Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1640
гр. Русе, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 31 октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №3039 по описа на
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация Русе” АД,
гр. Русе твърди, че дружеството е доставило топлинна енергия в имот с
абонаментен № 03002400470 ползван от ответника И.И.П.. За периода от 20.01.2016
г. до 20.01.2017 г. в този имот дружеството доставило и разпределило на
ответника топлинна енергия на обща стойност 174.24 лв. по 6
фактури, която енергия не била заплатена. Дружеството подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано гр. д. № 2124/2017 г. по описа на РРС и издадена
заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на
ищеца сумата 174.24 лв.-
главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от 03.04.2017 г. до окончателното и
изплащане и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура до 02.04.2017 г. в размер 6.30 лв. Тази заповед била връчена на
ответника, който подал възражение срещу нея. Иска от съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
дружеството лихва за забава върху
главницата от 174.24 лв. за периода от 02.04.2017 г. до 12.06.2017 г.
Ответникът И.И.П.,
чрез назначения си процесуален представител оспорва предявения иск.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2124/2017 г. по описа на РРС,
с която е разпоредено на длъжника И.И.П. да заплати на ищеца сумата от 174.24 лв.- главница за
доставена топлинна енергия по 6
бр. фактури за периода от 20.01.2016
г. до 20.01.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 03.04.2017 г. до
окончателното и изплащане,
лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 02.04.2017 г. в размер
6.30 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение
и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото не се спори, че
ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в *********, с абонатен № ******.
От представените 6 броя фактури е видно, че за периода от 20.01.2016 г. до 20.01.2017 г. ищецът
начислил на ответника за доставена му топлинна енергия сумата от 174.24 лв.
Не спорно по делото, че на
12.06.2017 г. ответницата е заплатила претенцията на ищеца от 174.24 лв.- главница за доставена топлинна енергия по 6 бр. фактури за
периода от 20.01.2016 г. до 20.01.2017 г., лихва за забава за периода от падежа
на всяка фактура до 02.04.2017 г. в размер 6.30
лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.
Претендира се установяване на
дължимата лихва за забава върху главницата от 174.24 лв. за периода от
02.04.2017 г. до 12.06.2017 г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в производството установителен
иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сума ,
представляваща лихва за забава за доставена и назаплатена ел. енергия въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е
подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Мораторната лихва е обезщетение,
което се дължи за времето от настъпилия падеж на едно парично вземане, от
когато длъжникът е в забава, до предявяването на исковата молба.
В конкретния случай размерът на
дължимата лихва за забава върху главницата от 174.24 лв. за доставена топлинна енергия по 6 бр. фактури
за периода от 03.04.2017 г. до 12.06.2017 г. е в размер на 3.44 лв., който
съдът определи на основание чл.162 от ГПК.
Изложеното дава основание да се
приеме, че исковата претенция за лихва за забава следва да се уважи до този
размер,
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските по делото, направени от ищеца са в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, съдът след като
съобрази направеното оттегляне на иска в частта по претендираната главница и
мораторна лихва намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2.38 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.П., ЕГН **********,***, дължи на „Топлофикация Русе”
АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”,
сумата от 3.44 лв.- лихва за забава върху сумата от 174.24
лв. за периода 03.04.2017
г. до 12.06.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2124/2017 г . по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на Топлофикация Русе”
АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”,
сумата от 2.38 лв. разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: