Решение по дело №69380/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 март 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110169380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3947
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110169380 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.03.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар Б.Л.К.
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 69380 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗД “...............” АД, с ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”................. ” №43, представлявано от
изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., против ЗАД “.................“ АД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..............“ № ............, представлявано от
изпълнителните директори А.Л. и Р.Д.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди,
че на 01.12.2021 г., в гр. София, на ул. „..............“, е настъпило ПТП с участници: лек
автомобил „............“, с рег. № СВ*******НР, управляван от Р.Д., и лек автомобил „............“, с
рег. № СВ******СХ, управляван от М.М., при което били причинени вреди. За настъпилото
ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 01.12.2023 г. Също така
твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на лек автомобил „............“,
с рег. № СВ*******НР, имало валидна застраховка „Каско“, сключена с полица №
00500100411619 от 07.05.2021 г., като по повод на подадено уведомление при ищеца била
образувана преписка по щета № **********, по която било платено обезщетение в размер
на 5 698,37 лв. Излага твърдения, че по отношение на лек автомобил „............“, с рег. №
СВ******СХ, имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. По повод на отправена регресна покана за плащане на сумата от 5 698,37 лв.,
представляваща платеното застрахователно обезщетение, ответникът извършил частично
плащане на сумата от 5 297,76 лв., като останала дължима сумата от 228 лв. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ЗАД “.................“ АД да заплати на ЗД “...............” АД
сумата от 228 лв., представляваща остатък от платеното застрахователно обезщетение по
щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество ЗАД “.................“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция като неоснователна, като твърди извършено
плащане, покриващо платеното обезщетение и извършените ликвидационни разноски.
Твърди, че ищецът не представил доказателства за извършено плащане на сумата от 228 лв.
Също така твърди, че по сметка на ищеца била платена сумата от 5 297,76 лв., като по повод
предявен иск от ищеца срещу ответника било образувано гр.д. № 1517/2024 г. по описа на
СРС, 54 състав, по което ответникът бил осъден да заплати на ищеца претендираните
главница, лихва и разноски, които ответникът платил на 04.09.2024 г. не оспорва настъпване
на застрахователното събитие и наличието на валидно застрахователно правоотношение
2
между ответника и собствените на лек автомобил „............“, с рег. № СВ******СХ. Оспорва
извършения ремонт за претендираната в настоящото производство сума, като оспорва и
наличие на причинно-следствена връзка между увреждането и настъпилото застрахователно
събитие. Излага твърдения за извършено плащане на сумата от 5 713,37 лв. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции поради плащане на
претендираното от ищеца обезщетение и недоказаност на допълнително претендираното
такова, претендира направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен протокол за
ПТП от 01.12.2021 г., се установява, че на 01.12.2021 г. в гр. София, на ул. „..............“ е било
реализирано ПТП с участници: лек автомобил „............“, с рег. № СВ*******НР, управляван
от собственика Р.Д., и лек автомобил „............“, с рег. № СВ******СХ, управляван от М.М.,
последният застраховат по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, при което били причинени вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № 00500100411619 от 07.05.2021 г., е видно, че между Радомир Костов Демирев, в
качеството му на собственик на лек автомобил „............“, с рег. № СВ*******НР, и
ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско” със срок на покритие от
08.05.2021 г. до 08.05.2022 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “ЗД ...............”
АД е била образувана преписка по щета № **********, по повод постъпило уведомление,
по която щета на 16.06.2022 г. застрахователят е платил обезщетение в размер на 5 698,37
лв., платена на автосервиза, извършил ремонта.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 21.06.2022 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № щета №
********** в размер на 5 713,37 лв. с включени ликвидационните разноски в размер на 15
лв. Видно от представеното платежно нареждане от 02.08.2022 г. ответникът е превел по
сметка на ищеца сумата от 5 297,76 лв. с основание: прихващане на насрещно дължими
вземания, а от представения заверен препис от писмо, изпратено от ответника до ищеца на
03.08.2022 г. се установява, че сумата е определена за възстановяване по процесната щета.
От приетото извлечение от банкова сметка се установява, че на 08.01.2024 г. по
сметка на увреденото лице е била преведена сумата от 228 лв.
3
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на по вредите по лек
автомобил „............“, с рег. № СВ*******НР, при ремонт с нови части без начислен ДДС е
4 938,45 лв., а с начислен ДДС – 5 926,14 лв. Вещото лице също така установява, че
увреждането на джантата на предното дясно колело на лек автомобил „............“ е възможно
да е настъпило вследствие на процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице
установява, че ищецът е описал джантата, но за нея е била представена допълнителна
фактура една година по-късно, като по делото липсват данни за извършване на огледа.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което
са нанесени щети на лек автомобил „............“, с рег. № СВ*******НР. На основание
сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото
дружество е платило обезщетение в размер 5 698,37 лв., видно от събраните доказателства.
Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
4
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
„............“, с рег. № СВ******СХ. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те
възлизат на 5 926,14 лв. с включено ДДС, видно от заключението на вещото лице по
назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото
доказателства. В съдебно заседание вещото лице установява, че ищецът е описал джантата,
поради което и приема, че същата е била увредена при процесното ПТП. Ето защо и в полза
на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска
обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на
застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на
вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника,
съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 228 лв., представляваща допълнително платено
обезщетение за увредена джанта, която съдът приема, че е в резултат на процесното ПТП.
Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 21.11.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв., от които:
сумата от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът
намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД “.................“ АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „..............“ № ............, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и
Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “...............” АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”................. ” №43, представлявано от изпълнителните директори
Й.Ц. и Р.Б., сумата от 228 лв. /двеста двадесет и осем лева/, представляваща остатък от
5
платеното застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:
BG76BPBI81701600034750, открита в „.....................“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6