№ 4452
гр. С.., 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110139670 по описа за 2022 година
Предявен е иск за делба на жилищна сграда, находяща се в с. Б., ул. „Н.“
.. със застроена площ 149,78 кв.м, състояща се от сутерен, първи и втори
етаж, заедно с подпокривно пространство, която сграда е заснета с три
отделни идентификатора, заедно с поземления имот, в който сградата е
построена, който е с площ 760 кв.м.
Ищецът твърди, че процесните недвижими имоти са придобити от него
и ответницата по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ..., съответно всеки от тях притежава по ½ идеална част от
собствеността.
Ответницата е депозирала отговор в законоустановения срок, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва посоченото придобиване на имотите, но
твърди, че към момента тя се явява изключителен собственик въз основа на
изтекла придобивна давност в периода от 2004 г. до момента на подаването на
исковата молба. Евентуално оспорва претендирания дял от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба,
1
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За да бъде
допусната делба на първо място е необходимо да се установи, че е налице
твърдяната от ищеца съсобственост.
По делото не е налице спор между страните, а и въз основа на
събраните доказателства безспорно се установява следното:
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № .., рег. № .. на нотариус рег. . в регистъра на Н. (л..), Р.П.Н. и Й.Г.Н.
продават на В. П. С. (ответницата) и П. И. С. (ищеца) следния недвижим имот:
жилищна сграда, находяща се в гр. С.., с. Б., ул. „Н.“ .., със застроена площ
149,78 кв. м. и разгъната площ 245,33 кв. м., състояща се от сутерен, първи и
втори етаж, заедно с поземления имот, в който е построена сградата, целият с
площ 760 кв. м. Безспорно е по делото, че описаните в нотариалния акт
жилищна сграда и поземлен имот са именно процесните. С оглед на това и
при липса на доказателства в различна насока следва да се приеме, че по
силата на посочения договор за продажба страните по настоящото дело са
придобили собствеността върху процесните имоти, като съответно към този
момент всеки от тях е притежавал по ½ идеална част от имотите.
Спорно между страните по делото е дали впоследствие ответницата е
придобила собствеността върху идеалните части на ищеца по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност, поради упражнявано владение
върху целите имоти.
По силата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Това правило обхваща случаите, които
са извън хипотезите на добросъвестно владение съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС,
които хипотези са неотносими към процесния казус.
В чл. 68, ал. 1 ЗС е дадено легално определение на владението, а
именно, че то представлява упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Владението изисква кумулативното наличие на два елемента –
обективен и субективен. Обективният елемент представлява упражняване на
фактическа власт върху вещта, което включва извършване на фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по
2
съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението
представлява намерението за своене. Принципно законът установява
презумпция в чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е
изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията
са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта
(чл. 31, ал. 1 ЗС). Когато след възникване на съсобственост, някой
съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и
държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие
частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е
отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои
техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не
изисква някакъв специален акт (макар, че може да съществува и такъв).
Фактическото разделяне на наследствените/съсобствените имоти, при което
всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен
имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без
възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на
фактическо разпределение, ползване и стопанисване на имотите и без
претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл.
31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна
на намерението за своене и установяване на владение за себе си.
Същественото е действията на своене, покриващи съдържанието на правото
на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат
да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него. Сам по себе си фактът на добри или лоши отношения между
съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание по чл.
115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване или спиране на давността. (мотиви в този
смисъл са изложени в Решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на
ВКС, I г.о.)
За установяване на релевантните факти, обуславящи отговора на
посочения като спорен по делото въпрос – дали ответницата е упражнявала
непрекъснато владение върху процесния имот за период от повече от 10
години, считано от момента на предявяване на иска, по делото са събрани
3
гласни и писмени доказателства.
Принципно между страните не е спорно, че през целия период, считано
от придобиването на имота от страна на ищеца и ответницата, именно
последната е обитавала постоянно имота. Както беше посочено при дадените
по-горе разяснения, в хипотезата на съсобственост наличието на този факт
само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че е упражнявано
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС и по отношение на идеалните части,
придобити от ищеца, но съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че след съвместното придобиване на
имота е налице завладяване на същия от страна на ответницата, т.е.
установяване на владение върху целия имот от нейна страна, за което ищецът
е имал необходимото съзнание, т.е. е възприел това положение, респективно
намерението на ответницата да го свои.
По делото са разпитани свидетелите Л.Г.Г., която живее в съседен на
процесния имот и С.И.Н., която е в близки отношения с ответницата и е
израснала с нея. В показанията си и двете свидетелки по еднопосочен и
безпротиворечив начин заявяват, че при закупуването на процесната къща
през 2004 г. същата не е била във вид, годен за живеене, като всички
необходими дейности по довършването на същата са били извършени и
заплатени именно от ответницата и съпругът й, като включително в тази
връзка те са взимали заеми. Също така по безпротиворечив начин показанията
установяват и факта, че единствено ответницата и съпругът й обитават имота,
като включително освен заключване на същия е осигурена и охрана със С..
Липсват изявления на свидетелите, които да сочат обективирани от страна на
ищеца действия, насочени към претенции спрямо собствеността на процесния
имот.
В показанията си свидетелката Л.Г.Г. пресъздава едно единствено
посещение на ищеца в имота – през 2014 г., във връзка със сватбата на
ответницата. Видно от показанията, ищецът е бил поканен като гост, като не
се установява по време на престоя му там да е споменавал нещо, свързано със
собствеността върху къщата, като след няколко дни си е заминал.
Съдът намира, че изявленията на свидетелите следва да бъдат изцяло
кредитирани, тъй като са достатъчно последователни и вътрешно
непротиворечиви, като и липсват доказателства, които да разколебават
4
същите. Показанията им, касаещи довършителните дейности и поддържането
на имота от страна на ответницата и съпругът й кореспондират с
представените от последната и приети по делото писмени доказателства (л..),
касаещи сключени договори и заплащане на разходи за дейности, охрана и
застраховане във връзка с имота в периода 2004 – 2023 година.
Както беше посочено и по-горе, в хипотезата на съсобственост
единствено фактът на ползване от страна на единия от съсобствениците
принципно не е достатъчен да обуслови извод, че е налице владение от негова
страна върху целия имот. По силата на чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им, съответно и цялостното ползване от единия съсобственик може
да е упражняване на правото му по тази разпоредба. Но в процесния случай
съдът намира, че въз основа на всички събрани по делото доказателства
следва да се приеме, че от страна на ищцата от момента на сключването на
договора за продажба през 2004 г. е установено именно владение върху целия
имот, изключващо упражняването на владение и от страна на ищеца в
качеството му също на съсобственик. Този извод се основава на
установеното, че именно от страна на ищцата и съпругът й е осъществено
изцяло и заплатено довършването на къщата и привеждането й във вид, годен
за живеене, както и че само те са обитавали същата през целия период от
закупуването до настоящия момент. Изводът се потвърждава от друга страна
и от липсата въобще на твърдения от страна на ищеца, респективно
представени от негова страна доказателства, че и той по някакъв начин е
участвал в дострояването и привеждането на къщата и имота в състояние,
годно за обитаване, липсата на инициатива от негова страна за заплащане на
разходи във връзка с тези дейности, липсата на обективирано желание за
съвместно решаване на въпросите, касаещи довършителни и последващи
дейности по поддържане на имота, липсата на поискан достъп, при
положение, че е установено, че къщата е със С., както и на каквито и да било
претенции по отношение на собствеността и ползването на имота през целия
период. Следва да се посочи, че освен посоченото като регламентирано в чл.
31, ал. 1 ЗС право на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение, Законът за собствеността регламентира и
задължения за съсобствениците – по силата на чл. 30, ал. 3 всеки
5
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. В случая от събраните по делото доказателства не се установява
нито обективирано по някакъв начин желание от страна на ищеца за ползване
на общата вещ, нито действия, насочени към някакво участие по отношение
на извършените дейности във връзка с довършването и стопанисването на
имота или заплащане на свързаните с това разходи, а напротив – установява
се приемане на установеното дългогодишно фактическо положение.
В допълнение следва да бъде посочено, че както беше отбелязано и по-
горе, не е необходимо превръщането на държането във владение да е
свързано с някакъв специален акт, а същественото е признаците на
владението да са явни, да се възприемат от всички съсобственици и да не са
смутени или прекъснати от тяхна страна. Съдът намира, че това разбиране е
още по-приложимо в случаите, когато между самите съсобственици е налице
роднинска връзка, какъвто е процесният – страните са баща и дъщеря,
доколкото в такава хипотеза тези роднински отношения не предполагат да се
приеме за логично отблъскването на владението и завладяването на целия
имот да е предшествано от манифестиран по формален начин акт спрямо
другия съсобственик, след като принципно между тях не е налице спор и
никой от тях не възразява срещу установеното положение.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че
ответницата е придобила собствеността върху целите процесни имоти,
респективно съсобствеността е била прекратена, поради което предявеният
иск за делба следва да бъде отхвърлен.
Предвид изходът на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение,
доколкото е налице искане и представени доказателства в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. С. ЕГН **********, с адрес с. Б., ул.
„Н.“ .. срещу В. П. Д. ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Н.“ .., иск за делба на
жилищна сграда, находяща се в с. Б., ул. „Н.“ .. със застроена площ 149,78
кв.м, състояща се от сутерен, първи и втори етаж, заедно с подпокривно
6
пространство, която сграда е заснета с три отделни идентификатора: .., заедно
с поземления имот, в който сградата е построена, който е с площ 760 кв.м,
съответно с идентификатор ...
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК П. И. С. ЕГН **********, с адрес с.
Б., ул. „Н.“ .. ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Д. ЕГН **********, с адрес с. Б., ул.
„Н.“ .., сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7