Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на деветнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5498 по описа на състава
за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с първоначален
(частичен) иск с правно основание чл. чл. 72,
ал.1 от ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.-С.“ ЕООД
поддържа твърдение, че на 25.03.2005г. придобил описания в исковата молба
недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 1, 638 дка, съставляваща
имот № 077020 в землището на гр. Елхово, с ЕКАТТЕ 27382, с местонахождение в м.
„Бозалъка“ и с предназначение за производствена база. При сключването на
договора, ищецът (в качеството на купувач) се уверил във факта, че процесния
имот не е обременен с вещни тежести до дата 24.03.2015г., което било отразено и
в официален удостоверителен документ от съответната служба по вписванията при
АВп. Следващата справка, направена от ищеца в Агенция по вписванията през м. май 2007г. установила, че имотният
регистър вече съдържа данни за претенции или тежести върху този имот. При това,
на 30.06.2010г. ответникът бил въведен във владение на част от процесния
недвижим имот, на основание Постановление за възлагане по изп. дело № 7/1999г. на ДСИ при РС Елхово. Тъй като владеел
целия процесен имот необезпокоявано и непрекъснато през периода от 10.04.2005г.
(когато получил владението от продавача на имота въз основа на договора за
покупко- продажба), до 30.06.2010г. (когато ответникът бил въведен във владение
на част от имота), ищецът предприел и финансирал строително монтажни и ремонтни
работи, действайки в качеството на добросъвестен владелец, който не знае, че
праводателят му не е собственик. Извършените строително- ремонтни работи
увеличили стойността на имота и поради това имали характер на подобрения, а за
извършването им ищецът понесъл разходи
на обща стойност от 131 158, 22 лева. В онази част от имота, която след въвода на 30.06.2010г. била предадена
на ответника „Б.“ ООД и която обхващала (според уточнителна молба от
08.03.2016г.) част от имота с обща площ около 700 кв.м. застроена със склад и
административна сграда с обща площ от 285 кв.м.; механична везна /кантар/ и
прилежащ навес с площ от 38 кв.м. и незастроена открита площ от 447 кв.м. ответникът
вложил в извършени СМР сумата от 85 460,
07 лева. Споменатите разходи по СМР на свой ред довели до увеличаване на
стойността на онази част от имота, в който бил въведен ответника, със сумата от
63 000 лева. Между ищеца и ответника възникнал спор относно правото на
ищеца, в качеството му на добросъвестен владелец, да получи стойността на
извършените подобрения в имота, а този спор бил разрешен с влязло в сила Решение № 17100/01.10.2014г. по гр.д. № 17329/2013г.
на ІVа отделение при СГС, с което било потвърдено първоинстанционното Решение
от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г. на 44 с-в при СРС. В качеството му на
добросъвестен владелец, по силата на съдебното решение, ищецът бил легитимиран да
получи стойността на извършените подобрения в имота, като бил уважен предявения
частичен иск за сумата от 3000 лева, като част от претенция за сумата от
85 460 лева. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лева (след увеличение
на иска, допуснато с определение от 21.04.2016г.), на същото основание, на
което е бил уважен частичния иск и му бъде присъдена законната лихва върху
посочената сума, считано от предявяването на иска пред настоящия съд, до деня
на окончателното плащане. С оглед изхода на повдигнатия правен спор, ищецът претендира
за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответника „Б.“ ООД, по съображения, подробно изложени в подадения
отговор. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че последния бил добросъвестен
приобретател и владелец на процесния имот. Сочи, че нотариусът, който
изповядвал сделката за покупко- продажба на процесния имот вече бил служебно
информиран за правата на ответника върху същия имот, бил длъжен да уведоми за
това и ищеца и очевидно го е сторил, което изключвало добросъвестността на
ищеца при придобиването на имота и възникването на правото му да предяви
претенция за подобренията в имота. Посочените от ищеца подобрения, на които
последния основавал правата си не попадали в категорията на необходимите
разноски, тъй като процесният имот бил годен да функционира по предназначението
си – дори и без разноските за ремонт да са били направени. В отговора на
исковата молба, ответникът оспорва твърдението, че са извършвани ремонтни
работи в имота, оспорва обема на извършените ремонтни работи, както и
стойността на извършените ремонтни работи. При условията на евентуалност, ако
вземането бъде признато за възникнало, ответникът се позовава на изтекъл срок
на погасителна давност за процесното вземане. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
Едновременно с
отговора на исковата молба, ответникът предявява насрещен (частичен) иск, с
правно основание чл. 59 от ЗЗД. В насрещната искова молба, ищецът „Б.“ ООД
(първоначален ответник) поддържа твърдение, че поради описаните в
първоначалната искова молба фактически обстоятелства, свързани с осъщественото
от „Е.-С.“ ЕООД фактическа власт върху процесния имот, това дружество се
обогатило неоснователно за сметка на действителния собственик на имота „Б.“ ООД
- със сумата, представляваща цената на временното възмездно ползване на имота,
за периода от 10.04.2005г. когато „Б.“
ООД вече бил надлежно легитимиран да
владее имота като негов собственик и да придобива гражданските плодове, до
30.06.2010г., когато след предаването на владението, дружеството могло да
осъществи своето право. С оглед на твърдението, че спестявайки разноски за
ползването на процесния имот, „Е.-С.“ ЕООД се обогатило неоснователно за сметка
на действителния собственик „Б.“ ООД - общо
със сумата от 90 000 лева, както и че спор с идентичен предмет, повдигнат
с насрещен иск вече е бил разрешен в рамките на приключилото производство по
гр.д. № 17329/2013г. на ІVа отделение при СГС - ищецът „Б.“ ООД претендира
за осъждане на ответника „Е.-С.“ ЕООД, да му заплати сумата от 30 000
лева, на същото основание, на което е бил уважен частичния иск по гр.д. №
17329/2013г. на ІVа отделение при СГС, както и да заплати законната лихва,
считано от предявяването на иска, до окончателното плащане.
Ответникът по
насрещния иск (ищец по първоначалния иск) „Е.-С.“ ЕООД оспорва основателността
на насрещния иск, отричайки да се е обогатил в следствие на упражняваната
фактическа власт върху процесния имот. Ответникът оспорва тезата, на ищеца Е.-С.“
ЕООД, че е настъпило намаление в имущественото състояние на „Б.“ ООД,
поддържайки тезата, че извършеният ремонт е спестил значителни разноски на това
дружество. Сочи, че в качеството на добросъвестен владелец на имота - по
смисъла на чл. 70 от ЗС – той не дължи обезщетението, което се претендира, по
аргумент от правата, които му дава чл. 71 ЗС. При условията на евентуалност,
ответникът се позовава на изтекъл в негова полза срок на погасителна давност по
отношение на заявените с иска вземания. Релевантен за началния момент на
давността бил денят на установяване на фактическа власт върху имота
10.04.2005г., както и датата на предявяването на иска – 26.06.2015г., между
които били изминали 10 години, два месеца и 22 дни. При това се твърди, че „Е.-С.“
ЕООД по никакъв начин не било осуетило възможността на „Б.“ ООД да ползва процесния имот, а причините за тази
невъзможност следвало да се търсят в развитието на изп. дело № 7/1999г. на ДСИ
при РС Елхово. Моли за отхвърляне на насрещния иск, на релевираните в отговора
на исковата молба основания. Претендира да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Преди всичко е необходимо да се отбележи, че страните в правния спор са обвързани от правните последици на влязло
в сила Решение №
17100/01.10.2014г. постановено по гр.д. № 17329/2013г. на ІVа отделение при СГС
е било потвърдено обжалваното Решение от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г по
описа на 44 с-в при СРС, с което е осъден „Б.“ ООД да заплати на „Е.-С.“ ЕООД
по частичен иск с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС - сумата от 3 000
лева, представляваща част от вземане на обща стойност от 85 460, 07 лева
съставляващо увеличената стойност на имот № 077020, с ЕКАТТЕ 27382, и с
местонахождение в землището на гр. Елхово м. „Бозалъка“ в резултат на извършени
в него подобрения, заедно със законната лихва върху присъданата сума, считано
от 30.11.2010г. до деня на окончателното плащане. Със същото решение, съдът
осъжда „Е.-С.“ ЕООД да заплати на „Б.“ ООД
по частичен иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от
3 000 лева, като предявена по исков ред част от вземане на обща заявена
стойност от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, в резултат от ползването на процесния недвижим имот от страна на „Е.-С.“
ЕООД за периода от 10.04.2005г. до 30.06.2010г., заедно със законната лихва, за
периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.
По аргумент от разпоредбата на чл. 298, ал.1 от ГПК и с оглед обвързващата сила на пресъдено нещо, като правна последица на
влязлото в сила решение, което е постановено между същите страни и на същото
основание, но за част от предявените
претенции - настоящият съд е обвързан да
приеме за осъществили се онези правопораждащи юридически факти, които вече са били приети от съда при
разглеждането на частичните искове и които определят основанието на тези искове.
В тази насока, настоящият състав на съда не обсъжда повторно, а възприема пряко вече
установените със съдебно решение факти, при които „Е.-С.“ ЕООД е сключило
договор за покупко- продажба с трето лице, относно прехвърлянето на правото на
собственост на процесния недвижим имот и в резултат от тази правна сделка е
установило фактическа власт върху имота, а на 30.11.2010г. е претърпяло съдебно
отстранение, след реализирано принудително изпълнение. В резултат от това, част
от придобития недвижим имот (процесният имот) е била предадена във владение на „Б.“
ООД. При това съдът приема за установено също и твърдението на ищеца, че в
периода от 10.04.2005г. до 30.06.2010г., той е осъществявал фактическа власт добросъвестно
владение на имота и е извършил СМР.
В настоящия процес, образуван за непредявената до
момента част от вземането, по иска с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС
подлежат на установяване само фактите, относими към размера на претендираната
сума. Възражението на ответника по първоначалния иск „Б.“ ООД относно
предпоставките по чл. 72, ал.1 от ЗС не подлежат на обсъждане, тъй като и този
въпрос е обхванат от силата на пресъдено нещо в резултат от влязлото в сила
решение между спорещите страни и не може да бъде пререшаван.
По същите съображения, произтичащи от правните
последици на влязлото в сила Решение от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г по
описа на 44 с-в при СРС - настоящият състав на съда приема за установен факта,
че през периода от 10.04.2005г. до 30.06.2010г. първоначалният ищец „Е.-С.“
ЕООД е упражнявал фактическа власт върху процесния имот без правно основание, в
резултат на което е била реализирана хипотезата на необосновано имуществено
разместване (неоснователно обогатяване) но намира, че във връзка с преценка по размера на иска с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, с който настоящият съд е сезиран да се произнесе
(за непредявената пред районния съд част от иска) –в настоящия процес подлежат
фактите, които евентуално биха определили обема
на неоснователното обогатяване.
Мотивиран от изложените изводи, съдът кредитира
изводите на приетото без оспорване заключение на съдебно- техническа
(оценителна) експертиза, изготвена от вещо лице инж. Я.Т., която мотивира
следните изводи:
·
в процесния недвижим имот са били извършени СМР, които са описани като вид
и обем в съдържанието на експертното заключение (приложение);
·
към момента на завършването на СМР окачествени като подобрения в процесния
имот – паричната стойност на подобренията е в общ размер на 34 193, 50
лева;
·
към момента на изготвяне на експертното заключение в средата на 2017г.
паричната стойност на подобренията възлиза вече на 37 645, 66 лева;
·
средният размер на пазарния наем на на процесния имот, изчислен за периода
от 10.04.2005г. до 30.06.2010г. възлиза на 34 485 лева.
В дадените показания, свидетелят Н.А.К.заявява, че познава Д.Х. (управителя
на дружеството- ищец) от периода на 2005г., а повод за познанството им бил
факта, че Х. закупил имот, разположен срещу стопанисвания от свидетеля цех за
месо в гр. Елхово, м. „Бозалъка“. Свидетелят възприемал имота, тъй като бил
съсед. Имотът представлявал бивши сушилни, кантар, складова част и стопански
постройки, обковани с дървена дограма, неремонтирани. Достъпът до тях
осигурявала асфалтова настилка, която до 2005г. била изкъртена, а по същото
време имотът не бил заобиколен с ограда. Според свидетеля, преди 2005г. състоянието
на имота било много лошо. Купувачът на имота организирал 15-20 работници и
строителна техника, с помощта на която направил масивна ограда на имота,
бетонова рампа, два метални портала. Помещенията били измазани и дограмата им
била сменена, а подовите покрития били подновени с фаянсови и теракотни плочи.
Видимо, състоянието на имота се подобрило.
В дадените показания, свидетелят А.К.П.заявява, че лично и активно участвал
в процеса на извършване на СМР, защото през периода от 2005г. до 2008г. бил
служител на дружеството „Е.-С.“, а трудовата му функция по това време изисквала
изпълнение на такава задача. През 2005г. според свидетеля, имотът имал следната
визия: бивши складове, изградени с леки бетонови конструкции и покриви от
етернитови плоскости. Покривите на складовите помещения били изградени отново с
етернитови плочи, като за целта били използвани голяма част от съществуващите
такива. Била изградена нова (втора) портална врата. Изградени били рампи,
настилката на имота била валирана и насипана с инертни материали, а в
последствие – била покрита с бетон със значителна дебелина, позволяваща
поемането на натоварване над 20 тона. Изградена била нова електрическа
инсталация в помещенията. При това била изградена нова ВиК инсталация, която
била съобразена със съвременните противопожарни изисквания. Офисните помещения
били реновирани. Описаните СМР били извършени в продължение на около 10 месеца,
считано от лятото на 2006г., а лично свидетелят водел работници – майстори и им
плащал „на ръка“ за извършените СМР. Площта от закупения имот, която била
засегната от описаните СМР била около 1, 2 декара.
В дадените пред съда показания, свидетелят Ц.Ц.Д.заявява, че при случайно
пътуване по лична работа по направление от гр. Ямбол, в района на гр. Елхово,
през 2012- 2103г. той възприел състоянието на процесния имот. Според свидетеля,
имотът тогава включвал две стаи, кантар, метален кантар с козирка. Имотът бил
обрасъл в трева, бетонните настилки се ронели, и дори козирката на кантара също
била в много лошо състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи:
По първоначалния иск с правно
основание чл. 72, ал.1 от ЗС.
Фактическите твърдения на ищеца
„Е.-С.“ ЕООД, на които почиват предявените от него претенции, са свързани с
твърдение за осъществяване на строително- ремонтни и строително- монтажни
работи в процесния недвижим имот. Твърди се също, че при извършването на СМР,
възложителят им „Е.-С.“ ЕООД е имал качеството на добросъвестен владелец на
имота, а споменатите СМР са осъществени сполучливо и уместно – така че, в
резултат от извършването им е настъпило увеличаване на стойността на имота.
За да бъде уважен предявеният
главен иск, по чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищецът бе длъжен да установи в хода на съдебното дирене, че е извършил
за своя сметка действия, които са довели до увеличаване стойността на имота, да
установи размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на
подобренията той е имал качеството на добросъвестен владелец по смисъла на
закона. Тъй като ответникът оспори
всички тези твърдения, ищецът бе длъжен да ги установи по категоричен начин.
Както беше посочено вече в
мотивите на настоящото решение, поради силата на пресъдено нещо на
постановеното и влязло в сила решение между същите страни, на същото основание,
но за друга (по малка) част от предявеното вземане, съдът приема, че са
установени със сила на пресъдено нещо предпоставките за възникване на
релевираното материално право по чл. 72, ал.1 от ЗС в полза на ищеца.
