Р Е Ш Е Н И Е
№ 457/14.11.2019
г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на четиринадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Даринка Димитрова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1313 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Обективно
съединени искове по чл.344 ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.
Ищцата настоява съдът да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразна заповед №2019-0166 от 10.05.2019г. на
Председателя на УС и на члена на УС, с която ответникът като работодател е прекратил трудовото й правоотношение на
основание чл.325 ал.1, т.5 от КТ-„със завръщане на земестващия работник на
работа”. Иска да бъде възстановена на работа на преди заеманата длъжност-
“специалист логистика”. Претендира да й се заплати: обезщетение, затова че е
останала без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер, след допуснато
изменение, на 10 114,18 лева за периода от 11.05.2019г. до датата на
последното съдебно заседание, ведно със законна лихва, считано от датата на
постъпване на ИМ в съда-05.07.2019г. до окончателното плащане и разноски по
делото. Твърди, че работодателят с трите поредни изменения на срока на срочния
трудов договор е нарушил разпоредбите на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ, че тя не е
давала съгласие за по-кратък срок на договора от предвидения минимум от една
година и трудовия договор следва да се смята за сключен за неопределено време
на основание чл.68 ал.5 от КТ. Позовава се и на разпоредбата на чл.67 ал.3 от КТ и заявява, че не е давала писмено съгласие за сключване на пореден срочен
трудов договор по чл.68 ал.1 т.3 от КТ. Претендира разноски по делото.
Ответникът оспорва и трите предявени иска и настоява за
отхвърлянето им с присъждане на разноски,
като твърди, че е спазил изискванията на закона при прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди, че предприетите изменения на срочния трудов
договор по реда на чл.119 от КТ не са в противоречие на чл.68 ал.5 от КТ,
позовава се и на настъпила погасителна давност относно спора за изменение характера на работата на ищцата,
като твърди, че това изменение е настъпило най-късно на дата
11.02.2019г.-чл.358 ал.2 т.1 от КТ.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Съгласно представения трудов договор №2016-0156 с дата
28.05.2016г. ищцата е започнала работа в ответното предприятие на длъжност „*********“.
Трудовият договор е сключен на основание чл.68 ал.1 т.3 във връзка с чл.70 от КТ-срочен трудов договор за заместване на работник или служител-А. Н. Д., който
отсъства от работа, уговорен е и изпитателен срок в полза на работодателя от 6
месеца. С допълнително споразумение №2017-0454 от 22.11.2017г. договорът е променен на такъв по чл.68 ал.1 т.1 от КТ-на срочен трудов договор за определен срок до 31.01.2018г. С второ
допълнително споразумение №2018-0062 от 31.01.2018г.
е променен срока на договора за определен срок по чл.68 ал.1 т.1 от КТ от
31.01.2018г. на 31.03.2018г. С трето допълнително споразумение №2018-0127 от 28.03.2018г. за втори път е променен
срока на договора за определен срок по чл.68 ал.1 т.1 от КТ от 31.03.2018г. до
31.03.2019г.
С последващо, четвърто допълнително споразумение
№2019-0061 на 11.02.2019г.
работодателят променя основанието на договора от срочен с определен срок по
чл.68 ал.1 т.1 от КТ на срочен договор за заместване на М. Я. Р. по чл.68 ал.1
т.3.
Със заповед №2019-0166 от 10.05.2019г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено поради завръщане на заместваната М. Я. Р.
на работа.
С исковата молба ищцата заявява довод пред вид
разпоредбата на чл.68 ал.5 от КТ, че срочния трудов договор за определен срок
по чл.68 ал.1 т.1 с трикратното изменение на срока е сключен в нарушение на
ал.3 и ал.4 и се е трансформирал в договор за неопределено време и
работодателят е нямал право в нарушение на закона да превръща договорът за
неопределено време в договор с определен срок без нейно изрично желание,
изразено писмено, тъй като такова не е давала-чл.67 ал.3 от КТ. Затова атакува
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, иска възстановяване на
преди заеманата длъжност „*******“ и заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа , а именно за периода от 11.05.2019г. до
14.10.2019г. в размер на 10 114,18 лева.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза обезщетението за оставане без работа за посочения период би следвало
да бъде 10 114,18 лева, пред вид последното брутно възнаграждение на
ищцата, получено за цял месец-м.април 2019г. Заключението не бе оспорено от
страните и съдът го възприема изцяло.
Въз основа на изложеното съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е допустим. Неоснователно ответникът възразява че, всякакви спорове относно
промените в трудовото правоотношение са погасени по давност пред вид разпоредбата
на чл.358 ал.1 т.2 във връзка с ал.2 т.1 от КТ, заявявайки, че страните са
извършили промяна на характера на работа от работа за заместване, на такава за
определен срок и 2-месечния давностен срок е започнал да тече на 22.11.2017г.
или на дата 11.02.2019г./ако се приеме, че продължаването на срока би
прекъснало тази давност/. В случая, не се касае за промяна характера на работа,
а за промяна на вида на срочния трудов договор,
ищцата през цялото време е била на длъжност „*********“ и е изпълнявала една и
съща работа. Явно е, че е спазен 2-месечния срок за атакуване прекратяването на
трудовото правоотношение по чл.358 ал.1 т.2 от КТ/договора е прекратен на
10.05.2019г., а исковата молба е постъпила в съда на 05.07.2019г./; спазен е и
3-годишния срок по чл.358 ал.1 т.3 от КТ, дори да се приеме сочената дата в
писмения отговор-22.11.2017г.-датата на която срочния договор за заместване е
станал срочен договор за определен срок.
На
второ място, искът за признаване на уволнението на ищцата за незаконно е
основателен и като такъв следва да се уважи. Сключеният на 22.11.2017г. срочен
трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 от КТ попада под защитните разпоредби на чл.68
ал.4 от КТ, следвало е да бъде със срок най-малко една година и могъл е да се сключи повторно само веднъж за
срок най-малко една година. Явно е ,че работодателят не е спазил посочената
разпоредба, която е с императивен характер.
Съгласно чл.68 ал.5 от КТ „Трудов договор по ал.1 т.1, сключен в нарушение
на ал.4, се смята сключен за неопределено време.“ Затова трудовия договор с
дата 22.11.2017г. следва да се смята за трудов договор за неопределено време, а
последващите му изменения са недействителни, тъй като видно от материалите
съдържащи се в представеното заверено копие на трудовото досие на ищцата,
изрично нейно желание за превръщане на договора за неопределено време в срочен
трудов договор за определен срок, изразено писмено, съгласно изискването на
чл.67 ал.3 от КТ, няма. По аналогия и пред вид разпоредбата на чл.68 ал.2 от КТ, съдът приема, че такова изрично съгласие от страна на ищцата се изисква и за превръщане на безсрочния вече
трудов договор в срочен за заместване, което означава, че при сключване на
допълнителното споразумение на 11.02.2019г., освен документираното съгласно
изискванията на чл.119 от КТ „страните се споразумяха“ за промяна на вида на
договора е необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изрично желание на работника за
това. Такова съгласие липсва и е явно, че сключеното допълнително споразумение
№2019-0061/11.02.2019г. пред вид разпоредбата на чл.74 ал.1 от КТ е
недействително, като противоречащо на закона и го заобикаля. Затова и
прекратяването на трудовия договор „със завръщане на замествания на работа“ е
незаконно и атакуваната заповед за уволнение следва да се отмени. В този смисъл
е и решение №650 от 17.11.2010г. на ВКС по гр.д.№1573/2009г., III г.о.,
ГК.
Съгласно
изложеното оспореното прекратяване на трудово правоотношение е незаконно,
поради което ищцата следва да бъде възстановена на предишната работа, следва да
и се присъди и сумата 10 114,18 лева обезщетение за времето през което е
останала без работа, следва да й се присъдят и разноските по делото, който
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 600 лева.
Ответникът, на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати на районен съд-гр.-Разград държавна такса общо 504,57 лева-
за първите два иска общо 100 лева, за третия иск-404,57 лева и 250 лева
възнаграждение за вещото лице по ССЕ, платени от бюджета на съда.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА уволнението на К.К.Х. с ЕГН-********** *** за
незаконно и ОТМЕНЯ заповед №2019-0166 от 10.05.2019г. на председателя на УС и
член на УС на „Амилум България“ЕАД, Булстат ********* адрес: гр.Разград,
Северна индустриална зона за прекратяване на трудово правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.К.Х. с ЕГН-********** *** на длъжността
„специалист логистика“ код 24216061 на
„Амилум България“ЕАД, Булстат ********* адрес: гр.Разград, Северна индустриална
зона, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Амилум България“ЕАД, Булстат ********* адрес:
гр.Разград, Северна индустриална зона, ДА ЗАПЛАТИ НА К.К.Х. с ЕГН-********** ***
сумата 10 114,18 лева на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, ведно със
законна лихва, считано от 05.07.2019г. до окончателното плащане, както и 600
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Амилум България“ЕАД, Булстат ********* адрес:
гр.Разград, Северна индустриална зона, ДА ЗАПЛАТИ НА районен съд –Разград
504,57 лева държавна такса изчислена по трите предявени иска на основание чл.78
ал.6 от ГПК и 250 лева възнаграждение за нещо лице по назначената ССЕ, платено
от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: