РЕШЕНИЕ
№
16.01.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1737 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от У.А.З., ЕГН **********, съд.адрес:г***,
офис №7-адв.А.С. против Електронен фиш за налагане на глоба с.К, №1108593 на ОД
на МВР гр.Пазарджик, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш,
като незаконосъобразен да бъде отменен. Навеждат се доводи, за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР
Пазарджик, не изпраща представител. Депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш
следва да бъде потвърден.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е издаден електронен
фиш, затова че на 28.12.2015 г. в 12:43 часа на АМ „Тракия“ км 86+400 в посока
гр.София е заснет със стационарна радарна система MULTA RADAR №00209D32F68B и отчетен
толеранс 3% от измерената скорост да управлява МПС - „..” с ДК №… със скорост
162 км/ч при разрешена скорост за АМ от 140 км/ч.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ и в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и по
същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на писмените доказателства приложени по делото.
Безспорно е, че с последните изменения
на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона е въведен нов специален спрямо ЗАНН начин за
образуване на административнонаказателното производство за установяване на
административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за налагане на глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата
на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято
територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по отношение
на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните
реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от
формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания.
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно
постановление, каквато възможност е
предвидена с последните изменения в ЗДвП.
Доколкото обаче процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН, то
законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш.
Тези условия са лимитативно изброени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното
нарушение с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
В случая нарушението е установено от
стационарна радарна система за видеоконтрол "MULTA RADAR №00209D32F68B, която, представлява одобрен тип техническо средство и
отговаряща на метрологичните изисквания. Последното е видно от представените
удостоверение за одобрен тип техническо средство и протокол за проверка
№153-ИСИ/25.03.2015 г. При този тип автоматизирано техническо средство
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, без човешка намеса. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано,
за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно §6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
Нарушението е заснето със стационарна
радарна система при която няма човешка намеса при установяването и заснемането.
В настоящия случай обжалваният ЕФ
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото
доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да
превишават установени стойности на скоростта, като за АМ тази стойност е 140 км/ч, а водачът се е
движила със скорост 162 км/ч.
При установяване на скоростта на
движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост, което е в
рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване,
поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на
МПС от 167 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 152 км/ч.
Освен това по
делото са представени данните за извършеното нарушение, изготвени с АТСС, под
формата на снимков материал, съобразно изискванията на чл.16 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г.
По делото не се представиха доказателства
в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП собственикът да е представил в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението.
Следователно правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение, в качеството му на физическо лице, собственик на автомобила, с който
е извършено нарушението, съобразно чл.188, ал.1 от ЗДвП.
В тази връзка, с оглед субекта на
нарушението, правилно е определена вида на санкцията – Глоба. Размерът на
санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за
превишаване на скоростта на движение с 22 км/ч.
Но съдът намира възражението за изтекла
погасителна давност за наказателно преследване за основателно.
Според препращащата разпоредба на чл.11
от ЗАНН, по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК давността за погасяване на наказателното, респективно
административнонаказателното преследване в този случай е три години и започва
да тече от довършване на нарушението.
Датата на извършване на нарушението,
отразена в наказателното постановление, е 28.12.2015 г. С издаването на
обжалвания ЕФ на 05.01.2016 г. таззи даност е прекъсната, съгласно разпоредбата
на чл.81, ал.2 от НК. След тази дата е започнала да тече нова тригодишна
давност.
В ЗАНН не е предвидено друго нито за
давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81,
ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при
административнонаказателните производства.
Следователно, в конкретния казус с
изтичане на 3 години, т.е. на 05.01.2019 г. изтича обикновената давност за
адмнистративнонаказателно преследване. Тази давност е можело да бъде прекъсната
с връчване на ЕФ, но в случая е изтекла преди връчването му, тъй като
последният е връчен на 06.08.2019 г. Поради това, административнонаказателното
преследване е изключено по давност.
В този смисъл съдът счита, че електронен фиш, е не законосъобразен и следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К, №1108593 на ОД на МВР гр.Пазарджик, с
който на У.А.З., ЕГН **********,
съд.адрес:г***, офис №7-адв.А.С. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в
размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: