№. 106 / 21.2.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр. Монтана 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М. пети граждански състав, в открито заседание на 28.01.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.Д.№. 2208 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и. чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и. чл.86 ЗЗД и. чл.107 ЗЕ.
Ищецът- “Ч. Е. Б. Б. със седалище и. адрес на управление гр.. р. М. Б. Ц. ш. Б. М. Б. Ц., със законни представители: Я. Б., с пълномощник: К. С., преупъбномощена от А. с. „. Д. и. п. Б. 1., съдебен адрес:xxx е предявил иск против Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен адрес: xxx /настоящ адрес:xxx/, за положително установяване вземане на ищеца за сумите: 410.38 лв. главница; 9.11 лв. лихва за периода 29.12.2017 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 година до изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.гр.Д.№. 1009/2018г. на РС- Монтана е издадена заповед №. 540/10.5.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът се позовава на образувано в РС-гр. Монтана ч.гр.Д.№. 1009/2018г., в което заповедно производство е Заявител, а ответникът- длъжник и. е издадена на 10.05.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, както и. за 25.00 лв- платена държавна такса и. сумата 58.00 лв- А. възнаграждение съобр. чл.78, ал.1 ГПК- разноски по делото. Обстоятелствата, на които се основава претенцията м. са заявени в заповедното производство и. се свеждат до следното: Ц.П.Ц., в качеството на абонат на Е.-разпределителното дружество, с клиентски н. 3., е длъжник на “Ч. Е. Б.” АД град София, което дружество е обществен доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №. Л-135-11/29.11.2006 година.
Ц.П. е ползвал доставена от страна на „Ч. Е. Б.” АД електрическа енергия за периода 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г., с адрес на електроснабдения имот: гр.М. Б. Б. №. 2. етаж 4. а.3., за което са издадени 4 броя фактури, като задължението се състои от главница и. лихва. Длъжникът е бил длъжен да заплати горепосочената сума, но плащане не е постъпило по издадените данъчни фактури. Вземането е изискуемо и. ликвидно.
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът в заповедното производство е подал Възражение по чл.415 ГПК против Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.
Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело и. заповедното производство, по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен адрес: xxx/настоящ адрес:xxx/, е подал писмен отговор на исковата молба в указания м. срок по чл.131 ГПК. Заявява, че оспорва изцяло исковата молба. Специално за неговия случай оспорва „подаването на задължението към цесионер”, като твърди, че ежемесечно си е погасявал задълженията към Ч. чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, клон Монтана. Разполага със съответните вносни бонове, които ще представи в съдебното заседание, както и. бонове за изплатените лихви и. към 11.10.2018 година има задължение от 3.65 лева, видно от направената от него справка, надлежно оформено чрез подпис на началника на клона гр.Монтана.
Моли да се направи справка от ищеца на к. м. н. 3. - за град Монтана и. кл. Н. за село Б. 3. и. ако се установи задължение, тогава да го търси дружеството. Ако има закъснение от страна на пощенския клон или други нередовности, не е съгласен да носи чужда вина и. да плаща двойно изразходената енергия, като тази справка да се извърши от ищеца преди насрочване на делото.
Тъй като старите задължения са на друго лице и. поради нередовност бил изключен от мрежата и. затова е внасял задължението към клона веднага, след като е бил уведомен и. към момента имал задължение само от 3.65 лв., които изплатил на 11.10.2018 година. Смята,че към момента е изчистил всички сметки и. не дължи на „Ч. Е. Б.” нито лев.
Позовава се на Постановление на РПр.-Монтана по пр. №. ********* по повод подадена от него жалба против наемателя м. Борис Б. за неплатени консумативи вкл. и. за ел. енергия.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като оспорва предявения иск по основание и. поддържа доводите си в заявеното становище.
Доказателствата са писмени и. гласни. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и. съобр.чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и. от доказателствата по делото е установено, че въз основа на подадено заявление на 08.05.2018г. от „Ч. Е. Б. Б. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ц.П.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx/отвтника/ е образувано ч.гр.Д. 1009/2018г. по описа на РС- М. като е издадена съответна Заповед №. 540/10.5.2018 г. за изпълнение на парично задължение . С последната е разпоредено длъжникът да заплати на Заявителя сумите: 410.38 лв. Главница; 9.11 лв. лихва за периода 29.12.2017 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 година до изплащане на вземането, както и. 58.00 лв. А. възнаграждение и. 25.00 лв. разноски по делото за заплатената държавна такса.
В заповедта е прието, че Вземането произтича от следните обстоятелства: Ц.Ц., в качеството на абонат на Е.-разпределителното дружество, с клиентски н. 3., е длъжник на “Ч. Е. Б.” АД град София, което дружество е обществен доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №. Л-135-11/29.11.2006 година. Ц.Ц. е ползвал доставена от страна на „Ч. Е. Б.” АД електрическа енергия за периода 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г., с адрес на електроснабдения имот: гр.М. Б. Б. №. 2. етаж 4. а.3., за което са издадени 4 броя фактури, като задължението се състои от главница и. лихва. Длъжникът е бил длъжен да заплати горепосочената сума, но плащане не е постъпило по издадени 4 броя данъчни фактури. Вземането е изискуемо и. ликвидно.
В рамките на предвидения от законодателя двуседмичен срок е постъпило Възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в което е записано, че когато на 08.05.2018г. отишъл на Автогарата -М. за да си плати сметките за ток и. др. в гр. Монтана и. в с. Б. носил и. сумата 420лв за „да платя тока на И. Б. И.-бивш квартирант” с изненада научил от служителката в офиса, че няма задължения към Ч.. Това за него означавало, че квартирантите м. са си платили сумата за ползваната ел. енергия- задължение към Ч.. Към Възражението си прилага системен бон от 21.06.2018г. на „Български пощи”ЕАД за сумата 19.00лв- такса за „прекъсване за неплащане от електромер”, клинтски №. 3..
В отговор на това Възражение, изпратено от съда до Заявителя „Ч. Е. Б.” АД за сведение е постъпила по делото молба, в която е заявено, че „след извършена справка в счетоводството на Доверителя ми беше установено, че по делото не е постъпило никакво плащане”.
В законоустановения срок и. на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, дружеството- ищец предявява настоящия положителен установителен иск за съществуване на вземане по договор за продажба на електрическа енергия или на съществуващо и. изискуемо вземане срещу ответника, за което е издадена горепосочената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От събраните в производството по делото писмени доказателства се установява, че Дружеството-ищец е доставяло до електроснабден имот, намиращ се в гр. М. Б. Х. Б. №. 2. е. 4. а. 3., с ИТН/ клиентски №. 3., ел.енергия за исковия период от 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г. , за което е издало отделни данъчни фактури, подробно изредени и. описани в исковата молба- 4 броя. Посочените фактури са на името на ответника Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството м. на собственик на имота. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч. Е. Б.” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и. изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен реД. В случая е налице неизпълнение на абоната да заплати стойността на доставената ел. енергия в срока по Общите Условия /ОУ/, така и. след него.
Спорен е въпросът за това дължи ли ответникът претендираната от ищеца сума за така доставената ел. енергия.
Видно от приложените към исковата молба фактури /л.10-л.12/ ответникът Ц.П.Ц. е записан като ”получател”. Формално не е записано и. не фигурира друго име, вкл. и. на Борислав Б., който по обясненията на ответника е бил наемател- ползвател на апартамента и. реално е потребявал доставената ел. енергия до собствения на ответника недвижим имот, с адрес: гр. М. Б. Х. Б. №. 2. е. 4. а. 3./процесния електроснабден имот/. До дружеството -ищец не е постъпвало уведомление за извършване промяна в партидата на имота.
От заключението на назначеното по делото вещо лице Л.З. се установяват горепосочените факти и. това, че по приложените към исковата молба фактури-4 бр. общата сума възлиза на 410.38-главница и. 9.11 лв- лихва за забава. Фактурите са издавани помесечно, водени са и. са отразени редовно в счетоводството на ищеца. Отразявани са предходните плащания за доставяната ел. енергия до обекта/апартамента на ответника в гр. Монтана. Към 25.04.2018 гоД., както и. към подаване на Заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.Д.№. 1009/2018г. на МРС/ и. към датата на изготвяне на експертизата-17.01.2019г. сумите не са заплатени, а се водят в счетоводството на дружеството-ищец като съдебни. На името на ответника има регистриран клиентски н. 3. с адрес в с. Б., общ. Монтана. Към дата 25.04.2018г., когато задължението е предадено на адвокатското сдружение „. Д. и. п. задълженията по процесните фактури са отнесени като съдебни вземания и. поради това не се отразяват като задължение при справка в касите на „Изипей”. Това е и. причина на ответника да е била дадена информацията, отразена в Разписка/25.10.2018г. на Easy Pay относно това, че „няма задължения за Хр.Б.”.Представените от ответника системни бонове на „Български пощи”ЕАД, приложени на л.64 от делото не касаят процесния период от време, а предходен такъв, за ИТН клиентски №. 3.. Вещото лице е категорично в заключението си, че исковата сума не е заплатена.
Съдът приема заключението като обективно, безпристрастно и. неоспорено от страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с решение. Събраните доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в МРС длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени суми за доставена от Заявителя /ищец в настоящето/ в собствения м. недвижим имот ел. енергия, както са посочени по-горе. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че не дължи исковите суми, тъй като не е живял и. ползвал той апартамента в гр. М. а го е ползвало друго лице. Отношенията между ответника и. това друго лице, трето на спора по делото са неотносими към исковите претенции и. възражението е без правно значение, то не касае доставчика на ел. енергия. Страните по делото са били в договорни отношения, като ищцовото дружество е изпълнявало поетите свои задължения за доставка на ел. енергия до електроснабдения обект-собственост на ответника. Законът не изисква специално в писмена форма на хартиен носител да бъдат сключвани съответните договори с физическите лица- битови абонати. Достатъчно е само в електронен вид да е посочен съответния ИТН /абонатен №./, отговарящ на конкретен електроснабден обект. В случая на тази база реално страните са в облигационна връзка, при което ответникът е неизправна страна- получил, приели и. незаплатил доставената от ищеца ел. енергия./ТР №. 4 от 29.01.2013г, по т.Д. №. 4/2012г. на ОСГК на ВКС/.
Данните претендираната ел. енергия да е била ползвана от други, трети на спора по делото лица биха могли да послужат за уреждане на отношенията между ответника и. последните, съобразно договорките между тях.
По изложените съображения претенцията на ищеца за съществуване на вземането м., за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК/ в заповедното производство е основателна. При това положение следва да бъде уважен предявения иск относно признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.Д. на РС-Монтана .
При очертания изход на спора и. на осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред -сумата 25.00 лв- платена държавна такса, сумата 87,00 лв- А. възнаграждение и. сумата 180.00лв- депозит за вещо лице следва да м. бъдат присъдени, както и. разноските в заповедното производство: 25.00 лв- държ.такса и. 58,00 лв- А. възнаграждение/ТР №. 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.Д.№. 6/2012г., ОСГК/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц.П.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, с постоянен адрес: xxx /настоящ адрес:xxx, че същият към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и. към момента на постъпване на исковата молба в съда има парично задължение към ищеца “Ч. Е. Б.” АД, Б. със седалище и. адрес на управление гр.. р. М. Б. Ц. ш. Б. М. Б. Ц., със законни представители: К. К. и. Я. Б., с пълномощник: А. с. „. Д. и. п. Б. 1., съдебен адрес:xxx, в размер на СУМИТЕ: 410.38 лв. главница; 9.11 лв. лихва за периода 29.12.2017 г. до 25.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 година до изплащане на вземането, за доставена ел.енергия за периода 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г., с адрес на електроснабдения имот: гр.М. Б. Б. №. 2. етаж 4. а.3., за които в заповедно производство по ч.гр.Д.№. 1009/2018г. на РС- Монтана е издадена заповед №. 540/10.5.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Осъжда Ц.П.Ц. / адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати на " Ч. Е. Б. Б.. сумата 25.00 лв- платена държавна такса, сумата 87,00 лв- А. възнаграждение и. сумата 180.00лв- депозит за вещо лице-разноски в исковото производство, както и. сумите 25.00 лв- държ.такса и. 58,00 лв- А. възнаграждение- разноските в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването м. на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :