РЕШЕНИЕ
№ 830 / 06.12.2022г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание
на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина
Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска .………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова ............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 606 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково против Решение №91/04.04.2022г.,
постановено по АНД №119/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател твърди, че оспореното
решение е постановено при неправилно прилагане на закона. Изводът на районния
съд за неспазване на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН в хода на
административнонаказателното производство бил неправилен. От приложените по
делото доказателства категорично се установявала датата на извършване на
нарушението, извършителят му, както и всички относими обстоятелства, свързани с
проведеното АНП. При детайлния преглед на АУАН серия G
№525379 се установявало, че същият бил съставен в края на 08.12.2021г., в 23.50
часа. Необходимото технологично време за извършване на проба за употреба на
алкохол с техническото средство и впоследствие за изписване на съдържанието на
АУАН, довело до изтичане на деня 08.12.2021г. и започване на следващия –
09.12.2021г. Предвид факта, че служителите на сектор „Пътна полиция“
изпълнявали задълженията си с техническо средство за отдалечен достъп – таблет,
чрез което съставяли и АУАН, то започването на съставянето на същия на
08.12.2021г. и приключването на това съставяне чрез отпечатване на акта на
09.12.2021г., довело до резултата АУАН да бил с номер от 08.12.2021г., а при
разпечатването му на хартиен носител да била изписана датата 09.12.2021г., с
номер и серия, идентични с тези от 08.12.2021г. В тази връзка с издаденото
по-късно наказателно постановление, АУАН бил с дата на съставяне 08.12.2021г.,
тъй като така фигурирал в информационните системи на МВР. Въз основа на
изложеното се счита, че изводите на районния съд са напълно погрешни. При
провеждането на АНП не били допуснати съществени процесуални нарушения, имащи
за последица отмяна на НП. Посоченото от съда разминаване в датата на съставяне
на АУАН било резултат от несъвършенството на софтуерна система, а не съществено
процесуално нарушение. От друга страна, мотивите на съда били изведени при
краен формализъм, без да бъде разгледано задълбочено извършеното нарушение, с
оглед постигане целите на индивидуалната и генерална превенция на
пенитенциарното право.
По изложените съображения се претендира отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на НП, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът по делото, П.Т.М., чрез пълномощника си
в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002861
от 17.12.2021г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“
- Хасково, с което на П.Т.М., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че АУАН бил издаден на 09.12.2021г., а в НП била
посочена дата на съставяне на акт със същите сeрия
и номер, на 08.12.2021г. В тази връзка в решението си РС е посочил, че АУАН от
дата 08.12.2021г. не бил предявяван и връчван на нарушителя, това било сторено
на 09.12.2021г. В случая не се касаело за техническа грешка, неопорочаваща
административнонаказателното производство, тъй като, с оглед
правораздавателния характер на наказателните постановления, било недопустимо
един от задължителните реквизити на НП, императивно установен в чл.53, ал.1,
т.3 от ЗАНН – датата на акта, да се предполага и/или евентуално да се извлича
по тълкувателен път от данните по преписката. Поради санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган било да
проведе законосъобразна процедура, завършваща със законосъобразни актове. Посочването
на точната дата на съставяне на акта имало съществено значение както с оглед
възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си,
така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Погрешното отразяване на датата на съставяне на акта засягало
правото на защита на наказаното лице и винаги представлявало съществено
процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП.
Извън горното, съдът е приел, че констатираното с
акта нарушение е безспорно установено и доказано от събраните по делото доказателства.
Изложеният в обжалваното решение мотив за отмяна
на наказателното постановление не се споделя от настоящия състав на
касационната инстанция.
Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42
от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
предвижда АУАН да съдържа конкретно посочените в нормата реквизити, сред които
и дата на съставяне, а съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН съдържанието на НП
включва датата на акта, въз основа на който то се издава.
В случая за извършеното от ответника на
08.12.2021г. в 23.51 часа административно нарушение, на 09.12.2021г. е бил
съставен АУАН серия GA №525379. Същият съдържа датата и мястото на
извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено, законните разпоредби, които са били нарушени и имената на
извършителя. В отмененото от районния съд НП е посочено, че то се издава като е
взет предвид АУАН серия GA №525379, като е налице идентичност на съдържанието
на санкционния акт с това на посочения АУАН както по отношение датата и мястото
на извършване на нарушението, така и по отношение описание на обстоятелствата
по извършването му, нарушените законни разпоредби, имената на извършителя и
другите установени с акта обстоятелства. При това положение следва да се
приеме, че наказаното лице е напълно наясно във връзка със съставянето на кой
акт и за какво нарушение е било издадено НП. Не може да се счита, че е налице
неразбиране от негова страна за извършването на какво деяние се ангажира административнонаказателната
му отговорност. В тази връзка, в конкретния случай не е налице нарушаване
правото на защита на нарушителя.
Ето защо настоящият състав приема, че в конкретния
случай посочването в НП на дата на АУАН серия GA №525379 – 08.12.2021г.,
различна от дата на издаването му - 09.12.2021г.,
не следва да се счита за съществено процесуално нарушение, опорочаващо
административнонаказателното производство до степен, обосноваваща отмяна на НП
. Допуснатата неточност при изписване в НП на датата на съставяне на акта следва
да се приеме за техническа грешка, която няма отношение към спазването на
процесуалните правила в административнонаказателното производство по издаване
на санкционния акт.
Както в хода на АНП, така и в производството пред
районния съд безспорно са установени извършителят на нарушението и неговата
вина. Споделя се извода, че касационният ответник е осъществил вмененото му
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място е управлявал
МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, а именно с 0,86 промила,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.
ARBA-0088. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За нарушаването на тази
забрана в ЗДвП е предвидена административнонаказателната отговорност по реда на
чл.174, ал.1, т.2 изразяваща се в лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., която в
случая е правилно приложена.
Като е достигнал до извод за допуснато в хода на
административнонаказателната процедура съществено процесуално нарушение и е
обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди санкционния акт.
При този изход на делото в полза на касационния
жалбоподател се следват деловодни разноски. В случая обаче искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в производството пред
районния и административния съд в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В конкретния случай както пред настоящата инстанция,
така и пред районния съд касаторът не е бил защитаван от юрисконсулт, като не
са налице и данни са изготвяне на касационната жалба от юрисконсулт или
служител с юридическо образование.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №91/04.04.2022г., постановено по АНД
№119/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-002861 от
17.12.2021г. на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ –
Хасково, с което на П.Т.М., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.