Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10232/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
С Решение № 347 от 30.06.2023г. по НАХД №
1444/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № НП №
22-1275-000150 от 01.03.2022 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - В.
Търново, в частта му, с която за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на К.С.Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6м. и осъден Велев да заплати на ОДМВР – В. Търново
сумата 135лв.
В законния
срок срещу решението е подадена касационна жалба от К.С.Д. ***, чрез *** Б.М., с което въззивното решение се обжалва по касационен
ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон. По
същество касаторът излага доводи, че изводите на въззивната инстанция са
направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Счита
за недоказано констатираното нарушение и неосъществен съставът на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП. Полицейските служители се намирали в служебен автомобил и след
като са възприели автомобила, управляван от жалбоподателя, са го последвали със
служебния с включен звуков и светлинен сигнал. По време на управлението на
касатора валяло сняг и прозорците му били запотени, като К.Д. трудно се справял
с управлението на джипа, предвид това, че същият бил с много по-различно
окачване от нормалните джипове и с огромни гуми за офроуд, които стояли
нестабилно на мокрия асфалт. В същото време, собственикът на автомобила и шеф
на касатора, употребил алкохол към момента, слушал силна музика и се карал на К.,
че не може да се справи добре с управлението на автомобила. Двигателят на
управлявания джип бил много шумен, което обяснявало неовладяването на
автомобила, както и невъзможност на водача да възприеме светлинен и звуков
сигнал зад автомобила. Неспирането на касатора при подадения светлинен и звуков
сигнал от движещия се полицейски автомобил не можело да се квалифицира като
отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и
регулиране на движението. Предвид гореизложеното моли в тази част НП да бъде
отменено. Алтернативно наложеното наказание да бъде намалено до предвидения
минимум поради ниска обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Липсвали доказателства, че жалбоподателят е „системен нарушител“.
Ответникът по касация, Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР -
В. Търново не се явява и не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Изложените в нея
аргументи не кореспондират с доказателствата по делото и следва да бъдат
възприети единствено като защитна версия. Счита, че съдът правилно е установил
фактическата обстановка и въз основа на това е направил обосновани изводи за
законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора. Намира решението за правилно и по тези съображения
предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС
и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На 18.12.2021 г.,
служители на Сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново са изпълнявали
служебните си задължения за времето от 19:00 часа на 17.12.2021г. до 07:00 часа
на 18.12.2021г., като са извършвали контрол по спазване правилата за движение
по пътищата на територията на град Велико Търново. На 18.12.2021г. в 03:10 часа
в град Велико Търново, на кръстовището на ул. "Магистрална" с ул.
"Славянска", в посока към град София, контролните органи видели тъмен
джип марка "Вранглер", който се движел в посока към град София, като
непрекъснато сменял рязко лентите за движение - ту в лявата, ту в дясната
лента. Полицейските служители последвали въпросния автомобил, като включили
светлинен и звуков сигнал с цел да спрат автомобила за проверка. Същият облаче въпреки подадените звуков и
светлинен сигнал продължавал да се движи, като продължавал да сменя лентите ту
в лявата, ту в дясната, без основание за това. На второто кръгово кръстовище,
т. н. "Качица", автомобилът "Вранглер" преминал рязко в
лявата част на пътното платно, като навлязъл в кръговото движение със задната
си част в аварийната лента, след което леко се завъртял, изправил се и
продължил в посока град София. Контролните органи продължили да го следват,
като през цялото време били с включени светлинен и звуков сигнали. Водача на
патрулния автомобил непрекъснато се опитвал
по някакъв начин да изпревари автомобила, за да може да му блокира пътя и да го
спрат, но водача през цялото време сменял лентите за движение, като по този
начин възпрепятствал полицейския автомобил да го изпревари. Тези действия на
водача продължили и по първокласен път І-4 Варна - София, като джипът пак по
същият начин сменял посоката си на движение ту в дясната част, ту в лявата част
на платното. Единствено, само когато имало насрещно движение се прибирал леко.
На въпросният път І-4, км 117, черният джип "Вранглер" свил в дясно,
което е второто кръстовище за село Момин сбор. След което свил в ляво и
навлязъл в кална нива, като продължил през калната нива в посока село Балван.
Полицейските служители прекратили следването на въпросния автомобил, тъй като
полицейския автомобил не е пригоден да се движи в такива условия. За действията
си контролните органи докладвали в ОДЧ. Извършена е била справка за
собствеността на джипа, след което впоследствие собственика на автомобила бил
поканен за попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП относно посочване на въпросната дата кой е управлявал процесния
автомобил. На 04.02.2022 г. собственикът на автомобила попълнил декларация, в
която посочил, че на 18.12.2921 г. в 03:10ч. автомобила му е бил управляван от К.Д..
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
наказателното постановление в оспорваната част като законосъобразно,
тъй като са налице достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото
постановление. При съставяне на АУАН и при издаване на процесното НП не е
допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което да е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и най-вече от приетите и
приложени веществени доказателства – електронен носител съдържащ видеозаписи от
монтирания в патрулния автомобил ВДОПК, се установява извършеното от
жалбоподателя нарушение. При преглед на посочените видеозаписи ясно се вижда, че
патрулния автомобил на контролните органи се движи на съвсем близко разстояние
зад управлявания джип, ясно се вижда как Д. при наближаване от страна на
патрулния автомобил и няколкократни опити да бъде изпреварен от него криволичи
по пътното платно като по този начин възпрепятства патрулния автомобил да го
задмине. Ясно се вижда, че по пътното платно няма други автомобили. Съдържанието
на видеозаписите напълно съвпада с описаната от свидетелите С.и Д.фактическа
обстановка. При така установеното съдът е
счел, че е невъзможно водач на автомобил да не забележи, че зад него се движи
специален автомобил с пуснати звуков и светлинен сигнал. Това е продължило
повече от десетина минути, а именно от центъра на гр. В. Търново до с. Момин
сбор и нямало как за такова разстояние при каквито й да е пътни условия водача
на автомобил да не забележи движещ се зад него такъв специализиран автомобил и
да не реагира. Още повече, че в показанията си пред съда св. С.заявява, че
когато Д. се е явил за съставяне на АУАН, той е заявил пред Соколов, че е
възприел полицейския автомобил и подадените от него сигнали, но не е спрял, тъй
като се е уплашил, защото бил употребил малко алкохол. Съдът е намерил за
неоснователни изложените в съдебно заседание доводи на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не била спазена процедурата от полицейските
служители за спирането управлявания от Д. автомобил. Административното
наказание е наложено на основание на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП и е в предвидения в закона максимален размер.
Настоящият състав намира решението за правилно, по
изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е
приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е
установил правилно фактическата обстановка е извел необосновани изводи. В
обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.Д. за твърдяното
нарушение. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните
правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и
не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.
Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви, поради което не намира за
нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.
2 от АПК. Дори звуковият и светлинен
сигнал от движещият се полицейски автомобил да е бил за обозначаване на
специалния режим на движение, а не сигнал за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, то пак е налице състава на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - неизпълнение нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. При приближаване на моторно превозно
средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни
средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при
необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на
сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. При цялото
движение от км. 126 до км. 117 (разстояние общо 9 км.) Д. постоянно рязко сменя
лентите за движение ту в лявата, ту в дясната като по този начин е
възпрепятствал полицейския автомобил да го изпревари и не е освободил достатъчно
място на пътното платно, за да осигурят безпрепятственото му преминаване. Видеозаписите на електронен носител напълно
потвърждават показанията на св. С.и Д., поради което ВТРС правилно ги е
кредитирал.
Неоснователни са възраженията
наведени в касационната жалба. ВТРС законосъобразно и обосновано е приел, че
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател следва да
бъде ангажирана за описаното нарушение с оглед дързостта и високата степен на
обществена опасност, характерна за такова деяние. Поради тази причина правилно
АНО е счел, че на лицето следва да бъде наложено наказание в предела на
предвидения за това максимум. Още повече, че Д., както правилно е отбелязала
въззивната инстанция, движейки се по асфалтов път, при подаване на светлинен и
звуков сигнал от контролните органи, сменя посоката на движение, включително
навлиза в кални ниви, ясно осъзнавайки преимуществото на високопроходимия
автомобил, пред този на контролните органи. По този начин, осуетявайки проверка
от контролен орган на властта, касационният жалбоподател показва липса на
желание да се подчини на закона и общоприетите морални повели за обществен ред.
Представената пред настоящата инстанция справка за нарушител/водач дава
информация за издадените на същия НП, ЕФ и ЗППАМ. С оглед на гореизложеното
касационната инстанция намира за правилно решението на АНО да наложи
административно наказание в размер на определения за това максимум. Неоснователно съдът намира, предвид гореизложеното,
алтернативното искане наказанието да бъде намалено до предвидения минимум.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347 от 30.06.2023г. по НАХД №
1444/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново в оспорената му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.