Разпореждане по дело №4/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалва се определение №381 от 31.01.2011 г. постановено по гр.дело №411/2009 г. на РС-Г. Д., с което е прекратено производството по иска с правно основание чл.124 ГПК, предявен от А. У. против А. и М. И., поради недопустимост на предявения иск, дължаща се на липса на правен интерес от предявяването му. Частната жалба е подадена в законния срок от пълномощника на ищеца . Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от районния съд. Оплакванията за незаконосъобразност се обосновават с доводи в подкрепа на твърдението за наличие на правен интерес от търсената от ищеца защита.,

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмено отговор от пълномощника на ответниците по частната жалба. Излагат се съображения за неоснователността й. Застъпва се , че производството е правилно прекратено.

Жалбата е подадена от страна в процеса с право и интерес от обжалване в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу С. акт, подлежащ на обжалване с частна жалба, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

РС-Г. Д. е бил сезиран с ИМ на 21.04.2009 г. от А. У., въз основа на която е било образувано гр.дело №411/09 г..От заявените обстоятелства и петитума е видно, че РС е сезиран с ИМ, като единият от предявените искове е отрицателен установителен –чл.124, ал.1 ГПК.

С разпореждане №636 от 22.05.2009 г. РС е разпоредил вписване на ИМ. В мотивите на разпореждането е посочено , че ИМ е нередовна , тъй като не е посочена “цена на предявените искове”. На тези две основания ИМ е оставена без движение и е даден срок за отстраняване на нередовностите. На 19.06.2009 г. е представена ИМ(л.25), с която са отстранени посочените в разпореждане №636 нередовности.

С Разпореждане №1155 от 17.09.2009 г. е разпоредено да бъде изпълнена процедурата по чл.131 ГПК. На 17.11.2009 г. съдът се е произнесъл по доказателствата.

Проведени са две нередовни заседания. В заседанието на 11.02.2010 г. е дадено ход на делото.Изразено е становище на пълномощниците, както на ищеца така и на ответниците. Протоколиран е доклада на съда. В това заседание първостепенният съд е посочил , че е “налице неяснота в ИМ” изразяваща се в непосочване на периода на владение от ищеца или началния момент.ИМ отново е оставена без движение и е дадено срок за отстраняване на тази нередовност. На л.87 е приложена представена поправената ИМ. На 16.04.2010 г. е проведено редовно заседание по поправената ИМ. Разпитани са свидетели. Съдът е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна спора и дал ход по същество.

С определение №1611 от 15.05.2010 г. е отменен хода по същество и е дал указания да бъде посочено дали бащата на ищцата е бил в брак по време на “владението на имота”, майката жива ли е , ако е починала кои са наследниците.

На 14.10.2010 г. е проведено редовно заседание след възобновяване на делото. Приети са доказателства и отново е даден ход по същество.

В закрито съдебно заседание с Определение №142 отоново ИМ е оставена без движение като указанията отново са за цената и на какво основание се иска отмяна на НА №195 за покупко продажба, като той не попада в хипотезата на чл.537, ал.2 ГПК.

С атакуваното определение производството е прекратяно. Атакувания акт е неясен. В една част в мотивите са описани последните нередовности , но не взето становище дали съдът ги приема за отстранени. В другата част се сочи , че ищчата няма правен интерес да води този иск. Развити са съображения защо предявяване на иска по чл.537, ал.2 ГПК за НА№195 –покупко продажбата е недопустим.

Към нито един момент първостепенният съд не е дал ясни точни указания на ищеца. Поради това преминаване към “директно” прекратяване на производството е незаконосъобразно.

Актовете за оставяне без движение на ИМ не подлежат на самостоятелен контрол. Те биват проверявани при обжалване на прекратителното определение. В случая първостепенният съд не е дал ясни пълни указания , касаещи редовността на предявените искове. Безспорно е, че следва да бъдат дадени указания на ищцата да конкретизира на какво основание претендира , че е собственик на спорния имот: ако е давност, как е упражнявала владение, как е станало това, след като твърди , че имота е държавен и семейството й е било настанено в него -1950 г., което е индиция за държане. В обстоятелствената част на ИМ твърденията на ищеца са в насока, че тя не претендира да е придобила собствеността върху процесния имот, а само, че наследодателят и семейството му са “ползвали” същия. Освен това тя е посочила, че първоначално имота им е даден от държавата, като през 1950 г. баща й е бил настанен в имота. Ищецата е следвало да посочи какъв е правния й интерес от предявяване отрицателен установителен иск. С предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ищецът цели да защити свое субективно право, което се оспорва от ответника, като отрече С. сила на пресъдено нещо наличието на това право у ответника. Правният интерес от воденето на установителен иск /независимо дали е положителен или отрицателен/ е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за наличността на която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото.Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да е допустим искът за установяване, че първите двама ответници не са били собственици към момента на снабдяването им с НА и прехвърляне собствеността върху имота на третия ответник, следва да е налице правен интерес от тази защита. Освен това следва да бъде посочено , че установителния иск е допустим само тогава, когато чрез него ищецът би реализирал напълно защита по оспореното правоотношение. Доказателствената тежест за установяване на правния интерес от иска, тежи върху ищеца. В този насока първостепенния съд няма указания в актовете с които ИМ е оставяне без движение. Изрично следва ищцата да посочи какъв е правният й интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Защото определящ за наличието на правен интерес от иска в случая е дали ищцата би получила защита на правата, които претендира върху имота чрез отрицателен установителен иск. Следва категорично да й бъде указано, че отрицателния установителен иск както го е предявила, не може да доведе до отмяна на НА за покупко продажба.Освен това не е посочено дали отрицателния установителен иск е предявен спрямо първите двама или срещу всички.

В исковата молба с която е сезиран съдът, следва да бъдат посочени ясно фактите, на които се основава иска.В настоящият случай в обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран съда не са изложени фактически твърдения и не е посочено основанието, на което се твърди да е придобито имущественото право, доколкото именно собствеността е предмет на делото и формира сила на пресъдено нещо за релевираното от ищеца основание. Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване, с оглед изложените фактически твърдения въз основа на които се извежда интереса от търсената защита. В конкретния случай от изложените в исковата молба фактически твърдения може да бъде направен извода, че се касае за отрицателен установителен иск, доколкото петитума на същия заявен от ищцата се ограничава с искането да се разреши граждански спор С. сила на пресъдено нещо. В обстоятелствената част на исковата молба обаче не може да бъде изведен интереса. Иска по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно НА №195 от своя страна не се явява като “законна последица” от решаване на спора за материалното право, и е следвало да се дадат указания по чл. 129, ал.2 ГПК в тази насока.

Предвид това, че петитумът на исковата молба, така както е заявен от ищцата, не следва логически и не се основава на изложените в същата фактически твърдения и не произтича от изложените от ищцата факти, така че не се явява в достатъчна степен ясен и конкретен.

Във връзка с дадените от съда указания досежно размера на държавната такса, която следва да бъде внесена за разглеждането на предявения иск, то именно съдът е този, който е компетентен да определи размера на дължимата държавна такса, след което да задължи страната да внесе същата, а не следва да бъдат давани указания да ищеца сам да изчислява нейния размер.

От изложеното следва , че атакуваното определение на РС-Г. Д. следва да бъде отменено и върнато за продължаване на съдопроизводството.

По изложените съображения , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 381/31.01.2011 г., постановено по гр. д. №411/2009 г. по описа на РС-Г. Д., с което е прекратено производството по същото дело.

Връща делото за продължаване на съдопроизводството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: