Мотиви
по НОХД 597/2019г. по описа на
Специалиризан наказател съд
Специализирана прокуратура е внесла в
Специализиран наказателен съд обвинителен акт срещу Л.И.Х. за това, че 28.06.2017г. в лек автомобил марка
„Ш.“, модел „Й.“, с
рег. № ******, в гр. С., с цел
да набави за себе си имотна облага – сумата от 28 000 лв., принудил Е.В.П.,
чрез сила (нанасял удари с ръка и дръжка на пистолет в лицето, главата и тялото
на пострадалата) и заплашване (крещейки реплики „Вие ли ще ме лъжете мен“) да
извърши нещо противно на волята си – да прехвърли на Х. по банков път сумата от
28 000 лв. – сума, платена по договор за покупко–
продажба на лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Ш.“, с рег. № ******,
разходите направени от Х. за автомобила, както и да бъде прехвърлена
собствеността на автомобила на П. и с това причинил на Е.В.П. имотна вреда в
размер на 28 000 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство,
изразяващо се в отправяне на думите „ще убия теб и цялото ти семейство“ и
насочване на пистолет към главата на П., както и с причиняване на лека телесна
повреда на П., изразяваща се в сътресение на мозъка, кръвонасядане в дясна
теменна област, кръвонасядане на горната устна, лекостепенен
мековат оток в лявата половина на шията и кръвонассядане на дясната предмишница,
реализиращи медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и
т. 2 от НК.
С протоколно определение от 28.03.2019г. пострадалата Е.В.П. е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец в производството, като е
приет за съвместно разглеждане предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия
за претърпени имуществени вреди в размер на 3 210 лева и неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева, ( за
неимуществените вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането).
В хода на делото по същество прокурорът поддържа обвинението, като
счита, че събраните доказателства по делото непротиворечиво го подкрепят. Изтъква,
че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Е.П. намирайки, че същите
се потвърждават и кореспондират с показанията на
разпитаните свидетели, назначените експертизи и други писмени доказателства по
делото.
В тази връзка извършва подробен анализ, съпоставяйки ги с останалите
доказателствени източници. Пледира за признаването на подсъдимия за виновен, като
предлага да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ към предвидения в закона
минимум, без искане да бъде ефективно изтърпяно, както и да бъде наложена глоба в размер на 6000 лева. Гражданския
иск предлага да бъде уважен в цялост относно причинените имуществените вреди.
Колкото до претенцията за неимуществени вреди, представителят на държавното
обвинение намира, че съдът по справедливост трябва да я уважи в размер, около
средата от така заявеното -20 000 лв.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец адв. Г. поддържа обвинението и съответствието му на обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изтъква, че от събраните
в хода на наказателното производство доказателства, категорично и безспорно е изяснена описаната фактическа обстановка. В подкрепа
на това твърдение
повереникът прави детайлен анализ на събраните
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. В заключение
моли съда да признае подсъдимия
за виновен и го
осъди по повдигнатото му обвинение, както и да уважи гражданския
иск по основание
и размер. Претендира и за направените по делото разноски за правна защита.
Частния обвинител и граждански ищец Е.П. моли съда да постанови
обективна присъда, която да действа
санкциониращо спрямо обществото и като
превантивна мярка спрямо насилниците.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Р. намира за недоказано
повдигнатото на подзащитния му обвинение. Изразява несъгласие с правната квалификация
като счита, че деянието е несъставомерно поради липса на причинена вреда на пострадалата П..
Сочи, че от събраните доказателства се установяват гражданскоправни отношения
между страните, както и че пострадалата П. е била неправомерна в действията си
като е измамила подзащитния му и му е продала лек автомобил, които не е
отговарял на сочените от нея характеристики. В подкрепа на твърденията си прави
детайлен анализ на доказателствата по делото.
Подсъдимият Х. в съдебно заседание дава обяснения
по повдигнатото му
обвинение
като излага своя версия на случилото се. В своя лична защита заявява, че е станал
жертва на измама и начинът, по който е бил описван в обв.акт,
не отговарял на неговата същност.
В даденото му право на последна дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства и становището на
страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Л.И.Х., с ЕГН:**********, е роден
на *** година в гр. П., българин,
български гражданин, женен, средно специално образование, месторабота -
управител на търговско дружество „С.“ ЕООД,
адрес в гр. С., ул. „Р.“ № *, ет.*.
Свидетелката Е.В.П. притежавала
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рег. № ****** и лек автомобил марка „Ш.“, модел „Й.“, с рег. № ******. През 2017г. същата решила да
обяви за продажба гореописаните леки автомобили чрез обява в интернет. По
същото време подс. Х. и неговата съпруга свидетелката
В.Х. решили да инвестират в по- голям автомобил, тъй като очаквали да им се
роди трето дете. Подсъдимият започнал търсене в интернет обявите за продажба на
автомобили и открил тази за предлагания от св. П. лек автомобил „Ф. Ш.“, който
отговарял на критериите му. След
като се свързал с посочения в обявата мобилен номер подс.
Х. и св. П. определили времето и мястото, на което да бъде извършен огледът на
автомобила. Срещата им се осъществила на паркинга на „Т.“ в ж.к. „М.“, гр. С., където подсъдимият придобил лични впечатления за
превозното средство. След обсъждане в семейството, Х. се свързал отново със св. П., на която заявил, че има интерес
за закупуване на така описаното превозно средство. Двамата договорили като
продажна цена сумата от 26 700 лв. На 19.06.2017г. Х. и П.
посетили кантората на нотариус А. Ч. (нотариус с район на действие
СРС с рег. № **** на НК), където с договор за покупко
– продажба на МПС, с рег. № ***** от същата дата било извършено прехвърлянето на
собствеността на лекия автомобил. Като продажна цена в договора посочили застрахователната
стойност на автомобила – сумата от 3 000 лв. След като подписите върху
посочения договор били удостоверени от св. А.М. (помощник – нотариус в
нотариалната кантора) подс. Х. и св. П. посетили банков
клон на Първа инвестиционна банка, където подс. Х., с
преводно нареждане от същата дата, извършил транзакция на договорената сума от
26 700 лв. по банковата сметка на продавача св. П.. След финализиране на покупко – продажбата св. П. предала на подс.
Х. всички необходими документи за автомобила, както и един брой ключ. Останала
уговорката за последваща среща за предаване на втория
ключ от автомобила, заедно с други вещи от него.
Междувременно, в последващата
седмица, подсъдимият Х. отишъл в
представителството за България на „Ф.“, където в оторизирания за
марката сервиз било установено, че така предадената му сервизна книжка не е
истинска, а закупения от него лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рег. № ******, е внесен от Ф. и с пробег при последно
посещение към 16.03.2016г. – 322 495 км.
Това силно разгневило подс. Х. и съпругата му, които потърсили в интернет информация за св. П. и така попаднали на друга нейна обява за
продажба на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Й.“, с рег. № ******. Тъй като св. П. не отговаряла на обажданията на подс. Х., той потърсил съдействие от неговата съпруга св. Х.,
която да позвъни на дадения телефон за контакт в обявата.
На 27.06.2017г. св. П. получила телефонно обаждане от
жена (св. Х.), която без да се представя, заявила, че
проявява интерес към обявения за продан лек автомобил „Ш.“, модел „Й.“ и би искала да му направи оглед
и тест. Двете се уговорили да се срещнат на другия ден на паркинга на „Т.“ в ж.к. „М.“, гр. С..
На 28.06.2017г. около
10:00часа св. П. и св. Х. осъществили уговорената среща. Подсъдимият Х. бил дошъл на
мястото по-рано, като останал скрит. На срещата св.П. дошла с лекия автомобил
„Ш. Й.“, направила контакт със св. Х.,
като последната демонстрирала интерес да тества лекия автомобил. П. й отстъпила шофьорското място, като
седнала на съседната седалка. Х. шофирала около 2 минути след паркинга на „Т.“ посока кино „А. – М. –*“, след което отбила и спряла,
казвайки: „Аз бях до тук“ и слязла от лекия автомобил. Тогава от дясната си
страна св. П. получила юмрук в лицето. Първоначално св. П. не осъзнала случващото се, но
после видяла, че това е подсъдимият Х.. Последният заобиколил автомобила и се
качил на предната – шофьорска седалка, крещейки и отправяйки заплашителни думи
към св. П.: „Вие ли ще ме лъжете, ще ви убия теб и цялото ти семейство… Брат ми е
полицай. Аз всичко знам за вас, знам къде живеете, знам къде детето ти ходи на
училище, знам за малкото ти дете.“ Х. взел телефона на св. П. така че да не може да се свърже
с никого, след което потеглил и завил в
посока към кв. „Б.“ ( „К.“). Там подс. Х. *** започнал
да задава въпроси към св. П. без да изчаква отговор на тях. Нанесъл й още един
удар с юмрук в областта на носа, при което потекла кръв, след което извадил
пистолет, който заредил и насочил към главата на свидетелката. Отново потеглил
с лекия автомобил като спрял на поляна, на която свалил П. и започнал да й нанася отново
удари с ръце и крака крещейки, че ще я
убие, нея и нейното семейство. Настоявал да се развали сделката за лекия
автомобил, като му бъде върната сумата от 28 000 лв., (платената стойност по договора за покупко – продажба и извършените от него разходи), срещу коeто той да върне автомобила. Подс. Х. поискал от свидетелката П. да се свърже със
съпруга си за да му върне сумите, но същата отказала тъй като сумата била в неината
банкова сметка ***. За да прекрати продължаващата агресия, ***. П. казала, че
ще върне парите, след което потеглили към „Първа инвестиционна банка“ и
най-близкия й клон- квартал С., където била нейната банкова сметка. ***. Х. забърсал
кръвта от св. П., казвайки й: „само ако
си гъкнала и си казала нещо ще извадя пистолета и ще ви застрелям всички в
банката.“ В банката двамата били обслужени от св. Т.К.. От своята банкова
сметка св. П. извършила превод на сумата от 28 000 лв. по сметката на подс. Х..
След като исканата сума
била преведена по банковата сметка на подс. Х., той
позвънил на неговата съпруга св. Х., с която се уговорили за среща при нотариус,
за да прехвърлят обратно собствеността на лекия автомобил на името на св. П..
Докато пътували подс. Х. продължавал да ругае П., да насочва пистолет към нея и да й нанася
удари. По пътя към нотариуса Х. спрял на
бензиностанция „****“, тъй като на свидетелката й прилошало. От дамската
й чанта, която държал в багажника на колата, взел пари, с които закупил вода и кърпички. Непосредствено преди
пристигането си в нотариалната кантора двамата отишли да извадят
застрахователна оценка на лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“. Когато пристигнали в кантората
на нотариус В. Я. (нотариус с район на действие СРС с рег. № *** на НК) там вече ги очаквала св. Х..
С договор рег. № **** от 28.06.2017г., заверен от св. В. В. (помощник – нотариус), подс.
Х. и неговата съпруга прехвърлили обратно собствеността на лекия автомобил
марка „Ф. Ш.“ на св. П..
След като напуснала
кантората, св.П. позвънила на св. Н.Н., с когото
живеела във фактическо съжителство. Била объркана и изплашена и трудно му
обяснила адреса, на който се намира; срещнали се на бензиностанция „***“ на бул. „Б.“, където св. П. разказала на св.
Н. за случилото се и как е била принудена да върне сумата. След посещението при нотариуса подс. Х. й бил
казал, че ще остави автомобила „Ф. Ш.“ на някоя бензиностанция. Докато П. разговаряла със
св.Н., се обадил подсъдимият Х. и й казал, че лекият автомобил се намира на бензиностанция „***“, „Ц. С.“. Св. П. и св. Н. отишли до бензиностанцията и
взели от касиерката св. М.М. оставеният по рано ключ
от подсъдимия и автомобила, също оставен
там.
Същия ден св. П. и св.Н. посетили 07 РПУ-СДВР, за да
сигнализират за случилото се. С подадения сигнал от св. П. бил ангажиран полицейският служител- свидетелят
В.Й., на когото било възложена оперативна проверка по случая. По време на
беседата с П. последната изпаднала в
шоково състояние и се наложило да бъде транспортирана с линейка до УМБАЛ „С. А.“ –С. АД, където били проведени медицински изследвания. На 29.06.2017г. на П. бил извършен преглед
от медик-съдебен лекар.
Така описаната фактическа обстановка съдът изведе от следните доказателства и доказателствени средства
за тяхното установяване: обясненията
на подсъдимия Х. (л.136 и следващите от СД), показанията на свидетелите Е.П. (л.
41 от СД), Н.Н. (л.43 от СД), М.М. (л.64 от СД и л.31, т. 3 от ДП), В. К. (л.64 от СД), А.М.
(л.65 от СД), В.Й. (л.65 от СД), Т.К.
(л.66 от СД и л. 29, т. 3 от ДП), В.Х. (л.66 от СД), А.С. (л.134 от СД), психиатрична
експертиза /л. 5, т. 2 от ДП/, видео-техническа
експертиза /протокол 124/2018г., л. 46, т.2/, медицинска експертиза на ВД чрез
ДНК /л.28, т.12 от ДП/, биологична експертиза /протокол 230-Б/2017г, т.2 от
ДП/, оценителна експертиза /л.40,т.2 от ДП/, медицинска експертиза /л. 2, т. 2
от ДП/; писмо
на М.,
изх. № 15682/10.08.2017г. /л. 46, т. 1 от ДП/; писмо на „Т.“, изх. № 13005/09.08.2017г.
/л. 47, т. 1 от ДП/; писмо на „В.“,
рег. № С12975/10.08.2017г. /л. 49, т. 1 от ДП/; писма с банкови извлечения по
сметка за периода 19.06.2017г. – 16.01.2018г., с изх. № И-1138#1/14.02.2018г. /л. 57 – 65,
л.69-79, т. 1 от ДП/; приемо – предавателен протокол
от 29.06.2017г. /л. 89, т. 1 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 03.07.2017г.
/л. 90, т. 1 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 13.07.2017г. /л. 91,
т. 1 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 29.06.2017г. /л. 92, т. 1 от
ДП/; писмо на „О. Б.“ ООД с изх. № 0003895/07.07.2017г.
/л. 93, т. 1 от ДП/; писмо на Министерство на отбрана на РБ, с рег. № 07-04-47/26.07.2017г.
/л.99, т. 1 от ДП/; договор за покупко– продажба на
МПС с рег. № 2438/28.06.2017г. на нотариус В. Я. с
район на действие СРС, рег. № *** на
НК /л. 100, т. 1 от ДП/; договор за покупко –
продажба на МПС с рег. № ****/19.06.2017г.
на нотариус А. Ч. с район на действие СРС,
рег. № 310 на НК /л. 101, т. 1 от ДП/; преводно нареждане от 28.06.2017г. /л.
101, т. 1 от ДП/ ; медицински документи за извършени прегледи и изследвания в
УМБАЛ „С. А.“ –
С. АД от 28.06.2017г. /л.
102-107 от ДП/; писмо на отдел „Пътна полиция“ – СДВР изх. № 4332-5932/15.02.2018г.
/л. 113-117, т. 1 от ДП/; свидетелство за съдимост, рег. № 683/19.09.2017г. РС –
Петрич /л. 133, т. 1 от ДП/; докладни записки /л. 120-122 от ДП/; служебна
бележка с вх. № 15765/04.12.2019г. от „Порше
Интер Ауто“ /л. 113 от СД/; писмо УРИ
10300-19803/10.12.2019г. на ОД на МВР- П. с приложения /л.115-121 от СД/; удостоверение на
СГП с изх № 1235/27.01.2020г. /л.133 от СД/; писмо
изх. № 274/26.03.2020г. на Нотариална камара на РБ /л.149 от СД/; писмо на СО,
дирекция „Общински приходи“, вх. № 3922/25.03.2020г., ведно с квитанция за
внесен данък МПС /л. 191-192 от СД/; удостоверение за раждане № 0145/25.01.2018г. /л.194 от СД/;
удостоверение за раждане № 1063/29.05.2014г.,
/л.195 от СД/; удостоверение за сключен граждански брак *******/25.08.2007г. /л.196 от СД/;
удостоверение за раждане по акт за раждане № **/26.01.2009г./л.197 от СД/; писмо от ЗК „У.“ АД с изх. № 18680420/12.06.2020г.
/л.204 от СД/; писмо изх. № 156/19.06.2020г. с приложения /л. 205-216 от СД/;
Като неотносими към правния спор съдът счита писмените
доказателства -писмо изх. № 1738/14.04.2020г. от Агенция по вписванията, ведно
с приложения /л. 156 – 190 от СД/;
След обстоен
анализ на доказателствата съдът постави
в основата на своите фактически изводи показанията на свидетелката Е. П., от които се
изведе конкретното поведение на подсъдимия към момента на осъществяване на
вмененото му деяние. Намира, че съобщеното от нея (при все емоционалното му поднасяне) има убедителна
подкрепа за обвинението. Установява
се, че
свидетелката е нямала намерение да развали доброволно договора за покупко – продажба на лекия автомобил, а като
принуда от страна на подсъдимия Х.
са възприети опирането на пистолет в главата и нанесените удари в областта на
лицето и тялото на свидетелката. При
това горните действия са били съпроводени с отправени заплахи, че „ще убие нея
и семейството й“, както и телесните
увреди са диагностицирани като лека телесна повреда. Няма основания и легитимна причина да се
заключи, че свидетелката е измислила случая за да прикрие извършена „измама“
относно произхода и пробега на продадения от нея лек автомобил, тъй като
потърсената намеса на полицейските органи впоследствие всъщност е дала гласност
и на собствените й действия ( в случай, че действията й се
констатират като неправомерни). Не се възприема и твърдението, застъпено от подсъдимия и
неговия защитник, че св. П. развива търговска дейност с леки автомобили и срещу
нея има водено наказателно производство, тъй като посочването на подсъдимия
като автор на престъпление в подадения
от П. сигнал не би облекчило
евентуално водено срещу нея наказателно производство ( в тази връзка към настоящото
производство е приложено заверено копие от удостоверение от СГП, видно от което
същата не е привлечена в качеството на обвиняема и няма образувани срещу нея
досъдебни производства- удостоверение на СГП, с изх. № ****/27.01.2020г. /л.133 от СД). Иначе казано- съдът не констатира дискредитиращи
свидетелстването й факти и при особеното внимание на анализ на показанията й,
заради заинтересоваността й от изхода на делото
в качеството й на граждански ищец и частен обвинител. Показанията й
притежават нужната последователност,
вътрешна непротиворечивост за значимите обстоятелства, както и разкриват
обстоятелства, които би получила като сведение само от подсъдимия ( напр. че има брат
полицай)
Показанията на П.
намират подкрепа и в други доказателствени източници със самостоятелно
значение. По отношение на обстоятелствата,
касаещи вида, характера и механизма на причиняване на телесните увреждания принос има изготвената и приета по делото СМЕ, както и
приложени писмени доказателства- медицински документи от извършените й прегледи,
издадени в УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД.
В заключението на експертното обследване, което съдът възприе за обективно и
пълно, се посочва, че при П. е налично мозъчно сътресение, кръвонасядане в
дясна теменна област, кръвонасядане на горна устна, лекостепенен
мековат оток в лявата половина на шията,
кръвонасядане на дясната предмишница, като тези
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива и могат да се получат по
време и начин, както съобщава самата тя.
Изводите са направени както на базата на личен преглед на П., извършен
на 29.06.2017г. (не по лично нейно решение изготвено медицинско
освидетелстване, на базата на което да се произнесе вещото лице, а с оглед
постановлението на водещия разследването за изготвяне на СМЕ), така и при съобразяване на медицинските. документи,
изготвени от прегледали я лекари на
28.06.2017г. Доказателствата по делото (приложените докладни записки на оперативни работници от
28.06.2017г., които съдът цени като официални удостоверителни документи) извеждат, че при провеждане на беседата с П., на нея и
е станало лошо, поради което е извикан екип на ЦСМП, който я е откарал в
болничното заведение за изследвания; показания
не се са били снети и по-късно същия ден предвид неадекватността й, заради
поетите успокоителни лекарства.
За да приеме за достоверни показанията на свидетелката
П., съдът отчете и подкрепата им от
показанията на свидетеля Н.Н., съобразявайки при
анализа си съществуващото фактическо съжителство между тях, което би могло да
повлияе в благоприятна за застъпваното твърдение посока. И при това отбелязване
не намери основание да не даде вяра на този свидетел, тъй като освен че
съобщава как е научил за осъщественото посегателство спрямо приятелката му,
съобщава и лично възприети факти. Св. Н. съобщава за предхождащата случая сделка
между св. П. и подс. Х., за физическото и психическо състояние,
в което е била св. П., когато са се
срещнали на 28.06.2017г. и описва подробно наученото от нея. Сочи за наличието
на кръв по дрехите и физическите наранявания, които тя е имала. Същият дава
сведение за прибирането на ключа и автомобила от бензиностанция „Еко“, като
съобщава и за посещението им до районното управление, впоследствие и болнично
заведение. Дадените от св. Н. показания,
както и показанията на св. Е. П. създават логична хронология на събитията, без
в тях да съществува умишлено напасване или преднамереност.
За подадения
сигнал от св. П. и последващите полицейски действия показания дава полицейският служител В. Й., които е бил пряко
ангажиран с оперативните действия по изясняване на случая. Въпреки изминалия
немалък период от време и естеството на своята работа (налагаща ежедневни
дейности от вида на разказаните) свидетелят има добър спомен за случая,
естеството на подадения сигнал от пострадалата (че продала на подс. Х. лек автомобил, същият не бил доволен от сделката и
бил поискал да му бъдат върнати парите, като я принудил със сила и заплашване
да преведе сумата от 28 000 лв.). Спомня си детайлите по изисканите и
прегледани записи от камери, предоставени от „Т.“ – „М.“, бензиностанция „***“ Ц. С., както и записите от банковия
клон на ***,
който подсъдимият Х. и св. П. са посетили. Особено съществено е, че Й. си спомня и носена
от пострадалата салфетка с кръв, както и че по роклята и (зЕ.) е имало кафяви петна като от кръв, които детайли са в
контекста на нейните показания.
Съществени за
фактическите изводи са и показанията на свидетеля
Т.К. (в това число и прочетените от
досъдебното производство на основание чл.281, ал.4 вр.ал.1
т.2 от НПК), който е служител в Първа инвестиционна банка, обслужил св. П. и подс. Х. при транзакцията на сумата от 28 000 лв. Дава
сведения относно обстоятелството, че св. П. е изглеждала видимо разстроена,
както и че е забелязал засъхнало петно
от кръв по нейната рокля.
И свидетелят Й., и
свидетелят К. могат да се окачествят като случайни и незаинтересовани лица,
възприели поведението и състоянието на
пострадалата непосредствено след осъщественото деяние; съобщават по еднопосочен
начин детайли, без за това да може да им се вменява заинтересованост или
предубеденост по някаква причина.
В унисон с горното
свидетелстване са и показанията на свидетелката М.М.
(в това число и прочетени в хипотезата на чл. чл.281, ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК
заради липсата на спомен за някои интересуващи съда обстоятелства), която
работела като касиер в бензиностанция „***“, находящата се в гр. С., „Ц. С.“, ул. „О.“. Същата заявява,
че лице от мъжки пол й дал ключовете от сребрист „Ф.“ като и заявил, че по – късно
ще изпрати някой да прибере автомобила.
Свидетелката посочва, че след по – малко от час влязла жена (с описанието на
св. П.), която поискала ключовете от автомобила. Същата
според показанията на св. М. била видимо разстроена и плачела.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, което е, че освидетелстваната Е.П. е
психично здрава, ситуацията й е причинила стрес като преживяването на уплаха и
страх за живота и сигурността на нея и нейните близки, както и че заплахите за
телесната неприкосновеност са я мотивирали да извърши определени действия,
противно на волята й. В заключението си вещите лица сочат, че за
освидетелстваната е налице психична годност да дава свидетелски показания. Иначе
казано, заключава се, че ако показанията на освидетелстваната са
достоверни, то поведението на подсъдимия
е предизвикало у нея силно стресово, тревожно емоционално състояние, застрашеност от физическа агресия, която е и мотивът да
съобрази поведението си с това, което се иска от нея.
Като годна доказателствена основа се възприе и заключението на
назначената съдебно – биологична експертиза, протокол № ****/2017г., от която се установява
наличието на следи от кръв с човешки произход по предоставените за изследване
обекти (предадените с
приемо – предавателен протокол от 29.06.2017г., л.
89, т. 1 от ДП, текстилна рокля и хартиени кърпи).
На същите основания се
възприе и заключението по приетата по
делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК, която
при сравнителен анализ на ДНК профилът на горепосочените следи от биологичен
материал- човешка кръв с ДНК профила на св. П. установява съвпадение.
Със заключението на извършената видеотехническа
– експертиза протокол № 124/2018г. е изследвано информационното съдържание от
предоставените охранителни камери от обектите: магазин „Т. М.“, „К. М.“, бензиностанция „***“ и „***“, Първа инвестиционна
банка, при което се установява движението на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Й.“ с рег. № *******, както и посещението на мъж
и жена в обектите. От снетите на хартиен носител данни и видеоизображения може да се изведе ориентировъчен час , в
който св.П. е пристигнала на 28.06.2017г. на паркинга на Т. М.“, изчакването на
свидетелката Х. преди последната да се качи в автомобила на П. , както и
напускането на паркинга;
установява се посещението на Х. и П. в банковия офис; съответно,
кадрите по т.6 от заключението добре кореспондират с разказа на П. за спирането
им на бензиностанция ****,
както и че подсъдимият е държал дамската й чанта в багажника, за да не може да
ползва телефоните си. Вещото лице е дало становище и че поради лошото качество на изображенията видеозаписите
не могат да се използват за извършване на фотосъпоставително
изследване и лицева идентификация, но тава не е нужно, предвид идентификацията
на заснетия автомобил, която не оставя съмнение че става въпрос за
интересуващите съда лица.
Като ненужно проведена съдът възприема оценителната експертиза по делото, тъй като и
без нея и при елементарно математическо пресмятане на данните в извлеченията по
банковите сметки на св. П. се
установява, че преведената от нея сума на 28.06.2017г., а именно- 28 000
лв. е с 1 300 лв. повече от тази, която св. П. е получила на 19.06.2017г.
в размер на 26 700 лв.
Показанията на
свидетелката А.М. и В. К. са в подкрепа на неспорни
обстоятелства от хронологично значение- изповяданите две сделки за лекия
автомобил „Ф. Ш.“. Св. М. потвърждава, че в кантората, в която работела като помощник –
нотариус, е извършила нотариалното удостоверяване на подписите, положени върху
договор за покупко – продажба на МПС, с рег. № **** от 19.06.2017г., сключен
между св. П. и подс. Х.. Свидетелката В. К. също потвърждава,
че в качеството си на помощник –
нотариус в кантората на В. Я., удостоверила нотариално
положените подписи върху договор за покупко –
продажба от 28.06.2017г.- подс. Х. и неговата съпруга
св. Х. като продавачи, а от друга като купувач- св. П..
Без съществено
значение за разкриване на обективната истина в настоящото производство са
показанията на св. А.С.. Същият сочи, че е закупил лек автомобил „Ф.“, „Ш.“ от лице от
женски пол, като не е получил втори ключ, както и е запознат с пробега и
характеристиката на автомобила и към настоящия момент все още го управлява. Става
въпрос именно за автомобила, който е предмет на настоящото обсъждане и който
св.П. е продала отново.
С
нужното внимание бяха обсъдени и обясненията на подсъдимия, които макар и
обилно поднесени и наситени с множество фактология за
поведението и на самия подсъдим, и на пострадалата извън конкретния казус, с
множество анализи и субективни преценки
на ситуацията, могат да изведат застъпената позиция на Х. по конкретното вменено
му престъпно деяние.
Преди
анализа на тези обяснения съдът дължи някои принципни уточнения като отговор на
твърденията на подсъдимия, които в същността си са опит да бъде представен като жертва на набедяване
в престъпление. Всеки свидетел, пострадал
от престъпление, е длъжен да защити накърнените си права и интереси, като
потърси съдействие на полицейските органи за разкриване на извършителя, както и
да претендира обезвреда на причинените му вреди, като тези факти не могат да се
коментират като неправомерна заинтересованост И това е така, тъй като
независимо от предприетите от него действия по подаване на жалба, предявяване
на гр.иск и конституиране като частен обвинител , той е и свидетел по делото по
отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване.
Именно в последното си качество той носи и наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. В
настоящото производство съдът не установи свидетелката П. да дава недостоверни
показания от значение за обвинителната теза, както заради личната им
убедителност, така и заради подкрепата им от множество други доказателствени
източници, посочени по -горе.
Не така
стои въпросът с обясненията на подсъдимия, които страдат от непоследователност, противоречиви
са и изолирани от останалият доказателствен материал. Могат да бъдат ценени
относно обстоятелствата, свързани
с първоначалните отношенията със
свидетелката Е.П.- че е закупил лек автомобил марка „Ф. Ш.“ от същата за сумата от 26 700 лв., че автомобилът не е отговарял на очакваните от
него характеристични данни, че не е бил доволен от сделката и е искал нейното
разваляне; няма спор и че е имало
организирана среща с П. на 28.06.2017г.,
посещението им на банковия клон и последвалият превод на сумата от 28 000
лв. от същата, която сума представлявала продажната цена на автомобила и
направените разноски от подс. Х., както и явяването
им в нотариална кантора за прехвърляне обратно на собствеността на автомобила на свидетелката.
Не се възприемат обаче твърденията на Х.,
че всички горепосочени срещи, посещение на банков клон и кантора са станали с
доброволно изразено желание от свидетелката
и без физическа и психическа принуда,
осъществена спрямо нея.
Подсъдимият не отрича, че за втората
среща със св.П. е използвал лукав прийом- измислен повод за закупуване на друг
автомобил и представяне на св. Х. като
купувач. Очевидно е, че Х. не е очаквал доброволност и отзивчивост от пострадалата,
въпреки твърденията му в обратна посока; отишъл е предварително на мястото на срещата и се е
появил по начин, изключващ възможността П. да избяга (седнал е
на шофьорското място на нейния автомобил и е потеглил без да иска съгласието й). Свидетелката Х.
също е напуснала местопроизшествието, което не съответства на уж сигурните намерения на двете страни по
сделката да прехвърлят обратно автомобила ( св.Х. се е появила в нотариалната кантора и след
обаждане на подсъдимия Х.). Твърдението на
подсъдимия, че всъщност П. му се е молила да не вика полиция е лишено от
взаимовръзка с цялостното му поведение, защото ако действително е имал
намерение да се оплаче в полицията от недобросъвестно сключена сделка е можел
да го направи във всеки един момент, без да е нужно сам да издирва свидетелката- разполагал е с нейните имена,
лични данни и телефон. Не е убедително и твърдението му, че самата П. е
поискала той да управлява автомобила й, а напротив- неговото поведение добре
отговаря на силово възприета позиция да не се даде възможност на пострадалата да
се отклони. Същият извод се прави и от файловете по ВТЕ, изобразяващи идването
на лекия автомобил „Ш. Й.“ на бензиностанция „**** О. К.“, където
подсъдимият слиза от шофьорското място и вади дамската чанта на П. от багажника и й я подава
(на лицето на дясната седалка до шофьора), което е в унисон с нейните твърдения, че подсъдимият
не й е давал достъп до мобилните й телефони, карал е в посока Ф., след което са спрели на въпросната бензиностанция,
за вода и мокри кърпички, тъй като тя е кървяла и й е било лошо.
Не се възприемат и твърденията на
подсъдимия, че времето от срещата на паркинга на „Т.“ в М. до посещението
в банковия клон на ПИБ в кв.С. не е стигало
той да осъществи принуда спрямо П., така както разказва тя. И П. и свидетелката
Х. са категорични, че срещата на паркинга е била в 10.00 часа на 28.06.2017г.,
а посещението в клона на П.- около обяд ( според показанията на св.К.), което, дори и часовете да не са съвсем точни, е
достатъчен период и за придвижването и за осъществяване на принудата. Нещо
повече- св.Х. свидетелства, че съпругът й се е обадил, за да й каже да се
срещнат при нотариуса. Видно от приложения по делото диск с електронна
информация- с входящи и изходящи
повикания на интересуващи разследването телефонни номера, след срещата с П., Х.
се е обадил на св.Х. в 11.01ч., което извежда достатъчност на
времето да се сломи волята на пострадалата и тя да участва в сделката ( диск-л.50,т.1 от ДП).
Същественият момент да не се възприемат
за истинни твърденията на подсъдимия Х. за спокойна и добронамерено развила се ситуация е, че за
осъществена принуда от физическо и психическо естество спрямо П. има
значителна, еднопосочна и непротиворечива доказателствена съвкупност, състояща
се от множество свидетелски показания (в това
число и на случайни свидетели), писмени доказателства
и експертни заключения. Всички те не оставят съмнение, че върху пострадалата е въздействано чрез отправяне на заплахи и употребена физическа сила, поради което в сключване на договора за покупко-продажба и
нотариалното му удостоверяване на 28.06.2017г. тя е участвала не по
действителна воля.
Показанията на
свидетелката В.Х., която е съпруга на подсъдимия, съдът счита, че са в
контекста на установената фактология по делото,
отчитайки, че свидетелката има интерес да спести обстоятелства, които биха
извели неправомерно поведение на съпруга й. Още повече, че самата тя има принос
в първоначалната организация по заблуждаване на П.. В разпита си изтъква, че били „измамени“ и тъй
като подс. Х. не успял да се свърже със св. П., тя позвънила на посочения от последната в обявата
за продажба на друг автомобил, телефонен номер. Дава сведения за начина
на осъществяване на срещата на
28.06.2017г. като посочва, че след като
се появил съпругът й, си тръгнала (цит.:„ тъй като аз нямам
отношение с техния казус“). С този мотив свидетелката
обяснява отсъствието си от последващото пътуване на подсъдимия и пострадалата,
което я изключва като очевидец.
Като способстващи
за изясняване на обстоятелствата по делото съдът оценява приобщените писмени и
веществени доказателства. С приемо –
предавателен протокол от 29.06.2017г. /л. 89, т. 1 от ДП/ св. П. е предала за
нуждите на разследването като веществено доказателство носената от нея на
28.06.2017г. рокля (
обект на съдебно – медицинска
експертиза на ВД чрез ДНК -л.28, т.12 от ДП, биологична експертиза -протокол
230-Б/2017г, л. 21, т.2 от ДП). Огледът на това веществено доказателство, проведен
в хода на съдебното следствие по реда на чл.284 от НПК, установи, че става
въпрос за тюркоазена зЕ. дълга рокля без ръкава, сходна
със заснетата в записите, инкорпорирани във видеотехническата
експертиза ( за
носена зЕ. рокля от П. съобщава и св.Й.). Относно
извършените банкови преводи данни се извеждат от справка на Първа инвестиционна банка /л. 57, т.1 от ДП/ и приложено към нея
банково извлечение;
установява се, че по разплащателна сметка **************************
на св. П. на 19.06.2017г. е
постъпила сумата от 26 700 лева, като на 28.06.2017г. чрез вътрешно банков
превод е наредена сумата от 28 000 лв. по сметка ***************** с титуляр Л.Х..
От приложената към
писмо от 23.03.2020г. на СО, дирекция „О. П.“, С./Т. приходна квитанция се
установява, че на 28.06.2017г. за процесния
автомобил „Ф. Ш.“ е бил заплатен данък за МПС
в размер на 124.37лв.
Възприетата
фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Подсъдимият Л.И.Х.
е осъществил състава на престъпление по чл.213а, ал.2,т.1,пр.1 и т.2 вр.ал.1
от НК, като на 28.06.2017г. в лек автомобил марка „Ш.“, модел „Й.“ с per. № *****, в гр. С. с цел да принуди Е. В.П.
да се разпореди с вещ – да върне обратно сумата от 28
000 лева, сума платена по
договор за покупко - продажба на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Ш.“ с per. № ***** и разходите направени от Х. за автомобила, я заплашил с насилие-нанесъл
удари с ръка и дръжка на пистолет в лицето, главата и тялото на пострадалата,
крещейки й репликите „Вие ли ще ме лъжете мен“, като деянието е придружено със
заплаха за убийство, изразяващо се в отправяне на думите „ще убия теб и цялото
ти семейство“ и насочване на пистолет към главата на П., както и с причиняване
на лека телесна повреда на П., изразяваща се в сътресение на мозъка,
кръвонасядане в дясна теменна област, кръвонасядане на горната устна, лекостепенен мековат оток в
лявата половина на шията и кръвонасядане на дясната предмишница,
реализиращи медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
С оглед
установената по делото фактология, сочеща на горепосоченото престъпление,
подсъдимият Х. следва да бъде оправдан
за вмененото му престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1,
пр.1 и пр.2 вр. чл.213а, ал.2, т.1,пр.1 и пр.2 от НК.
За да е налице извършено деяние по чл. 214 от НК, което е резултатно престъпление, се изисква деецът с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага да упражни сила или заплашване спрямо пострадалия,
чрез която да го принуди да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно
на волята му, в резултат на което да му се причинена имотна вреда.
Принуждаваното лице извършва, пропуска или претърпява нещо противно на волята
си, с което нему или другиму бива причинена имотна вреда. Принуждаването може да се изрази както в
оказване на психическа заплаха, така и в употреба на физическа сила. Но за да е
довършено престъплението по чл. 214 от НК
е необходимо изнудения да предприеме такова поведение, което по своето
правно действие е свързано с вредоносно засягане на неговото или чуждо
имущество. Т.е за да се квалифицира като
довършено следва да се вземе предвид размера на реално причинената вреда, като
същата да е настъпила.
За разлика от престъплението по чл.214
от НК, където целта на дееца е добиването на имотна облага за него или за трето
лице, при престъплението по чл.213а от НК целта му е да накара пострадалия да
извърши действие с правно значение - да се разпореди с вещ, право или да поеме
имуществено задължение и др., което действие може и да не е неправомерно, но е
нежелано (против волята) и последният го извършва под натиска на приложената му
принуда. Не е задължително последното да може да доведе до имотна вреда за него
и другиму и до облага за дееца или трето лице, но доколкото престъплението е
такова против собствеността, то нежеланото разпореждане следва да има
определено имуществено, неблагоприятно отражение, да води до промяна в
патримониума на изнудваното лице.
Несъмнено по делото се установява, че по
отношение на св. П. е осъществена психическа принуда /с думите „ще убия теб и семейството„ и с
насочване на пистолет към главата й/, както и физическа такава, изразяваща се в
нанасянето на удари по лицето, главата и
тялото й. Тези действия и думи на подсъдимия са били достатъчни по интензитет тя да вземе решение да извърши банковия
превод. Против волята си св. П., с преводно нареждане е прехвърлила сумата от
28 000 лв. по банковата сметка на подс. Х.. Именно
това е било целяното от подсъдимия нейно поведение и
то в случая не води до имотна облата, още повече, че същия ден автомобилът й е
бил прехвърлен обратно по съответния законов ред. Със самото свеждане до
знанието на П. исканията на подсъдимия, съпътствани със заплахи и физическо
насилие, престъплението следва да се счита за довършено. Агресията, размахвания
и насочван към нея пистолет, стресиращия тон и заканите за убийство са създали стресираща пострадалата
обстановка, тя е възприемала като
напълно реална заплахата да загуби живота си, както и рискува живота на своите
близки. Такава е била и целта на подсъдимия- да упражни въздействие върху нея
по начин, че тя да му върне дадените по първоначалната
продажба на автомобила пари.
В нормата на чл. 213а НК особен признак
от обективната страна на деянието е волята на жертвата, която не желае да се
разпорежда с вещ или със свое право или да поема имуществено задължение и това
е така, защото ако пострадалият е съгласен с искането на дееца, няма да има
нужда от заплашване. Проявата на
пострадалия в случая не съотвества на действителната
му воля.
Налице са квалифициращите признаци на
чл.213а, ал.2 т.1 и т.2 от НК. Отправената
заплаха за убийство е провокирала силен страх у пострадалата, че ще бъдат
извършени посегателства върху здравето и живота й, както и на нейните
близки. За формирания основателен страх у нея, че тази закана може да
бъде действително осъществена от подсъдимия може да се направи извод
от нейното поведение непосредствено и дългосрочно след инцидента,
разказано от нея и други свидетели. Причинената лека телесна повреда се установява от заключението по
назначената и приета медицинска експертиза.
Деянието е извършено от подсъдимия Х.
при пряк умисъл. За умисъла на едно лице
се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е
извършил действия, мотивирали пострадалата да се разпореди с опредЕ. парична сума като е
употребил сила и заплашване добре съзнавайки, че употребения интензитет
на принудата ще бъде такъв, че пострадалата
ще извърши разпореждане; съзнавал е
неправомерния характер на действията си и е искал настъпването на престъпния
резултат.
За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години и глоба от три до пет хиляди лева.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия Х. - чистото
съдебно минало, семейната ангажираност и трудоустроеност.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство се съобрази по-високата обществена
опасност на деянието с оглед проявната му форма- пострадалата
е била отведена от паркинга на „Т.“ против нейната воля, което е станало чрез принуда
( тези действия не се поглъщат от правната квалификация
по чл.213а от НК и трябва да бъдат съобразени в утежняваща насока).
Съобразявайки относителната тежест на
горните обстоятелства съдът намира за справедливо налагането на подсъдимия на
наказание от две години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 3000 лева.
Намира, че спрямо подсъдимия са налице предпоставките на чл.66 от НК за
възприемане на условно осъждане; същият не е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, както и сега
определеното му наказание е под три години лишаване от свобода; за постигане целите на наказанието и за
поправянето му, не е наложително реално изтърпяване на така наложеното
наказание. Счита, че поправянето на подсъдимия извън пенициарно
заведение е възможно и постижимо, като бъде определен изпитателен срок в размер
на три години Този срок е с досатъчен предупредителен
потенциал и ще препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под
страх, че наложеното с присъдата
наказание ще бъде приведено в изпълнение.
По отношение на гражданския
иск:
Гражданският ищец и частен
обвинител Е. П. е предявила претенция за обезвреда
спрямо подсъдимия Х. в размер на 20 000 лева неимуществени вреди и 3210
лв. имуществени вреди.
Гражданският иск за
обезщетение на вреди от престъплението – имуществени и неимуществени, е с
правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД, а разпоредбата на чл.52 от същия повелява
размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи от съда по справедливост. Гражданският
иск в наказателния процес е функция от присъдата и постановяването на
осъдителна такава има за последица преценката му като основателен и доказан.
Съобразно гореизложените мотиви, за престъплението
по чл.213а от НК се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия, като съдът счита за безспорно установени и доказани и предпоставките
за уважаване на иска- извършване на деяние, авторство, противоправност
на същото и вина.
По отношение индивидуализирането на размера на уважената претенция за неимуществени вреди
съдът изходи от начина на причиняване и естеството на увреждането, както и
последиците във времето за пострадалото лице. Употребеното спрямо Е. П. насилие е чрез нанасяне на множество удари.
Причинена й е увреда, която по медико-биологични
характеристики покрива критерия на лека телесна повреда. На пострадалата са
били причинени сътресение
на мозъка; кръвонасядане в дясна теменна област; кръвонасядане на горната
устна; лекостепенен мековат
оток в лявата половина на шията; кръвонасядане на дясната предмишница.
В резултат на оправените й
закани пострадалата е изпитвала
уплаха и се е намирала в състояние на стрес с
оглед възможността ответника
да ги осъществи,
при това психичният й дискомфорт не е бил само
непосредствено след деянието, а и до настоящ момент. Съблюдавайки изискването за
репариране на вредите по справедливост, съдът прие, че
справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания възлиза на 5 000
лева. За разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 20 000 лева
гражданският иск е необоснован и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за
частично основателна и претенцията по отношение на претърпени имуществени вреди
от гражданския ищец Е. П. до размера на 1300лева. Изначално претендирането
на имуществена вреда е било допустимо, тъй като съставът на вмененото
престъпление на подсъдимия Х. е сочел причинена имотна вреда в размер на 28 000 лева. С присъдата подсъдимият е осъден за друго ( по-леко
наказуемо) престъпление,
но при съобразяване на вече изложената фактология в обвинителния акт, поради
което допустимостта на гражданския иск не е засегната. Макар и престъплението,
за което е осъден Х.- по чл. престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, и т.2 вр. ал.1 от НК, да не е
резултатно, а формално, налице са имуществени вреди, които са резултат от
деянието на подсъдимия, описано в обвинителния акт. Видно от
събраните доказателства по делото гражданският
ищец П. е извършила прехвърляне на лекия автомобил «Ф.» Ш. за сумата от 26 700 лв.
От приложените по настоящото дело гласни и писмени доказателства се установява,
че подс. Х. е получил обратно от пострадалата сумата от 28 000 лв., с
което е ощетил П. с 1300 лева. Размерът на причинената вреда безспорно се
установява от показанията на свидетелката Е. П., св.Н.Н.,
св.Х., от обясненията на
подс. Х., от приложените към делото извлечения от банкови сметки.
Съдът
отхвърли предявения граждански иск за имуществени вреди в
размера му до 3 210 лв. като необоснован.
Всъщност претенцията на пострадалата по така претендираната сума е с оглед
твърдението й, че подсъдимият насилствено е отнел от нея ( вземайки
ги от портомонето й) сумата от около 1910 лв., както и 165 лева, отнети
й от подсъдимия като такса за прехвърляне и заплащане данък за автомобила.
Подсъдимият няма повдигнато обвинение за
осъщественото отнемане, както и то не е изложено като съставомерна
фактология в обвинителния акт, поради което съдът не може да застъпи извод, че тази сума е пряка и
непосредствена последица от деянието.
Съдът счита, че с оглед разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД и налично отправено такова искане по отношение на
неимуществената претенция, за главницата
в размер на 5000 лева трябва да се присъди законната лихва за забава,
считано от деня на увреждането – 28.06.2017г.
Относно претендираните
разноски за повереник, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият Л.И.Х. да заплати на Елена В.П. сумата от 1600 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник
-адв.Г..
На
основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и във връзка с уважения размер на гражданския иск подсъдимият Л.И.Х.
следва да заплати държавна такса в размер на 252.00 лв.
В съответствие с така
постановената присъда в тежест на подсъдимия се възложиха разноските по делото,
като същият следва да заплати сумата от 3 501.14 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.