№ 4414
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110138765
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. § 1 ЗОДОВ.
Ищецът И. К. М. твърди в исковата молба, че въз основа на образувано
досъдебно производство № 436/16 г. по описа на 02 РУ- СДВР и пр.пр. № 42333/2015 г.
по описа на СРП, Софийска районна прокуратура внесла в СРС обвинителен акт срещу
ищеца за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. с ал.1 от НК и било
образувано н.о.х.д. № 1205/2017 г. на СРС, 152 състав. Твърди още, че с влязла в сила
присъда бил признат за невиновен в извършването на посоченото по-горе
престъпление. Поддържа, че в резултат повдигнатото му обвинение претърпял
значителни неимуществени вреди – било засегнато личното му достойнство, изпитвал
срам и унижение, че бил съден, тъй като никога не бил предаван на съд. Твърди още,
че не можел да изпълнява спокойно и качествено трудовата си дейност и семейни
задължения. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, заедно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 700, 00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по
водене наказателното производство, заедно със законната лихва върху сумата от датата
на влизане на присъдата в сила – 16.12.2019г, до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Със същия
1
оспорва исковете по основание и размер. Не били ангажирани доказателства
твърдените вреди да са пряка последица от конкретна дейност на Прокуратурата, както
и за наличието на причинна връзка между твърдените неимуществени и имуществени
вреди и незаконното обвинение. Посочва, че не били представени доказателства в
покрепа на твърденията на ищеца относно негативните последици от това наказателно
производство, както и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Възразява
срещу размера на претендираното обезщетение, като несъответстващ на твърдните
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и установената съдебна практика.
Възразява срещу претендираните разноски предвид липсата на посочен размер и
представен списък, доколкото същите не се дължат предварително.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е изискано и прието н.о.х.д. № 1205/2015 г. на СРС, НО, 152 състав.
Видно от същото, с обвинителен акт по ДП № 436/2016 г. по описа на 02 РУ-СДВР,
пр.пр. № 42333/2015 г. по описа на СРП, ищецът е обвинен в извършване на
престъпление по н.о.х.д. № 1205/2015 г. С присъда от 20.04.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 1205/2015 г. на СРС, НО, 152 състав, ищецът е оправдан по повдигнатото му
обвинение. С определение от 06.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 4546/2019г. на СГС, НО, IX
въззивен състав производството по делото е прекратено. Видно от делото,
оправдателната присъда е влязла в сила на 16.11.2019 г.
Приети са и справка от НСС от 31.08.2022 г., - 3 листа, копие от справка от
СДВР от 01.09.2022 г. – 6 листа, както и копие от справка за съдимост от 31.08.2022г. –
2 листа, издадена от Софийски районен съд.
Прието и неоспорено е заверено копие от договор за правна защита и
съдействие, видно от което ищецът е заплатил за защита по ДП № 4361/216г. по описа
на 02 РУ- СДВР, пр.пр. № 42333/2015г. на Софийска районна прокуратура адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
От показанията на разпитания свидетел З. М.а, съпруга на ищеца, се установява,
че делото започнало през 2015 г. и приключило през 2019г. Ищецът бил сринат
емоционално, преживял всичко напрегнато и в стрес. Сдобил се с хипертония и до ден
днешен бил на лекарства. Споделя още, че ищецът станал необщителен, свит, сринат и
притеснен. Не спял и не се хранил пълноценно. Преди явяването си на дело или
разпити не спял по цяла нощ. Това състояние било предимно преди да го призоват да
се явява, защото тогава будувал и бил под напрежение и стрес. Оплаквал се от
главоболие, световъртеж, панически атаки. Преди започване на наказателното
производство бил добре здравословно. Твърди още, че кръвното му налягане
започнало да се вдига от 2016 г. на стойности от 180 и 200, за което бил воден в
спешното отделение. В последствие се оказало, че нямал проблеми със сърцето, а
2
хипертонията била на емоционална основа. След приключване на наказателното
производство ищецът се успокоил, започнал да си върши работата, тъй като преди това
бил неадекватен. Свидетелката твърди, че ищецът все още взима лекарства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността на държавата, в лицето на нейните държавни органи, е предвидена с
оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване на властническите й
функции, които безспорно са възложени и на ответника по делото. Две от
предпоставките, за да възникне отговорността съгласно цитираната по-горе
разпоредба, са наличие на обвинение в престъпление, и оправдателна присъда по това
обвинение. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца – чл. 300 ГПК. Съобразно тази разпоредба, при оправдателна
присъда гражданският съд е задължен да приеме, че съответното лице не е извършило
престъплението, в което е обвинено, и от тази гледна точка извън правомощията му е
да преценява доколко са били налице причини за повдигане на обвинението (което е
въпрос по съществото на наказателноправния спор и не може да се пререшава в
гражданското производство), както и доколко при повдигане на обвинението са били
спазени приложимите наказателно-процесуални норми (което е процесуален въпрос,
който може да се разглежда само в рамките на наказателното производство).
Достатъчно е лицето да бъде оправдано по повдигнатото обвинение, за да се приеме, че
поради липсата на престъпление обвинение не е следвало да бъде повдигано, и същото
е незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неоснователното обвинение дава
право на обезщетение, но само ако с него на обвиняемия са били причинени вреди.
В настоящия случай съдът намира, че тези предпоставки се установиха.
Установи се също, че в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство,
ищецът е претърпял част от твърдените неимуществени и имуществени вреди.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ за сумата
700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди:
По делото безспорно бе установено, че ищецът е заплатил на защитника си в
наказателното производство възнаграждение в размер на 700,00 лв. Същото се явява
имуществена вреда за ищеца, в пряка причинна връзка с незаконното му привличане
като обвиняем. Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че не са
представени никакви доказателства за обема на оказаната на ищеца правна помощ по
време на воденото наказателно производство, за проведените процесуални действия с
3
участието на упълномощен защитник, както и доказателства, че договорът за правна
защита и съдействие, фигурира като част от материалите по наказателното
производство. Видно от приложеното към гражданското дело досъдебно производство,
И. М. е сключил договор за правна помощ с адв. К.Л. при договорено възнаграждение
700 лева, което било платено в брой, за да го защитава по ДП № 436/2016 г. по описа на
02 РУ-СДВР, пр.пр. № 42333/2015 г. по описа на СРП. В последствие, в ход на
наказателното производство по н.о.х.д. № 1205/2015 г. на СРС, НО, 152 състав, СРС,
М. е бил представляван от същия адвокат, който се е явявал в проведените по делото
открити съдебни заседания. При оправдателна присъда разноски в наказателното
производство не се присъждат на подсъдимия. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 700,00 лв., като се присъди и поисканата законна лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 06.12.2019 г. (т. 4 на ТР № 3/2005г. - ОСГК
ВКС) до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ за сумата
20 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
От събраните по делото доказателства се установи, че в пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на личното му достойнство, както и нормалните за обвиняем, а впоследствие
и подсъдим притеснения, тревожност и стрес, особено преди датите на провеждане на
откритите съдебни заседания по делото. Не се установиха други неимуществени вреди
– ищецът да е изпаднал в тежка депресия, изразяваща се в нарушаване на психическото
му и емоционално равновесие, което изпитвал по време на делото, както и явяването
му в съдебно заседание свързано с допълнителен стрес и неудобство. Обратно, от
изисканите справки от Национална следствена служба, СДВР, се установява, че за
периода от 2001 до 2021г. са били образувани множество производства за различни
престъпления, част от които към настоящия момент не са приключили. Според
съдържанието на изисканата справка за съдимост преди да бъде привлечен като
обвиняем на 08.12.2016г. ищецът два пъти е бил предаван на съд, като с присъда,
влязла в сила на 10.12.1998 г. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, пр.2 и т.5 вр. с чл. 18, ал. 1, пр.1, вр. с чл. 63, ал.1,
т.3 вр. с чл. 54 от НК, за което престъпление му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е било отложено на основание
чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Също така с решение влязло в сила на
18.10.2003г. на основание чл. 78а от НК ищецът е бил освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, като му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лева). Не се установи също, че
именно поради повдигнатото му обвинение ищецът бил лишен от възможността „да
изпълнява спокойно и качествено трудовата си дейност и семейните си задължения“.
4
Показанията на св. М.а в частта им относно здравословното състояние на ищеца не
сочат на сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца по време на
воденото срещу него наказателно производство. Липсват и писмени доказателства в
подкрепа на такива твърдения. След преценка по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която установява непосредствено възприети от
нея факти, като достоверни и непротиворечиви, а именно относно настъпилата
тревожност и притеснения, съпроводени с безсъние, повишено кръвно налагане,
особено преди датите на провеждане на откритите съдебни заседания по делото.
Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия
критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в
страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно
обогатяване, като в същото време следва да бъдат обезщетени в най-пълна степен
всички претърпени вреди. В случая, съобразявайки гореизложената фактическа
обстановка и предвид констатациите във връзка с претърпените неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав счита, че сумата от 3000,00 лева ще обезщети в достатъчна
степен претърпените от ищеца вреди. Върху сумата следва да се присъди законна
лихва, съобразно претенцията на ищеца, считано от 06.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора и изричната претенция на ищеца, на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да му заплати адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 178,74 лв., и 1, 79
лв. – държавна такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, /адрес/, да заплати на И. К. М., ЕГН **********, /адрес/,
съдебен адрес: адв. Г. Т., /адрес/, ап. 3, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата
700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 06.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во
ЗОДОВ сумата 3 000,00 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 06.12.2019 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му
предявен размер от 20 000,00 лв. като неоснователен и недоказан.
5
ОСЪЖДА ПРБ, /адрес/, да заплати на И. К. М., ЕГН **********, /адрес/,
съдебен адрес: адв. Г. Т., /адрес/, ап. 3, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата
180,53 лв. (сто и осемдесет лева и 53 ст.), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт да се върне
НОХД № 1205/17г. на СРС, НО, 152 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6