Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 57 по описа за 2023 година на Административен
съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Съдебното
производство по делото е образувано по жалба на К.А.К. от гр.Шумен, депозирана
чрез процесуален представител А.К.– адвокат от САК, със съдебен адрес ***,
срещу Решение № Р-46/32-34708 от 26.01.2023г. на Директора на Агенция
„Митници“, с което е отказано предоставянето на достъп до обществена информация
по искане, регистрирано с рег.№ 32-223784/05.07.2022г., от г-н К.К.- журналист
в OFFNews.bg.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му при съществено
нарушение на административно производствените правила, в противоречие с
материалния закон и в отклонение от целта на закона, съставляващи отменителни
основания по чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК. Аргументите са свързани с липса на
мотиви от фактическа страна и противоречиви такива, несъобразяване с целта на
закона и наличието на надделяващ обществен интерес в настоящия казус. Заявената
за достъп информация би повишила прозрачността и отчетността на институциите и
същата е следвало да бъде публикувана периодично. Доставката на горива, е
винаги от висок обществен интерес, понеже те се използват за транспорта и
влияят на цените на всички останали стоки. В условията на война в близост до
страната въпросът за доставката на горива и техните цени е придобила
първостепенно значение в обществения дебат и за да може да се води същият
информирано, следва гражданите да разполагат с цялата налична информация. Въз
основа на тези аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и
за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за
предоставяне на поисканата информация, съобразно заявлението на жалбоподателя.
В съдебно заседание оспорващият К.А.К., редовно
призован, не се явява лично, като изпраща процесуален представител- адв.А.К. от
АК- гр.София, който поддържа жалбата и претендира деловодни разноски само в
размер на заплатената държавна такса.
Ответната страна– Директор на Агенция „Митници“,
редовно призован, се представлява от процесуален представител юрисконсулт Й.,
която в хода на устните състезания и в представени писмени бележки, оспорва
основателността на жалбата. Посочва, че не е налице нито една от предпоставките
за наличие на надделяващ обществен интерес визирани в §1 т.6 и т.5 от ДР на
ЗДОИ. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно приложен списък.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление рег. № 32-223784/05.07.2022г. по описа
на Агенция „Митници“, адресирано до директора на Агенция „Митници“, подадено от
К.А.К. в качеството му на журналист в OFFNews.bg, във връзка с подготовката на
журналистически материал, било отправено искане да му бъде предоставена
информация във вид на справка, относно:
1. Количествата суров петрол, влезли в страната през
нефтен терминал „Росенец“, както следва:
1.1. За периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.
сумарно и за всеки един от шестте месеца;
1.2. За периода от 01.07.2022г. до 04.07.2022г., а при
възможност до момента на издаване на справката;
1.3. За периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г.
сумарно и за всеки един от шестте месеца;
1.4. За периода от 01.01.2020г. до 30.06.2020г.
сумарно и за всеки един от шестте месеца.
2. Видовете суров петрол по количества за периода от 01.01.2022г.
до 30.06.2022г.
С Решение № Р-302/32-241439 от 19.07.2022г. директорът
на Агенция Митници отказал предоставянето на достъп до обществена информация по
искането с мотивите, че същата представлява защитена тайна съгласно чл.25 ал.2
т.1 от ЗСт, поради което в случая са налице предпоставките на чл.37 ал.1 т.1
предл. второ от ЗДОИ за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация. С Решение № 164 от 16.12.2022г. постановено по адм.д.№
259/22г. на Административен съд Шумен, по депозирана от заявителя жалба,
решението било отменено, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а именно неспазване на предвиденият в чл.31 от ЗДОИ ред за уведомяване
на третото засегнато лице- икономически оператор осъществил вноса на суров
петрол, както и неизвършена проверка досежно наличието, респ. липсата на
надделяващ обществен интерес. Административната преписка било върната на
административния орган за ново произнасяне, при съблюдаване мотивите на съда.
В хода на процедурата по чл.31 ал.1 от ЗДОИ,
заявителят бил надлежно уведомен с писмо от 05.01.2023г., че срокът за
разглеждане на искането му за достъп е удължен с 14 дни.
В изпълнение на указанията на съда, с писма с рег.№
32-5056/05.01.2023 и рег.№ 32-8109/09.01.23г. от дружествата, с чиято търговска
дейност е свързана заявената информация, било поискано становище относно
нейното предоставяне. С писмо от Председателя на Управителния съвет на „Лукойл
Нефтохим Бургас“АД, приложено на стр.27 по делото, било изразено несъгласие по
отношение на предоставянето на информацията и формата на нейното поискано
предоставяне. Изложени са аргументи, че дружеството- оператор не е задължено
лице по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, исканата информация не представлява „обществена
информация“ по смисъла на чл.2 от ЗДОИ, същата представлява търговска тайна с
търговска стойност, чувствителна за дружеството, понеже от нея може да се съди
за използваните технологии, запаси от суровини, търговски стратегии и механизъм
на ценообразуване, както и за доставчиците и нейното разкриване може да доведе
до значително увреждане на конкуренцията между търговците. Също така не е
налице надделяващ обществен интерес, понеже внесените количества петрол в
страната от един икономически оператор не засягат работата на публичните органи
и разходването на публични средства. С писмо, приложено на стр.68 по делото
Lukoil Benelux B.V /член на Litasco Group/, подписано от ръководител на
търговско-правен отдел, дружеството официално възразява срещу разкриването на
исканата информация
С Решение № Р-46/32-34708 от 26.01.2023г. Директор на
Агенция „Митници“, отказал предоставянето на достъп до обществена информация по
искане рег.№ 32-223784/05.07.2022г., от жалбоподателя К.К.. Видно от изложените
мотиви, административния орган приема, че е сезиран с искане за предоставяне на
служебна обществена информация, понеже данните предмет на искането се събират и
обработват от Агенция „Митници“ в изпълнение на законоустановените ѝ
правомощия и се извличат от митническите декларации. Но в случая не е налице
„надделяващ обществен интерес“, понеже естеството на информацията, който е
свързан с внос на определени видове стоки, не съдържа данни за решенията и
дейността на административния орган, поради което предоставянето ѝ няма
да повиши неговата прозрачност и отчетност. Посочил е още, че е налице изричен
отказ от третото лице, чийто интерес е засегнат от заявената информация, поради
което тази хипотеза попада в ограничението на чл.37 ал.1 т.2, което не може да
бъде преодоляно.
Решението било изпратено на заявителя на посочения от
него електронен адрес и чрез пощенски оператор, като било получено от него на
31.01.2023г., видно от приложеното известие за доставяне.
Несъгласен с него, заявителят го оспорил пред
Административен съд-гр.Шумен с жалба
рег.№ 32-57956/13.02.2023г., депозирана чрез Директора на Агенция „Митници“.
В хода на съдебното производство по делото са
представени писмените доказателства, представляващи административната преписка
по издаване на оспорвания акт.
В проведеното
открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
по делото е представено Решение №Р-197/32-140788/11.04.2023г.
на Директор на Агенция Митници, отнасящо се до внесено количество зърнени
култури от Украйна и трети страни. Същото не е постановено при хипотезата на
засегнат интерес на трето лице и е неотносимо към настоящия казус.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е подадена
в регламентирания в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.40 ал.1 от ЗДОИ, 14-дневен
срок за оспорване на решението от връчването му по реда на чл.39 от ЗДОИ по
пощата с известие за доставяне с обратна разписка.
Решението
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК,
доколкото е издадено от задължен субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ и съдържа изрично
властническо волеизявление на административен орган, с което по същество се
отказва предоставяне по реда на ЗДОИ на достъп до обществена информация. Жалбата
е подадена от заявителя на достъп до информация, съответно лице с правен интерес
от оспорване на решението, в качеството му на негов адресат. Поради което жалбата
е процесуално допустима. Разгледана
по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168
ал.1 от АПК, след като е сезиран с оспорване, съдът извършва цялостен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Разпоредбата на
чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които,
ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на
оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт, съдът приема следното:
Процесното решение е издадено от компетентен
административен орган. Предмет на оспорване по делото е индивидуален
административен акт, с който се отказва предоставяне на достъп до обществена
информация по реда на ЗДОИ. Същият е постановен въз основа на заявление,
адресирано до Директора на Агенция „Митници“, който безспорно е задължен субект-
държавен орган по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДОИ и орган на изпълнителната власт по
смисъла на чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията, във вр.с чл.7 ал.1 от
Закона за митниците. Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗДОИ, в срока по
чл.28 ал.1 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение
за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно,
оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган.
Спазено е изискването за форма и съдържание на
административния акт, като същият е изготвен в изискуемата писмена форма и
съдържа реквизитите, регламентирани в чл.59 ал.2 от АПК и чл.38 от ЗДОИ.
Съдът намира, че не е налице порок на формата и съдържанието
на акта, както твърди жалбоподателят, изразяващ се в липса на мотиви.
Посочените фактически основания съответстват на посочените правни основания, а
именно- налице е изричен отказ от третото лице, чийто интерес е засегнат от
заявената информация и липса на „надделяващ обществен интерес“, поради което,
на основание чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ, заявената информация не може да бъде
предоставена по реда на ЗДОИ.
Видно от приложеното по делото заявление,
оспорващият е сезирал Директора на Агенция „Митници“ с искане да получи
информация относно количествата и
видовете суров петрол, внесени през нефтен терминал „Росенец“ за конкретно
посочени периоди от време.
Съгласно
легалното определение в чл.2 ал.1 от ЗДОИ, „обществена
информация“ по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената
информация е „официална“, когато се съдържа в актовете, издавани от държавните
органи при осъществяване на техните правомощия, съгласно чл.10 от ЗДОИ и „служебна“,
когато се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация,
както и по повод дейността на органите и на техните администрации, съгласно чл.11 от ЗДОИ. В настоящия
казус е налице втората хипотеза, като заявената информация по своята правна
същност е служебна.
Правото на всеки гражданин на
Република България на достъп до обществена информация е прогласено в чл.4 от ЗДОИ, като условието е
обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се
иска. ЗДОИ въвежда формални процедури, както по търсенето на информация, така и
по предоставянето на такава и задълженият субект при постъпило искане разполага
с възможността да предостави информацията по чл. 34 от ЗДОИ или да откаже
мотивирано по чл.37 ал.1 от ЗДОИ. Основанията
за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация са лимитативно посочени
в чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от ЗДОИ, като съгласно ал.4
на чл.13, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава
при наличие на надделяващ обществен интерес. Основанията за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация са посочени в чл.37 на ЗДОИ,
когато: 1.Исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна
в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13 ал.2; 2.Когато
достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне
на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен
интерес и 3.Исканата обществена информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца. Оспореният отказ е постановен на основание чл.37 ал.1 т.2
от ЗДОИ, а именно, че информацията засяга интересите на трети лица, няма
изричното тяхно писмено съгласие за предоставяне на информацията и липсва
надделяващ обществен интерес.
По отношение на първата предпоставка от разпоредбата,
съдът съобрази следното: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е основен производител на
петролни продукти в Република България чрез собствена рафинерия за първична
преработка на нефт, като за целта осъществява внос на нефт в качеството на
пристанищен оператор, който предоставя услуги по съхраняване, транспортиране,
натоварване и разтоварване на нефтопродукти. С Решение № 172 на МС от
22.03.2011г. за предоставяне на концесия за услуга върху пристанищен терминал
„Росенец“ част от Пристанище за обществен транспорт с национално значение
Бургас, прието от Министерски съвет, е предоставена концесия за пристанищни
услуги върху оперативната зона на терминала на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за
срок от 35г., удължен впоследствие, като с изменения в ПЗР на Закон за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с продукти от
нефтен произход, публикувано в ДВ бр.№ 8/25.01.2023г., е предвидено прекратяване
на концесията. Следователно, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е третото лице по
смисъла на чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ, чиито интереси се засягат от процесната
обществена информация за осъществен внос на суров петрол за периода
01.01.2020г.- 04.07.2022г.
От служебна справка на съда в Търговски регистър относно
действителен собственик, се установи, че по отношение на акционерното дружество
се осъществява пряк контрол от LITASCO SA, чуждестранно юридическо лице, регистрирано
в Швейцария, поради което правилно от административния орган е било поискано
съгласие от негов представител.
В конкретния случай, тъй като информацията засяга две
търговски дружества и доколкото в писмата, с които не се дава съгласие за
предоставяне на информацията се съдържа аргументация, че поисканата информация
е производствена и търговска тайна, настоящият състав намира, че за пълнота
следва да се установи дали информацията е от твърдяното естество. Легалното
понятие на „търговска тайна“ е дефинирано в §1 т.9 от Закон за защита на
конкуренцията, преповторено в §1 т.5 изр.1 от ДР ЗДОИ и според него, същата
представлява „факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската
дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са
взели съответните мерки“. Посоченият Закон за защита на търговската тайна в
писмото на третото лице е неотносим към спора, понеже касае защита на търговска
тайна по съдебен път в граждански дела, какъвто не е настоящия спор.
Информацията за осъществен внос на суров петрол по количества и вид за период
от две години, безспорно е свързана със стопанската дейност на третото лице,
запазването ѝ в тайна е в негов интерес, като релевантно е, че
дружеството я е преценило за такава в изразеното несъгласие, поради което съдът
намира, че същата представлява търговска тайна. В този смисъл е практиката на
ВАС- Решение № 8740 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12291/2009 г., V о.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно
установено, че поисканата информация засяга интересите на трети лица, като същите
са изразили изрично несъгласие за нейното предоставяне. Съответно, при
постановяване на оспореният отказ, административният орган в съответствие със
закона, е съобразил втората част от посочената разпоредба на чл.37 ал.1 т.2 от
ЗДОИ, като е изложил мотиви, относно въпроса дали в конкретния случай е налице
или не е налице надделяващ обществен интерес. Мотивите съответстват с
материалния закон.
В чл.17 ал.2 от ЗДОИ е предвидено, че информацията,
която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би
довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен
в случаите на надделяващ обществен интерес. Съгласно §1 т.5 от ДР на ЗДОИ, до
доказване на противното, обществен интерес от разкриването се предполага, че е
налице, когато информацията дава възможност на гражданите да си съставят мнение
и да участват в текущи дискусии; улеснява прозрачността и отчетността на
субектите по чл.3 ал.1, относно вземаните от тях решения и гарантира
законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от
субектите по чл.3, който в случая е Агенция „Митници“.
Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗДОИ "Надделяващ
обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване
на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността
на субектите по чл.3". Видно от цитирания текст наличието на надделяващ
обществен интерес е налице в четири посочени хипотези, а именно, когато
информацията се иска с цел 1. разкриване на корупция и 2. злоупотреба с власт;
3. за повишаване на прозрачността и 4. отчетността на задължен субект, като
всяка една от предпоставките обосновава наличието на надделяващ обществен
интерес.
Налице е безпротиворечива съдебна практика, според
която, за да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е
необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е
убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на
търговската тайна. Органът трябва да докаже, че неразкриването на информацията
балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третата страна да
опази търговската тайна. Съдът намира, че в конкретния случай е оборена
презумпцията на §1 т.5 от ДР на ЗДОИ, понеже не са налице цитираните
предпоставки на надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията.
Съгласно чл.15 от Закон за митниците, Агенция
„Митници“ реализира митническата политика на Съюза, обработва, анализира, съхранява и предоставя
информация относно митническата дейност, като митническите органи осъществяват
митнически надзор и контрол върху стоките на територията на Република България.
Заявената от жалбоподателя информация е предмет на контрол, анализ и съхранение
от задълженото лице по чл.3 от ЗДОИ, но поисканите данни като количества и вид
на внесени стоки не касаят дейността на Агенцията, а производствената дейност
на третото лице. Информацията не е пряко свързана със събиране на публични
държавни вземания, прилагането на общата търговска политика и другите общи
политики на ЕС, свързани с опазването на обществената сигурност. В този смисъл,
съдът споделя изложените мотиви на административния орган, че предоставянето на
поисканата информация няма да повиши прозрачността и отчетността на Агенция
„Митници“, понеже същата касае дейността на други търговски обекти.
В жалбата са изложени твърдения за
наличие на „надделяващ обществен интерес“, а именно доставката на горива е от висок обществен интерес, понеже те оказват
влияние на цените на всички останали стоки, като по темата за доставката и
цените на горивата се води обществения дебат, за който е нужна цялата налична
информация. Съдът намира, че липсва конкретика по отношение на фактите,
доколкото посочената в подаденото от него заявление за достъп информация, касае
единствено достъп до данни за внос на суров петрол, осъществен от конкретен
икономически оператор. Данните за внесените количества нефт в страната,
действително са от съществено обществено значение, като същите са публикувани по
месеци в раздел „Производство и доставки на нефт и нефтени продукти“- „Доставки
за рафинериите“ на сайта на НСИ, както и на сайта на European Office of
Statistics/ Eurostat/.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че в
конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес по отношение на
заявената за достъп информация, като обжалваният отказ е постановен в
съответствие с материалния закон и целта на закона, което налага отхвърлянето
на жалбата.
При този изход на спора, основателна е претенцията на
ответника за сторените деловодни разноски, като в тежест на жалбоподателя
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.,
на основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл.24 от НЗПП. Поисканите в списък по чл.80 от ГПК, квартирни и транспортни разходи не
подлежат на присъждане, понеже същите не представляват деловодни разноски.
Водим от горното и
на основание чл.172 ал.1 и ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.А.К. от гр.Шумен, със съдебен адрес ***,
срещу Решение № Р-46/32-34708 от 26.01.2023г. на Директора на Агенция
„Митници“, с което е отказано предоставянето на достъп до обществена информация
по искане, регистрирано с рег.№ 32-223784/05.07.2022г.
ОСЪЖДА К.А.К. от гр.Шумен, със съдебен адрес *** да заплати на
Агенция „Митници“- гр.София сумата 100.00лв./ сто лева/, представляваща
направените деловодни разноски по производството.
На основание чл.40 ал.3 от ЗДОИ решението не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: