№ 3182
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511441 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20049821 от 24.07.2022 г. по гр.д.№ 75144 по описа за
2019 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл.422 от ГПК, че Е. Р. П. дължи на «Топлофикация
София»ЕАД, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 16.05.2019г. по ч.гр.д. №23198/2019г. по
описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1952,51 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект – ******* в гр.София, ж.к. „******* за периода от
23.04.2016г. – 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
1952,51 лв. считано от 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1952,51 лв. до пълния предявен размер от
2236,00 лв. и за периода 01.05.2015г. – 23.04.2016г., като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ;
1
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 206,78 лв. /двеста и шест
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1952,51 лв. и за
периода за периода 14.09.2016г. – 15.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 206,78 лв. до пълния предявен размер от237,75 лв. като
неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 28,99 лв. /двадесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за извършвано
дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот ******* в гр.София, ж.к. „******* за периода 01.03.2017г. –
30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28,99 лв.
считано от 23.04.2019г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,34 лв. /четири лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 28,99 лв. за
30.04.2017г. – 15.04.2019г., ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4,34 лв. до
пълния предявен размер от 4,35 лв. като неоснователен;
Постъпила е въззивна жалба от Е. Р. П. /Щ./, ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу въззивницата /ответник/ предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са
уважени, както и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Сочи, че реалното количество доставена топлинна енергия било
оспорено още с отговора по исковата молба. Приложими били
задължителните разпоредби на Директива 32 от 2006 г. на ЕС. В
противоречие с чл.13, т.2/а/ и /б/ се начислявали суми не по реално
потребление, а по прогнозни сметки. Освен това фактурите били частни
свидетелстващи документи и при положение, че същите не били подписани
от ответницата, то те не притежавали доказателствена сила спрямо нея. Тъй
като фактурите не й били предявени, тя нямало как да възрази срещу тях.
Освен това в случая били представени съобщения към фактури, а не фактури.
Съобщенията нямали качеството на документ по чл.7 от ЗСч. Решението се
базирало на неподписан Акт за разпределение на кубатурата, който не можел
да бъде годно доказателствено средство, защото не бил предявен на
2
ответницата за запознаване. СРС се бил позовал досежно конкретно
потребеното количество ТЕ на заключението на съдебно-техническата
експертиза, вместо на съдебно-счетоводната такава.
В течение на производството пред въззивната инстанция се сочи, че
било налице плащане.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която
са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ и да постанови друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Не се претендират разноски.
От въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е постъпил
отговор, в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Претенциите му били доказани. Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема
становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 08.08. 2022
г. Въззивна жалба е подадена на 22.08.2022 г./по пощата/; следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени
претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е валидно и постановено в допустим процес:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
16.05.2019 г. , издадено по ч.гр.д.№ 23198 по описа за 2019 г. е съобщена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
СРС е дал указания по реда на чл.415 ГПК до ищеца.
3
Указанията са достигнали до знанието на заявителя на 27.11.2019 г.
Исковата молба е предявена на 27.12.2019 г., т.е. в срок. Видно от
петитума на същата претендира се сумите, посочени в заявлението и в
заповедта за изпълнение, т.е. вкл. и признатите суми.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави до абонатната станция
топлоенергия като въз основа на показателите на топломера в същата и
ежемесечните отчети било посочено количеството доставена топлоенергия.
Отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ се извършвало чрез
сградната инсталация, която имала характер на обща част по смисъла на
пар.1, т.3 от ДР на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Представени
били документи за издадени свидетелства за метрологични проверки на
топломера. От дружеството, с което Етажната собственост била сключила
договор било извършено дялово разпределение. От ФДР, което било
конституирано като трето лице помагач били представени справки,
съдържащи данни за общия разход на топлинна енергия в абонатната станция
и процесния имот. Изчисленията били извършени съобразно действащите за
периода нормативни актове. Според Акта за разпределение имотът бил с
пълен отопляем обем от 109 куб.м. Обстоятелството, че Акта за
разпределение не бил подписан от ответницата не дискредитирал същият като
доказателствено средство. Реалното количество потребена топлинна енергия
било отчетено въз основа на 2 бр.ИРРО, монтирани върху двата радиатора и
лира в банята. БГВ било отчетено въз основа на законно монтирания водомер
в банята. Технологичните разходи били отчитани за сметка на ищеца. По
делото липсвали данни ответницата да е възразила срещу отчетите, съставени
от ФДР, респ. срещу фактурираните стойности. Направеното пред съда
възражение в този смисъл, било бланкетно. Вярно било, че фактурите са
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178, ал.1 ГПК, но
заключението на съдебно-техническата експертиза установила правилно
начисляване на сумите в съставените фактури съобразно доставената
топлинна енергия и нейното отчитане при разпределение в отделните обекти
при спазване на всички нормативни изисквания. За процесния период не били
4
установени плащания от страна на потребителя на топлинна енергия. По
отношение на стойността на услугата за дялово разпределение е прието, че
същата е дължима от потребителя въз основа на закона. Налице били два
договора, сключени по реда на чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ и по чл.140, ал.4,т.8 ЗЕ.
Без значение било дали топлофикационното дружество /ищеца/ е платил
предварително на ФДР. Единственото условие било услугата дялово
разпределение да е извършена. Това обстоятелство не било спорно, а и се
установявало от представените писмени доказателства и експертните
заключения. При определяне на конкретния размер на задължението за
потребена топлинна енергия СРС е взел предвид стойността по съдебно-
счетоводната експертиза, тъй като съдебно-техническата не отчитала сумите
за доплащане и изравняване. При това положение дължима била сумата в
размер на 2236 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение била
доказана в размер на 28,99 лв. като СРС отново се е позовал на съдебно-
счетоводната експертиза. Възражението за погасяване по давност е прието за
частично основателно. Дължими били сумите за доставена топлинна енергия
за периода от 01.04.2016 г. на стойност 1952,51 лв. и до тази сума
претенцията е приета за основателна. Претенцията, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение се претендирала от 01.03.2017 г. поради
което не била погасена по давност. Като се е позовал на заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза и техническата такава СРС е определил и
размера на лихвата за забава.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба, в срока по
чл.131 ГПК от страна на процесуалния представител на ответницата е
оспорено наличието на облигационна връзка между страните; оспорено е
твърдението на ищеца, че реално е доставил твърдяното количество топлинна
енергия; направено е възражение за погасяване на задълженията по давност,
както и е оспорен размера на лихвите.
Следователно всички останали възражения по арг. от чл.133 ГПК са
преклудирани и не подлежат на обсъждане.
Относно размера на реално потребеното количество топлинна
енергия:
5
Противно на соченото от въззивницата, реално потребеното количество
топлинна енергия е установено от съдебно-техническата експертиза, както и
от представените от третото лице помагач /ФДР/ писмени доказателства,
представени с молба от 09.03.2022 г., виж л.84 и следв. по исковото
производство. Видно от представените по делото /л.88-л.90/ главни отчети,
същите са подписани от потребителя като авторството на този документ не е
било оспорено. Липсват възражения срещу отразените в тях стойности. Видно
от отразеното в отговора по задача № 1 от вещото лице, изготвило съдебно-
техническата експертиза, л.94, за да отговори на въпроса за реално
потребената топлинна енергия, същата е посочила, че е работила по
предоставени ежемесечни отчети на топломера в абонатната станция като
отчитането се извършва по електронен път в началото на всеки месец. ФДР е
изготвило изравнителни сметки, които също са представени по делото.
Конкретните суми за процесния имот са начислени въз основа на монтирани
два радиатора и лира в банята. Отчетите са извършени дистанционно. Сумите
за БГВ са отчетени въз основа на един узаконен водомер за топла вода в
имота. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена на
база пълен отопляем обем на имотите при приложението на пар.1, т.38 от ДР
на ЗЕ, съдържащ легалната дефиниция за отопляем обем. На вещото лице е
бил предоставен Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда,
който е бил съставен през м.08.1991 г. при присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Според този Акт отопляемия обем на жилището на
ответницата е 109,41 куб.м. След като ответницата е придобила процесния
имот на 15.11.2004 г. чрез покупко-продажба от Общината, то няма как Акта
за разпределение да е подписан от нея, респ. да й е бил предявен. Това, обаче,
не означава, че този Акт няма действие спрямо нея.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 22.03.2022 г. /л.109-л.110 от исковото
производство/ заключението на съдебно-техническата експертиза не е било
оспорено.
Налага се извод, че довода на въззивницата за недоказаност на реалното
потребление е неоснователен.
Относно довода за извършено плащане:
Дължимите суми при отчитане на изравнителните сметки са установени
6
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, депозирана пред СРС.
Видно от отговора на л.103 от делото пред СРС, вещото лице не е
констатирало да е налице плащане на задълженията за процесния период.
Доколкото пред настоящата инстанция от страна на въззивницата беше
представена справка от 13.01.2023 г. /л.41 от въззивното производство/ и
направено възражение за наличие на плащане, въззивната инстанция по арг.
от чл.235 ГПК допусна, изслуша и прие заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. От последното се установява че са извършени частични плащания
в общ размер на 883,04 лв. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
същите са осчетоводени от ищцовото дружество, както и са приспаднати от
задълженията за процесния период, виж таблицата на л.3 от заключението на
вещото лице. При изслушването си в о.с.з. вещото лице е посочила, че при
извършената проверка в счетоводството на ищеца е сравнила отразените там
плащания с тези по справката, представена от самата въззивница; вещото
лице е констатирала съответствие между отразеното в счетоводството на
ищеца и данните по справката.
Въззивната инстанция кредитира депозираното заключение като
компетентно и обективно изготвено. Същото не е оспорено в срока по чл.200,
ал.3 ГПК от нито една от страните по спора. Направеното с писмената защита
оспорване е преклудирано и не подлежи на обсъждане.
Следователно и този довод на въззивницата е неоснователен.
Други доводи с въззивната жалба не са направени поради което по арг.
от чл.269 ГПК съдът не дължи излагане на мотиви.
Новозаявените от процесуалния представител на въззивницата с
писмената защита доводи по аргумент от гореизложеното не подлежат на
обсъждане.
Налага се извод, че решението на СРС в обжалваната му част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски с оглед изхода на спора не се следват.
7
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. на
основание чл.78, ал.8 ГПК. На въззиваемият се следват и разноските за
особен представител в размер на 300 лв. или общо в размер на 400 лв.
/въззивницата е освободена само от разноски за съдебно-счетоводна
експертиза/.
На основание чл.77 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на СГС дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20049821 от 24.07.2022 г. по гр.д.№
75144 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 57-ми състав в частта в която
претенциите на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу
ответницата Е. Р. П. /Щ./, ЕГН **********, предявени по реда на чл.422, ал.1
ГПК са уважени, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Е. Р. П. /Щ./, ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******,
*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на
400 лв. – разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Е. Р. П. /Щ./, ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******,
*******, да заплати на основание чл.77 ГПК в полза на СГС дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.
8
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9