№
град Разград, 10.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 09.03.2020 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Х.
при секретаря Светлана
Лазарова разгледа докладваното от съдия
Атанас Х. въззивно гражданско
дело № 29 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 374 от 10.10.2019 г. по
гр.д № 2363/2018 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Г.В. с ЕГН-********** ***; И.Р.А.
с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,***, че М.С.Х. с ЕГН-********** ***
и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** са собственици на жилищна сграда-къща с
идентификатор 61710.502.1603.1 със застроена площ от 75 кв.метра, находяща се в
ПИ с идентификатор 61710.502.1603 по кадастралната карта на гр.Разград на
ул.“Иван Вазов“ №36, при граници на дворното място:61710.502.7105;
61710.502.1604; 61710.502.1602 и 61710.502.702, като ОТХВЪРЛЯ иска за
собственост относно 145/416 ид.части от дворното място като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** против В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** иск
за установяване, че НАП София е продал на И.Р.А. с постановление №18 от
02.02.2005г. само 111,76 кв.метра от площа на ПИ с идентификатор 61710.502.1603
по плана на гр. Разград, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на НАП София с адрес гр.София,
ул.“Аксаков“ №21 поради недопустимост и ОСЪЖДА
М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** да им заплати
300 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** против В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** иск
по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на недвижим имот представляващ 256/416 ид.части
от дворно място с ид 61710.502.1603, заедно с изградената в него сграда ид. 61710.502.1603.3,
описан в нотариален акт №190 т.5 рег.№8904 дело 797 от 2018г. на нотариус
Р.Иванова с р-н на действие РРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** да заплатят общо на М.С.Х. с ЕГН-********** ***
и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** сумата 331,40 лева разноски по делото, изчислена
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.С.Х.
с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** да заплатя на В.Г.В. с ЕГН-**********
***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** съответно на първия
1100 лева, на втория-1100 лева , на третата 900 лева разноски по делото,
изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при
участието на Министъра на регионалното развитие и благоустройство на РБългария
като трето лице помагач.
Това решение се обжалва само
в отхвърлителната и прекратителната част /не
е и в установителната, с която част от иска е уважен/ от ищците М.С.Х.
и Х.С.Х., като жалбите са подадени както от пълномощника им адвокат А.Н. ***,
така и лично от двамата ищци. Излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на решението в обжалваната част и молят за отмяната му и
постановяване на решение, с което исковите им претенции бъдат изцяло уважени. С
въззивната жалба въвеждат и ново правно основание въз основа на което са
придобили правото на собственост върху процесните имоти – изтекла в тяхна полза
придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор и от въззиваемата
страна П.М.А., чрез пълномощника й адвокат Невена Йорданова Митева от АК -
Разград. В същия се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което се моли за неговото потвърждаване.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор и от въззиваемата
страна Национална агенция по приходите, чрез пълномощника главен юрисконсулт
Милен Стефанов Вълчев. В същия се сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което се моли за неговото потвърждаване.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор от третото
лице помагач - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, на осн. чл. 31, ал.2 ГПК, чрез процесуалния представител
Запрян Лазаров Игнатов – главен юриконсулт в МРРБ. В същия се сочи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли за
неговото потвърждаване.
Другите въззиваеми страни не депозират отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването
въззивницата М.С.Х. се явява лично, а въззивника Х.С.Х. не се явява. За двамата
се явява пълномощника им адвокат А.Н. ***, която поддържа жалбите и излага
допълнителни съображения. Въззивницата М.С.Х. депозира и подробни писмени
защита озаглавена „Свидетелски показания“
– л. 124-126 РОС. В последствие
депозира и допълнителни писмени защити – с молба с вх. № 1098 от 13.03.2020г.
/л. 134-137 РОС/ и с молба с вх. № 1117 от 17.03.2020г., подадена по пощата на 16.03.2020г.
/л. 146-150 РОС/. Акцентира че едва на 17.10.2018г. е узнала за процесната
покупко-продажба, поради и което иска по чл. 33, ал.2 ЗС е предявен в
двумесечния срок от узнаването.
В открито
съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемият В.Г.В. не се
явява. Явава се пълномощникът му адвокат Невян Костов от АК – Разград, който
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Представя
доказателства за сторени разноски във въззивното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 ГПК за същите. Депозира и подробна
писмена защита.
В открито
съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемият И.Р.А. не се
явява и не се представлява.
В открито
съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата П.М.А. не се
явява. Явява се пълномощникът й адвокат
Невена Йорданова Митева от АК – Разград, която поддържа отговора на въззивната
жалба, моли за потвърждаване на обжалваното решение, излага подробин
съображения и претендира разноски. Представя и подробна писмена защита.
В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна - Национална
агенция по приходите, не се явява представител.
В открито
съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна -
третото лице - помагач - Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, не се явява представител.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявени
са три обективно и субективно кумулативно съединени искове: два установителни
иска по чл.124 ал.1 ГПК и иск по чл.33,
ал.2 ЗС.
Ищците,
настояват съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по
отношение на ответниците, че те са съсобственици на къща с идентификатор
№61710.502.1603.1 със застроена площ от 75 кв.метра, на два етажа, както и на 145/416 идеални части от дворното място,
съставляващо УПИ с идентификатор №61710.502.1603 с административен адрес:
гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ №36. Искат още да се признае за установено по
отношение на ответниците, че НАП София е продало на третия от тях - И.Р.А. с
постановление №18 от 02.02.2005г. само 111,76 кв.метра от площта на парцела.
Настояват да се допусне изкупуване на основание чл.33 ал.2 от ЗС от двамата
ищци против първи /В.Г.В./, трети /И.Р.А./ и четвърти /П.М.А./ ответник на
описания в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 190, том 5,
рег. № 8904, дело № 797/2018г. от 31.08.2018г. на Роска Иванова – нотгариус с
рег. № 378 на НК и район на действие РС
– Разград, вписан в Служба по вписвания – Разград вх. Рег. № 3841 от 31.08.2018г., Акт № 86,
том 11, дело 2153/2018г., партидна книга стр. 103017, недвижим имот,
представляващ 256/416 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№61710.502.1603, заедно с изградената в него сграда с идентификатор
№61710.502.1603.3 за сумата 9 350 лева, която те следва да заплатят на
първия от тях в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Претендират и
разноски по делото.
Първият ответник
– В.Г.В., заявява, че и трите иска са и недопустими и неоснователни, настоява
за отхвърлянето им. По първия иск: заявява, че не оспорва собствеността на
ищците по отношение на жилищна сграда с идентификатор №61710.502.1603.1, а
относно 145/416 идеални части от дворното място твърдят, че е налице СПН по
влязло в сила на 25.04.2006г. решение по гр.д.№58/2006г. на РРС, с което е
отхвърлен иска по чл.33 ал.2 от ЗС; по втория иск- оспорват се действия на
публичния изпълнител в лицето на НАП-втория ответник, твърдят, че искането е
недопустимо пред вид разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК, както и разпоредбите на
чл.266-чл.269 от ДОПК. Твърди още, че поради недопустимост на първите два иска,
недопустим е и този по чл.33 ал.2 от ЗС. Заявява, че неоснователно ищците
твърдят, че с НП №077/25.01.1993г. от дворното място са отнети само терена под
незаконно изградените постройки-двата гаража и пристройката към тях с общо
застроена площ от 111,76 кв.метра. НП е влязло в сила и в него изрично е
посочено, че в полза на държавата се отнема цялото дворно място, принадлежало
на наследодателя им-П.И.П.. Твърди, че ищците не притежават ид.части от
дворното място и нямат право да искат изкупуване .
Вторият
ответник-НАП-София, също твърди, че трите иска са недопустими и неоснователни.
Заявява, че неоснователно се оспорва продажба, извършена от АДВ по реда на ДПК,
позовава се на чл.218 ал.1 и чл.228 ал.1 от ДПК, както и на чл.85 ал.1 т.6 от
ЗСДВ, като заявява че при продажба чрез търг не се прилагат разпоредбите на ЗДС
и Постановлението за възлагане №18/02.02.2005г. е издадено съобразно
изискванията на закона и при спазване на действащите процесуални правила.
Третият /И.Р.А./ и четвърти /П.М.А./ ответник, също
оспорват допустимостта и основателността на трите иска, излагайки възраженията
посочени по-горе. Настояват за отхвърлянето им с присъждане на разноски.
Третото лице-помагач- Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на
осн. чл. 31, ал.2 ГПК, с депозирания писмен отговор настоява установителния иск
за собственост върху 145/416 ид.части от дворното място да се отхвърли като
неоснователен. Втория иск, че на ответника И.А. са продадени от НАП само 111,76
кв.метра от площта на парцела, да се остави без разглеждане, като недопустим,
тъй като е иск за установяване на факти по смисъла на чл.124 ал.4 изр.2 от ГПК.
Заявяват още, че купувачът И.А. е станал собственик и на основание придобивна
давност-чл.79 от ЗС, изтекла считано от въвода във владение, считано от
09.03.2005г. Претендират присъждане на разноски по делото.
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания за допускане на писмени и гласни доказателства като
въззивната инстанция се е произнесла с определение № 50 от 14.02.2020г. /л.
108-111 РОС/, както и с протоколно определение от 09.03.2020г. /л.130 РОС/, като
са приети доказателствата касаещи момента на узнаването на продажбата от страна
на ищците.
Първоинстанционният съд е приел за
установено следното:
Видно
от представените по делото три броя у-ния за наследници-л.19, л.20 и л.21 РС двамата
ищци са деца на К.И.Х., починала на 13.06.2005г., която е била единствен
наследник на П.И.П., починал на 04.09.1999г. Последният е бил собственик въз
основа на договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ-л.18 от дело РС,
на 256 кв.метра от дворно място, цялото с площ 416 кв.метра, ведно с
построената в него жилищна сграда със застроена площ от 53,7 кв. метра със
сутерен, маза и таванско помещение в гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ №36. Останала
част от дворното място, заедно с изградени жилищна сграда и стопанска постройка
са били собственост на други лица. След смъртта на Петър Петров на 14.07.2000г.
майката на ищците К.И.Х. се е снабдила с констативен нотариален акт - л.6 от дело
РС, с който е била призната за собственик по наследство.
Преди
смъртта на П.И.П. с наказателно постановление-л.9 от дело РС № 077/25.01.1993г.
на зам. кмета на община Разград за нарушение на чл.168 т.7 и т.11 от ЗТСУ
/отм./ на основание чл.47 от ЗАНН и чл.173 ал.1 от ЗТСУ /отм./ собственикът е
бил санкциониран, като са отнети в полза на държавата заедно с мястото двата
гаража и пристройката към тях изграждани от него в имот пл.№1603 в кв.62 по
ЗРП. Петър Петров е обжалвал НП пред РС като с решение по н.а.д.№53/93г. на
РС-Разград е било потвърдено. НП е било атакувано и от Калинка Х. *** с искане
за прогласяване на неговата нищожност по адм. дело №20/2002г. на РОС. С
определение от 05.11.2002г. по адм.д. № 20/2002г. на Разградски окръжен съд,
производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на искането с
мотив, че НП не е индивидуален административен акт. Това прекратиелно
определение е оставено в сила с окончателното Определение № 147 от 09.01.2003г.
по адм. дело № 11493/2002г. по описа на ВАС, II отделение http://www.sac.government.bg/court22A.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/c22583660052f5ecc2256ca70035c1de?OpenDocument Горното е видно от мотивите на представените
заверени преписи от решение № 148 от 25.04.2006г. по гр.д. № 58/2006г. на РС -
Разград, решение № 215 от 02.11.2006г. по в.гр.д.№ 385/2006г. на РОС и решение
№ 1546/07 от 31.01.2008г. на ВКС по дело № 521/2007г., V г.о. /л.61-л.68 от
дело РС/, обстоятелства изрично признати и от повереника на ищците в съдебно
заседание - л.132 от дело РС.
През
2001г. с протокол за въвод във владение отнетия с НП имот е бил предаден на
АДВ, като след проведен търг с постановление от 02.02.2005г. - л.10 от дело РС,
е бил възложен на третия ответник И.Р.А., а с протокол за въвод във владение с
дата 09.03.2005г. той е бил въведен във владение на недвижим имот-2 бр.гаражи и
пристройка към тях с обща застроена площ от 111,76 кв.метра, ведно с дворно
място с площ от 256 кв.метра, представляваща съответната идеална част от
съсобствено дворно място с плош от 416 кв.метра.
Видно
от посочените по-горе съдебни решения ищците са водили иск по чл.33, ал.2 от ЗС
срещу държавата в лицето на Министъра на
регионалното развитие и благоустройство; областния управите на гр.Разград и
ответниците И. и П. Адриянови. С влязло в сила на 31.01.2008г. решение искът за
изкупуване на гореописания недвижим имот е отхвърлен.
С
договор за покупко-продажба с дата 31.08.2018г.,
обективиран в нотариален акт № 190, т.5, рег.№ 8904, дело № 797 от 2018г. на
нотариус Р.Иванова с р-н на действие РРС - л.112 от дело РС, И. и П. А. са
продали на първия ответник В.Г.В. 256/407 идеални части от ПИ с идентификатор
61710.502.1603 и реално построената в имота сграда с идентификатор
61710.502.1603.3.
На
20.09.2018г. В.В. е закупил от другите съсобственици на имота В.К.Н.и Н. К. Н.
останалите 160/407 идеални части от ПИ с идентификатор 61710.502.1603-видно от
нотариален акт №188 т.2 рег.№ 2610 дело 257/2018г. на нотариус Р.Кирилова с р-н
на действие РРС - л.11 от дело РС.
Предвид така описаната фактическа
обстановка първоинстанционният съд намерил от правна страна следното:
Относно
претендираните 145/416 ид.части от дворното място, иска следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан. С влязло в сила НП са отнети в полза на
държавата всичките притежавани от наследодателят им 256 кв.метра от дворното
място. Това е видно както от текста на самото наказателно постановление, така и
от разпоредбата на чл.173 ал.1 от ЗТСУ /отм./
действаща и в сила в периода от 1984 до 1998г.- при незаконно
строителство се отнема в полза на общините и държавата строежите, заедно с
мястото или припадащите се части от него. В НП не е посочена втората
алтернатива и налагащия се извод е, че са отнети всичките 256 кв.метра.
Неоснователно ищците настояват за тълкуване на НП в смисъл, че са отнети само
прилежащите под постройките ид.части от дворното място от 111,76 кв.метра.
Тълкуване може да се извършва само от органа издал акта, в случая наказателно
постановление, и то в предвиден от закона срок, който отдавна е изтекъл. От
друга страна, неприложима е и разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК, тъй като наследодателят
на ищците е бил участник при издаване и обжалване на НП, още повече, че не се
касае за административен акт подлежащ на косвен съдебен контрол.
Вторият
предявен иск, „да се признае за установено по отношение на ответниците, че НАП
е продал на ответника И.Р.А. с постановление №18 от 02.02.2005г. само 111,76
кв.метра от площта на парцел с идентификатор 61710.502.1603 по плана на
гр.Разград“ е недопустим, поглъща се от първият установителен иск за
собственост и като такъв следва да се отхвърли. Налице е влязло в сила
постановление за възлагане на недвижим имот, което може да се атакува само по
реда на ДПК и то в посочени в закона срокове, а не по общия исков ред. От друга
страна, втория ответник по исковата молба е ненадлежна страна в процеса,
НАП-София чрез АДВ, в случая, е действала
само като публичен изпълнител и не е активно легитимирана да отговаря по
установителен иск за собственост относно имот държавна собственост. Затова
производството по делото относно НАП-София следва да се прекрати, а ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 300лева-чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Относно
третият предявен иск по чл.33 ал.2 от ЗС. Посочи се по-горе, че ищците са
собственици на сграда с идентификатор 61710.502.1603.1, построена в процесното
дворно място-ПИ с идентификатор 61710.502.1603. При това положение те се явяват
съсобственици на процесния имот и продавачите-трети и четвърти ответник по
исковата молба, с оглед разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС са били длъжни да
предложат първо на тях да купят тяхната част от имота. Твърдения и
доказателства за това по делото няма. Явно е, че ищците са имали право да
изкупят продадената от И. и П. Адриянови
на В.В. част от имота, но са били длъжни да сторят това в двумесечен
срок от продажбата-чл.33 ал.2 изр.2 от ЗС. Искът е предявен и исковата молба е
постъпила в съда на 15.11.2018г., а продажбата е изповядана на 31.08.2018г.
Именно на основание пропуснат срок искът като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли.
В частта, с
която ищците, сега въззивници, са
признати за собственици на жилищна сграда-къща с идентификатор 61710.502.1603.1
със застроена площ от 75 кв.метра, находяща се в ПИ с идентификатор
61710.502.1603 по кадастралната карта на гр.Разград на ул.“Иван Вазов“ №36, при
граници на дворното място:61710.502.7105; 61710.502.1604; 61710.502.1602 и
61710.502.702, решението като
необжалвано е влязло в сила.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
в обжалваните части първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че в
обжалваните части решение е и правилно, като споделя изложените в мотивите му
съображения искове и с оглед на чл. 272 ГПК препраща към тях, с изключение на извода на първоинстанционния
съд, че иска по чл. 33, ал.2 ЗС е следвало да се предяви в двумесечен срок от
продажбата. Настоящият въззивен състав приема, че когато съсобственикът не е
уведомен за извършеното разпореждане, както е в случая, то тогава той ще може
да упражни правото си на изкупуване в двумесечен срок от узнаване на
продажбата, а не от продажбата.
Предвид възраженията в жалбата, следва
да се има в предвид и следното:
Безспорен е
факта, че ищците са собственици, по силата на наследствено правоприемство, на
жилищна сграда-къща с идентификатор 61710.502.1603.1 със застроена площ от 75
кв.метра, находяща се в ПИ с идентификатор 61710.502.1603. Както вече се посочи, в тази му част
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Основният спор по делото е дали с
горецитираното наказателно постановление са отнети от П.И.П. само двата гража и
пристройката към тях, с площ от 111 кв. м. или от П.И.П. са отнети всичките
притежавани от него 265 кв.м. от дворното място. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя извода на първоинстанционният съд, че с наказателното постановление са
отнети всичките 256 кв.метра притажавани от П.И.П.. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че в Решение № 1546/07 от 31.01.2008г. на
ВКС по дело № 521/2007г., Пето гражданско отделение /л. 66- 67 РРС/,
постановено по касационна жалба на настоящите въззивници, е посочено, че касаторите
/въззивници по настоящото дело/: „като наследници на бившия собственик на терена са придобили по силата на наследственото
правоотношение правото му на собственост върху жилищната сграда, която не е
била предмет на конфискация“. С това решение е оставено в сила
решение № 215 от 2.22.2006 г. по в.гр.дело № 385/2006г. по описа на Разградския
окръжен съд, с което е било оставено в сила решение № 148/25.04.2006г. по гр.д.
№ 58/2006г. по описа на Разградския районен съд /л. 61-65 РС/. Така върховната
съдебна инстанция при същите факти е приела, че наследодателя на настоящите
въззивници - П.И.П., с оглед процесното
наказателно постановление се явява „бивш собственик на терена“. Ето защо,
въззивниците не са могли да придобият по силата на наследственото
правоотношение правото на собственост върху терена.
По твърдението във въззивната
жалба, че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху процесните
идеални части от терена въз основа на изтекла придобивна давност, на осн. чл.
79, ал.1 ЗС.
Съдът намира за
недопустимо наведеното едва във въззивната жалба ново основание на иска –
придобиване на идеални части от терена по силата на давностно владение. Ето
защо, съдът не дължи произнасяне по това основание.
Относно
иска по чл. 33, ал.2 ЗС за
изкупуване:
Съгласно тази разпоредба, когато
съсобственик продаде на трето лице идеална част от имот, без да я е предложил
на останалите съсобственици, те придобиват потестативното право да изкупят
продадената част, като заплатят продажната цена. Правото на изкупуване на дял
от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба
със съсобственика е преобразуващо субективно материално право, признато от
закона в полза на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена
чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице
извън съсобствеността. Това потестативно право се упражнява с конститутивния
иск по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу
приобретателя, който може да бъде предявен в двумесечен преклузивен срок от
извършването на сделката.
По въпроса: Ответниците - продавачи преди да извършат процесната
продажба на притежавания от тях процесен имот, следвало ли е да го е предложат
на ищците, на осн. чл. 33, ал.1 ЗС.
По делото е безспорно, че ответниците –
продавачи, преди процесната продажба не са предложили на ищците да купят
процесния имот.
Настоящия съдебен състав не споделя
становището на въззиваемите страни – продавачи и купувачи, че продавачът не е
имал задължениие да предложи на ищците да купят процесния имот, по реда на чл.
33, ал.1 ЗС. Сочената от въззиваемите
страни – продавачи и купувачи, практика на ВС и ВКС е неотносима, тъй като
касае случаи, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради,
принадлежащи на отделни съсобственици. В настоящий случай обаче въззивниците - ищци
не притажеват право на собственост върху парцела, както вече
по-горе се посочи. В конкретния случай, чрез изкупуването би се постигнала целта
на закона – да се избегне разделната собственост на сградата и мястото.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че в горецитираното Решение № 1546/07 от 31.01.2008г. на ВКС по дело №
521/2007г., Пето гражданско отделение /л. 66 - 67 дело РС/, постановено при
касатори – настоящите въззивници и ответници по касационната жалба – настоящите
въззиваеми-продавачи, е изрично е посочено, че между настоящите ищци и
Държавата /праводател на настоящите
въззиваеми – продавачи/ е
възникнала съсобственост.
Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че за въззиваемите – продавачи е възникнало задължението по чл. 33,
ал.1 ЗС да предложат на въззивниците процесния имот.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът
може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само ако преди
това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия
и никой от тях не е приел предложението. Независимо от начина и причините за
възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши
сделка на разпореждане със своята част. Задължението за предлагане на частта
най-напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага
част от недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор
за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към
което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от
правото на строеж. При повече от един съсобственик няма изискване от кой
измежду тях да бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от
лице, което не е извън съсобствеността. Едва в случай на отказ на останалите
съсобственици, делът може да бъде предложен за продажба на трето за
съсобствеността лице. При възмездната сделка за продавача е без значение от
кого ще получи стойността на продаваната вещ - от съсобственика или от трето
лице.
Изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се
простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за
съсобствеността лице.
Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа
забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в
полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в
упражняването на това право. Правилото създава ограничение за правото на
разпореждане и договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, и затова
разпоредбата на чл. 33 ЗС не подлежи
на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от страна на
съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна
последица само възникването на преобразуващото право на останалите
съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава правно задължение
за изкупуване, виж в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК.
Преди всичко разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС изисква от
съсобственика на даден имот, при продажбата на неговата част на трето лице, да
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици за купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред
него, че същите не са приели това предложение. Втората алинея постановява, че
при неизпълнение на това задължение заинтересованият съсобственик може да
поиска да изкупи тази част при действително уговорените условия, като срокът за
упражняване на правото е два месеца от извършване на продажбата. Видно, е че
законът свързва началото на срока с датата на продажбата. А съдебната практика
е установила разграничението, че началото на този срок се прилага при наличие
на отправено предложение за изкупуване, а при липса на такова срокът тече от
узнаването с оглед затруднението съсобственикът да научи за извършеното
разпореждане в толкова кратък срок. Целта на законодателя при приемането
на чл. 33, ал.2 ЗС е да бъде
гарантирано съдебното предявяване на установеното в полза на съответния
съсобственик потестативно право на изкупуване, чието упражняване не може да
бъде свързано с момента на сделката, респ. с нейното вписване, след като
съсобственикът не е бил известен за нея. Моментът на узнаване подлежи на
доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК.
По делото е установено и страните не
спорят по факта, че такова писмено предложение-покана до ищците, като
съсобственици, по смисъла на горепосочената разпоредба от ЗС, не е отправяно от продавачите, при
извършване на покупко- продажбата на процесния имот. За установяване на този
именно факт, че е отправена покана за изкупуване на имота до съсобственика, не
се допускат свидетелски показания, а е необходимо само предвиденото в закона
установяване с писмени доказателства, че на съсобственика е отправено това
предложение за изкупуване, при което от този момент тече и преклузивния срок за
предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. При липсата на
такава покана, този срок тече от момента на узнаването от страна на
съсобственика, в случая от ищците. Така и постановени по реда на чл.290 от ГПК Решение № 197 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2010 г., I г. о., ГК
и Решение № 383 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., II г. о., ГК,
както и постановени по реда на отменения ГПК Решение № 1 от 23.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5355/2007 г., II г. о., ГК, Решение № 694 от 28.09.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 1497/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 47 от 11.02.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 690/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 209 от 21.04.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 6472/2007 г., II г. о., ГК.
Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за
продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условя на сключената сделка.
След като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика
на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този
момент е възникнало потестативното право (когато няма отправено предложение) и
тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът от който обективно
за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да
узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като
последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписане, а самото
вписването има оповестително действие. Така и Решение № 1 от 23.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5355/2007 г., II г. о., ГК.
По
възражението на процесуалния представител на жалбоподателите, че тъй като
ответниците не са направили възражение за изтекъл срок по чл. 33, ал.2 ЗС, то е
недопустимо съдът служебно да следи за спазването на този срок.
Според трайно установената съдебна
практика искът за изкупуване може да се предяви в 2-месечен срок от продажбата,
а при липса на покана - от узнаването. Този срок е преклузивен и за
спазването му съдът следи служебно. Така и Решение № 1258 от 4.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4378/2007 г., III г. о., ГК и Определение № 1001 от
5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 24 от
15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 475/2009 г., II г. о., ГК, Определение №
413 от 20.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 158/2010 г., I г. о., ГК.
Така следващия основен въпрос, който се
поставя по делото е: Предявен ли е иска
по чл.
33, ал.2 ЗС в преклузивния за
това срок – два месеца от узнаването на продажбата?
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.
33, ал. 2 ЗС. След като ищците твърдят, че са узнали за прехвърлителната сделка
по-късно, в тяхна тежест е да докажат положителния факт, кога е станало това,
тъй като при пропускането му се погасява материалното им право на изкупуване.
Това е така, защото съсобственикът изкупвач замества третото лице -
приобретател Решение № 423 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2008 г.,
III г. о., ГК Решение № 1258 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2007 г.,
III г. о., ГК, Определение № 751 от 12.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 200/2012
г., I г. о., ГК, Определение № 24 от 15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
475/2009 г., II г. о., ГК
Ищците твърдят, че са са узнали за
продажбата едва през месец октомври 2018г., поради което с подаването на процесна
искова молба на дата 15.11.2018г., са спазили двумесечния срок от узнаването по
чл. 33, ал.2 ЗС.
За доказване на това свое твърдение във
въззивното производство са приети приложените към въззивната жалба писмени
доказателства – преписи от:
-
Договор за правна помощ и съдействие № ********** от 22.10.2018г., сключен
между ищцата и адвокат Савина Миткова от АК – Разград, с предмет: оказване
правна защита и съдействие изразяващи се в правни консултации оносно
собествеността и ползването на недвижими имоти /л.19 РОС/,
-
Жалба от ищците до кмета на гр. Разград с вх. № АО-05.01-7977 от
22.10.2018г. /л. 20-22 РОС/,
-
Жалба от ищците до Областния управител на Област Разград с рег. индекс:
94-00-1017 от 02.11.2018г. /л. 23-26 РОС/,
-
Възражение от ищците до Агенция по геодезия картография и кадастър гр.
Разград, с вх. № 05-15220 от 26.10.2018г. /л.27-29/,
-
Разпечатка от електронен регистър на Община Разград /л. 30 РОС/ от сайта
https://data.egov.bg
Съдът намира, че с горепосочените писмени
доказателства не е проведено пълно и главно доказване на твърдението на ищците,
че са узнали за продажбата едва през м. октомври 2018г. Следва да се изтъкне,
че в горепосочената Жалба до кмета на гр. Разград с вх. № АО-05.01-7977 от 22.10.2018г., ищците сочат, че: „преди два месеца В.Г.В. ………. ни уведоми по телефона, че има намерение
да събаря къщата ни с иденификатор 617110.502.1603.1“ /л. 20-22 РОС/. Сходни изявления се съдържат и в преписите от
Жалба с рег. индекс : 94-00-1017 от 02.11.2018г. от въззивниците до Областния
управител на Област Разград /л. 72 – 75 РОС/.
Тъй като искът е предявен след изтичане на
срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на
изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, тъй
като не съществува материалното право, на което е основана. Така и постановеното
в производството по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 300 от 7.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 290/2010 г., II г. о., ГК.
С оглед изхода от делото първоинстанцинния
съд правилно е присъдил разноски в полза на ответниците.
Поради изложените съображения и поради
съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд в обжалваните му части като правилно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплати на въззиваемия В.Г.В. сумата от 400.00 лв., а на въззиваемата П.М.А. сумата от 500 лв.,
представляващи разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение /л. 120 и 122/.
Воден от гореизложеното,
на осн. чл. 271 ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374 от 10.10.2019 г. по гр.д № 2363/2018 г. по
описа на Районен съд – Разград в ЧАСТТА, с която съдът е:
ОТХВЪРЛИЛ иска за собственост относно 145/416 ид.части от дворното място находяща
се в ПИ с идентификатор 61710.502.1603 по кадастралната карта на гр.Разград на
ул.“Иван Вазов“ №36, при граници на дворното място:61710.502.7105;
61710.502.1604; 61710.502.1602 и 61710.502.702, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ
предявения от М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** против В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** иск
за установяване, че НАП София е продал на И.Р.А. с постановление №18 от 02.02.2005г.
само 111,76 кв.метра от площа на ПИ с идентификатор 61710.502.1603 по плана на
гр. Разград, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТИЛ
производството по делото по отношение на НАП София с адрес гр.София,
ул.“Аксаков“ №21 поради недопустимост и ОСЪДИЛ
М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** да им заплати
300 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛИЛ
предявения от М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** против В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** иск
по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на недвижим имот представляващ 256/416 ид.части
от дворно място с ид 61710.502.1603, заедно с изградената в него сграда
ид.61710.502.1603.3, описан в нотариален акт №190 т.5 рег.№8904 дело 797 от
2018г. на нотариус Р.Иванова с р-н на действие РРС, като неоснователен и
недоказан.
В останалата му, част като необжалвано, Решение № 374
от 10.10.2019 г. по гр.д № 2363/2018 г. по описа на РС – Разград е влязло в
сила.
ОСЪЖДА М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на В.Г.В. с ЕГН-********** *** сумата 400.00 лв.
/четиристотин лева/
представляваща деловодни разноски направени в производство по в. гр. д. № 29/2020г.
по описа на Окръжен съд – Разград, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-**********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.М.А. с ЕГН-**********,*** сумата 500.00 лв. /петстотин лева/ представляваща
деловодни разноски направени в производство по в. гр. д. № 29/2020г. по описа
на Окръжен съд – Разград, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач - Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7,
ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.
280, ал.1 и/или ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ДГ