Р Е Ш Е Н И Е
2838/18.4.2019г.
гр.София,
18.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с..БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
При секретаря
Илияна Коцева и прокурора......................., като
разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№8653 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 27.02.2018 г постановено по
гр.д.№58911/2011г. от СРС, 50 с-в е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 155 ЗЕ, че Д.Д.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 968,82 лв. - главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2008 г.-м.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.09.2011 г. до окончателно изплащане на
сумата, като е отхвърлил като неоснователен иска за сумата над уважения размер
от 1 968,82 лв. до пълния предявен размер, възлизащ на сумата от 5 183,11 лв.,
и за периода м. 04.2004 г. - м. 07.2008 г., за която сума е издадена заповед от
29.09.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13574/2011 г. на Софийски районен съд, III г.о.-87 състав. С решението също
така е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Д.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 670,12 лв. - лихва за забава за периода
01.10.2008 г. -09.09.2011г., като е отхвърлен като неоснователен иска за сумата
над уважения размер от 670,12 лв. до пълния предявен размер, възлизащ на сумата
от 943,63 лв., и за периода 31.05.2004 г.- 31.09.2008 г., за която сума е
издадена заповед от 29.09.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13574/2011 г. на Софийски районен съд, III г.о.-87 състав.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е постъпила въззивна жалба от Д.Д.К.. Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е доказано наличие на
сключен с ищеца договор. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част..
Ответникът по жалбата – Т.С. ЕАД оспорва същата. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Третите лица помагачи на страната на
ищеца ТАЕС „Н.И.“ ЕАД и „ХОЛИДЕИ И РАИЗЕН“ ЕООД не взима становище по
жалбата.
СРС е сезиран с обективно
съединени установителни искове с пр.осн.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на решението,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд анализирайки събраните по
делото доказателства е формирал правилни
фактически и правни изводи относно процесната договорна връзка
между страните. Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо
водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. С оглед на това въззивният съд намира, че е
през процесния период ответницата е била потребител на топлоенергия, в качеството
си на собственик на процесното жилище, видно от приложения по делото нот.акт за продажба на недвижим имот, като
възражението на същата, че партидата не
открита на нейно име е ирелевантно. По
делото няма спор, че сградата в която се намира процесното жилище е
топлоснабдена. От приложените по делото писмени договори се установява, че извършването
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е са възложени на третите
лица-помагачи „Х.И Р.“ ЕООД и а и ТАЕС „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. Представен е
и договор сключен с третото лице „АН-93“ ЕООД от 16.09.2016 г.
за извършване на топлинно разпределение е придружен от протокол на общо
събрание на етажната собственост, който обвързва ответника доколкото е сключен
въз основа на валидно взето решение на Общото събрание. Посоченото дружество е
прехвърлило, като от представения . С представен по делото договор „АН- 93“
ЕООД прехвърля задълженията си по договори за дялово разпределение на
топлинната енергия със СЕС, видно от приложението - в което е включена и
етажната собственост, в която се намира и процесният имот и „Топлофикация
София“ АД.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещите лица по тези
експертизи са формирали своите констатации след проверка на наличните писмени
доказателства, намиращи се както по делото, така и при ищеца и третото лице –
помагач, което е фирмата за дялово разпределение по процесното правоотношение,
с оглед представените по делото писмени доказателства, проверка на месечните
отчети на общия топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане,
одобрени от Националния център по метрология) и
който е преминал съответните последващи метрологични проверки и същият е
годно средство за измерване на потребената в сградата етажна собственост
топлинна енергия, поради което и изводите в съдебно-техническата експертиза,
основани на снетите от него показания следва да се приемат за достоверни.
Предвид изложеното решението на СРС в обжалваната му част, като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3, вр.ал.8 ГПК на въззивяемия следва да
се присъдят
разноските по делото направени пред въззивната инстанция в размер на 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 27.02.2018г. постановено по гр.д.№58911/2011г. от СРС, 50 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,
ЕГН **********, е адрес: *** да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 100
лв.-разноски , на основание чл.78, ал.3, вр. Ал.8 ГПК
Решението е постановено при участието на е постановено при участието на
ТАЕС „Н.И.“ ЕАД и „Х. И Р.“ ЕООД, като трети лица-помагачи.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
|
|