№ 54
гр. Кюстендил , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Калин К. Василев
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20211500500221 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч***, действащо чрез адв. Даньовска от Адвокатско
сдружение „Стоянов, Даньовска и партньори“, със съдебен адрес: гр. софия, 1612, бул. „Цар Борис
III“ №85, ет.1.Жалбата е насочена срещу определение от 18.02.2021 г. на Районен съд - Дупница,
постановено по ч. гр. д. № 1913/2020 г. по описа на същия съд.
С оспорвания съдебен акт заповедният съд, на основание чл.129, ал.3 ГПК, е обезсилил
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника ИВ. Б. К.
и е прекратил производството по делото. За да постанови своя акт, първоинстанционният съд е
приел, че в срока по чл.415, ал.4 ГПК заявителят не е представил доказателства за предявен иск
относно вземането си, признато за дължимо с издадената заповед за изпълнение.
„**бжалва така постановеното определение, изразявайки виждане за неговата
неправилност. Като основен довод сочи обстоятелството, че съобщението с указанията по чл.415
ГПК, адресирано до заявителя, е връчено на 19.01.2021 г., а не както погрешно е приел заповедния
съд – на 15.01.2021 г. Приема, че вероятното объркване на съда е породено от ръкописното
изписване на датата на връчване. Аргументира довода си за спазване на указания от съда срок с
нормата на чл.62, ал.2 ГПК регламентираща, че срокът не се смята пропуснат, ако изпращането на
молбата е станало по пощата.
По същество иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Към частната жалба е приложено Удостоверение от Софийски градски съд изх.№РД-21 ЖГ
317/21 /25.03.2021 г. и извадка от описната книга за призовки.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.
Кюстендилският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени
изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
1
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.
При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на
изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Производството по ч.гр.дело №1913 / 2020 г. на РС – Дупница е образувано по подадено от
„** срещу длъжника ИВ. Б. К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми, като на 09.11.2020 г. заповедният съд, уважавайки искането, е
издал заповед за изпълнение, за която длъжникът е уведомен.
Доколкото същият се е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед за
изпълнение, на заявителя е било указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за установяване съществуването на признатото със заповедта вземане, като
довнесе съответната държавна такса. Указано е също така, че при непредставяне на доказателства
за предявен в посочения срок иск, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване.
Заповедният съд, приемайки, че заявителят не е представил пред него в срок доказателства
за предявен иск по чл.422 ГПК, с обжалваното в настоящото производство определение, е
обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
По приложението на чл. 415 от ГПК е създадена многобройна, непротиворечива практика
на Върховния касационен съд, отразена в множество определения, напр. определение №
123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. №
20/2010 г. на I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о., определение
№ 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и др. В посочените определения е
възприето разбирането, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ заповедното
производство, за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск е задължение на
заявителя, а изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена
заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. Това становище е застъпено и в т.13
от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК, където е указано, че законодателят е предвидил изрично
обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК, ако заявителят не
представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Безспорно с оглед представените пред настоящата инстанция доказателства се установява,
че съобщението до заявителя „** по чл.415 ГПК е връчено на дружеството на 19.01.2021 г., а
пощенското клеймо на плика, с който са изпратени доказателства за предявен иск в хипотезата на
чл.415 ГПК, е с дата 19.02.2021 г. – т.е.в срок предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК,
установяваща правилото, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата.
Допуснатият от заповедния съд пропуск безспорно се дължи на техническа грешка при
разчитането на правописно изписаната дата на връчване на съобщението.
При така изложеното въззивният състав приема, че указаният едномесечен срок за
предявяване на иск за установяване съществуването на признатите със заповедта за изпълнение
вземания е спазен, при което същата не следва да бъде обезсилвана.
По разноските.
Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за настоящото производство. Същото има несамостоятелен характер и в него не се носи
отговорност за разноски.
Мотивиран от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.02.2021 г. на Районен съд - Дупница, постановено по ч. гр. д.
№ 1913/2020 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3