Видът, обемът на извършените
СМР и тяхната единична и обща пазарна стойност според настоящия състав на съда,
са установени по достатъчно категоричен начин, посредством показанията на
свидетелите П. и К., които съдът кредитира, като отчита че са подробни,
последователни. Логическата свързаност в показанията на свидетелите разкриват детайлно
познаване на фактите и по тази причина съдът е склонен да приеме, че
свидетелите са възприели лично осъществяването на посочените факти и разказват
за това добросъвестно и достоверно.
За установяване на стойността
на подобренията, съдът използва и заключението на съдебно- техническата
експертиза, което не бе оспорено по същество и мотивира извода, че стойността
на извършените подобрения възлиза приблизително на 34 193, 50 лева към момента на извършването им и в размер от 37 645, 66 лева към момента на приключване на съдебното дирене.
Именно стойността на подобренията към по- късния
момент на оценката е релевантен за разрешаване на спора, повдигнат с настоящия
иск, като се отчита установеното в изречение второ на чл. 72, ал.1 от ЗС
правило. С други думи, в качеството на добросъвестен владелец на имота, ищецът
„Е.-С.“ ЕООД е легитимиран да получи за подобренията общо сумата от 37 645, 66 лева. От друга страна
обаче, при постановяване на решението, настоящият сд е длъжен да съобрази
правните последици на уважения срещу ответника частичен иск за сумата от 3 000
лева, с Решение от 25.09.2013г. по гр.д. № 58155/2010г. на 44 с-в при СРС. След
редукция на сумата от 3 000 лева, която вече е била присъдена на същото
основание, между същите страни – то в настоящия процес, следва да бъде признато
правото на ищеца да получи за извършените подобрения общо 34 645, 66 лева
и ответникът по първоначалния иск „Б.“ ООД да бъде осъден, да заплати тази
сума, заедно със законната лихва, считяно от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане, а за разликата – искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Във връзка с възражението на ответника за изтекъл
срок на погасителна давност за процесното вземане, съдът анализира внимателно
събраните доказателства.
Показанията на разпитания
свидетел А. П., които съдът кредитира сочат, че процесните СМР са били
организирани, извършени по възлагане и за сметка на ищеца, както и че приключени
в „десет месечен срок от лятото на 2006г.“ /цит./
От друга страна, не се спори,
че ищецът е претърпял отстранение от имота на 30.06.2010г., след въвод във
владение от съдебен изпълнител. Именно отстранението на владелеца от имота на
30.06.2010г. е онзи момент, в който започва да тече срока за погасителна давност за вземания за подобрения – защото в конкретния случай именно този
ден е и момента, когато
владението е било смутено от действителния собственик. (виж т.13 от ПП № 6/74г. на ВС, Решение № 144/25.06.2013г. по гр.д. № 52/2013г., Г.К., І Г.О. на ВКС и др.)
Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е била заведена на 17.04.2015г., Предявеният пред СРС частичен
иск не повлиява върху давностния срок, за непредявената част от иска, който
срок е петгодишен и както беше посочено - все още не е изтекъл, понеже
предявяването на исковата молба по настоящото дело е спряло течението на
давността за предявената в настоящия процес част от вземането. При това
положение, възражението на ответника „Б.“ ООД за изтекъл срок на погасителна
давност трябва да бъде прието за неоснователно.
По предявения насрещен иск с правно основание
чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна се установи, че процесният
недвижим имот в действителност е бил във фактическата власт на „Е.-С.“ ЕООД,
през периода, за който се претендира обезщетение.
Правопораждащите факти за
възникване на материалното право на „Б.“ ООД да получи от „Е.-С.“ ЕООД
обезщетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД следва да се приемат за установени, без да
бъдат обсъждани подробно, понеже, както вече беше посочено в мотивите на настоящото решение-
настоящият съд не би могъл да игнорира правните последици на постановеното и влязло в сила решение между същите
страни, на същото основание, но за друга (по малка) част от предявеното
вземане. По този начин, спорът в настоящия процес би следвало да се концентрира
върху доказването на размера на иска, за сумата за която настоящият съд е
сезиран с иск.
В хода на съдебното дирене, с
помощта на приетата съдебно- техническа експертиза беше установено, че средният размер на пазарния наем
на на процесния имот, изчислен за периода от
10.04.2005г. до 30.06.2010г. възлиза на 34 485 лева.
При това обаче, съдът следва да се произнесе и по
направеното от „Е.-С.“ ЕООД възражение за изтекъл срок на погасителна давност.
Вземането се явява частично основателно.
При
неоснователно обогатяване в общия фактически състав
на чл. 59 ЗЗД давностният срок започва да тече от деня на получаване на
престацията (виж. ППВС № 1 от
28.05.1979г.), респ.
в конкретния случай - от деня на настъпване на ефекта на необоснованото
имуществено разместване между патримониума на ищеца и ответника. В тази
хипотеза, съдът споделя разбирането, че релевантният за изчисляване на
давността срок е един ден/ т.е. ден по
ден/ тъй като този срок е на- кратката правно релевантна мерна единица за
време, а при създалото се правоотношение на неоснователно обогатяване в
хипотеза на чл. 59 ЗЗД поради ползване на чужд имот, не е налице предварително
установено периодично вземане, каквото би било вземане за наем, лихва и други
подобни предварително установени периодични
плащания).
Подходът, при който
се измерва
икономическия ефект на неоснователното обогатяване с пазарната цена на ползването на имота – никак не означава, че за
обезщетението за неоснователно обогатяване, настъпило поради ползването на имот
без правно основание, трябва да се приложи давностния срок, приложим за периодични
вземания. Напротив, в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, давностният срок е
петгодишен, но е резонно и логически правилно да се измерва ден по ден, именно защото
това е най- малката, нормативно установена и
правно релевантна единица, в която е настъпвал ефекта на неоснователното
обогатяване в резултат от ползването на чуждия имот без основание, а давностният срок започва да тече от деня на
получаване на престацията (виж. ППВС № 1 от 28.05.1979г.).
Съдът приема, че претенцията на „Б.“ ООД срещу „Е.-С.“
ЕООД е погасена по давност - за
периода преди 26.06.2010г. т.е. пет години преди предявяването на насрещния
иск, с който настоящия съд е
сезиран.
Това е така, доколкото предявеният частичен иск по
гр.д. № 58155/2010г. на 44 с-в при СРС не
прекъсва течението на погасителната давност за непредявената по исков ред част
от вземането.
Следователно, като се зачитат
правните последици на влязлото в сила съдебно решение по същия спор между
страните, но за част от претендираното вземане, а при това, като се отчитат
установените в настоящия процес факти и след като бъде съобразен извода за
основателността на възражението на „Е.-С.“ ЕООД, за изтекъл
срок на погасителна давност – съдът приема, че искът е основателен само за онази част от обезщетението, което се дължи
в периода от 26.06.2010г. до 30.06.2010г.
Прилагайки правилото на чл. 162
от ГПК съобразно изводите на
приетата съдебно- техническа (оценителна) експертиза, според която
обезщетението за периода от 01 до 30.06.2010г. е в размер от 3300 лева - съдът
приема, че дължимото обезщетение за посочения по- горе кратък период от 26.06.2010г. до 30.06.2010г. е равно
на 550 лева.
За останалата част от периода,
предявения частичен иск следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
По предявените претенции за
присъждане на съдебни разноски:
За извършените разходи, ищецът „Е.-С.“ ЕООД е представил доказателства за заплатени суми от
1800 лева за процесуално представителство, 910 лева за съдебна експертиза и
общо 2000 лева за държавна такса.
За извършените разходи, ищецът
„Б.“ ООД е представил разходи за разноски в общ размер от 3860 лева (описани
подробно в представения списък на разноските).
Всяка от страните е релевирала
доводи по чл. 78, ал.5 от ГПК, но съдът намира направените от двете страни
възражения за неоснователни, като отчита на първо място обстоятелството, че
предмет на делото са първоначален и насрещен иск. Всяка от страните в процеса е
едновременно в качеството на ищец и ответник спрямо насрещната страна,
следователно процесуалното представителство, което е било заплатено е било
ангажирано не само за осъществяване на процесуални действия по доказване
основателността на иска, която съответната страна е предявила срещу насрещната
страна, но и за защита от предявения от насрещната страна иск. От друга страна,
извършените в хода на съдебното дирене процесуални действия, както и
отдалечението на имота, по повод на който се води делото от седалището на съда
обосновава допълнително причина за по- високо от минималното адвокатско
възнаграждение, което страните са уговорили и заплатили за ползването на
адвокатски услуги.
Така, на основание чл. 78, ал.1
и ал. 3 от ГПК съразмерно с уважената част от предявения от ищеца първоначален
иск и съразмерно с отхвърлената част от предявения от ответника насрещен иск, „Б.“ ООД следва да бъде осъден да
заплати на „Е.-С.“ ЕООД, разноски в
общ размер на сумата от 3416, 20 лева, а съразмерно с уважената част от
насрещния иск и отхвърлената част от първоначалния иск – „Е.-С.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Б.“ ООД сумата от 307, 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.“ ООД с ЕИК********и
седалище ***, да заплати на „Е.-С.“ ЕООД
с ЕИК ******** и седалище ***, на
основание чл. 72, ал.1 от ЗС - сумата от общо 34 645, 66 лева (тридесет и четири хиляди
шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и шест ст.), представляваща (дължима част от)
увеличената стойност на вещта в резултат от извършени подобрения в недвижим имот № 077020 в землището на гр.
Елхово, с ЕКАТТЕ 27382 и с местонахождение в м. „Бозалъка“, която е застроена
със склад и административна сграда с обща площ от 285 кв.м.; механична везна
/кантар/ и прилежащ навес с площ от 38 кв.м., както и незастроена открита площ
от 447 кв.м., заедно със законната лихва
върху присъдената сума, за периода от предявяването на иска на 17.04.2015г. до
деня на окончателното плащане, като
отхвърля иска в частта за горницата, над присъдената сума и до пълния
предявен размер от 50 000 лева, като част от заявено вземане за
85 460, 07 лева.
ОСЪЖДА „Е.-С.“ ЕООД с ЕИК ********
и седалище ***, да заплати на „Б.“ ООД с ЕИК********и седалище ***, на основание чл. 59 от ЗЗД – сумата от 550 лева (петстотин и
петдесет лева), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване в следствие ползване без правно
основание на 770 кв.м. представляващи част от недвижим имот № 077020, намиращ се в
землището на гр. Елхово, с ЕКАТТЕ 27382 и с местонахождение в м. „Бозалъка“, която
е застроена със склад и административна сграда механична везна /кантар/ и
прилежащ навес и незастроена открита площ, през периода от 26.06.2010г. до 30.06.2010г. заедно със законната лихва върху присъдената сума,
за периода от предявяването на иска на 26.06.2015г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля предявения иск в
частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от
30 000 лева като част от заявено вземане за 90 000 лева, съответно за периода от 10.04.2005г. до
25.06.2010г.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД с
ЕИК********да заплати на „Е.-С.“ ЕООД
с ЕИК ******** на основание чл. 78, ал.1
и ал.3 от ГПК – сумата от 3416, 20 лева (три хиляди четиристотин и шестнадесет лева и двадесет
ст.) за направени съдебни
разноски по първоначалния и насрещния иск пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Е.-С.“ ЕООД
с ЕИК ******** да заплати на „Б.“ ООД с ЕИК********на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК –
сумата от 307, 80 лева (триста и седем лева и осемдесет ст.) за направени съдебни разноски по
първоначалния и насрещния иск пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може да бъде подадена в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: