№ 261
гр. Кюстендил, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20231500100283 по описа за 2023 година
Делото е образувано по подадена искова молба от Д. Т. М., с ЕГН **********, с
адрес в гр.Кюстендил, ул.„***“ №6, чрез пълномощника адв.Р. М. от АК-София, с адрес за
кореспонденция в гр.София, ул.„***“ №1, ет.4, против „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София 1124, община Столична, район
***, ж.к.„*** бул.„***“ №1.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца суми, търсени като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер
на 235.00 лева и неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, представляващи неизплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, цялото в размер
на 43 000 лева, настъпили (вредите) в резултат на пътно-транспортно произшествие,
предизвикано виновно на 07.12.2022г. около 16.40 часа в община Кюстендил, на ПП I-6,
км.24+350 от И. Г. К. - водач на лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, чиято
гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 23.12.2022г. до окончателното изплащане.
Претендирани са и разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 07.12.2022г. около 16.40 часа Д. Т.
М. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.*** движейки се по ПП I-6 на
територията на Община Кюстендил. По същия път в този момент в лентата за насрещно
движение се е движил лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, управляван от
И. Г. К.. При км.24+350, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и
релефа на местността, управляваният от К. автомобил излязъл от пътя, блъснал се в
еластичната ограда (мантинела) и в следствие на удара в нея навлязъл в лентата за насрещно
движение, като реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с управлявания от М.
лек автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен КП с №1139р-5560/08.12.2022г. и бил
издаден акт за установяване на административно нарушение на водача И. Г. К..
1
Твърди се, че управляваният от И. Г. К. лек автомобил е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“
АД, по застрахователна полица №ВG/30/122001430021, валидна от 17.08.2022г. до
16.08.2023г.
Ищецът поддържа, че при настъпилото ПТП е получил увреждане на дясната
глезенна става и долната част на десния крак, с поставена при извършения му преглед
диагноза „фрактура на латерален малеол“. Продължаващи болки и оток на крака са
наложили неколкократно търсене на лекарска помощ, а на 11.12.2022г. му е била поставена
имобилизация, посредством ортеза за 20 дни. След 16.02.2023г. М. е започнал провеждане на
рехабилитационни процедури, при които е констатирано наличие на оток, болезненост и
ограничение в движенията на дясната глезенна става. Ищецът сочи, че в резултат на
инцидента е претърпял неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания;
бил е обездвижен за дълъг период от време, не можел да се обслужва сам и разчитал на
помощ от страна на близките му; чувствал изтръпване на крака, а имал и дискомфорт от
охлузванията и натъртванията по тялото; след свалянето на ортезата се наложило да ползва
помощно средство за придвижване (бастун); имал оток и болезненост. М. сочи, че и
понастоящем изпитва болки в ставата и затруднение при ходенето, които му пречат в
ежедневието и водят до натрупване на емоционално напрежение и фрустрация; изпитва
напрегнатост и тревожност, има приливи на страх, особено нощем; притеснява се от
пътуване и автомобили; страда от мрачно настроение. Ищецът поддържа, че в периода от
08.12.2022г. до 18.01.2023г. е бил временно неработоспособен, за което са му били издадени
болнични листове. Направил е разноски за лечение в общ размер на 235.00 лева, от които 130
лева за закупуване на ортеза и 105 лева за провеждане на рехабилитационни
процедури.
Ищецът сочи, че на 23.12.2022г. е отправил покана до застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач – ответното дружество, за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, претендирайки
сума в размер на 43 000 лева. По така заявената извънсъдебна претенция, на М. било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лева, което същият счита за
крайно недостатъчно да го обезщети за реално претърпените неимуществни вреди.
В представения в рамките на предоставения срок отговор на исковата молба,
ответното дружество, чрез пълномощника му ю.к.***, не възразява срещу допустимостта,
но оспорва основателността на предявените искове, като заявява, че единствено не спори по
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№*** към датата на
произшествието, както и признава, че в рамките на образуваната застрахователна преписка
на ищеца е било изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
3 000 лева.
Ответникът оспорва представения КП за ПТП, с довод, че същият не се ползва с
материална доказателствена сила за факти, които не са се осъществили пред съставилото го
длъжностно лице. Прави възражение на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД - за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който управлявал автомобила си с
несъобразена с пътните условия и особеностите на пътния участък скорост, поради което
изгубил контрол върху автомобила си и реализирал ПТП с правомерно движещия се
застрахован водач – нарушения на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Ответникът оспорва и иска за
имуществени вреди, свързан със закупуване на медицински изделия, за които твърди, че не
са били необходими и препоръчителни с оглед състоянието на ищеца. Оспорва се и иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което се счита за прекомерно и
необосновано завишено, несъответно на принципа за справедлИ.ст, на съдебната практика и
на реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП, които са
2
били репарирани с изплатената сума в размер на 3 000 лева. Прави се възражение за липса
на данни за настъпване на посоченото в исковата молба увреждане – фрактура, тъй като
медицинските документи съдържали данни за изкълчване на глезенна става. Оспорва се
твърдението, че към настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно от
увреждането, както и настъпването на физическите неудобства и страдания, посочени в
исковата молба, а също и на уврежданията от психическо естество. Оспорват се и
акцесорните искове за лихви.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
На датата 07.12.2022г. около 16.40 часа Д. М. управлявал лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.*** движейки се по ПП I-6 на територията на Община Кюстендил в
посока от гр.София към ГКПП Гюешево. По същия път в този момент в лентата за насрещно
движение и съответно в обратната посока (от ГКПП Гюешево към гр.София) се е движил
лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, управляван от И. Г. К.. Платното за
движение в участъка било с две ленти – по една за всяка посока, всяка лента с ширина 3.6
метра.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза с вх.
№2614/10.06.2024г., изготвено от в.л.д-р инж.Ф. К., се установява, че най-вероятно - предвид
липсата на категорични данни - и двата автомобила са се движили със скорост, по-висока от
80 км/ч. Движейки се така, малко преди км.24+350 водачът на л.а. „*** Е 200“ с рег.№*** И.
Г. К. е изгубил контрол над автомобила и е самокатастрофирал със скорост около 70 км/ч с
предната си част в еластичната ограда (мантинела), намираща се от дясната му страна. В
резултат на удара и инерционните сили автомобилът му се завъртял със задната си част
наляво, преминавайки диагонално през цялото платно за движение и е претърпял втори удар
със задната си лява част в мантинелата, намираща се в насрещната лява лента за движение.
Между автомобила, управляван от И. К. и движещия се в своята лента за движение
автомобил, управляван от М., настъпил челен нецентрален удар, който се осъществил
именно в лентата на движение в посока от гр.София към ГКПП – Гюешево.
В заключението си вещото лице е посочило, че, за да приеме, че скоростта на
движение и на двата автомобила е била над 80 км/ч, но без да може да определи по-
конкретно каква е била тя, е съобразило, че скоростта на движение на автомобилите по
начало би могла да се определи по няколко методики: наличие на спирачни следи;
деформациите на МПС; мястото на спиране на превозните средства; свидетелски показания;
излетели при удара елементи и отломки от автомобила; видео-запис и др. Експертът е взел
предвид, че в конкретния случай липсва информация за наличие на спирачни следи на двата
автомобила, но са налице данни за деформациите на всеки от тях след настъпилото ПТП,
поради което същият е приложил метод за определяне на скоростите, основан на тези данни,
при който се вземат предвид масите на автомобилите, ширината и дълбочината на
деформациите, твърдостта на конструкциите и прочее, в резултат на който и при липсата на
други по-обективни данни, е формирал своето заключение.
За да отговори на въпроса при какви обстоятелства от техническа гледна точка
ударът е бил предотвратим за водача на л.а. „*** ***“ с рег.*** вещото лице се е позовало на
дадени от Д. М. показания пред разследващ орган, в които М. твърди, че е видял насрещно
движещия се автомобил на около 100-120 метра в момент, в който автомобилът е бил в
средата на пътното платно; независимо, че очаквал този автомобил да се прибере в своето
платно, М. отпуснал педала на газта, но веднага след това видял, че насрещният автомобил
се удря с дясната си част в мантинелата, която е от ляво по посоката на движение на М. и
той веднага натиснал педала на спирачката; автомобилът отсреща започнал да се движи по
диагонал в посока лентата за движение на М., ударил се със задната си част в мантинелата,
3
която е от дясната му страна, след което, а може би – едновременно с това, автомобилът се
ударил челно в този, управляван от ищеца. Според твърдяното от М. в тези показания, към
момента на удара управляваният от него автомобил бил почти спрял. Според вещото лице,
обаче (вж.отговора на задача 1.9) в началото на удара скоростите на автомобилите са били:
около 34 км/ч за л.а. „*** Е 200“ с рег.№*** и около 77 км/ч за л.а. „*** ***“ с рег.№***.
вещото лице е посочило, че ако се приеме, че М. е възприел като опасност другия автомобил
в момента, в който в показанията си е посочил, че го е видял – на разстояние от около 120
метра, опасната зона за скорост от 80 км/ч и конкретните пътни условия е била 63 метра, т.е.
от техническа гледна точка, същият е има възможност да спре преди мястото на удара. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ако като опасност се възприеме друг момент
– удара в мантинелата, завъртането и т.н., изводът би могъл да бъде различен от посочения в
заключението.
Със Споразумение за прекратяване на наказателното производство, сключено в
производството по НОХД №687/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил на датата
20.10.2023г., И. Г. К. се е признал за виновен в това, че на 07.12.2022г. на първокласен път I-
6/Е-871 „Граница Северна Македония – о.п. Кюстендил - Радомир“ , при км.24+350 в
участъка между отклонението за с.Скриняно общ.Кюстендил и с.Копиловци общ.Кюстендил
при управление на лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, негова
собственост, е нарушил правилата за движение, както следва: по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като
на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно
движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средство,
което управлява и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, като не се е съобразил с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, по
непредпазлИ.ст е причинил значителни имуществени вреди по лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег.*** собственост на „***“ ЕООД, в размер на 20 963 лева – престъпление
по чл.343 ал.1 б.А във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК. К. е бил освободен от наказателна
отговорност, на основание чл.78а от НК и му е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.343г от НК – „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, считано от отнемане на свидетелството му за
правоуправление.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което е с вх.
№2611/10.06.2024г., изготвено от вещото лице д-р В. Н., се установява, че при така
реализираното ПТП Д. М. е получил физически травматични увреждания, а именно:
фрактура в долния край на глезена на малкия пищял /латералния малеол/ на дясна
подбедрица; възможно – и разкъсно-контузна рана на кожата в същата област;
кръвонасядане и охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка и китка ; мекотъканни
контузии /натъртване на меки тъкани и болка, възможно и охлузвания и кръвонасядания/ в
обласите на главата и стените на гръдния кош – гърба и в ляво и отпред. Вещото лице е
обобщило, че по-тежката травма е фрактурата на фибулата, тъй като представлява счуване
на кост – нарушаване на анатомичната цялост, водеща до функционално нарушение –
затруднено движение.
В наличните по делото медицински документи са отразени данни именно за
лечението на травмата в областта на глезена, като М. е провеждал консервативна терапия с
гел за мазане и таблетки „Сераза“; поставена е имобилизация на глезенната става с ортеза за
20 дни; проведена е последваща физиотерапия и рехабилитация за около 2 седмици. Според
данните от медицинските документи този период на лечение е бил от порядъка на около 3
месеца – от момента на травмата до края на месец февруари 2023г. – началното на месец
март 2023г. През този период ищецът е търпял болки и страдания, по-интензивни (силни) в
началото и до около първата половина на периода /в периода на ходене с помощно средство
и началното раздвижване/, в последствие – отслабващи. Тези болки са били налични към
4
края на месец февруари 2023г., а в последващ период са отзвучали, като не са били налице в
състояние на покой и обичайни ненатоварващи физически дейности, а по-леки болки са се
появявали епизодично при физическо натоварване. Такива епизодични болки са налице и
към настоящия момент при физическо натоварване (продължително ходене, по-тежка и
продължителна физическа дейност и др.) и в крайните движения в ставата. Вещото лице е
посочило, че не е възможно да се направи категорична прогноза дали тези епизодични болки
с времето напълно ще отзвучат или ще останат за постоянно, но е обобщило, че се касае за
локална травма, която не е довела и не води в бъдеще до влошаване на общото физическо
здравословно състояние на ищеца, който практически е възстановен по отношение на
самообслужване и работоспособност. Останалите увреждания (извън фрактурата) не са
изисквали прилагане на някакво по-специфично медицинско лечение, същите са
предизвикали по-леки болки и са отзвучали в рамките на 2-3 седмици.
Според експерта, в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените от ищеца увреждания и претърпяното от него ПТП на 07.12.2022г. и
представляват вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил , сблъскал се челно с
друг лек автомобил, при удар, натиск или огъване на стъпалото на крака в приборите за
управление (падалите) или в пода на купето в момента на сблъсъка, както и удари и натиск
в други части от вътрешността на автомобила – за останалите увреждания.
По делото са представени три болнични листа, по силата на които на М. е било
разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност за периода от
08.12.2022г. до 18.01.2023г. в същите е вписана диагноза „изкълчване на глезенна става“. В
заключението на вещото лице д-р В.Н. е разяснено, че при изкълчване /луксация/ на
глезенната става се касае за разместване на ставните повърхности на изграждащите ставата
кости /без нарушаване целостта костите/, като разместването е придружено с разкъсване на
ставната капсула и ставните връзки, докато при фрактура /счупване/ се нарушава
анатомичната цялост на самата кост; възможно е наличие на двете състояние и тогава се
поставя диагноза „фрактура-луксация“. В конкретния случай, на база направената
рентгенография на М., вещото лице счита, че се касае за настъпила фрактура на една от
костите, изграждаща глезенната става /фрактура на малеола на малкия пищял на
подбедрицата/, но не се изключва и частична луксация на ставата в тази област. Обичайната
продължителност на възстановителния период от такава фрактура е около 2.5 – 4 месеца,
като в някои случаи този срок може да бъде по-продължителен, както и да не настъпи пълно
възстановяване.
В заключението е посочено, че извършените от ищеца разходи за закупуване на
ортеза за глезенната става и за провеждане на физиотерапевтични процедури представляват
разходи във връзка с проведеното му лечение от получената при ПТП травма, които са били
необходими за това лечение.
По делото са разпитани свидетелите *** Т. (син на ищеца), *** И., ***
(служители в дружество, собственост на ищеца) и И. К. (водач на другия автомобил).
От показанията на първите трима свидетели се установява, че на място
катастрофата изглеждала много тежка, със сериозни повреди по автомобила на ищеца, който
автомобил бил и с отворени въздушни възглавници. М. бил много уплашен, имал кръв по
ръката, оплаквал се от болки в гърдите и глезена. Същият бил транспортиран в ЦСМП, от
където бил насочен за извършване на различни изследвания. В първите дни след инцидента
кракът на ищеца не бил обездвижен в областта на глезена, а М. изобщо не можел да стъпва
на него; не бил в състояние да се обслужва сам, да ходи до тоалетната без чужда помощ.
Разчитал на подкрепата на сина си и снаха си. Кракът му започнал да се подува; някъде на
петия ден му била поставена ортеза, с която макар и трудно започнал да се придвижва, но
ползвал и бастун. Затрудненията в движенията продължили около 2-3 месеца, но според
свидетеля Т., и до момента ищецът не е напълно възстановен и при по-дълго ходене кракът
5
започва да го боли в областта на фрактурата. Свидетелят сочи, че ищецът е управител на
фирма, която се занимава с внос на моторни масла и има сервизи за моторни масла, но след
инцидента не е бил в състояние да работи, не можел да шофира, въпреки че преди това му се
е налагало често да пътува до сервизите в гр.София и гр.Пловдив. Наложило се към 20
януари 2023г. М. да посети офиса на дружество, който се помещава на трети етаж от сграда
и не бил в състояние да се качи сам, наложило се служители да му помагат. Понастоящем М.
шофира сам, пътува, работи, но в офиса, за разлика от преди прекарва значително по-малко
време. Според свидетеля Т., ищецът е уплашен и се тревожи за здравето си много повече
отколкото преди инцидента.
От заключението по назначената съдебно-психологична експертиза с вх.
№2708/14.06.2024г., изготвено от в.л.С. М., се установява, че след катастрофата, М. шофира
с напрежение автомобила си, загубил е автономността си за период от 3-4 месеца и е
променил общуването в семейната среда и и социално значимия кръг от приятели и познати,
а преживеният от него стрес резултира като страх от провал в жИ.та, отразил се е и е
променил жизнения му стил за по-продължителен период от време. Преживяната от Д.М.
реакция на стрес и настъпилото продължително разстройство в адаптацията, според вещото
лице, е състояние, изразяващо се в дискомфорт от болката и страх от провал на жизнения му
стил в личен и професионален план. Това състояние е било предизвикано от настъпилото
ПТП и от последвалия го 3-4 месечен период възстановяване, съпроводено с болка и
промяна на възможностите за качествено социално функциониране и регрес в уменията за
справяне в ежедневието и с професионалните ангажименти. Ищецът изпитвал притеснение
от невъзможността да се справя самостоятелно и от това, че се е налагало да бъде обгрижван
от сина си и снаха си, с изразена тревожност за начина, по който се отразява състоянието му
върху функционирането на фирмата, която ръководи, както и за ограничаването на
социалната му активност, доколкото в първите месеци след ПТП постоянно е бил
придружаван от близък, когато му се е налагало да работи в офиса или да пътува във връзка
с работата, което не се е случвало преди това. Тези преживявания, според експерта, са
резултирали в нарушаване на самооценката му и успешното пласиране на социалната сцена
за период от 6 до 8 месеца, а последствията от преживяното се изразяват в страх за бъдещето
и оценяването му като полезен за фирмата и семейството му човек. Обективно се наблюдава
повишено безпокойство, тревожност, нарушения в съня, нарушения в емоционално –
оценъчните функции на личността, особено интензивни в първите 6-8 месеца след
произшествието. Вещото лице сочи, че в случая се констатира нарушение на умението на М.
за адекватно целеполагане, както и промяна на цялостното му социално функциониране;
налице е фрустриране на уменията да функционира като успешна личност, нарушени са
значими за него житейски стереотипи, изпитва несигурност, понижаване на самооценката,
което влияе върху начина му на общуване в семейния кръг и функциониране в ежедневието
и социалните ситуации, в които се реализира – това състояние е продължило по-интензивно
8 месеца след произшествието. Според експерта, описаните симптоми са
нормалнопсихологични, не са довели до необходимост от специализирана психиатрична
помощ и могат да бъдат квалифицирани като реакция на стрес, довел до разстройство в
адаптацията и емоционална тревожност, влияят върху социалния резонанс и емоционално-
волевите функции на ищеца. Липсата на медицинска документация, удостоверяваща
посещение на М. при психиатър или извършване на психологична консултация, според
вещото лице, предполага стремеж към мобилизиране на психични ресурси за справяне със
стреса, което съответства на личностовия профил на ищеца. С оглед това, че М. е в
работоспособна възраст и предвид социалния му статус, наличието на изграден авторитет и
добра самооценка, описаните преживявания са довели до промяна на базисни параметри в
жизнения му стил, разстройство в адаптацията и налична към момента тревожност, влияещи
на целеполагането, плануването на бъдещето и страх за възможността му да се справя на
изискуемото от него самия нИ. със служебните му задължения. Споменът, че по време на
6
възстановяването от физическата травма е бил обслужван от сина му и снаха му, е довел до
продължаваща и към момента тревожност, че ще бъде в тежест на децата си, въпреки че още
е в активна работоспособна възраст.
По делото са представени фискални бонове за закупвани в периода след ПТП,
както следва: ортеза заглезен за сумата от 130.00 лева (л.23 от делото) и за заплащане на
рехабилитационни процедури в размер на 105.00 лева (л.24 от делото).
Не е спорно, че управляваният от И. К. лек автомобил е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“
АД, по застрахователна полица №ВG/30/122001430021, валидна от 17.08.2022г. до
16.08.2023г.
На л.23 от делото е приложен заверен препис от уведомление за настъпило
застрахователно събитие, отправено от Д.М. до ответника с дата 23.12.2023г.
Видно от уведомление изх.№331/19.01.2023г. в ответното дружество е постъпила
претенция от Д.М. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 07.12.2022г., заведена в
дружеството с вх.№5415/29.12.2022г. С въпросното уведомление е указано на ищеца да
представи допълнителни документи във връзка с претенцията си.
Видно от намиращия се на л.26 от делото документ, ищецът е отправил към
ответника и претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените
материални щети на лекия автомобил, която е с дата 23.12.2022г.
На 29.03.2023г. дружеството е заплатило на М. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева (преводно нареждане на л.33 от делото).
Като взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове се основават на твърдения за наличие на деликт и на
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника. В разпоредбата на чл.432
ал.1 от КЗ, законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
Със застраховката „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица вреди. Тази отговорност се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и
непосредствен резултат от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да
съществува застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване на отговорността на
прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание, т. е. всеки, който не е установил протИ.правно
фактическата власт върху него.
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че
водачът на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.
№***, а именно И. Г. К., е имал качеството на застраховано лице по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието; 2) че
застраховател по сключения договор за застраховка е било ответното дружество „ЗАД
ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД.
Установи се от представените медицински документи и от заключението на
7
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, че при настъпилото на
07.12.2022г. ПТП ищецът е получил телесни увреждания – по-тежкото - фрактура в долния
край на глезена на малкия пищял /латералния малеол/ на дясната подбедрица и по-леки –
кръвонасядания, охлузвания и натъртвания на различни части на тялото.
Съдът счита, че по делото се доказа наличието на осъществено от страна на И. К.,
в качеството му на водач на застрахования автомобил, виновно протИ.правно поведение.
Следва да се отбележи, че на основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда – на каквато
се приравнява и одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство -
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
В приложение на посочената норма, протИ.правното виновно деяние на водача
И. К. е доказано по делото – на 07.12.2022г. на първокласен път I-6/Е-871 „Граница Северна
Македония – о.п. Кюстендил - Радомир“ , при км.24+350 в участъка между отклонението за
с.Скриняно общ.Кюстендил и с.Копиловци общ.Кюстендил при управление на лек
автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, негова собственост, е нарушил правилата
за движение, както следва: по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно
движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП,
като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и чл.20 ал.2 изр.1
от ЗДвП, като не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, по непредпазлИ.ст е
причинил значителни имуществени вреди по лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
рег.*** собственост на „***“ ЕООД, в размер на 20 963 лева, осъществявайки деяние,
съставляващо престъплението, за което е бил признат за виновен – престъпление по чл.343
ал.1 б.А във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
В хода на съдебното производство се доказа по несъмнен начин, че освен
имуществените щети, в резултат на това протИ.правно деяние водачът на другия автомобил
– ищецът Д. М., е претърпял вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се в болки
и страдания от телесно, емоционално и психическо естество. Установи се от заключението
по назначената съдебно-медицинска експертиза, от заключението по назначената съдебно-
психологична експертиза и от показанията на разпитаните свидетели, че М. е получил
физически травматични увреждания, а именно: фрактура в долния край на глезена на малкия
пищял /латералния малеол/ на дясна подбедрица; възможно – и разкъсно-контузна рана на
кожата в същата област; кръвонасядане и охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка и
китка ; мекотъканни контузии /натъртване на меки тъкани и болка, възможно и охлузвания
и кръвонасядания/ в обласите на главата и стените на гръдния кош – гърба и в ляво и отпред.
Изпитвал е болки, дискомфорт, тревога относно хода на възстановителния процес и относно
справянето с личните и професионалните му дела, чувство на страх и безпомощност.
Реакцията на стрес е резултирала в промяна на базисни параметри в жизнения му стил,
разстройство в адаптацията, тревожност и страх за бъдещето.
Доказа се още от представените фискални бонове, че лечението му е наложило
закупуване на ортеза и провеждане на рехабилитационни процедури, които са на обща
стойност 235.00 лева, като от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установи, че и двете са били необходими за правилното провеждане на лечението, а
възражението на ответника за обратното не е основателно. Разходваните средства
представляват имуществена вреда за ищеца, под формата на претърпяна загуба.
Доказа се по несъмнен начин от заключението по назначената СМЕ, че телесните
увреждания на М., а оттук и търпените от него имуществени и неимуществени вреди, са в
резултат на виновно причиненото от страна на застрахования водач ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се
8
определят от съда по справедлИ.ст. При определяне на обезщетение за неимуществени
вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания от физическо, емоционално и психическо естество, понесени от ищеца, като
последица от настъпилото на 07.12.2022г. произшествие.
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедлИ.ст, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът взема предвид естеството на причинените телесни повреди,
сред които основната е фрактурата на глезена, тъй като представлява счуване на кост –
нарушаване на анатомичната цялост, водеща до функционално нарушение – затруднено
движение, което е било съпроводено и с болезненост, по-интензивна в първия месец след
травмата. Съдът отчита още и дискомфорта и притесненията, които М. е изпитвал от
невъзможността да се движи свободно, да се обслужва сам в ежедневието си, да се грижи за
служебните си дела и свързаните с това усещания за безсилие, зависимост от чужда помощ,
както и останалата и до момента тревожност. Следва да бъде съобразен още и периодът,
който е бил необходим за възстановяване от тази травма – 2.5 - 4 месеца, както и фактът, че и
към момента ищецът изпитва болезненост в крайните фази на движение на глезенната
става, както и не е в състояние да извършва по-тежка и по-продължителна физическа
дейност, тъй като това води до появата на епизодична болка. Същевременно, следва да се
отчете и фактът, че възстановителният процес като цяло е протекъл без съществени
усложнения, може да се счита, че такива не се очаква да настъпят занапред, въпреки
неяснотата дали остатъчната болезненост ще отмине или не. Според вещото лице – медик,
понастощяем функцията на крайника е практически възстановена по отношение на
самообслужване, работоспособност и обичайни, ненатоварващи значително ставата
физически дейности.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че справедлИ. обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сума в размер на 20 000 лева. От тази
сума следва да се приспадне заплатената от застрахователя такава в размер на 3 000 лева.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е протИ.правно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и
дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало
9
условия за настъпването му или го е улеснило.
Ответникът по делото е направил възражение за съпричиняване на вредите, което
е обосновал с твърдения за протИ.правно поведение на Д. М., като водач на другия лек
автомобил, участвал в ПТП, способствало за настъпване на телесните му увреждания.
Поддържаните от дружеството да са били допуснати от пострадалия нарушения се изразяват
в това, че като водач на л.а. „*** ***“ с рег.№*** е управлявал автомобила си с несъобразена
с пътните условия и особеностите на пътния участък скорост, поради което изгубил контрол
върху автомобила и реализирал ПТП с правомерно движещия се застрахован водач –
нарушения на чл.20 и чл.21 от ЗДвП.
Съдът намира, че възражението на ответника, че причинените телесни повреди на
М. са настъпили в следствие и на допуснати от него нарушения на горепосочените законови
разпоредби, не се доказа. Според чл.20 ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От данните по делото
категорично не може да се направи извод, че М. е изгубил контрол върху управляваното от
него превозно средство. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочени в разпоредбата
стойности на скоростта, които за конкретната категория МПС (категория В) и за движение
извън населено място са 90 км/ч. Според вещото лице инж.Ф.К., пострадалият е управлявал
лекия автомобил със скорост, вероятно около 80 км/ч, т.е. не се установи и това законово
изискване да е било нарушено от М..
Чл.20 ал.2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Така, въпросът, на който следва да се търси отговор е дали ищецът се е движил
със скорост, съобразена с изброените по-горе обстоятелства, която да му позволи да спре
пред всяко предвидимо препятствие. От значение е моментът, в който М. е възприел
насрещно движещия се управляван от И. К. автомобил като опасност. Движещият се в
насрещната лента за движение автомобил не е представлявал опасност за движението от
гледна точка на ищеца до момента, в който същият се е отклонил от своята траектория и се е
ударил в мантинелата в дясно по посоката му на движение. В този момент за М. е
възникнало задължението по посочената норма да предприеме намаляване на скоростта и
при нужда да спре, т.е. да съобрази скоростта и поведението си с предвидимата опасност. За
да се приеме, че ищецът е нарушил това правило, следва да има несъмнени доказателства в
тази посока. Съдът счита, че от данните по делото не може да бъде обоснован категоричен
извод в кой момент и на какво разстояние М. е възприел опасността - посочения видим израз
на загубата на контрол от страна на водача К. върху управлявания от него автомобил. Вярно
е, че в дадени от М. показания пред орган на досъдебното производство същият е посочил,
че е видя;л насрещния автомобил, когато същият се е намирал на около 100-120 метра от
него, което извънсъдебно изявление би могло да се преценява в съвкупност с останалия
доказателствен материал, доколкото в някаква степен представлява изявление за неизгоден
за ищеца факт, но следва да се постави въпросът в каква степен тази преценка за разстояние
на участника в ПТП е обективна и вярна, за да бъде възприета. Също така, трябва да се има
предвид, че от данните в показанията на М. става ясно, че въпросното разстояние няма
отношение към момента, в който насрещно движещият се автомобил е могъл да бъде
възприет като опасност, тъй като ударът в мантинелата по посока на движението му е
настъпил по-късно и в този момент не се знае двата автомобила на какво разстояние един от
друг са били. При това положение, изводът на вещото лице по САТЕ, че когато М. е
възприел като опасност насрещния автомобил, той се е намирал на разстояние от 120 метра,
10
при което положение ищецът е бил в състояние да спре и да предотврати настъпването на
ПТП, е произволен, не е основан на обективни данни по делото и не следва да бъде
възприет.
Изложеното очертава извода на съда, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, е неоснователно.
При горните доводи, исковата претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 17 000 лева (при
приспадане на платената извънсъдебно сума в размер на 3 000 лева от паричния еквивалент
на обезщетението, възприет от съда като дължим такъв – 20 000 лева) и да се отхвърли за
разликата над нея до претендираните 40 000 лева, а исковата претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло за сумата в размер на 235.00
лева.
По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:
По начало отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от
ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната
уредба, обаче, дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна
лихва се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. Така, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Липсва законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ,
според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3,
които ограничават размера на претенцията за лихви - тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
При изложените изводи, законната лихва за забава, която следва да се присъди на
ищеца върху определените обезщетения е от датата на уведомяването на застрахователя –
23.12.2022г.
По разноските:
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1 650 лева и е сторил разноски за
вещи лица в размер на 1 003 лева, или общо – 2 653 лева. Съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от
1 136.43 лева.
На л.46 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен от
ищеца, от една страна, и адв.Р. М., от друга, с който е уговорено предоставянето на
безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Претендирано е
присъждане на възнаграждение на адв.М., с начисляване на ДДС, поради качеството му на
регистрирано по ЗДДС лице. Представено е доказателство за регистрацията на дружеството
по ЗДДС (вж.л.165).
Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при съобразяване частичното
уважаване на исковите претенции и техния размер.
11
При уважаване на всеки от исковете, дължимото възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ на ищеца е определимо по чл.2 ал.5 във вр. с чл.7
ал.2 т.1 и т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 2 330 лева (1 930 лева по иска за обезщетение за неимуществени
вреди и 400 лева по иска за обезщетение за имуществени вреди). Върху тази сума, на
основание § 2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли ДДС, тъй като се установи, че
адв.М. е регистрирана по ЗДДС. Според посочената разпоредба, за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Така, адвокатското възнаграждение, което ответникът ще следва да заплати
на процесуалния представител на ищеца е в размер на 2 796.00 лева, с ДДС.
Ответникът е сторил разноски в размер на 550.00 лева за вещи лица. Съразмерно
на отхвърлената част от иска за обезщетяване на неимуществени вреди, на същия, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, се следва присъждане на сумата в размер на 316.25 лева. На
дружеството се следва заплащане на възнаграждение за юрисконсулт и на основание чл.78
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, предвид фактическата и правна
сложност на делото пред първата инстанция, за частичното отхвърляне на иска, на същия се
следва присъждане на възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лева. Така, общият
размер на разноските, които следва да се възложат в тежест на ищеца, възлиза на 416.25
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.София 1172, община Столична, район ***, ж.к.„*** бул.„***“ №1, да
заплати на Д. Т. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.„***“ №6, следните суми:
235.00 лева (двеста тридесет и пет лева), представляваща обезщетение за претърпени от М.
имуществени вреди, изразяващи се в разходвани средства за лечение, и 17 000 лева
(седемнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (след приспадане на извънсъдебно заплатена сума в размер на 3 000 лева), изразяващи
се в болки и страдания от физическо и емоционално естество, в резултат на увреждане –
„фрактура на латерален малеол“ на десния крак, настъпили (вредите) в резултат на пътно-
транспортно произшествие, предизвикано виновно на 07.12.2022г. около 16.40 часа в
община Кюстендил, на ПП I-6, км.24+350 от И. Г. К. - водач на лек автомобил марка „***“,
модел „Е 200“ с рег.№***, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е
била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите, считано от 23.12.2022г. до окончателното изплащане, както и 1 136.43 лева (хиляда
сто тридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сторени по делото
разноски, като иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над присъдените 17 000 лева до претендираните 40 000 лева, ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен.
Присъдените в полза на Д. Т. М. суми може да бъдат заплатени по банкова
сметка: IBAN: BG88 FINV 9150 2017 4491 62 в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр
на сметката Д. Т. М..
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.София 1172, община Столична, район ***, ж.к.„*** бул.„***“ №1, да
12
заплати на адв.Р. И. М. от АК-София, личен номер от Единния адвокатски регистър при
ВАС №********** и адрес на дейност: гр.София, ул.„***“ №1, ет.4, сумата от 2 796 лева
(две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, за оказана по делото на Д. Т. М. безплатна правна защита
и съдействие по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. Т. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.„***“ №6 да
заплати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София 1172, община Столична, район ***, ж.к.„*** бул.„***“ №1, сумата от
416.25 лева (четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
сторени разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-
седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
13