Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2360 Година 2021, 30.11. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 25.10.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С. С.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 41
по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа
инстанция.
Образувано е по
жалба на „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД със седалище и адрес на управление село Болярци,
ул.“Дванадесета“ №10 против ревизионен акт/РА/
№Р-16001619000057-091-001/05.09.2019г., издаден от З.Д.В.на длъжност ***и В.И.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
– Пловдив, изменен с Решение №690/03.12.2019г. на изпълняващ правомощията
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, с която на
дружеството допълнително са установени следните задължения: ДДС за периода
м.07.2014г. – м.10.2017г. общо в размер на 58 693,75 лв. и прилежащи лихви в
размер на 20 333,57 лв.; корпоративен данък за 2015г. в размер на 752,51 лв. и
прилежащи лихви в размер на 261,96 лв.; корпоративен данък за 2016г. в размер
на 995,00 лв. и прилежащи лихви в размер на 245,45 лв.
Твърди се
незаконосъобразност на ревизионния акт, като се сочи, че констатациите на
приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията
процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства
за тях, в т.ч. същият е в несъответствие с дадените с отменителното решение на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив указания. Претендират се сторените в
производството разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита.
Ответникът по
жалбата – ***– Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за
отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
излага в депозирана по делото писмена защита. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът намира за установено следното.
Ревизията е
повторна. Първоначално същата е започнала със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/ №Р-16001618001316-020-001/07.03.2018г., издадена от З.Д.В.на длъжност началник на сектор, с обхват
определяне на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.,
като е определен срок за приключване на производството до 3 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на
08.03.2018г./л.1689-1691/. Последвало е издаването на Заповеди за изменение на
заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №Р-16001618001316-020-002/08.05.2018г.,
№Р-16001618001316-020-003/15.05. 2018г. и
№Р-16001618001316-020-004/05.06.2018г. от същия орган по приходите, с които е
продължен срокът за приключване на ревизията до 08.08.2018г., като в обхвата на
ревизираните задължения са включени и такива по ЗДДС за периода 01.01.2014г. –
31.10.2017г. Тези заповеди също са връчени на ревизираното лице по електронен
път/л.1692 и сл./. Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен
доклад/РД/ №Р-16001618001316-092-001/13.08. 2018г., който е дал основание за
издаване на РА №Р-16001618001316-091-001/05.09.2018г./л.1413 и сл./, с който на
дружеството-жалбоподател са определени задължения за корпоративен данък,
допълнително е начислен ДДС и са определени прилежащите лихви. По жалба на
лицето РА е отменен с Решение №733/21.12.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Пловдив. Със същото решение на основание чл.155 ал.4 ДОПК преписката е
върната на органа по приходите, издал ЗВР за издаване на нов РА по ЗКПО и ЗДДС,
с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните задължения на дружеството,
съобразно изискванията на процесуалния и материалните закони, при спазване на
изложените в решението съображения и отстраняване на допуснатите пропуски.
По-конкретно дадените указания са в насока да се установи по безспорен начин,
че получените суми от наложен платеж не са отчетени от дружеството, в т.ч. и
дали са издавани фискални бонове за извършените продажби, на какво се дължат
констатираните несъответствия, както и да се извърши преценка начисленият ДДС
за продажбите следва ли да бъде взет предвид при определяне на данъчната основа
за облагане с преки данъци и не на последно място да се установят наличието на
обстоятелства за регистрация по ЗДДС, респ. да се определят правилно
задълженията по ЗДДС и ЗКПО при съобразяване с приложимите материалноправни
норми/л.13-18/.
В тази връзка и
със ЗВР №Р-16001619000057-020-001/04.01.2019г., издадена от З.Д.В.на длъжност началник на сектор, е възложена повторната
ревизия с обхват определяне на задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2015г. – 31.12.2016г. и ДДС за периода 01.01. 2014г. – 31.10.2017г., като
е определен срок за приключване на производството до 3 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено по реда на чл.32 ДОПК.
Последвало е издаването на ЗИЗВР №Р-16001619000057-020-002/29.05.2019г. и ЗИЗВР
№Р-16001619000057-020-003/26.06.2019г. от същия орган по приходите, с които е
продължен срокът за приключване на ревизията до 01.08.2019г. Тези заповеди са
връчени на ревизираното лице по пощата/л.1 540 и сл./.
До
дружеството-жалбоподател е изпратено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице/ИПДПОЗЛ/ №Р-16001619
000057-040-001/09.01.2019г./л.1535 и сл./, с което е изискано да бъдат
предоставени заверени копия на счетоводни документи, сключени договори, както и
обяснения относно извършвана електронна търговия и др., което е връчено по реда
на чл.32 ДОПК. До изтичане на предоставения срок, изисканите документи не са
представени от „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД, за което е изготвен Протокол
№0705676/15.03.2019г./л.1535-1536/.
Изпратено е и
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица/ИПДПОТЛ/
№Р-16001619000057-041-001/18.03.2019г. до „Еконт Експрес“ООД, като е постъпил
отговор с вх.№4468/30.04.2019г., с който са представени документи и писмени
обяснения, както и СD с декларация
относно подписването с електронен подпис, касаещи получени парични преводи в
полза на „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД/л.49 и сл. и л.1388 и сл./.
Прието е от
органите по приходите, че са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1, т.4 ДОПК -
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за
счетоводството/ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
Констатирано е също така, че от представените от „Еконт Експрес“ООД документи и
писмени обяснения, са установени получени приходи, значително надвишаващи
декларираните приходи от дружеството в подадените ГДД по чл.92 ЗКПО, при което
е прието, че са налице неосчетоводени и недекларирани/укрити/ приходи от
ревизираното лице – обстоятелство и по чл.122 ал.1, т.2 ДОПК - налице са данни
за укрити приходи.
В тази връзка
до дружеството-жалбоподател са изпратени Уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК/за
ревизирания период/, Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК и ИПДПОЗЛ
№Р-16001619000057-040-002/27.05.2019г./л.1329 и сл./, с което отново са
изискани документи и писмени обяснения, както и представянето на попълнена
декларация по чл.124 ал.3 ДОПК по образец за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.
Посочените по-горе документи са връчени лично на 03.06.2019г. /л.1329 и сл./.
Изисканите документи и писмени обяснения не са били представени от дружеството
в указаните срокове.
С Протокол
№0705689/05.07.2019г. е извършено присъединяване на извършени процесуални
действия, събрани доказателства и направени изводи относно дейността на
търговското дружество/л.104-105/, както следва: Протокол за извършена насрещна
проверка №П-16001617134803-073-001/15.02. 2018г. на С.С.Ш.- управител на
дружеството-жалбоподател, ведно с приложенията към преписката/л.109 и сл./;
Протокол за извършена насрещна проверка №П-16001618010497-141-001/09.02.2018г.
на „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД, ведно с приложенията към преписката/л.132 и сл./; РД
№Р-16001618001316-092-001/13.08.2018г. и РА №Р-16001618001316-091-001/05.09.
2018г., ведно с приложенията към преписката/л.1413 и сл./.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен РД №Р-16001619
000057-092-001/02.08.2019г./л.82 и сл./, срещу който няма данни да е подадено
възражение. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на
процесния РА №Р-16001619000057-091-001/05.09.2019г. от З.Д.В.на длъжност ***и В.И.К.,
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията/л.67 и
сл./, с който на дружеството са определени процесните задължения по ЗДДС и
ЗКПО.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, във връзка с
чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП/в редакцията към момента на издаването им/, в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията/определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на
ревизията/определен със заповедта за възлагане на ревизия/. С оглед
компетентността на органите, издали обжалвания РА, по делото са приложени
заверени копия на Заповед №РД-09-1/03.01. 2017г. на териториалния директор на
ТД на НАП – Пловдив, с която е делегирал правомощието си за възлагане на
ревизии на редица длъжностни лица от ТД на НАП – Пловдив, сред които и З.Д.В.на
длъжност Началник на сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.4 и сл./. Представени са
също така и Заповед №РД-09-363/01.03.2018г. на директора на ТД на НАП -
Пловдив, с която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите
на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП
Пловдив, сред които и В.И.К.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на
НАП – Пловдив/л.1 675 и сл./. Следва да се констатира също така, че от
представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в него електронни документи,
ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на
удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи/л.3, л.1701 и сл./ се установява, че те
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
В срока по
чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП, като в срока по чл.155 ал.1 ДОПК изпълняващ правомощията
***– Пловдив е постановил и Решение №690/03.12.2019г., с което РА е изменен в
обжалваната в настоящото производство част. По делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от Е.Д.Р.– началник
на отдел „Обжалване“ в Дирекция „ОДОП“ - Пловдив в ЦУ на НАП в качеството и на
изпълняващ правомощията ***- Пловдив, оправомощена със Заповед №ЗЦУ-ОПР-23 от
16.06.2017г. на ИД на НАП/л.29/, поради обстоятелството, че титулярят Г.Ж.А.е
бил в отпуск от 02.12.2019г. до 04.12.2019г., поради временна
неработоспособност/така болничен лист на л.1688/, поради което е бил заместван
при осъществяване на възложените му от закона функции, а в случая при
осъществяване на компетентността му по чл.152 ал.2 ДОПК от друг служител на
същото учреждение.
При така
установеното, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни
органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила
за това.
Ревизиращият
екип е установил,че дружеството-жалбоподател е извършвало търговска дейност,
свързана с продажба на резервни части за товарни автомобили и др. През
ревизирания период са декларирани облагаеми печалби, на база на които е
начислен корпоративен данък за 2015г. и 2016г. Дружеството няма назначен
персонал, няма данни за открити, налични и закрити банкови сметки, няма
регистрация за целите на ЗДДС.
С оглед
непредставяне на изисканите в хода на ревизията документи и писмени обяснения,
както и с оглед на това, че от „Еконт Експрес“ООД са представени данни, в т.ч.
РКО и разписки за получени суми, където срещу всяка товарителница в позиция е
положен подпис на С. С. Ш., е прието, че се установява получаването на парични
преводи по дати, суми и тяхното основание за получаване. Отделно от това, при
проверка, извършена на физическото лице С.Ш./управител и едноличен собственик
на дружеството-жалбоподател/ е установено, че лицето декларира, че процесните
продажби са извършвани чрез „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД, дружеството е собственик на
стоките, за които същият е получил суми от наложени платежи за периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г., стоките са придобити по фактури, които са внос от
Гърция – 90% и не се съхраняват никъде, а директно са доставяни на клиентите и
продавани, като са предлагани чрез сайтове за обяви като OLX, Bazar.bg, Napazar.bg, Mobile.bg и др. Констатирано е, че С.С.Ш.през
ревизирания период няма декларирани доходи като физическо лице от продажби на
стоки и др., в т.ч. доходи от продажби чрез „Еконт Експрес“ООД. При така
установеното е прието, че всички получени плащания от лицето чрез „Еконт
Експрес“ООД са реализирани от и за сметка на дружеството, което лицето представлява,
на което е едноличен собственик на капитала и управител, което обстоятелство
Шиваров сам е заявил и при извършените предходни производства. В тази връзка и
след анализ на всички относими към лицето обстоятелства на основание чл.122
ал.1 т.1, т.2 и т.4 и чл.122 ал.2 ДОПК е констатирано следното:
След извършена
съпоставка между данните, предоставени от „Еконт Експрес“ООД и данните,
декларирани от ревизираното лице в ГДД за съответните години е констатирано
явно и фактическо различие между отчетените от жалбоподателя нетни приходи от
продажби и действително получените такива. Направен е анализ на всички отчетени
приходи от ревизираното лице по дати, които са регистрирани чрез ЕКАФП и за
които е подадена информация в НАП и е установено, че не са включени приходите,
получени от извършени продажби чрез „Еконт Експрес“ООД, които са констатирани в
размер на 66 638,00 лв. за 2015г. и в размер на 75 108,00 лв. за
2016г. С оглед на това и данъчният резултат за 2015г. и 2016г. е определен като
разлика между установените от ревизията общо приходи, в т.ч. укрити съответно в
размер на 66 638,00 лв. и 75 108,00 лв. и установените от ревизията
общо разходи, в т.ч. разходите, съответстващи на установените неотчетени
приходи, изчислени на база средна надценка от декларираните данни в ГДД и ОПР
съответно 12,73% за 2015г., или 59 112,92 лв. и 15,27% за 2016г., или
65 158,32 лв. Призната е в хода на административното обжалване от
решаващия орган и декларираната отстъпка по ГДД за 2015г. в размер на 3,03 лв.
и за 2016г. в размер на 3,37 лв. По този начин е формирана данъчната
основа/данъчна печалба/ за ревизираните 2015г. и 2016г., като са доначислени
съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви – за 2015г. в
размер на 752,51 лв. и лихви в размер на 261,96 лв. и за 2016г. в размер на
995,00 лв. и лихви 245,45 лв., предмет на обжалване в настоящото производство.
В хода на
ревизията е констатирано също така, че „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ ЕООД не е регистрирано
по ЗДДС лице, но с оглед наличието на основанията по чл.122 ДОПК е прието, че
данъчната основа за облагане с ДДС следва да се определи по особения ред.
Установено е, че за ревизираните периоди дружеството е данъчнозадължено лице,
като предметът на извършваната дейност е продажба на резервни части за товарни
автомобили, което за целите на ДДС представлява облагаема дейност. Всички
извършени доставки са с място на изпълнение на територията на страната и
следователно са облагаеми с 20% ставка на данъка. За ревизирания период
отчетените и декларирани от дружеството продажби са под определения праг за
регистрация по ЗДДС. За извършените продажби чрез „Еконт Експрес“ООД не са
представени доказателства за осчетоводяване и отчитане по съответния ред. В
резултат на това е прието в хода на ревизията, че са отчетени по-малко приходи.
Общият размер на приходите, посочени по данъчни периоди, които за целите на ДДС
са календарните месеци, е изчислен в изготвени в РД таблици и е формиран като
сбор от отчетените и декларирани от дружеството приходи и установените при
ревизията неотчетени приходи. Установено е, че към 30.06.2014г. на база
отчетените и неотчетените продажби, е достигнат общ облагаем оборот в размер на
56 811,00 лв., който надхвърля минимума от 50 000 лв., необходим за
задължителна регистрация по ЗДДС, поради което и предвид изискванията на чл.96
ал.1 ЗДДС в срок до 14-то число на следващия месец, т.е. до 14.07.2014г.
„ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, да
бъде регистрирано най-късно до 28.07.2014г., а всички извършени доставки след
този период е следвало да се облагат с 20% ДДС, което не е било сторено от
жалбоподателя. При така установеното, за периода от 28.07. 2014г. до
31.10.2017г. е начислен ДДС, както следва: 7 023,00 лв. за 2014г.,
18 467,37 лв. за 2015г., 20 051,69 лв. за 2016г. и 13 151,70 лв.
за 2017г., или общо в размер на 58 693,76 лв. По отношение определянето
размера на дължимия ДДС е взета предвид разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗДДС,
съгласно която дължимият данък се счита за включен в договорената цена. В хода
на административното обжалване решаващият орган е приспаднал данъчния кредит,
съответстващ на начисления ДДС за извършените ВОП. На основание чл.175 ДОПК във
връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ са определени и дължимите лихви общо в размер на
20 333,57 лв. за всички данъчни периоди.
В хода на
съдебното производство е приета без възражения от страните съдебно-техническа
експертиза/СТЕ/ в заключението на която вещото лице е установило, че за
селектиране и филтриране на предоставената информация от „Еконт Експрес“ООД не
се използва софтуерен продукт. Файловете, които се намират на външен оптичен
носител, предоставен от „Еконт Експрес“ООД са файлове с разширение „XLS“ и представляват файлове на продукта „Майкрософт Ексел“.
Файловете се отварят, след което селекцията, филтрацията, както и аритметичните
действия се извършват от оператор/служител на НАП/, използвайки средата на
продукта „Майкрософт Ексел“. След извършената аритметична операция, данните от
нея се използват като данни в оформянето на ревизионния доклад. Първоначалните
данни остават на оптичен носител и не могат да бъдат променяни. На ниво данни,
предоставени от „Еконт Експрес“ООД може да се извършват промени в данните, но
файловете не могат да бъдат записани отново, тъй като са предоставени с
електронно подписване. На ниво аритметична обработка от страна на служител на
НАП – данните от обработката се прилагат в ревизионния доклад и не биха могли
да бъдат променяни. На ниво данни, предоставени от „Еконт Експрес“ООД може да
се извършват промени в данните, но файловете не могат да бъдат записани отново,
тъй като са предоставени с електронно подписване. На ниво аритметична обработка
от страна на служител на НАП – данните от обработката се прилагат в ревизионния
доклад и не биха могли да бъдат променяни.
От представен
от НАП отговор/л.1583/ е установено, че оригиналните дискове, предоставени от
„Еконт Експрес“ООД се прилагат към издадения ревизионен доклад, същите могат да
бъдат използвани за извършване на аналогичен анализ. Информацията, която се
получава след аритметическите действия, осъществени върху данните от оптичния
носител се прилага към ревизионния доклад. Вещото лице е посочило, че не
разполага с критериите, с които са извършени алгебричните операции и са
формирали обобщената информация, освен това експертът не разполага със специални
знания за установяване на това кои от данните от диска се взимат под внимание
при извършването на алгебричните операции, поради което и в обхвата на СТЕ не
може да се даде отговор дали обобщената от ревизиращия екип информация съвпада
с тази на диска, който е представен без да е налице промяна.
Допълнително в
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е нямало за задача да сравнява
данните, приложени от „Еконт Експрес“ООД на СD носител с данните по РД и не е правило такава проверка,
но не смята, че има нужда от технически познания за сравняване на съдържанието
на таблици. Относно технологията на съдържанието на тези дискове, след разговор
със служители на НАП, вещото лице е установило, че дискът се разглежда,
отваряйки го с програма „Майкрософт Ексел“ така, че да се подчертаят само
редове, относими към тази проверка и ако лицето си е изпращало нещо на роднини
и представлява обикновена поща, това не би трябвало да влиза в тази подборка.
След филтрирането, резултатите от него всъщност образуват нов файл, който влиза
в преписката и това е като алгоритъм. Не е използван някакъв специален софтуер
от типа на софтуерите, които НАП използва за преглеждане на база данни и
разчитане на данни, в случая тези софтуери не са подходящи, защото са екселски
файлове, което налага разглеждането им от оператор, от служител и извличането
съответно на позиции, които имат отношение към предмета на проверката.
Пренасянето на данните става чрез създаване на нов файл, а дали точно
формираният нов файл формира ново множество от данни, извадено от
оригиналния файл, експертът не може да
установи.Според експерта, определено не е точно копие на файла, предоставен от
„Еконт Експрес“ООД. Съпоставка винаги може да се направи, дисковете са налични
по делото, преписката на приходната администрация също е по делото и би могло,
според експерта, да се направи такава съпоставка, за която счита, че не се
изискват технически познания.
Отново в хода
на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ/ в заключението на която вещото лице, след запознаване с
наличните по делото документи и представени допълнително такива от
жалбоподателя, не дава категоричен отговор на въпроса редовно ли е водена
счетоводната отчетност на „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД, тъй като има документи, които не
са били представени при изготвянето на заключението и данните са непълни.
Установено е обаче, че е била водена счетоводна отчетност, като за 2015г. и
2016г. установеното по счетоводни данни отговаря на подадените ГФО и ГДД.
Експертизата не е установила данни за извършени ежегодни инвентаризации, няма
осчетоводяване на липси и излишъци или брак на стоки, не са представени
документи, на база на които да са извършвани инвентаризации. На експертизата не
са били представени от жалбоподателя или неговото счетоводство касовите книги
за ревизираните периоди. В този смисъл и експертизата не е установила реализираните обороти по ЕКАФП. Установени са
на база хронологичните регистри за всеки месец сумите на издадените фактури. За
всеки един от данъчните периоди от декларирания от ревизираното лице оборот
вещото лице е приспаднало сумите от издадените фактури, съответно полученият
резултат е съпоставен с информацията, представена от „Еконт Експрес“ООД и е
посочена констатираната разлика. Направено е преизчисление по данъчни
периоди/месечни/ на оборотите на дружеството по ЗДДС, като са намалени
оборотите от куриерската фирма със сумата на свободните продажби само с касов
бон по ЕКАФП на жалбоподателя и въз основа на определения оборот е
констатирано, че за жалбоподателя са възникнали основания за задължителна
регистрация по ЗДДС през м.09.2014г. Определена е данъчната основа по ЗДДС и
дължимият данък при спазване на разпоредбите на чл.67 ал.2 ЗДДС за всеки месец
от момента, в който дружеството е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС до
31.10.2017г., като изчислението е представено в табличен вид. Преизчислен е и
данъчният финансов резултат и полагащият се корпоративен данък за 2015г. и
2016г., като е съобразено, че начисленият ДДС за продажбите не следва да се
взема предвид при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен
данък. Намалена с 20% е само сумата на неотчетените приходи и върху сумата на
дължимия данък по ЗДДС и ЗКПО експертизата е изчислила и съответната дължима
лихва към 05.09.2019г.
Допълнително в
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е имало за задача да сравнява
дали някои от осчетоводените от дружеството фактури всъщност са били продажби
по „Еконт Експрес“ООД, като за целта трябва да се сравни информацията от диска
с издадените фактури. Посочва също така, че не се дължи корпоративен данък
върху ДДС, като в т.7 от заключението си подробно е обяснило съображенията си,
поради които е извършило изчисленията по този начин и то е за да има
съпоставимост между прихода и разхода, което е чисто счетоводна логика. В
случая това дружество не е било регистрирано по ЗДДС, няма ясни правила при
изчислението и в този смисъл посочва своето виждане за изчислението. Няма
доказателства, че пратките по „Еконт Еспрес“ООД са отразени и осчетоводени
счетоводно при жалбоподателя, като за да се докаже това, е необходимо да се
прегледат дневните отчети от фискалното устройство, които да се съпоставят с
пратките за съответния ден и дали абсолютно всички суми са отразени на касовия
апарат, но не може да направи такова сравнение, като експертът е обяснил в
заключението си, че не са му предоставени касовите книги, поради което не може
да направи такова сравнение.
Заключението е
частично оспорено от процесуалния представител на ответника.
Прието е също
така и допълнително заключение по ССЕ, в което вещото лице е направило
преизчисление на оборотите на жалбоподателя – отчетени и неотчетени и е
формирало месечна данъчна основа за облагане с ДДС, като за целта е приспаднало
сумите по издадени фактури за продажби, за които е установено, че стоката е
изпратена с „Еконт Експрес“ООД и е отразено чрез ЕКАФП, от установения оборот
на продажби с „Еконт Експрес“ООД. Приспаднати са също така и сумите, отчетени
по ЕКАФП от т.нар.“свободни продажби“. Констатирано е в тази връзка, че месецът,
в който жалбоподателят достига облагаем оборот по ЗДДС е м.08.2014г., съгласно
новите изчисления. Съответно данъчната основа за периода 28.09.2014г. –
31.10.2017г., съгласно изчисленията на допълнителната експертиза, е в размер на
195 467,17 лв., респ. дължим ДДС 39 093,43 лв. и прилежащи лихви в
размер на 13 262,43 лв. Вещото лице е преизчислило данъчния финансов
резултат и дължимия корпоративен данък за 2015г. и 2016г. в три варианта – като
от всички приходи, декларирани и недекларирани, е приспаднат дължимият ДДС,
който не подлежи на облагане с корпоративен данък по ЗКПО, като при формиране
на разходите, декларирани и недекларирани са взети сумите без приспадане на 20%
ДДС, с оглед обстоятелството, че същият не подлежи на възстановяване, тъй като
ревизираното лице няма право на данъчен кредит и като при отчитане на
обстоятелството, че начисленият ДДС за продажбите не следва да се взема предвид
при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък,
преизчислени са и лихвите на дължимите данъци по ЗКПО и ЗДДС. Като в последния
вариант е установено от вещото лице, че за 2015г. и 2016г. не се дължи данък по
ЗКПО.
Това заключение
е изцяло оспорено от процесуалния представител на ответника.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като компетентни и безпристрастно изготвени, като
същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.
В хода на
производството по делото са приобщени събрани по реда на чл.192 ГПК
доказателства от трето неучастващо лице „Еконт Експрес“ООД, а именно заверени
копия на товарителници, РКО и пощенски парични преводи за „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД и
С.С.Ш.за процесния период /л.536 и сл./, както и доказателствата, по които е
работило вещото лице/л.1879 и сл./.
Други
доказателства не са ангажирани от страните, въпреки дадените им от съда
указания относно разпределението на доказателствената тежест и последиците от
недоказването.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи.
В случая, както
вече се посочи, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос
факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл.122 и сл. ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в
изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл.120 ал.1 ДОПК.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт, в т.ч. и
първоначално издадените такива, са издадени от компетентните за това органи по
приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад
и ревизионният акт са били съобщени на представляващия дружеството.
Следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем. Или, не са налице основанията по чл.146 т.1,
т.2 и т.3 АПК.
А по отношение
материалната законосъобразност на оспорения РА и съответствието му с целта на
закона, настоящият съдебен състав намира следното.
В конкретния
случай се касае за извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК и определени
задължения на жалбоподателя по ЗКПО, ЗДДС и лихви. С оглед разрешаването на
текущия административноправен спор, следва да бъде съобразено на първо място,
че в спорното съдебно производство двете страни – данъчно задълженото лице и
административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да
реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като
го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК,
независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда,
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма свързва с неговото проявление.
На следващо
място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в
чл.124 ал.2 ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен
акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва чия е доказателствената
тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на
ревизионен акт, издаден в производство реда на чл.122 ДОПК, като придава
отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.
В конкретния
случай, съдът намира, че от събраните доказателства, органите по приходите
обосновано са приели, че са налице установени обстоятелства по чл.122 ал.1, т.4 ДОПК, доколкото воденото счетоводство от дружеството-жалбоподател не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод на
органите по приходите се потвърждава и от приетото и неоспорено от
жалбоподателя заключение по ССЕ. Отделно от това, до приключване на
ревизионното производство, ревизираното лице не е представило пълна счетоводна
отчетност съгласно ЗСч/впрочем, такава не е представена и в хода на настоящото
съдебно производство/. Ревизираното лице е надлежно уведомено за предприетите
действия за определяне на данъчната основа по аналог, като са връчени 2 бр.
уведомления по чл.124 ДОПК. От страна на „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД, както вече се
посочи, декларации по чл.124 ал.3 ДОПК не са представени. До извод в обратната
насока не води представената декларация в хода на първоначалното производство,
доколкото в нея ревизираното лице на практика не е декларирало нищо, отделно от
това същата касае само част от процесния период/л.1529/. В отговор на
отправените до дружеството ИПДПОЗЛ също не са представени никакви документи
и/или обяснения. Действително, в хода на първоначалната ревизия са представени
част от изисканите документи и писмени обяснения/л.121 и сл., л.1457 и сл./
същите обаче отново не дават възможност за установяване на основата за данъчно
облагане. Въпреки липсата на представени от дружеството-жалбоподател данни в
тяхната пълнота, органите по приходите са извършили необходимите проверки,
присъединили са събрани доказателства в хода на извършени ПУФО, както и в
предходното ревизионно производство, изискали са от трети лица представянето на
документи и писмени обяснения и са достигнали до единствените възможни изводи
относно спорните въпроси, а именно, че липсва счетоводна отчетност, съответно
представената такава не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, което е самостоятелно основание по чл.122 ал.1, т.4 ДОПК за
провеждане на ревизията по особения ред.
Органите по
приходите са се позовали и на още едно основание, а именно това по т.2 на
чл.122 ал.1 ДОПК като са приели, че са налице данни за укрити приходи или
доходи, които се основават на получени обяснения и документи от трето лице
„Еконт Експрес“ООД. Така представените от третото лице документи не са оспорени
от страна на жалбоподателя нито в хода на ревизионното производство, нито в
хода на настоящото съдебно такова. До извод в обратната насока не води и
направеното възражение в писмената защита, че същите не представляват
електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация,
независимо дали са подписани с електронен подпис. Това е така, защото в хода на
настоящото съдебно производство от третото лице е изискано представянето на
товарителниците, разходните касови ордери и пощенски парични преводи, което е
било сторено с писмо вх.№8417/12.06.2020г./л.536 и сл./, с което са представени
надлежно заверени копия на въпросните документи, които не са оспорени от страна
на жалбоподателя, поради което и следва да се приеме, че представляват годни
доказателствени средства. При така установеното е безпредметно обсъждането на
заключението по СТЕ, доколкото същото не би довело до различни изводи.
Независимо от
гореизложеното следва да бъде съобразено, че приетият като част от
административната преписка диск/л.1388/ съставлява веществено доказателствено
средство, съдържащо електронни документи, за които е налице фикцията по чл.3
ал.2 ЗЕДЕУУ за спазване на писмената форма при съставянето на електронен
документ. След като към данните, представляващи електронни изявления, е добавен
електронен подпис/така чл.3 т.10 от Регламент (ЕС) №910/2014/ авторството на
електронното изявление е установено /така и нарочна декларация на лист 1402/.
При това положение веществените доказателствени средства не са негодни. Те са
допустими, съгласно разпоредбите на чл.71 ДОПК, както и чл.184 ГПК, относими и
необходими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството е осъществено
по реда на чл.37 ал.5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са
субекти в административния процес. От разпоредбата на чл.54 ал.5 ДОПК не следва
дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите носители на информация,
а се разширява кръгът на информационните източници с допускането на разпечатки
от такива носители като писмени доказателства/така е озаглавен раздел II от
глава VIII на ДОПК/. Представянето на данните на електронен носител не е в
противоречие и с правилото на чл.184 ГПК. Изготвянето на разпечатка е правна
възможност. Принципно верни и в унисон с формиралата се съдебна практика на ВАС
биха били твърденията на жалбоподателя за недоказване на юридическите факти,
пораждащи установените с РА задължения за данъци, ако основното доказателствено
средство за установяването им бе единствено и само този, изходящ от трети за
административния процес лица електронен документ, макар и подписан с електронен
подпис. Верни са съжденията, че се касае до производен от първични писмени
доказателства /товарителници, РКО и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис/. Услугата наложен платеж обаче се изразява в доставяне
на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума/така §1 т.12
от Закона за пощенските услуги/. В конкретиката на казуса, изводите на органите
по приходите не почиват единствено и само на посочените първични
доказателствени средства и производния им такъв електронен документ, а също
така и на изричните обяснения на ревизираното лице, дадени по реда на чл.53 ДОПК в хода на първоначалната ревизия, надлежно присъединени към настоящата
такава, които са допустими доказателствени средства, чието авторство не е било
оспорено от лицето в хода на съдебния процес и които документи в случая на
практика съдържат извънсъдебно признание, сторено от С.С.Ш.в качеството му на
представляващ „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД относно
осъществените
от него облагаеми доставки и реализирани приходи, а именно: „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД е собственик на стоките
и във връзка с тези стоки съм получавал паричните средства от наложени платежи
от куриерски фирми за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. Суми съм получавал
само аз понеже нямам назначени на трудов договор в дружеството…“/така
писмени обяснения на лист 1435/. При
това положение и след като удостоверяват неизгодни за автора им факти, така
посочените документи, макар и частни такива следва да се приеме, че се ползват
с доказателствена сила, относно установените обстоятелства за реализираните
облагаеми доставки, респ. размерът на приходите от същите/разходите също са
зачетени от ответника именно по данните от същите доказателствени средства/в
този смисъл са Решение №5798
от 19.05.2020г. на ВАС по адм. д. №1201/2020г., I о., Решение №12941
от 20.10.2020г. на ВАС по адм. д. №6908/2020г., I о. и др./.
Тази преценка
не се разколебава и от останалия събран по делото доказателствен материал.
Представени са множество доказателства за извършени от ревизираното лице ВОП на
стоки, които не се оспорва, са реализирани на вътрешния пазар посредством
„Еконт Експрес“ООД, стоките не са били съхранявани в обекти на жалбоподателя, а
директно са продавани. Не са представени доказателства, нито са наведени
твърдения част от тези стоки да са налични, вкл. няма данни и да са били бракувани,
в каквато насока е и заключението на вещото лице, поради което и няма пречка да
се приеме, че същите са били продадени. Съответно от служебно изведените данни
за отчетени чрез ЕКАФП продажби е установено, че същите са на значително
по-ниска стойност от стойността на придобитите стоки по ВОП, за които лицето
твърди, че са били продадени чрез „Еконт Експрес“ООД, поради което правилен се
явява изводът на органите по приходите, че са налице неотчетени приходи –
обстоятелство по чл.122 ал.1, т.2 ДОПК. И най-сетне, както вече се посочи и
по-горе, в хода на съдебното производството всички цитирани от органите по
приходите документи, са представени от третото лице в заверено копие и по
отношение на тях не е заявено оспорване от страна на жалбоподателя.
Или, настоящият
съдебен състав намира, че органите по приходите са се справили с
доказателствената тежест, доколкото наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства – данните от приложения
електронен документ, приложените заверени копия на товарителници, разходни
касови ордери и пощенски парични преводи, представени от „Еконт Експрес“ООД,
както и извънсъдебното и важащо срещу своя издател признание. С други думи
казано, безспорно се установи, че ревизираното лице е било подател и е получило
сумите по платежи, че стоките, които куриерът е доставил, са предмет на
облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от които не е отчетен приход,
та укритият приход да е основание по чл.122 ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред.
В този смисъл,
от представените от „Еконт Експрес“ООД доказателства и дадените писмени
обяснения от ревизираното лице се установява, че през м.06.2014г. ревизираното
лице е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец, като съобразно
правилото на чл.96 ал.1 ЗДДС подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, което
не е било сторено, поради което и с РА правилно при прилагане разпоредбата на
чл.102 ЗДДС/в приложимата му редакция/ е начислен ДДС за отчетни периоди от
м.07.2014г. до м.10.2017г., включително в общ размер на 58 693,75 лв.,
ведно със съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер
общо на 20 333,57 лв.
По отношение
наведените твърдения, че процесният РА не е съобразен с отменителното решение
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е необходимо да се посочи, че
доколкото в хода на процесното ревизионно производство жалбоподателят не е
съдействал на органите по приходите, същите са приобщили към доказателствения
материал събраните доказателства в хода на предходното ревизионно производство,
в т.ч. събраните такива в хода на извършени ПУФО на дружеството-жалбоподател и
на неговия управител, въз основа на които е установено, че самото ревизирано
лице декларира извършени ВОП, за което е представило доказателства, поради
което и след извършени служебни проверки в хода на административното обжалване
е установено, че доставчикът Pandiesel A.E.B.E. има регистрация за целите на ДДС в Гърция от 01.01.1987г.,
поради което и са приели, че са изпълнени предпоставките за наличие на ВОП и
ревизираното лице дължи ДДС за тези доставки за периода след установяването на
основания за задължителна регистрация по ЗДДС, предвид нормата на чл.102 ал.3 ЗДДС. В тази връзка и позовавайки се на практиката на СЕС, решаващият орган е
признал на жалбоподателя и правото на приспадане на данъчен кредит,
съответстващ на начисления ДДС за извършените ВОП на стоки.
Тук е мястото и
да се посочи още, че всички процесни фактури, удостоверяващи извършен ВОП са
представени лично от жалбоподателя, който освен всичко друго твърди, че именно
получените вследствие на ВОП стоки е продавал чрез „Еконт Експрес“ООД, поради
което и е извън всякаква логика в хода на съдебното производство да твърди
обратното.
Във връзка със
следващите твърдения, а именно, че неправилно е определен оборотът по чл.96
ал.1 ЗДДС, следва да бъде съобразено, че в случая, органите по приходите са
направили констатации, че не са издавани касови бонове за съответната стойност
на продажбите чрез „Еконт Експрес“ ООД въз основа на данни, предоставени от
„Еконт Експрес“ООД и анализ на данните от ЕКАФП на самото ревизирано лице.
Дружеството твърди положителния факт, от който черпи права, че касови бонове са
издавани и е налице съответствие между издаваните такива и извършените
продажби, който факт трябваше да докаже по безспорен начин, което обаче от
„ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ ЕООД не е сторено нито в хода на ревизионното производство,
нито в хода на настоящото съдебно такова. В подкрепа на този извод е и
заключението на вещото лице по ССЕ, прието без заявено оспорване от страна на
жалбоподателя и което е в насока, че от страна на ревизираното лице не са
представени касовите книги, в т.ч. няма доказателства, че пратките по „Еконт Експрес“ООД
са отразени и осчетоводени в счетоводството при жалбоподателя. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира за правилен подхода на органите по приходите,
които за да установят общия облагаем оборот, са отчели отразените в ЕКАФП
продажби за всеки един от ревизираните периоди/по данни на отчетени от
ревизираното лице продажби/, установените такива съгласно представените
товарителници от „Еконт Експрес“ООД и декларирания оборот от ревизираното лице
в ГДД.
И най-сетне, по
отношение на конкретно установените задължения по ЗДДС е необходимо да се
посочи, че според разпоредбата на чл.96 ал.1 ЗДДС в приложимата редакция,
уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно
задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Въпросният нормативен текст
очевидно очертава следния фактически състав, при проявлението на който възниква
задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено лице по смисъла на чл.3
ал.1 ЗДДС и формиран облагаем оборот в размер над 50 000 лв. в период от време
- 12 последователни месеца преди текущия месец, през който да е достигнат този
оборот. Според разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗДДС данъчно задължено лице е всяко
лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея, като съдържанието на понятието „независима икономическа
дейност“ е определено в чл.3 ал.2 ЗДДС. Съответно, съгласно разпоредбата на чл.96 ал.2 ЗДДС, облагаемият
оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1.облагаеми
доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2.доставки на финансови
услуги по чл.46; 3.доставки на застрахователни услуги по чл.47. Облагаема
доставка пък според определението, дадено в чл.12 ал.1 ЗДДС, е всяка доставка
на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Тези разпоредби
и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус, налагат
несъмнения извод, че за периода от м.01.2014г. до м.06.2014г. включително/дори
по-малко от 12 месеца/ дружеството-жалбоподател е реализирало облагаем по
смисъла на ЗДДС оборот в размер на 56 811,00 лв./така таблица на стр.13 от РД/,
в т.ч. от неотчетените приходи към 30.06. 2014г. в размер на 37 909 лв.
Следователно, съгласно изискванията на цитирания по-горе чл.96 ал.1 ЗДДС,
жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнал облагаем оборот в размер на 50 000 лв. и повече за последните
12 последователни месеца преди текущия месец, да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, като това е следвало да стане до 14.07.2014г. При това
положение дружеството дължи на основание чл.102 ал.3, т.1 във връзка с чл.67
ал.3 ЗДДС косвен данък за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите. Именно поради тази причина е взето
предвид, че актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден до
28.07.2014г. включително, поради което ДДС е начислен за всички извършени от
ревизираното лице облагаеми доставки от 28.07.2014г. до 31.10.2017г.
При наличието
на предпоставките, предвидени в чл.122 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК, органите на
приходна администрация са взели предвид всяко от относимите за ревизираното
лице обстоятелства, предвидени в чл.122 ал.2 ДОПК и по този именно начин са
определили основата за облагане на същото с ДДС за процесните данъчни периоди.
Спрямо така определените данъчни основи за облагане с ДДС е приложена данъчната
ставка по чл.66 ал.1 ЗДДС като е съобразена и разпоредбата на чл.67 ал.3
закона. Приобщеният по делото РД, съдържа подробно изложение на предприетите от
ревизиращите органи процесуални действия и приетите от тях за установени факти
и обстоятелства. Изрично са посочени и правните основания за определяне на
основата за облагане и изчисляване на конкретния размер на задължението, като с
решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив на жалбоподателя е признато
и правото на приспадане на данъчен кредит, съответстващ на начисления ДДС за
извършените ВОП и по този начин е определен дължимият ДДС и прилежащите лихви
за процесните периоди, които освен всичко изложено до тук се констатира и че са
математически вярно изчислени. Тези съображения обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспорения РА в обсъжданата част.
Относно
задълженията по ЗКПО, правилно и законосъобразно според настоящия съдебен
състав, органите по приходите са приели, че са налице неотчетени приходи от
продажби на стоки, съобразно представените данни от куриерската фирма в пълния
им възприет в хода на ревизията размер. Фактите, които водят до проявлението на
основанието, разписано в чл.122 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК вече бяха коментирани,
както бяха коментирани и доказателствата, които ги установяват и изводите на
съда не следва да се преповтарят. При доказано основание по чл.122 ал.1 ДОПК, фактическите
констатации се считат за верни, т.е. имат материална доказателствена сила,
която не се опроверга в процеса.
С оглед на
кредитираната от съда ССЕ, обоснован е и изводът на органите по приходите за
наличието на основанието по чл.122 ал.1, т.4 ДОПК в частта му досежно
невъзможността воденото от ревизираното лице счетоводство да позволява
установяване на основата за данъчно облагане.
При това
положение, правилно и законосъобразно са определени приходите и разходите и
оттам счетоводният финансов резултат, подлежащ на данъчно третиране, както и
данъчният финансов резултат, за който се следва корпоративен данък. Както вече
се посочи и по-горе, данъчната основа за облагане с корпоративен данък е
определена за ревизираните 2015г. и 2016г., като са увеличени декларираните в
ГДД по чл.92 ЗКПО приходи – 41 021,20 лв. за 2015г. и 45 496,00 лв.
за 2016г., с неотчетени приходи от продажбите с наложени платежи –
66 638,00 лв. за 2015г. и 75 108,32 лв., намалени с установените
разходи, в т.ч. разходите, съответстващи на установените неотчетени приходи,
изчислени на база средна надценка от декларираните данни в ГДД и ОПР – 12,73%
за 2015г. и 15,27% за 2016г./59 112,92 лв. за 2015г. и 65 158,32 лв. за
2016г./ с признаване на декларирана отстъпка по ГДД за 2015г. в размер на 3,03
лв. и за 2016г. в размер на 3,37 лв. При липса на други основания за
преобразуването на данъчния финансов резултат, именно тези суми са формирали
допълнително установения от ревизията корпоративен данък. Впрочем, използването
на този подход е в причинна връзка именно с поведението на жалбоподателя.
Пропускът му да отчете приходи от извършени продажби на стоки, доставяни от
пощенски оператор с наложен платеж, както и липсата на аналитичност във
воденото от него счетоводство, правилно са възприети от органите по приходите
като основания по чл.122 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по
особения ред.
Като
неоснователни съдът приема и възраженията на жалбоподателя, че при определяне
на данъчната основа за облагане по ЗКПО следва да бъде приспадната стойността
на начисления ДДС. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че именно с оглед
спазване основния принцип на неутралитет на ДДС, решаващият орган със своето
решение е признал правото на приспадане на данъчен кредит, съответстващ на начисления
ДДС за извършените ВОП, поради което приспадането на ДДС и от данъчната основа
за облагане по ЗКПО би довело до несъпоставимост, в какъвто смисъл са и
изложените от вещото лице по ССЕ съображения, на които се позовава
жалбоподателят.
За пълнота е
необходимо да се посочи още и че именно наличието на данни за укрити приходи,
установени в хода на проведеното ревизионно производство, е наложило
необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия,
предвиден в чл.122 и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато
данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален
данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие
на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от
фактите, възведени в нормата на чл.122 ал.1 ДОПК, се прилага особеният ред за
извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и
анализират онези от изброените в закона обстоятелства/критерии/, които са относими
към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.
Безспорно обект на облагане с ДДС в случая е доставката, а по ЗКПО –
реализираният приход/печалбата. Затова при решаването на спора по ЗДДС
въведеният с твърдение на ответника предмет на доказване е осъществяването на
доставката от ревизираното лице, а по ЗКПО спорен е фактът на получаване от
ревизираното лице на приходи от продажби, които не са декларирани.
С оглед на
изложеното, съдът приема възраженията на жалбоподателя за неоснователни, а РА
за законосъобразен в частта, в която допълнително са определени задължения за
корпоративен данък корпоративен данък за 2015г. в размер на 752,51 лв. и лихви
в размер на 261,96 лв. и за 2016г. в размер на 995,00 лв. и лихви в размер на
245,45 лв., доколкото органите по приходите са определили математически вярно
задълженията и начислените лихви за забава. По изложените съображения,
обжалваният административен акт се явява обоснован и законосъобразен и в тази
му част.
Крайният извод
е, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена. При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 2 968,47 лв., съобразно чл.8 ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ЕООД със
седалище и адрес на управление село Болярци, ул.“Дванадесета“ №10 против
ревизионен акт №Р-16001619000057-091-001/05.09.2019г., издаден от З.Д.В.на
длъжност ***и В.И.К.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение №690/03.12.2019г. на
изпълняващ правомощията Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА, с която на дружеството допълнително са установени
следните задължения: ДДС за периода м.07.2014г. – м.10.2017г. общо в размер на
58 693,75 лв. и прилежащи лихви в размер на 20 333,57 лв.; корпоративен данък
за 2015г. в размер на 752,51 лв. и прилежащи лихви в размер на 261,96 лв.;
корпоративен данък за 2016г. в размер на 995,00 лв. и прилежащи лихви в размер
на 245,45 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ПЛОВДИВ ДИЗЕЛ“ ЕООД със седалище и
адрес на управление село Болярци, ул.“Дванадесета“ №10 да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Дондуков”№52, сумата от
2 968,47/две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и
седем стотинки/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: