ПРОТОКОЛ
№ 217
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225000500435 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:19 часа се явиха:
За жалбоподателката Е. Х. Д. се явява адв. С. А. с пълномощно по
делото от по-рано.
За ответника „М.“ АД гр. С. не се явява представител, редовно
призован.
От Р. С. е постъпила молба на 25.10.2022 г., с която уведомява съда, че
не може да се яви в днешното заседание и не възразява то да се гледа и счита
постановеното решение спрямо него за правилно, а в частта относно Е. Д.
счита, че то е неправилно и необосновано и подадената от Е. Д. въззивна
жалба е основателна.
Постъпило е и становище от ответника по жалбата „М.“ АД гр. С., с
което е заявено, че при липса на пречки молят делото да се гледа.
Съдът констатира, че в списъка на лицата за призоваване по делото
неправилно е включен Р. С.. Производството понастоящем по въззивната
жалба, съответно по въззивното дело пред апелативния съд, се провежда само
между страните Е. Д. и „М.“ АД гр. С., съответно Р. С. е неправилно призован
за днешното съдебно заседание, затова ще следва да бъде коригиран списъка
на лицата за призоваване по делото, като бъде заличен Р. С. от списъка,
1
съответно и като страна по делото. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка на лицата за призоваване по делото
съответно като страна по настоящото въззивно дело Р. С..
Адв. А.: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена с вх. № 18
544/11.07.2022 г. от Е. Х. Д. против решение № 830/15.06.2022 г. по гр.д. №
3257/2021 г. на ОС-Пловдив в частта му, с която е отхвърлен като
неоснователен искът, предявен от Е. Х. Д. против „М.“ АД-гр.С., за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 63
486,75 лв. главница, произтичаща от договор за ипотечен кредит от
18.04.2008г. и допълнително споразумение към договора от 30.11.2009г.,
останала неплатена главница след частично плащане от 06.03.2014г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 07.03.2014г. до
окончателното плащане, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6394/ 2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, поради изтекла погасителна
давност, както и в частта му за разноските, с която жалбоподателката Е. Х. Д.
е осъдена да заплати на „М.“ АД-гр.С. сумата 150 лв. разноски за
производството по гр. дело № 3257/ 2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
В жалбата не са заявени доказателствени искания.
Решението се обжалва като неправилно по съображенията, подробно
изложени във въззивната жалба, в която не са заявени доказателствени
искания.
От ответника по жалбата „М.“АД-гр.С. е подаден на 5.09.2022 г. с вх. №
22 910 отговор на въззивната жалба, с който се оспорва жалбата като
неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена. В отговора не са заявени
доказателствени искания.
2
Адв.А.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Оспорвам подадения отговора. Запознат съм със становището. Същото
преповтаря в по-голямата си част отговора на въззивната жалба. Представям
и моля да приемете пред въззивната инстанция списък по чл. 80 ГПК, като
претендираме единствено и само внесената държавна такса. Не претендираме
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
От страна на ответника „М.“ АД в постъпилото на 17.10.2022 г. писмено
становище се заявява, че няма да се сочат нови доказателства и е изразено
становище по същество, подробно изложено. Моли се за отхвърляне на
жалбата, за присъждане на разноски и да бъде задължена жалбоподателката
да представи банкова сметка ако възникнат разноски да могат да й бъдат
преведени.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
въззивна жалба. Действително спорът е правен, но тълкувателното решение
на ВКС в сила от 26.06.2015 г. се занимава с въпросите на погасителната
давност в изпълнителния процес. То не отменя института на перемпцията.
Нормата на чл. 433, т. 8 от ГПК съществува не променена, още от приемането
и влизането в сила на сега действащия ГПК и същата ясно и точно казва, че
се прекратява на това основание поради перемпирането му изпълнителния.
Въпросът е дали с поискването на изпълнително действие по едно прекратено
по силата на закона изпълнително дело се прекъсва института на давността.
Моето мнение и несъгласие с тази практика на ВКС, която считам все още
изолирана и казват, че същата не се споделя от всички състави на ВКС,
цитирана в отговора на въззивната жалба от страна на въззиваемия е, че
искането на действия по едно правно несъществуващо прекратено
изпълнително дело има значение за прекъсването на давността, тъй като
3
перемпцията е само и единствено процесуален институт. Да, но чл. 117, б.В
от ЗЗД казва, че за да прекъснеш давността, трябва да се предприемеш
изпълнително действие. Къде да го предприемеш това изпълнително
действие, ако нямаш валидно висящо изпълнително дело. И в тази връзка
тълкуванието на това отделение на ВКС, на което се позовава и въззиваемият,
че съдебният изпълнител е длъжен сам да образува изпълнително дело, да
отдели молбата, да започне действия и после в тази връзка да развие едва ли
не самоинициативно под угрозата на дисциплинарна отговорност ново
изпълнително дело противоречи на духа и смисъла на изпълнителния процес,
на началото на неговото образуване и на нормата на чл.426 ГПК, която даже
казва, че молбата за образуване на изпълнително дело се проверява за
редовност при условията на чл.129 ГПК. В тази връзка да, нищо не пречи
когато се перимпира едно изпълнително дело, взискателят, който трябва да се
грижи процесуално за активността на изпълнителното дело, да поиска
неговото прекратяване и още от другия ден да образува ново, висящо,
валидно изпълнително дело, по което надлежно да предприеме изпълнителни
действия, а не да си пиши писма по някакво дълбоко перимпирано и
приключило от гледна точка на законовата норма изпълнително дело и тези
му искания да имат правно значение, което считам, че неправилно е
тълкувано и в противоречие с нормата на чл.426 и сл. от ГПК относно
образуването и воденето на изпълнителния процес. В случая конкретно ново
изпълнително дело след настъпването на перемпцията, нещо за което няма
спор кога е настъпила по делото, няма и никога не е било образувано такова
след 28.02.2016 г., когато е и настъпила перемпцията по изпълнителното дело.
И в този смисъл последващите такива искания за действия считаме без правно
значение, поради което и не са прекъснали давността и към момента на
входиране на исковата молба погасителната давност е изтекла. В този смисъл
и решението на окръжния съд е неправилно и Ви моля да го отмените, като
присъдите на доверителя ми разноските пред въззивния съд, както и тези пред
окръжния, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК пред ПОС.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
4
Съдът обяви дата за постановяване на решението 28.11.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5