Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 19. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на десети
октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Р. Конова, като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д.
№ 5851 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 51 ал. 4 и чл. 150 от СК.
Постъпила
е искова молба от Е.Т.А. от гр. П.против В.П.М.
***. В молбата се твърди,
че с влязло в законна сила
решение по гр. дело № 7315/ 2009 год. по описа на П.ския районен съд е бил
прекратен с развод гражданския брак между страните, като родителските права
върху детето Е.В.П. са били възложени за упражняване от ищцата Е.Т.А., а на
ответника В.П.М. е бил определен режим на лични отношения с детето, при който
същият има право да вижда и взема детето при себе си всяка събота и неделя от
месеца от 08.00 часа на съботния ден до 19. 00 часа на неделния ден, както и
три месеца в годината, съобразявайки се с годишния отпуск на майката, както и
при договореност между страните. Твърди се, че от влизане в сила на решението
ответникът В.М. упражнява правото си на лични отношения с детето Е.М. като
взима детето при себе си и за три месеца. Твърди се, че този първоначален
присъден режим е доста разширен и пречи на ищцата да си упражнява ефективно
родителските права и не е в интерес на детето. Твърди се, че този режим е бил договорен с
бащата, когато детето е било още на една година. Твърди се, че синът на
страните Е.В.П. е вече на десетгодишна възраст, като за учебната 2018/ 2019
година е записан в ІVа клас в *** гр. П.. Твърди се, че бащата злоупотребява с
така присъдения режим и не се съобразява с него. Твърди се, че предоставеният
му режим за вземане на детето за три месеца през годината е с условие, когато
това не съвпада с отпуската на майката. Твърди се, че в момента ищцата не
работи по трудови правоотношения, тъй като полага грижи за второто си дете и
това негово право ответникът може да го упражни и през летния сезон, за да
заведе детето на почивка или да го упражни на няколко пъти, така че да не пречи
на учебния процес. Твърди се, че ответникът не упражнява ефективно родителските
права, тъй като ходи на работа в график на дежурство 24 часа и през това време
детето остава изцяло на грижите на възрастната му майка. Твърди се, че след
като ответникът взема детето през почивните дни в понеделник през учебната
година детето се явява с ненаписани домашни, неподготвено за учебния процес.
Твърди се, че в тази посока са били и дадените свидетелски показания от класния
ръководител на детето Е.- Ц.Б., дадени в съдебно заседание по гр. дело № 2580/ 2017
год. по описа на П.ския районен съд. Твърди се, че това дело е било образувано
по искова молба на ответника В.М. за изменение на режима на упражняване на
родителски права над детето Е.В.М., който иск е бил отхвърлен от съда като
неоснователен. Твърди се, че ответникът не се съобразява и с останалия присъден
режим и злоупотребява с него. Твърди се, че в случаи, когато детето е било
болно с висока температура въпреки молбите на ищцата ответникът да не го взема
последният е отправял закани срещу нея, че ще депозира жалби срещу същата
относно обстоятелството, че ищцата не му позволява да взима детето си. Твърди
се, че със същото решение по гр. дело № 7315/ 2009 год. на П.ския районен съд
ответникът В.М. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
100 лв. като този размер е бил променен с влязло в сила решение по гр. Дело № 3944/
2013 год. по описа на П.ския районен съд в размер на 130 лв. Твърди се, че
детето на страните Е.В.П. е вече на 10-годишна възраст, като редовно посещава
учебните занятия и курсове по английски език и други форми на занимание, които
изцяло са заплащани от ищцата. Твърди се, че разходите по издръжката на
малолетното дете Е. за храна, облекло, ученически пособия и др. са се
увеличили. Твърди се, че в момента единствено ищцата полага грижи за издръжката
и възпитанието на детето. Твърди се, че ищцата в момента не работи по трудови
правоотношения, тъй като отглежда второто си дете, което е на една година и получава месечно
възнаграждение в размер на 380 лв. Твърди се, че изплащаната издръжка до момента
е крайно недостатъчна за осигуряване издръжка на детето. Твърди се, че
ответникът работи по трудови правоотношения и реализира доходи. В заключение
ищцата моли съда да допусне промяна в определения режим на лични отношения
между ответника и детето Е., като бъде постановено ответникът да взема детето
всяка първа и трета неделя на месеца от 09. 00 часа до 18. 00 часа, както и 30
дни от лятната ваканция, които да бъдат съобразени с отпуска на майката.
Отделно от това ищцата моли съда да измени размера на дължимата се от ответника
месечна издръжка за детето като увеличи същата на 200 лв. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът В.П.М. *** ангажира
становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че детето Е.В.П., ЕГН **********, е родено от майка Е.Т.А., ЕГН
**********, и баща В.П.М., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение от 13. 04. 2010 год., постановено по гр.
дело № 7315/ 2009 год. по описа на П.ския районен съд, е бил прекратен с развод
сключеният между Е.Т.А. и В.П.М. граждански брак. Със същото решение е било
утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК, като упражняването
на родителските права върху малолетното дете Е. е било представено на майката, а
на бащата е бил определен режим на лични отношения с детето и същият е поел
задължението да плаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение от 10.
10. 2013 год., постановено по гр. дело № 3944/ 2013 год. по описа на П.ския
районен съд, е била изменена определената издръжка на детето като размерът на
същата е бил увеличен от 100 лв. на 130 лв. месечно, считано от 22. 07. 2013
год.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 51 ал. 4 от СК следва да бъде установено изменение на
обстоятелствата, което обуславя промяна в режима на лични отношения между
родителя, който не упражнява родителските права, и детето. Обстоятелствата, които следва да се имат предвид от
съда при искане за изменение на мерките относно родителските права след развода, са посочени в Постановление № 1 от 12. 11. 1974 год. по гр. дело № 3/ 1974 год. на Пленума на ВС, което обобщава съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата
и родителите при развод и относно обстоятелствата, които следва да се имат
предвид от съда както при първоначалното определяне на мерки относно упражняването
на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. При предоставяне упражняването на родителските права
спрямо децата на единия родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето, преценени с оглед и на родителските качества,
полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за
придобиване на знания, трудови навици и др., морални качества на родителя,
социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност
между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др., а изменени
обстоятелства по смисъла на закона са както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
ново разрешение. В конкретния случай в хода на съдебното дирене са събрани многобройни
писмени и гласни доказателства, анализът на които обуславя извода, че след
постановяването на решението по гр. дело № 7315/ 2009 год. не е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, което налага промяна в определения
режим на лични отношения на ответника В.П.М. с малолетното дете Е.. От
показанията на разпитаните свидетели Р.Х., К.П. и Ц.Ц. се установява, че в дома
на ответника в ***за детето са осигурени отлични жилищни и социално- битови
условия, че бащата е отговорен и грижовен родител, който работи по трудово
правоотношение и реализира доходи, че е налице съответна подкрепяща среда в
лицето на бабата по бащина линия. От изложения в съдебно заседание социален
доклад от представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П.се установява,
че детето се чувства спокойно при престоите при своите баща и баба и не желае
промяна в определения режим на лични контакти. Пред социалния работник детето е
заявило, че в учебния процес е подпомагано както от своя баща, така и от бабата
по бащина линия. В подобна насока са и обясненията на малолетния Е., дадени
пред съда на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДет: същият споделя, че на село при
баща си се чувства добре, че там има приятели, с които общува, както и че това
не пречи на пълноценната му подготовка за училище. А че детето се справя добре
в училище се установява и от показанията на неговия класен ръководител-
свидетелката С.Д., която потвърждава, че „успехът варира от много добър до
отличен, няма никакви затруднения“. Всичко това опровергава доводите, изложени
в исковата молба, че пребиваването през лятото при ответника пречи на учебния
процес и влияе неблагоприятно на детето. При тези обстоятелства правно и
житейски неоправдано е да се извърши промяна в договорения между страните и
одобрен с решението на съда по гр. дело № 7315/ 2009 год. режим на лични
контакти между ответника В.П.М. и детето Е.В.П., поради което претенцията на
ищцата Е.Т.А. по чл. 51 ал. 4 от СК следва да се отхвърли като неоснователна.
С исковата молба ищцата е предявила и претенция с правно основание чл. 150
от СК за сумата от 200 лв. ежемесечна издръжка. Съгласно горната разпоредба при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В
конкретния случай така визираната предпоставка е налице: от момента на
определянето на издръжка по гр. дело № 3944/ 2013 год. до настоящия момент е
изминал период от повече от пет години, през който е настъпила промяна на
обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на дължимата издръжка и
обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили са се нуждите на детето от
храна, облекло и учебни пособия. Настъпило е изменение и в размера на
минималната за страната работна заплата, на основата на която се определя
минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл.
142 ал. 2 от СК/. По делото е безспорно, че понастоящем ищцата Е.Т.А. ползва
отпуск по майчинство, като получава около 380 лв. месечно. Видно от приложената
служебна бележка изх. № 92/ 04. 09. 2018 год., издадена от „Рафинерия Плама“ АД
***, че през периода м. февруари- м. юли 2018 год. ответникът В.П.М. е
получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 573, 15 лв.
Безспорно е също така, че ответникът няма друго непълнолетно дете, по отношение
на което да има задължение за издръжка. При това положение съдът счита, че
ответникът има възможност да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. на
детето си Е., като останалата част от издръжката следва да се поеме от ищцата Е.Т.А.,
която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Издръжката се дължи считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването
на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно
издръжката. За разликата до 200 лв.
предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
деловодни разноски по компенсация в размер на 71, 43 лв. Независимо, че част от
настоящото производство не е исково, а с характера на спорна съдебна
администрация, за разноските по същото важат общите правила на чл. 78 от ГПК
/така: определение № 18- 2014- III г. о., опр. № 306- 2017- III г. о. и др./. На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса в размер на 50 лв. върху увеличения размер на
издръжката.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Е.Т. *** против В.П.М.
*** иск по чл. 51 ал. 4 от СК за
изменение на определения с решение от 13. 04. 2010 год. по гр. дело № 7315/ 2009
год. по описа на П.ския районен съд режим на лични отношения между бащата В.П.М.
и детето Е.В.П..
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената с решение по гр. дело № 3944/ 2013 год. по описа на П.ския
районен съд издръжка, като ОСЪЖДА В.П.М.
***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Е.В.П. от гр. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е.Т.А., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. вместо заплащаните
досега 130 лв., считано от 06. 08. 2018 год. до настъпване на причини и условия
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА Е.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на В.П.М. ***, ЕГН **********,
деловодни разноски по компенсация в размер на 71, 43 лв.
ОСЪЖДА В.П.М. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на П.ския районен съд
държавна такса в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.ския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: