РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. К., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101392 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от
ЗЗД и при условията на евентуално осъдителен с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр.д.№247/2021 г. по описа на Районен
съд- К., му била предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което обусловило
правният му интерес от предявяване на иска. Твърди, че на 28.10.2016 г.
между „Б.П.П.Ф.“ и Д. Д. Й., с ЕГН-********** е сключен договор за
потребителски паричен кредит №********, по който страните постигнали
съгласие, кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
*** лева, за срок от 60 месеца, за периода от подписването на договора до
20.11.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на *** лева, като в договора била
посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент,
срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент по кредита бил
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е
1
датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като
страните изпълнявали точно задълженията си по него. Сумата, предмет на
договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3
във връзка с чл.4 от договора, за ответника възниквало задължението да
погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по *** лева, като в чл. 5 от договора
било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е
равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените процента в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база
като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение. Длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредит №******** на 20.12.2017 г.,
като към тази дата били погасени 12 месечни вноски. На основание чл.5 от
договора, вземането на „Б.П.П.Ф." ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 20.01.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника. Тъй като длъжникът не е извършил
погашения по дълга било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в Районен съд-К. за
дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №******** както
следва: *** лева главница, *** лева възнаградителна лихва за периода от
20.12.2017 г. до 20.11.2021 г., *** лева мораторна лихва от 20.01.2018 г. до
15.01.2021 г. и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била
равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година били приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто
полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база, като
дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземане на „Б.П.П.Ф.“ СА. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. по договор
№******** за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№247/2021 по описа на Районен съд - К., за сумите:
*** лева главница, *** лева възнаградителна лихва от 20.12.2017г. до
20.11.2021г., *** лева мораторна лихва за периода от 20.01.2018г. до
15.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на
евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
2
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
предявява осъдителен иск за същите суми и моли съда да го уважи.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител на ответника счита предявеният иск за
допустим, но неоснователен. Сочи, че е сключен Договор за потребителски
кредит ********/28.10.2016г. между „Б.П.П.Ф."С.А., клон Б., ЕИК:********,
в качеството на кредитор и ответника Д. Д. Й., с ЕГН-********** в
качеството на кредитополучател, с размер на кредита за потребителски цели,
съобразно договора в размер на *** лева, застрахователната премия в размер
на *** лева, такса ангажимент в размер на *** лева, с брой на погасителните
вноски – 60 броя, с месечната погасителна вноска в размер на *** лева,
годишен процент на разходите по кредита – 46.09 %, лихвен процент – 36.55
%, и обща стойност на плащанията по кредита – *** лева. Сумата от *** лв.
предмет на договора, била усвоена от кредитополучателя, (поле
Удостоверение на изпълнението на последната страница от Договора).
Според твърдението на ищеца ответникът преустановил плащанията си по
договора на 20.12.2017 г., като към тази дата били погасени 12 месечни
вноски или сумата от *** лева. Според погасителния план на кредита,
длъжникът бил длъжен да внесе следващата вноска на 20.12.2017 г., като
видно от счетоводните записвания на банката, такова плащане не било
извършено. Не била погасена и следващата парична вноска от *** лева, която
е следвало да се погаси на 20.01.2018 година. Предвид т.5 от Условията по
договора за кредит (общите условия по договора за кредит), при забава на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски по събиране на
вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпилата предсрочна изискуемост. Общите условия по договора за кредит
били подписани от кредитополучателя. Предвид неплащането на две поредни
вноски, банката - кредитор предявила вземането си по Договора за кредит
пред РС-К., като подадено заявление по чл.410 от ГПК за дължимите суми по
кредита, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №247/2021 г. и издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47 и сл. от ГПК. Сочи, че заявителят не е уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Нямало доказателства приложената "Последна
покана" за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да е достигнала до
ответника преди подаване на заявлението. Позовава се на т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС относно предсрочната изискуемост. Исковата молба й била връчена в
качеството на назначен особения представител на ответника на 18.08.2021 г.
Заявява, че в Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. се
приемало, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променял изискуемостта на вноските, които не били подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но нямало за последица
изменение на основанието, от което произтичало вземането. Вноските с
падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
3
станали предсрочно изискуеми, били вземания, възникнали на едно и същ
основание - договора за кредит. По тези съображения, позоваването на
предсрочната изискуемост не било определящо за основанието на
претенцията предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В Решение
№139/05.11.2014 г. по т.д.№67/2012 г., I т.о. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 и сл ГПК, били разгледани четири хипотези, в които е възможно
кредитодателят да упражни правото си да направи цялото вземане по
договора за банков кредит предсрочно изискуемо с правните последици за
страните, като била отчетена спецификата на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Тези
хипотези обхващали случаите, когато: - волеизявлението на кредитодателя не
е получено от длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение; - волеизявлението на кредитодателя се съдържа в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; - волеизявлението е
направено в исковата молба по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК; -
волеизявлението е получено от длъжника след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото
производство. Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422, ал.1
ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на
представения документ, предметът на делото бил обвързан от основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство. Трайна и
последователна била съдебната практика по въпроса, че надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост, както в случаите, когато се иска издаване на заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато
кредитният дълг се претендирал по общия исков ред. Предвид
обстоятелството, че ищцовото дружество е банка, даденото в ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№4/82013 г., разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че считал кредита за предсрочно изискуем, било задължително
условие за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Уведомяването на длъжника, че кредитодателят считал кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или
по друг начин след подаване на заявлението в рамките на заповедното
производство, включително в хода на исковото производство, имало за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променяло
основанието, на което била издадена заповедта. Недопустимостта на
изменение на основанието, от което произтичало вземането по издадената
заповед за изпълнение съгласно т.11.Б от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, обуславяло извода, че искът за
съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК следвало да се отхвърли на
предявеното основание. В постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика
на ВКС се приемало, че в случай, че не се установи по делото по предявен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, че на длъжника било връчено уведомление за
предсрочна изискуемост, то предявените искове следвало да се уважат до
размера на падежиралите вноски, въпреки че съгласно ТР №8/02.04.2019 г. по
тълк.дело №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС разбирането е, че решението на съда
трябвало да отразява правното положение между страните по делото, каквото
било то в момента на приключване на съдебното дирене. (Решение
№3/17.04.2019 г. по т.д. №1831/2017 г. на ВКС,II т.о.). В случая предявеният
4
главен иск по чл.422, ал.1 от ГПК се явявал неоснователен, поради липса на
обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на
вземането. Съдът следва да счита, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 18.08.2021 г. с получаването на исковата молба от особения
представител на ответника. Моли съда да отхвърли предявения от „Б.П.П.Ф.“
С.А. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Евентуално, ако съдът
уважи частично предявеният осъдителен иск, считано от датата на
предявяване на осъдителния иск -18.08.2021 г., то при постановяване на
съдебното решение в частта за разноските, същите следвало да бъдат
разпределени в зависимост от изхода на спора и съразмерно с уважената част
от иска - чл.294, ал.2 от ГПК.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№247/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед
№260236/27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, срещу длъжника Д. Д. Й., с ЕГН-********** от гр.К., ул.“И.Ф.В.“ №**
вх.В ет.3 ап.31, за сумите: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва от
20.12.2017г. до 20.11.2021г., ***лв. мораторна лихва от 20.01.2018г. до
15.01.2021г. и законна лихва върху главницата от 26.01.2021г. до изплащане
на вземането, както и 571.14лв. разноски, от които: ***лв. държавна такса и
***лв. юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от договор
за кредит Договор за потребителски паричен кредит №********/28.10.2016г.
С разпореждане №261106/12.02.2021 г. на основание чл.247 от ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение
№260236/27.01.2021г. по ч.гр.д.№247/2021г. по описа на РС-К., по отношение
на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което като да се чете -** лв.
вместо ***лв.
Не е спорeно, а и от представения договор за потребителски кредит
№********/28.10.2016 г., сключен между ищеца като кредитор и ответника Д.
Д. Й., с ЕГН-********** като кредитополучател е видно, че кредиторът
предоставил на кредитополучателя сумата от *** лв. за потребителски цели,
която сума е получена от кредитополучателя, със следните уговорени
параметри и условия: застрахователна премия: *** лв.; такса ангажимент: ***
лв.; брой погасителни вноски: 60 бр.; месечна погасителна вноска: *** лв.;
обща стойност на плащанията: *** лв.; ГПР: 46.09 %; годишен лихвен
процент: 36.55%. и погасителен план, в който са посочени падежните дати и
оставащата главница, с падеж на първата погасителна вноска- 20.12.2016 г., а
последната е с падеж- 20.11.2021 г. В чл.5 от договора за потребителски
кредит страните уговорили, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.
Приети като доказателство са заверени копия на извлечение от основно
вписване в ТР към 13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр.П.,
нотификация за презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски
съд в П., за влизане в сила не презгранично сливане между ищеца и
кредитора, както и извлечение по кредит №********.
Видно от представеното от ищеца извлечение по кредит ********,
5
неоспорено получените плащания по договора към 19.04.2021 г. са в общ
размер *** лв.
Приложено е и копие на последна покана, подписана от представител на
„Б.П.П.Ф.” С.А., съдържаща изявление за преустановено от длъжника
плащане на вноските по договора от 20.12.2017г. и съществуващо задължение
в размер на *** лева в т.ч. *** лева – главница, *** лева – договорна лихва,
*** лева обезщетение за забава и покана за погасяване на задължението в 7 –
дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно
събиране на посочената сума.
Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Кредиторът “Б.П.П.Ф.“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично
сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание чл.13 от Директива 2005/56/ЕО
на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „Б.П.П.Ф.“ АД,
регистрирано във Ф., със седалище гр.П. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, регистрирано в
Б., със седалище гр.С.. Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото
универсално правоприемство, Б.П.П.Ф. упражнява дейността си чрез
регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец- Б.П.П.Ф. С. А., клон Б..
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, която
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът е сключил договора за
кредит като физическо лице, на което се предоставя финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Затова
съдът приема, че процесният договор по своя характер е потребителски, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата норма на
чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. Представеният договор за потребителски паричен
кредит №********/28.10.2016г. е частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 от ГПК е доказателство, че съдържащите се в
него изявленията са на страните в т.ч. съгласието на кредитополучателя с
посочените в него условия по кредита. Предвид това съдът приема, че между
“Б.П.П.Ф.“ ЕАД и ответника Д. Д. Й. е възникнало облигационно отношение
основано на сключения Договор за потребителски паричен кредит
№********/28.10.2016г., по който ищецът отпуснал потребителски паричен
кредит на ответника в размер на *** лв., която сума кредитополучателят е
усвоил.
За процесното правоотношение приложим е ЗПК, като разпоредбите на чл.10
и чл.11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, а съгласно чл.22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
6
последиците по чл.22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя- чл.19, ал.1 от ЗПК. Легална дефиниция на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т.1 от ДР
на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна
представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. В случая в договора е
посочен ГПР- 46.09 %, но не са посочени по вид и размер всички разходи,
които формират ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК
и в приложение №1 към закона. Не е посочено и в приложените условия по
договора за кредит, имащи характер на общи условия какви точно разходи,
освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК сочи, че планът в договора за кредит
следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Тъй като в подписания от ответника-кредитополучател
погасителен план не е посочен съответният размер главница и лихва, които се
погасяват то следва да се приеме, че задължението по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е изпълнено.
Съгласно императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а от съдържанието на договора не става
ясно какво е основанието за дължимост на такса ангажимент в размер на ***
лв. Отделно от това съдът счита, че тази такса е във връзка с усвояването и
управлението на кредита, с оглед на което не попада в приложеното поле на
чл.10а, ал.1 от ЗПК.
7
В раздел „параметри и условия“ на договора за потребителски кредит
№********/28.10.2016г. е уговорена застрахователна премия в размер на ***
лв., но не е посочено дали застрахователната премия е включена в размера на
ГПР и какъв процент от размера на кредита представлява тя на годишна база.
Така с плащането на застраховка за кредита по начина, по който е оформена в
договора, се увеличава финансовата тежест за потребителя, тъй като към
всяка от месечните погасителни вноски се прибавя и част от стойността на
сума за сключената застраховка, а освен това се увеличава и размера на
общата сума, дължима от потребителя, като по този начин се заобикаля
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити
следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Отделно от това, ищецът не е представил с исковата молба съгласно
задължението му по чл.127, ал.2 от ГПК писмени доказателства, както за
сключена от ответника застраховка по кредита, така й че застрахователната
премия е платена.Предвид горепосочените посочените нарушения на
императивните норми на ЗПК води до предвидената в чл.22 от ЗПК
недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Съгласно
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата от *** лв., която представлява
чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 от ЗПК и се дължи на
кредитора.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, но не е
представил писмени доказателства с исковата молба съгласно задължението
по чл.127, ал.2 от ГПК, че приложената към нея последна покана от
15.06.2018 г. е връчена на ответника преди подаване на заявлението на
26.01.2021 г., поради което съдът приема, че на длъжника не е обявена
надлежно предсрочната изискуемост на кредита. Според приетото в т.1 на
Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Същевременно, с ТР е прието, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Ето защо на
основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да се вземат предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая в хода на настоящото исково производството са падежирали всички
вноски по кредита /последната вноска се дължи на 20.11.2021 г., поради което
съдът следва да вземе предвид този факт. От размера на чистата стойност на
кредита -*** лв., следва да бъдат приспаднати направените от ответника
плащания в общ размер *** лв. Следователно в полза на ищеца следва да
8
бъде признато вземане за главница в размер на *** лв., ведно със законната
лихва от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане, а в частта до
претендиратия й размер *** лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Неоснователно е и вземането за мораторна лихва в размер на ***
лв. за периода от 20.01.2018 г. до 15.01.2021 г., тъй като фактическия състав
на предсрочната изискуемост на кредита към датата на подаване на
заявлението не е бил осъществен. Като недължимо по силата на чл.23 от ГПК
е вземането за възнаградителна лихва в размер на *** лв. поради което следва
да бъде отхвърлено.
В условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителен иск за *** лв.
главница, *** лв. възнаградителна лихва и *** лв. мораторна лихва. Поради
частичното уважаване на претенцията за главница съдът не дължи произнася
по евентуалния иск. Поради частичното отхвърляне на претенцията за
главница и отхвърляне на вземането за възнаградителна лихва и мораторна
лихва съдът дължи произнасяне. Изложените мотиви по-горе и установената
от съда недействителност на договора за кредит по чл.22 от ЗПК, обуславят
неоснователността на претенцията за възнаградителна лихва на основание
чл.23 от ЗПК, а неоснователността на мораторната лихва е обусловена от
ненадлежното уведомяване на ответника за обявената от ищеца предсрочната
изискуемост на кредита към 28.04.2021 г.-датата на подаване на исковата
молба.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В настоящото исково производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на *** лв. държавна такса, **
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП и *** лв. разноски за особен
представител, както и *** лв. разноски в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска направените по настоящото
дело разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.№247/2021 г. по
описа на РС-К..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Д. Й., с ЕГН-********** от
гр.К., ул.“И.Ф.В.“ №**, вх.В, ет.3, ап.31, че съществува вземане на „Б.П.П.Ф.
С.А.“, П. рег.№54209702, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“ клон Б., с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“***“, Б.П. С., сгр.14, сумата от
*** лв. главница по договор за потребителски паричен кредит ******** от
28.10.2016г. и законна лихва върху главницата от 26.01.2021 г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта над *** лв. до ***
9
лв., за сумата *** лв. възнаградителна лихва от 20.12.2017 г. до 20.11.2021 г. и
за сумата *** лв. мораторна лихва от 20.01.2018 г. до 15.01.2021 г. като
неоснователен, за които вземания е издадена Заповед №260236/27.01.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№247/2021
г. по описа на РС-К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.П.П.Ф. С.А.“, П. рег.№54209702, чрез
„Б.П.П.Ф. С.А.“ клон Б., с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.“***“, Б.П. С., сгр.14 против Д. Д. Й., с ЕГН-********** от гр.К.,
ул.“И.Ф.В.“ №** вх.В ет.3 ап.31, осъдителни искове за сумата от *** лв.
възнаградителна лихва от 20.12.2017 г. до 20.11.2021 г. и за сумата от *** лв.
мораторна лихва от 20.01.2018 г. до 15.01.2021 г., по договор за
потребителски паричен кредит ******** от 28.10.2016г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. Й., с ЕГН-********** от гр.К., ул.“И.Ф.В.“ №**, вх.В, ет.3,
ап.31, да заплати на „Б.П.П.Ф. С.А.“, П. рег.№54209702, чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“
клон Б., с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“***“, Б.П. С., сгр.14, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.№247/2021 г.
по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№247/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10