Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 16.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОНКА С.
при участието на секретаря Е.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 291 по описа на ПРС за 2014 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и шеста от ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове:
брачен иск с правно основание чл. 49,
ал. 3 вр. с ал. 1 от СК от Г.Д.Д., ЕГН: ********** срещу Б.Г.Б., ЕГН: **********
за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответницата и
небрачни искове с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК родителските права по отношение на роденото през брака
дете Г. Георгиев Д. да бъдат предоставени на бащата, а на майката да бъде
определен обичайния режим на лични отношения с детето.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански
брак на 13.10.2003 г., като от брака си имат едно родено ненавършило пълнолетие
дете – Г.. Твърди, че през 2010 г. съпругата му заминала да работи в Германия и
постепенно двамата се отчуждили, тъй като ответницата започнала да се обажда
все по – рядко. През последните две години се прибирала само два пъти годишно
за по две седмици, а от свои познати ищецът разбрал, че съпругата му заживяла
на съпружески начала с друг мъж в Германия. Твърди, че през периода на нейното
отсъствие грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето поел
изцяло ищецът. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака между страните по изключителна вина на ответницата като
предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето Г..
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който
изразява становище за допустимост на предявените искове, желанието си да бъде
допуснат развод, но се оспорва вменяваната й от страна на ищеца вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Излагат се доводи, че
ответницата винаги е полагала грижи за семейството и детето си и продължава да
го прави като заминаването й да работи в Германия било резултат от взетото и от
двамата съпрузи решение с цел осигуряване на по – добро бъдеще за детето им.
Твърди, че въпреки отсъствието й от страната, между нея и детето й съществува
силна емоционална връзка и ответницата прекарва отпуските със сина си. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между
съпрузите по вина на ищеца, който се дезинтересирал от нея, имал извънбрачни
връзки, уронвал доброто име на ответницата пред близки и приятели. Претендира
за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете на
нея, а на бащата да бъде дадена възможност да бъде със сина си през лятната
ваканция. В проведеното по делото съдебно заседание заявява, че не предявява
претенции към семейното жилище, находящо се в гр. ***, в което живеят ищецът и
роденото от брака дете.
В съдебно заседание, ищецът, лично и чрез процесуалния си представител адв.
П. поддържа предявените брачни и небрачни искове.
В съдебно заседание ответницата,
лично и чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа депозирания отговор
и моли да ѝ бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Г..
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна
страна:
Досежно прекратяването на брака:
От представеното по делото в оригинал удостоверение за сключен граждански
брак серия ПР – Б, № 000014, издадено от община Провадия на 13.10.2003 г., е
видно, че спорещите са съпрузи от 13.10.2003 г.
От представеното по делото в заерен препис удостоворение за раждане серия
КМР, № 28896, издадено на 17.03.2004 г. от община Варна, съдът приема, че от
брачното си съжителство страните имат родено едно навършили пълнолетие дете – Г.
Г. Д., роден на *** г.
За установяване на претендираните
от ищеца и ответницата брачни провинения при първоинстанционното разглеждане на делото са разпитани свидетелите Л. Х. Я., Д. В. Й., Г. Х.а К. и Г. Н. Д. – майка на ответницата по делото, чиито показания съдът цени при
спазване разпоредбата на чл. 172 от ГПК. От свидетелските показания, които
съдът кредитира изцяло като безпристрастни и безпротиворечиви с останалите
събрани по делото доказателства, отразяващи преки впечатления относно
взаимоотношенията в семейството както между съпрузите, така и отношението на
родителите към роденото от брака дете, се установява, че през 2010 година, след
взаимно взето от съпрузите решение, ответницата Б.Б. заминала да работи в
Германия където работи и живее и към
настоящия момент. От тогава се завръща в България два – три пъти годишно като
отсяда в семейното жилище при съпруга и детето си. Свидетелите сочат, че нямат
впечатления съпрузите да са в лоши отношения, но на ищеца му тежало това, че
ответницата живее в Германия, държал тя да се върне при семейството си, но
съпругата му не го сторила. От показанията се установява, че детето Г. е добре
обгрижвано от бащата, подпомаган от бабата по майчина линия и отсъствието на майката не е станало причина
за отчуждение между тях, тъй като Б.Б. ежедневно поддържала връзка с детето
като се интересувала от всичко, което се случва с него, включително от
училищните занимания като и двамата родителите имат силна емоционална връзка с
детето.
Доказателственият анализ недвусмислено и категорично сочи, че дълбоко и непоправимо разстройство на брака между спорещите е налице – съпрузите не
изпитват доверие и уважение един към друг, което се дължи на факта, че
ответницата работи и се е установила да живее в Германия, което не ѝ
позволява да бъде постоянно близо до семейството си. Това положение, продължило
4 години, продължаващо и до настоящия момент, неминуемо е довело до отчуждение
между съпрузите, за което съдът приема, че вина имат и двамата – решението за
заминаването на ответницата е било взаимно, а липсата на желание у ответницата
да се завърне отново при семейството си се дължи на недостатъчно положени усилия
за укрепване на брачната връзка, за което без съмнение отговорност носят както съпруга,
така и съпругата, доколкото за съхраняване на брака е нужно желание и усилия и
от двете страни. По отношение на твърденията, че както ищецът, така и
ответницата са установили извънбрачни връзки, то тези твърдения не се доказаха
по категоричен начин, поради което остават само предположения, но дори и в
действителност това да е така, то съдът намира, че това поведение на страните е
следствие от прекъснатата им брачна връзка с оглед дълГ.дишната раздяла, а не е
причина за разтрогването на съпружеската обвързаност. Предвид изложеното,
разтрогването на брачното съжителство се дължи на поведението и на двамата съпрузи, които не са положили достатъчно усилия
да съхранят връзката си и по изложените съображения бракът между страните
следва да бъде разтрогнат, като бъде обявено, че вина за това имат и двамата съпрузи.
Досежно фамилното име на ищцата:
Б.Б. не е променипа фамилното си име след сключване на брака, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Досежно ползването на семейното жилище:
Страните заявяват съгласието си семейното жилище, находящо се в гр.
Провадия, ул. „Ангел Кънчев“ № 8 да бъде предоставено за ползване на съпруга Г.Д..
По отношение предоставяне на родителските права:
Иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК в настоящото производство са
предявили и двамата съпрузи, като са ангажирали и доказателства относно
възможността си да се грижат за роденото от брака дете Г. – доказателства във
връзка с получаваните от тях доходи, с
жилищната си обезпеченост, а ответницата е представила и удостоверение от
основно и средно училище Свентана, град Борнхьовет, Германия, според което е
налице възможност детето Г.Д. да бъде записано като ученик в училището през
новата учебна година. Съгласно социалното проучване и изготвения въз основа на
него социален доклад понастоящем непосредствени грижи за детето полага бащата,
подпомаган от майката на съпругата си като когато майката е в България детето
прекарва времето си основно с нея, и двамата родители получават достатъчно
добри доходи и са в състояние да осигурят издръжката на детето, жилищата, които
обитават са подходящи за отглеждане на дете на възрастта на Г., между
родителите и техния низходящ съществува силна емоционална връзка и
привързаност. Според доклада Г. посещава редовно учебните занятие и се справя
много добре с учебния материал. Заключението
на социалното проучване е, че и двамата родители са в състояние и притежават
нужния родителски капацитет да се грижат за Г.. Съдът намира, че родителските
права по отношение на малолетното родено от брака дете следва да бъдат
предоставени на бащата, поради следните съображения: до настоящия момент детето
се е отглеждало от своя баща, който е доказал, че притежава нужния родителски
капацитет да се грижи за детето си и безспорно успява да се справи със
задълженията си, поради което, без да отрича и подлага на съмнение
възможностите и родителските качества на другия родител, съдът счита, че по –
благоприятно би било за детето да остане да живее в средата и условията, към
които е привикнало, без да бъде откъснато от обичайното си обкръжение и
приятелски кръг в училище и извън него, доколкото при предоставяне родителските
права на майката такава промяна безспорно би била налице с оглед местоживеенето
ѝ в Германия, а преместването му да живее в друг държава е свързано с
много промени и новости, което би се отразило негативно на емоционалното
състояние на Г. с оглед малката му възраст и с оглед по – чувствителната му
натура, каквито данни се установиха по делото съобразно събраните гласни
доказателства и твърденията на самите родители. При предоставяне на
родителските права следва да се вземе предвид и половата принадлежност на детето,
което е от мъжки пол и примерът на бащата и близостта му с него в случая са от
голямо значение за израстването и възпитанието му.
На ответницата следва да бъде определен обичайния режим на лични контакти с
детето, съобразен с възрастта на Г.: майката да има право да го вижда два пъти
месечно, всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 9, 00 часа в събота
до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск. С оглед местоживеенето на майката извън България
съдът намира за справедливо да ѝ даде възможност да бъде с детето и по
една седмица през зимната и пролетната ученически ваканции, доколкото майката
може да не е в състояние да се възползва пълноценно от предоставения ѝ
режим на лични отношения при положение, че живее и полага труд извън страната.
По отношение дължимата от майката издръжка:
Ищецът не е формулирал искане с правно основание чл. 143 от СК, но съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК съдът следва да се произнесе служебно по
този въпрос. Като съобрази доходите да на ответницата, които според изготвения
по делото социален доклад възлизат на 1800 евро месечно по твърдения на самата
ищца, съдът намира, че следва да възложи в тежест на майката да заплаща на
малолетния си низходящ месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на обстоятелство, обуславящо по закон изменението или
прекратяването на алиментното задължение.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството,
съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., 25 лв. от които
са платени от ищеца при предявяване на исковата молба, а остатъкът в размер на
25 лева следва да бъде присъден в тежест на ответницата. Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса по иска с правно основание чл. 143 от СК в размер на 4% върху тригодишните
платежи – държавна такса в размер на 216 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Г.Д.Д.,*** и Б.Г.Б.,
ЕГН: **********, от гр. Провадия,
Варненска област, ул. „Козлодуй“ № 10, сключен на 13.10.2003 год. с акт за граждански брак № 0047/13.10.2003 г.
на община Провадия, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *** на ищеца Г.Д.Д., ЕГН: ********** и роденото от
брака малолетно дете Г. Г. Д..
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето Г. Г. Д., ЕГН: ********** на бащата Г.Д.Д., ЕГН: **********;
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен
контакт на майката Б.Г.Б., ЕГН: **********
с детето Г. Г. Д., ЕГН: **********, като ѝ дава възможност да го
вижда и взема два пъти месечно, всяка първа и трета събота и неделя от месеца -
от 9, 00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, както и по
една седмица по време на зимната и пролетната ученически ваканции на детето.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН: **********, да
заплаща в полза на малолетния си низходящ Г.
Г. Д., ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Г.Д.Д., месечна издръжка в
размер на 150 лв.( сто и петдесет лева), считано от датата на завеждане на
исковата молба – 28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на
алиментното задължение, на основание чл. 143, ал. 2 от СК;
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева), представляваща дължимата държавна такса по
иска с правно основание чл. 143 от СК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 25 лева ( двадесет
и пет лева), представляваща държавна такса по иска за развод, на основание
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от уведомяването на страните относно изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: