режим, както и „Глоба” от 600 лв. /шестстотин лева/ в полза на държавата.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че наложеното наказание
лишаване от свобода е необосновано високо и явно несправедливо, предвид
събраните по делото доказателства. Единствените мотиви на съда били, че
предходните осъждания на И. и продължавания характер на престъплението налагали
определяне на наказание над минимума, а именно - една година и четири месеца
лишаване от свобода. В съдебно заседание се допълва, че наскоро подс. Ц.И. е
сключил граждански брак и един продължителен престой в затвора би се отразил
отрицателно върху личността му и семейството му. Пред първата инстанция подс. И.
нямал защитник, поради което не поискал провеждането на съкратено съдебно
следствие, макар да не оспорвал обвинението.
Претендира се
окръжният съд да постанови
решение,
с което да намали наказанието лишаване от свобода до размера от една година.
В съдебно заседание на 18.09.2019
г. подс. Ц.И. и защитникът адв. Р. – М.Х. *** поддържат въззивната жалба. Представят
писмено доказателство - копие от удостоверение за сключен граждански брак,
което съдът прие с протоколно определение.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ц.И. не притежава СУМПС, като с Наказателно постановление №
17–0892-000889/12.01.2018 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Габрово е бил
санкциониран за извършено на 29.11.2017 г. нарушение на чл. 150 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на МПС с липсваща правоспособност. Цитираното наказателно
постановление е надлежно връчено срещу подпис на Ц.И. на 27.02.2018 г., не е обжалвано
и е влязло в сила на 07.03.2018 г.
Около 20,50
ч. на 20.09.2018 г. служители
на РУ – Габрово, между които и свидетелят Р.Ц., спрели
движещ се по
ул. „***” в гр. Габрово лек автомобил марка „БМВ 320” с рег. № *** и № на рама ***, управляван от подсъдимия И., като
до него се намирал и свидетелят Н.Ш.. При осъществената проверка Ц.И. не
представил СУМПС, а след справка в информационните системи на МВР се
установило, че такъв документ никога не му е издаван. Пристигналият на място младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
И.Г. изготвил против подсъдимия АУАН серия Д, № 523389/20.09.2018 г. с
изложение на горепосочените обстоятелства и свалил регистрационните табели на
автомобила.
Около 14,30 ч. на 21.09.2018 г.
полицейски автопатрул, в състава на който влизал и свидетелят Д.С., спрял на ул. „***” в гр. Габрово управлявания от Ц.И.
лек автомобил „БМВ 320” № на рама ***, без поставени регистрационни табели. След констатация за
липсващо СУМПС на място пристигнал служителят на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Габрово и свидетел по делото Д.И., който вписал така установеното
обстоятелство в АУАН серия Д, № 523477/21.09.2018 г.
Около 08,30 ч. на 22.09.2018 г. Ц.И.
се движел по ул. "***" в гр. Габрово с горецитирания лек автомобил
„БМВ 320” № на рама ***, без
поставени регистрационни табели, което било възприето от полицейски автопатрул,
включително и от свидетеля Д.И.. Въпреки подаденият звуков и светлинен сигнал,
подсъдимият се опитал да избяга, отдалечавайки се с висока скорост по ул. „***”.
Полицейския автомобил го последвал. В района на завод „***” Ц.И. загубил
контрол върху автомобила, излязъл от пътното платно и се блъснал в бетонен
блок. На мястото на инцидента спрял и полицейския патрул, като за установеното
управление на МПС и липсата на правоспособност свид. Д.И. съставил против
подсъдимия АУАН серия Д, № 523481/22.09.2018 г.
Пред първоинстанционния съд
подсъдимият не оспорва факта, че е управлявал превозното средство на трите
поредни дати, посочени в обвинителния акт. Пояснява, че се наложило да кара
автомобил, тъй като приятелката му излизала с друг мъж и искал да ги
проследи.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност
се явяват обясненията на подсъдимия, съпоставени с гласните и писмените доказателства
по делото.
Пред настоящата
инстанция подс. Ц.И. също не отрича, че е извършил престъплението. Счита
единствено, че наказанието лишаване от свобода в размер на една година и четири
месеца е завишено и следва да се намали до размера от една година.
За извършеното от подс. Ц.И. умишлено
престъпление се предвиждат наказания – от една до три години лишаване от
свобода и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Първоинстанционният съд е
направил подробен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а
именно: младата възраст на подсъдимия, направените изначални самопризнания и
изразеното съжаление за извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени обремененото
съдебно минало и продължавания характер на престъпната деятелност. Преценявайки
баланса между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства районният съд е
счел, че подходящото наказание е над минималния размер, предвиден в закона, а
именно – една година и четири месеца лишаване от свобода. Окръжният
съд намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани.
Съображенията за прекомерност на наложеното наказание са неоснователни. Ц.И.
управлява МПС без съответно свидетелство в продължение на три поредни дни, като
ежедневните проверки на полицейските служители и констатациите им със съответен
акт не са мотивирали подсъдимия да преустанови деянието. През последните два
дни И. е управлявал превозното средство и без съответни регистрационни табели,
тъй като са били свалени още първия ден. На 22.09.2018 г., освен че е
управлявал неправоспособен и без регистрационни табели, подс. И. се е опитал и
да избяга от полицейските служители, които се наложило да го преследват. Това
преследване е завършило с ПТП за лекия автомобил БМВ. Горното говори за
изключително упорство при извършване на престъпното деяние от страна на подсъдимия.
Както при управлението без съответна правоспособност, така и при състоялото се
преследване, Ц.И. е поставил в реална опасност здравето и живота на останалите
участници в движението, включително и на полицейския екип, който го е последвал
при бягството. От справката за нарушител/водач на л. 10 от ДП е видно, че
подсъдимият има и множество други административни наказания за управление на
МПС без съответно свидетелство. Подс. Ц.И. е осъждан многократно за извършени
тежки умишлени престъпления - предимно кражби и грабежи, но последното осъждане
е и за престъпление по транспорта. Последното наказание лишаване от свобода, в
размер на две години, наложено с присъда по НОХД № 59/2016 г. на ГРС, е
изтърпяно на 25.08.2017 г. Само три месеца след това И. извършва престъпление
по чл. 345, ал. 1 от НК, за което със споразумение от 11.04.2018 г. по НОХД №
148/2018 г. на ГРС му е наложено наказание "глоба". Пет месеца след
влизане в сила на споразумението подсъдимият извършва настоящото деяние. С
други предходни осъждания също многократно са налагани наказания лишаване от
свобода. След като последното ефективно наказание лишаване от свобода в размер
на две години не е постигнало целите да превъзпита и поправи осъдения, няма
никаква гаранция, че тези цели ще бъдат постигнати с наказание една година
лишаване от свобода, каквото се иска с подадената жалба. Наказание лишаване от
свобода в по-нисък размер не би било в състояние да постигне целите на чл. 36
от НК. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на
чл. 55 от НК. Районният съд е отчел нуждите както на личната, така и на
генералната превенция. Фактът, че подс. И. е сключил граждански брак не може да неглижира необходимостта
от налагането на подходящо и справедливо наказание.
Правилно на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗПС съдът е постановил наложеното наказание от
„една година и четири месеца лишаване от
свобода” да се изтърпи от подсъдимия Ц.И. при първоначален "строг"
режим.
Размерът на наказанието
"Глоба" също е малко над минималния, предвиден в закона, и е
съобразен със семейното и имотното състояние на дееца. По отношение на това
наказание липсват възражения в жалбата.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 238 от 03.05.2019 година, постановена по НОХД № 1551/2018 г. по описа
на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: