Решение по дело №154/2018 на Окръжен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №72

 

гр. Сливен, 20.04.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ                       

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА М.

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №154 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №13/29.01.2018г. по гр.д.№1348/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р.Р.И., родена на ***г. на бащата Р.И.П., при когото е постановено и местоживеенето на детето; на майката е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспИ.е и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, като детето се взема от дома на бащата и се връща там от майката; майката е осъдена да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 125лв., считано от подаване на насрещния иск – 05.09.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, както и да заплати за детето издръжка за минало време в размер на 375лв. за периода от 21.05.2017г. до 05.09.2017г. С решението Г.Г. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 230лв. върху издръжката в полза на съдебната власт. 

Въззивната жалба е подадена от майката Г.П.Г. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си, въззивницата Г.Г. чрез пълномощника си адв.Р. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че от събраните по делото доказателства, се установило, че майката е по-пригодния родител за отглеждането на детето. Районният съд е взел под внимание единствено социалните доклади, без да обсъди и съобрази събраните гласни доказателства. Съдът не се е съобразил и със задължителните принципи, постановени в Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС. Посочва, че детето се отглежда от неговата баба по бащина линия, която е в преклонна възраст, а бащата никога не е полагал грижи за детето. Имайки предвид интересите на детето, неговия пол и възраст, тя като майка счита, че е по-пригодния родител за упражняване родителските права върху детето. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което да предостави на нея упражняването на родителските права, определи режим на лични контакти на детето с бащата и осъди последния да заплаща издръжка за детето в размер на 125лв. месечно, считано от подаване на исковата молба. Претендира присъждане на разноските пред двете инстанции.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата Г.П.Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Р., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Р.И.П., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М.М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:

От 16.04.2018г. Р.И.П. работи по трудово правоотношение с „Черноморски фураж“ АД, гр.Сливен, като заема длъжността „пакетировач“ с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 510лв.

На 05.03.2018г. Г.Г. и Р.П. се събрали отново да живеят заедно на семейни начала, като се установили в къщата на Р. ***, където живели до 24.03.2018г. В периода от 05.03.2018г. до 14.03.2018г. детето Р. било оставено да живее при баба си и дядо си по бащина линия – страните не го взели със себе си в къщата на Р.П.. За детето се грижила баба му – свид.Пена Д.. Майката се върнала под предлог да се грижи за детето, но нето е полагала грижи за него, нито дори до 14 март го е взела при себе си. Три дни Г. и Р. ходили на рожден ден на един комшия и не са вземали детето, нито са се грижили за него. Едва на 14.03.2018г. страните преместили кошарата на детето от къщата на баба му в къщата на баща му и го взели при себе си. След 14 март, въпреки, че детето живеело при родителите си, основни грижи за него продължавала да полага баба му свид.Д.. През този период Г.Г. почти не е полагала грижи за детето, нито го е хранила, нито го е перяла. На 24 март 2018г. Г.Г. се тръгнала от дома на Р.П. под предлог, че другото й дете е болно и отива да го гледа.

От показанията на свид.Н. С. се установява, че докато детето е гледано от бащата и бабата по бащина линия, същото е добре гледано, обгрижвано, чисто облечено, нахранено, спокойно, весело, жизнерадостно и силно привързано към баща си, дядо си и баба си. Хигиенните условия при бащата и родителите му са добри, животни вътре не са гледани и не са пускани да влизат. По времето, когато Г. се върнала при Р. в началото на м.март тази година, детето продължавало да се гледа от бабата – свид.Д..

От отговора на въпрос по реда на чл.176 от ГПК от страна на Г.Г., се установява, че веднага след като си е тръгнала от дома на р.П., тя отново се е върнала в къщата, където живеела сестра й и самата тя по време на първоинстанционното производство и докладите на ДСП – Сливен и Нова Загора – в с.Злати войвода. Само адресната й регистрация е на адреса на баща й в С.Г., но Г.Г. не живее там.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е за определяне местоживеене на малолетно дете, упражняването на родителските права спрямо детето, личните отношения с него и издръжката му, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете Р. и местоживеенето на детето:

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства, въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно въпроса на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Р., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4, вр. чл.127, ал.2 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето, преценен съгласно критериите, посочени в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт, категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Р. е бащата Р.И.П..

При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи безспорно и от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства, дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др, като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето. 

Съдът взе предвид обстоятелството, че от м.май 2017г., когато страните са се разделили, единственият родител, който полага грижите по отглеждането и възпитанието на детето, е бащата. Следва само да се отбележи, че причините, довели до раздялата са ирелевантни в настоящия спор. След раздялата на страните, въззивницата не е търсила детето, не е осъществявала контакт с него. Твърденията й за недопускане до детето от страна на бащата са недоказани от събраните по делото доказателства. Доказателствата в тази насока са само от страна на двете сестри на въззивницата, които обаче не са били непосредствени свидетели на какъвто и да е опит от страна на майката да осъществи контакт с детето. Напротив, майката е искала от бащата той да заведе детето у тях, за да го види, но самата тя не е отивала в дома на детето, за да осъществи контакт с него. След раздялата, майката не е купувала и давала подаръци на детето, не е присъствала на първият му рожден ден /раздялата е била детето да навърши 1 годинка/, не го е посещавала на Коледа и Нова година.

През този период от време, видно от свидетелските показания и от социалния доклад бащата е полагал адекватни на нуждите и потребностите на детето грижи, проявява любов и привързаност към него. Бащата, подкрепян от своята майка проявява постоянство и търпение в стремежа си да задоволят физическите потребности на детето и нуждата му от топлина и внимание. Детето също проявява и изразява привързаност към баща си и баба си по бащина линия, въпреки ниската си възраст. Това говори за наличие на родителска пригодност у бащата, за да продължи и за в бъдеще да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. От друга страна майката – въззивницата проявява непостоянство в действията си, изоставя децата си /освен детето Р., въззивницата има и друго дете М. на 5 години, спрямо което родителските права се упражняват от неговия баща/ на други хора. Майката не е установила по никакъв начин адекватно родителско поведение, нито спрямо по-голямото си дете, нито по отношение на детето Р.. Напротив, видно от социалния доклад, Г.Г. е проявявала непостоянство в грижите за по-голямото си дете М., като неколкократно е сменяла местоживеенето си, като оставяла детето на грижите на други хора. Въпреки нарочно предоставената й социална услуга с цел повишаване на родителският й капацитет, не е настъпила положителна промяна в родителските качества и възпитателските умения на Г.Г.. Заявеното желание на майката, според социалния работник, категорично не отговаря на реалните й възможности и условия да полага адекватни грижи за детето в семейна среда.

След постановяване на първоинстанционното решение, в началото на м.март 2018г., въззивницата се е върнала при Р.П. и за период около 20 дни двамата са заживели отново заедно, след което тя отново е напуснала семейното жилище и се е върнала в къщата, където е живяла по време на първоинстанционното производство в с.Злати войвода. През този кратък период, от свидетелските показания се установи, че въпреки, че се е върнала при Р. под претекст да види и да се грижи за детето, то тя не е полагала реално почти никакви грижи за детето Р.. Грижите били полагани от бабата по бащина линия, при която и детето било оставено да живее през първите 10 дни след завръщането на майката. Това обстоятелство показва липсата на родителски капацитет и дори на желание от страна на майката да полага грижи за детето.

От социалните доклади се установи и много ниско образователно ниво на майката Г.Г., която не може да чете, трудно пише. Поради това майката много трудно би се справила със задоволяване образователните потребности на детето Р., както и стимулиране на интелектуалното му развитие и обучението му.

Съдът съобрази и условията за живот при двамата родители. Бащата разполага със собствено жилище в с.Сокол, общ.Нова Загора – едноетажна къща, състояща се от две стаи, коридор, баня и санитарен възел. Обзаведено е с необходимите мебели и вещи от първа необходимост. През зимния сезон бащата, заедно с детето живеят в жилището на родителите му, което се намира в същото село, в непосредствена близост до неговото жилище. В дома на родителите му има две спални, хол, нова пристройка, която представлява кухня. Санитарния възел е външен. За детето има кошара. Бащата и родителите му са заявили, че предстои ремонтиране и подмяна на мебелите и в двете жилища.

Майката не разполага със свое жилище. Тя сменя често местоживеенето си, като съжителства с различни лица. По време на първоинстанционното производство, Г.Г. живеела на семейни начала с И.С.И. в едноетажна къща в с.Злати войвода, състояща се от четири стаи, кухня, баня и външна тоалетна. В това жилище освен Г. и И., живеели майката и бащата на И., тримата му братя, като единият от тях живее на семейни начала със сестрата на Г. – свид. С. Г.. Видно от социалния доклад, съгласно липсата на собствено жилище и начина на живот, който води – честа смяна на местоживеенето и партньорите си, трудно би се справила с грижите за детето Р.. Честата смяна на партньорите, с които Г. живее, се потвърждава и от установеното пред настоящата инстанция – заживяването й през м.март 2018г. за около 20 дни с въззиваемия Р.П., след което на 24 март, го напуска отново и се връща в дома на И. И. в с.Злати войвода, където живее и към настоящия момент. Налице е безспорно една непостоянност в отношенията на майката с партньорите й, честта смяна и несигурност в местата, начена на живот и обкръжаваща я среда. Тази непостоянност и несигурност би се отразила изключително неблагоприятно върху малолетното дете Р..

По отношение на трудовата заетост и доходите на страните, следва да се отбележи, че бащата Р.П. извършва „на частно“ различни дейности в селото, за което получава заплащане, а от 16.04.2018г. е започнал и работа по трудово правоотношение, като получава основно месечно възнаграждение в размер на 510лв. Освен това родителите му се занимават със зеленчукопроизводство и отглеждат животни, като Р. им помага в работата. Бащата на р. е пенсионер и получава пенсия в размер на около 300лв. Семейството на бащата успява да задоволява потребностите си.

Майката – въззивницата не работи, няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда“. Доходите й са от майчинство и помощи за детето /по нейно твърдение/, от които средства след раздялата си с Р.П., не е давала никакви средства за детето.

По отношение на подкрепата на близки и роднини при отглеждането на детето Р., безспорно се установи такава за бащата от страна на неговите родители и най-вече майка му. Р.П. и майка му са тези, които всеки месец водят детето на консултация при лекар, полагат непосредствените грижи за детето и към които то изпитва привързаност.

Въззивницата не е доказала, че може да разчита на своите родители, още повече, че тя не живее с тях. Майка й живее на съпружески начала в гр.Нова Загора и не е виждала дори детето Р.. Бащата на въззивницата е установен да живее в С.Г., действително има жилище там, но също не е проявявал загриженост, дори и интерес спрямо детето, не се е интересувал от него. Г.Г., както бе посочено не живее при баща си, за да разчита на неговия дом и помощ при отглеждане на детето. Лицето, с което съжителства – И. И., не е изразил мнение и не е дал съгласие за полагане на грижи за детето Р.. Той не е провел среща със социалния работник. Показанията на сестрата на въззивницата – свид.С. Г. в тази насока /че И. ще помага на Г. при отглеждането на детето й/ са само нейни виждания и предположения, а не реално осъществени и възприети от свидетелката факти. Единствено свид.С. Г. е изразила желание да помага на сестра си Г. при отглеждането на детето, но тази подкрепа според съда е крайно недостатъчна, с оглед факта че и двете живеят в чуждо жилище, на фактически начала, без никаква сигурност за продължителността на това съжителство и най-вече при установения изключително нисък родителски капацитет на Г.Г..

Всички изложени факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето, с оглед неговите потребности и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо детето Р. е бащата, независимо от пола и ниската възраст. Само следва да се отбележи, че ниската възраст не е попречила на майката да напусне дома и детето си, преди то да е навършило 1 год. възраст и да заживее веднага след това на съпружески начала с друг мъж. Това говори не само за майчинските й способности, но и за нейния морален облик, като следва да се отчете факта, че преди да заживее с въззиваемия, е имала поне още две фактически съжителства, от едното от което има и друго дете, спрямо което също не полага грижи.

Съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на детето Р. е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като се определи местоживеенето на детето при него. Бащата има необходимия родителски потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Той полага всички необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му.

По отношение режима на лични отношения на майката с детето:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

В конкретния случай, въззивният съд намира определения от районния съд режим на лични отношения на майката с детето за напълно адекватен, съобразен с нуждите и потребностите на детето да общува с майката, друг е въпросът дали майката, с оглед нейното непостоянство и неяснота къде ще се установи да живее, ще съумее да го спазва. Във всички случаи обаче следва да се посочи, че личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат напълно, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, районният съд правилно е осъдил ответницата да плати дължимата държавна такса върху издръжката.

С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не се следват разноски.

Въззиваемият не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №13/29.01.2018г., постановено по гр.д.№1348/2017г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.