Р Е Ш Е Н И Е
№1597
гр.Пловдив, 19. 09. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
пети състав в публично заседание на
двадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Таня Костадинова, като
разгледа докладваното адм. дело № 1126
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226
от АПК и чл. 156 от ДОПК.
Жалбоподателят - З.С.С., с ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване в ****, чрез адв. К.Т.,
оспорва Ревизионен акт № 16001619002637-091-001/22.11.2019 г. и РА за поправка
на ревизионен акт /РАПРА/ № П-1600161900206595-003-001/09.12.2019 г., издадени
от орган по приходите от ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърдени с Решение №
66/11.02.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за
допълнително начислен ДДС за периода 27.09. – 30.09.2018 г. в размер на 9
453.33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 058.33 лв., и изменен в
частта за допълнително определен ДДС за м.10.2018 г., който от 87 091.63 лв. е
намален на 82 528.03 лв., както и прилежащите лихви от 9 024.38 лв. на 8 552.50
лв.
В жалбата /по ад.№645/20г./ , както и
в писменото становище на адв. Т., /л.33/ по настоящото дело се твърди, че
ревизионният акт е незаконосъобразен в частта по ЗДДС, тъй като органите по
приходите не са приложили становище на НАП изх. № 24-34-351/2007 г. относно
приложението на задатъка, като обезпечително средство. Не е съгласен с изводите, че същият
представлява авансово плащане, поради което не подлежи на облагане с ДДС, тъй
като плащането му от купувача няма характер на доставка по ЗДДС. Иска се отмяна
на акта във всички негови части, в които не е отменен. Обсъждайки съдебната
практика на Върховен Административен съд по дело № 8641 от 2021 г. между същите
страни , счита че С. не е осъществявал
дейност като „търговец" по смисъла на ТЗ. Претендират се и съдебни разноски, в размер на 11 050 лева,
съобразно приложения списък .
Ответникът –
Директор Дирекция "ОДОП"-гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. К. е на становище,
че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като им се
присъди и юрисконсултско възнаграждение.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският административен съд,
след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката,
становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира следното:
С жалбата се атакува акт, за който
изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156 ал.1 ДОПК. Решението на
директора на Д"ОДОП" е връчено на жалбоподателя на 13.02.2020 г. по
електронен път, видно от приложената компютърна разпечатка. Жалбата е подадена
на 25.02.2020 г., видно от положения вх.№ 96-00-56; от лице, което има правен
интерес да оспорва акта, поради което се явява процесуално допустима.
Настоящото съдебно производство е
образувано в изпълнение на Решение № 3917 от 21.04.2022 година, постановено по
адм. дело № 6892/2021 година по описа на Върховния административен съд на
Република България – Осмо отделение, с което е отменено Решение № 886 от
28.04.2021 година, постановено по адм. дело № 645 по описа на Административен
съд – Пловдив за 2020 година и делото е върнато за ново разглеждане, като при
новото разглеждане следва да се извърши анализ на събраните доказателства, като
съдът изложи ясни и безпротиворечиви мотиви кои от заплатените на лицето суми
за процесния период приема, че се включват при формиране на оборота за
регистрация, на коя дата е достигнал този оборот и с оглед на това подадено ли
е в срок заявление за регистрация от З.С.С.. Въз основа на тези фактически
установявания следва да се извърши проверка дали органите по приходите правилно
са приложили чл. 102, ал.4 от ЗДДС, като са издали оспорения ревизионен акт.
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001619002637-020-001/23.04.2019 г. на началник сектор при ТД на НАП
- Пловдив е започнало ревизионното производство при обхват на ревизията –
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2018 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода 01.01.2016 – 31.12.2018 г.; данък върху добавената стойност за периода
27.09.2018 г. – 30.09.2018 г.; ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016
– 31(.12.2018 г.; здравно осигуряване за периода 01.01.2016 – 31.12.2018 г. и
универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016 –
31.12.2018 г. и е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца от
датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на
10.05.2019 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619002637-020-002/08.08.2019
г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 10.10.2019
г. Последната е връчена на ревизираното лице на 08.08.2019 г. по електронен
път.
В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз
основа на съставения РД № Р-16001619002637-092-001/24.10.2019 г., срещу който
липсват данни да е постъпило възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК,
определеният за това орган е издал и процесния Ревизионен акт №
Р-16001619002637-091-001/22.11.2019 г., а по-късно и този за поправката на РАО
от 09.12.2019 г.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК
ревизионният акт, бил обжалван пред директора на Д “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на
НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 66 от
11.02.2020 г., с което потвърдил същия, в обжалваната част за допълнително начислен
ДДС 27.09. – 30.09.2018 г. в размер на 9 453.33 лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 1 058.33 лв., и изменен в частта за допълнително определен ДДС за
м.10.2018 г., който от 87 091.63 лв. е намален на 82 528.03 лв., както и
прилежащите лихви от 9 024.38 лв. на 8 552.50 лв.
С оглед установяване компетентността
на органите по приходите, издали РД и РА, по административната преписка са
приложени: Заповед № РД-09-427/15.03.2019 г. и Заповед № РД-09-1/-3.01.2017 г.
на директора на ТД на НАП – Пловдив, както и оптичен носител (CD), съдържащ
всички посочени по-горе актове на приходната администрация.
При така изложеното настоящият състав
счита, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в
изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.
Съдът следва да се произнесе съобразно мотивите на ВАС в отменителното СР
по адм. дело № 6892/2021 година, а
именно:
От мотивите на решението на ВАС се
установява , че на 27.09.2018 г. по
сметка на ревизираното лице е постъпило "плащане за апартамент" в
размер на 56 720 лв., но при разглеждане
на делото съдът, макар да е обсъдил подробно правната природа на задатъка и
предварителните договори сключвани при покупко-продажба на недвижими имоти, не
е посочил ясно дали възприема тази сума като задатък, за да я изключи при
формиране на облагаемия оборот, а се е задоволил само да каже, че тя подлежи на
възстановяване, но дали това се е случило не е установено.
Налице е и противоречие в мотивите
и относно това на коя дата според съда е
възникнало задължение за регистрация на З. С. - на 4.10.2018 г. или на
9.10.2018 г. , като дори да бъде
споделена тезата на първоинстанционния съд, че оборотът за регистрация е
достигнат на 4.10.2018 г., то не са изложени мотиви от съда защо приема, че за
м. 10.2018 г. неправилно е вменено задължение на лицето.
Неясно остава защо при изрично
посочено в чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, че за дата на регистрация по този закон се
смята датата на връчването на акта, съдът е приел, че лицето е регистрирано
считано от 29.10.2018 г. В конкретния случай актът за регистрация е връчен на
4.12.2018 г. и това е датата, която се счита за начална относно регистрацията
му по ЗДДС. Тази дата е възприета като начална дата за регистрацията по ЗДДС и
от по-горестоящия административен орган в решение № 66/11.02.2020 г.
ВАС е приел, че констатираните
противоречия и неясноти в съдебното решение препятстват контрола дължим от
касац. инстанция относно правилността на
решението, тъй като не е ясно кои факти и обстоятелства са приети за установени
и как въз основа на тях е извършено тълкуване на закона, във връзка с
определяне на облагаемия оборот, датата на която той е достигнат и възникване
на задължението за регистрация.
ВАС е посочил , че при новото разглеждане на делото следва да се извърши анализ на събраните
доказателства, като съдът изложи ясни и безпротиворечиви мотиви кои от
заплатените на лицето суми за процесния период приема, че се включват при
формиране на оборота за регистрация, на коя дата е достигнал този оборот и с
оглед на това подадено ли е в срок заявление за регистрация от З. С. и въз
основа на горното да се извърши проверка дали органите по приходите правилно са
приложили чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, като са издали оспорения ревизионен акт.
Предвид горното от правна страна съдът излага следното:
Спорът по същество е налице ли са
основанията по чл. 122 от ДОПК и
извършвал ли е независима икономическа дейност в процесния период
жалбоподателя.
Съдът констатира, че с Решение № 1482
от 15.07.2021 г. по административно дело
№ 295 по описа за 2021 год. на ПАС е ОТМЕНЕН Ревизионен акт №
Р-16001620001104-091-001 от 30.09.2020 г., поправен с Ревизионен акт за
поправка на РА № П-16001620181108-003-001/02.11.2020 г., издадени от орган по
приходите пир Териториална дирекция на Националната агенция по приходите –
Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 25 от 07.01.2021 г. на директор
дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, при Централно
управление на Националната агенция по приходите, В ЧАСТТА, с която на
жалбоподателя са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 72 677,02 лв. и
лихви - 11 144,70 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 769,60 лв. и лихви
– 113,09 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 260 лв. и лихви – 38,21
лв.; и вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 171,20 лв. и лихви – 19,34 лв. и отхвърлена жалбата В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя са установени задължения за вноски за ДОО за
2016 г. в размер на 537,60 лв., ДОО за 2017 г.
в размер на 634,80 лв.; вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 168 лв. и
лихви – 6,07 лв., вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 184 лв. и лихви – 8,18
лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 210 лв. и лихви 7,58 в., вноски
за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 230 лв. и лихви – 10,24 лв.
Цитираното съдебно решение е оставено
в сила с
Решение № 4147 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2021 г., VIII о.
В мотивите си ВАС е приел, че не може да се приеме, че сделките с
недвижими имоти се осъществяват редовно или по занятие, че дадена дейност се квалифицира по принцип като
икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика
възнаграждение, като броят и мащабите на продажбите не са определящи. За
съществено е прието , че С. е действал
като участник в оборота, който не е предприел активни действия за продажбата на
имотите, поради което и не може да се приеме че е осъществил същата дейността
си по търговски начин , че броят на продажбите и периодът в който са
осъществени, респ. извличането на печалба, са водещи критерии, и че приетото от
ПАС не е в противоречие с цитираната в
касационната жалба съдебна практика на състави на ВАС. ВАС е посочил , че друго
не следва и от данните от Агенцията по вписванията, които всъщност са в насока,
че извън процесните сделки (бартерната от 2017 г. и осъществените продажби на
самостоятелни обекти в сграда през 2018 г.) единствените други данни за
придобиване и разпореждане с недвижимо имущество са отпреди 2012 г., като
единствено през 2016 г. има данни за извършена единствено една доброволна делба
на недвижими имоти (земеделски земи) с участието на жалбоподателя.
ВАС е посочил и, че в контекста на
горното липсват както основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, т. е.
няма "укрити доходи", не
е налице липса на счетоводна отчетност и
не се дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Както се каза по-горе по предмет на
настоящия спор е РА в частта за допълнително начислен ДДС за периода 27.09. –
30.09.2018 г. в размер на 9 453.33 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1
058.33 лв., и изменен в частта за допълнително определен ДДС за м.10.2018 г.,
който от 87 091.63 лв. е намален на 82 528.03 лв., както и прилежащите лихви от
9 024.38 лв. на 8 552.50 лв.
В настоящия казус също следва да се
приеме, че липсват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК (доходите
са декларирани и то в пълния им размер с ГДД, макар и като такива от
разпореждане с права и имущество, т.е. не са „укрити“, което изключва
приложението на чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК, а основанието по чл. 122 ал. 1 т. 5
от ДОПК не се свързва с липсата на счетоводна отчетност, като очевидно всички
документи във връзка с процесните сделки, които са необходими за установяване
основата за облагане с данък добавена стойност, са налични). Аналогично макар и
формално посочено, че ревизионното производство се провежда по особения ред на
чл. 122 и сл. ДОПК, реално данъчната основа не е формирана по реда на чл. 122
ал. 2 от ДОПК, а по общия ред на ЗДДС.
Съдът приема , че по настоящото
ревиз. Производство органите по приходите твърдят, че на 27.09.2018 г., когато
по банкова сметка ***6 720.00 лв., внесена от Сали Салиев с основание „вноска
апартамент“, С. е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация за
периода 01.09. - 27.09.2018 г., именно на тази дата, поради което и, е следвало
да подаде заявление за регистрация на 04.10.2018 г., а същият, като го е подал
на 15.10.2018 г. е извършил нарушение на чл. 96 ал.1 изр.2 от ЗДДС, поради
което са определени и спорните задължения по ЗДДС в хипотезата на чл. 102 ал. 4
от ЗДДС.
Настоящият докладчик счита горния
извод за незаконосъобразен.
Съгласно чл.96 ал.1 изр.1 от ЗДДС
(действаща редакция, ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) всяко данъчно
задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон, а според изр.2, когато оборотът
е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът.
От своя страна чл. 102 ал. 4 от ЗДДС
(действаща редакция, ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) гласи, че за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96 ал.1 изр.
второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля
облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която
са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се
надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък .
Или разрешаването на правния спор,
налага преди всичко отговора на въпроса дали осъществената от С. дейност попада
в обхвата на ЗДДС, респ. дали формира оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС, вкл. и в контекстна на чл. 96 ал. 1 изр. второ от ЗДДС, за да се стигне
до прилагане правилото на чл. 102 ал. 4 от ЗДДС (в посочената редакция).
Следва да се посочи, че задължение на
органите по приходите е въз основа на цялата информация с която разполагат да
определят обхвата на задълженията на ревизираните субекти, вкл. и при
неправилно третиране от тяхна (на данъчните субекти) страна на същността на
тази дейност, като облагаема за нуждите на ЗДДС.
Реципрочно е задължението на съда,
произтичащо и от правилото на чл. 160 от ДОПК, като инстанция по същество да
прецени най-напред дали дадените сделки във връзка с разпореждане с недвижими
имоти, при конкретно установените факти, представляват икономическа дейност,
попадаща в приложното поле на ЗДДС, респ. на Директива 2006/112, при зачитане
на влязлото в сила между същите страни Решение № 1482 от 15.07.2021 г. по административно дело № 295 по описа за 2021
год. на ПАС, оставено в сила с Решение № 4147 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 8641/2021 г., VIII о.
Настоящият състав на Административен
съд – Пловдив не споделя изводите на приходната администрация, че са налице
безспорни доказателства за осъществявана от жалбоподателя С. независима
икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗДДС, което обуславя и
извода, че същият не е и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
В случая въпрос на който следва да
отговори съда е дали дейността, респективно доходите от дейността по продажбата
на спорните апартаменти, гаражи и офиси, попада в определението за независима
икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Съдът намира, че нито в хода на
ревизията, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че ревизираното
лице извършва по занятие търговски сделки, което да обосновава извода, че
същото е търговец по смисъла на ТЗ, респ. че осъществява независима
икономическа дейност, което да му придаде и качеството на данъчно задължено по
ЗДДС лице.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС
дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на
частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него.
В процесния случай неправилно
приходните органи са приели, че С. е осъществявал такава дейност. В случая не е
било съобразено тълкуването на понятието независима икономическа дейност,
извършено от Съда на Европейския съюз в редица негови решения.
Съгласно съдебната практика на СЕС
понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, § 1 от Директивата за
ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните
цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на
материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са
решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). С оглед цитираната от
практика на СЕС следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали
съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е
фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по
случая (т. ЗЗ от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело
С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които
биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните
юрисдикции. Така в решението по дела С-180/10 и С-181/10 в т. 44 съдът е
изложил, че следва да се припомни, че понятието "икономическа
дейност" е определено в член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за
ДДС като включващо всички дейности на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, и по-специално сделките, включващи използването на
материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него.
Според постоянната съдебна практика обикновеното придобиване и обикновената
продажба на имот не биха могли да представляват използване на имот, целящо
получаване на приходи с постоянен характер по смисъла на член 9, параграф 1 от
Директивата за ДДС, тъй като единственото възнаграждение по тези сделки се
състои в евентуалната печалба при продажбата на посочения имот. Наистина такива
сделки сами по себе си по принцип не биха могли да представляват икономически
дейности по смисъла на тази директива (вж. Решение от 29 април 2004 г. по дело
EDM, С-77/01, т. 58 и Решение от 21 октомври 2004 г. по дело ВВL, С-8/03, т.
39/.
В Решение по дело С-263/11 СЕС е
уточнил, че всъщност този критерий /има се предвид естеството на разглежданата
вещ/трябва да даде възможност да се определи дали лицето е използвало вещта
така, че дейността му да трябва да се квалифицира като "икономическа
дейност" по смисъла на Директивата за ДДС. Обстоятелството, че вещта може
да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се
приеме, че собственикът й я експлоатира за целите на икономическа дейност и
съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си
вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще
трябва да се анализират всички условия на експлоатирането й, за да се определи
дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен.
Освен това, макар че свързаните с резултатите от съответната дейност критерии
сами по себе си не позволяват да се определи дали дейността се извършва с цел
получаване на постоянен доход, продължителността на периода, през който са
извършвани разглежданите в главното производство доставки, броят на клиентите и
размерът на приходите са фактори, които като част от всички данни по случая
могат да бъдат взети предвид при тази проверка наред с други фактори.
В т. 37 – 40 от решението по дела
С-180/10 и С-181/10 СЕС е приел, че броят и мащабите на осъществените в
конкретния случай продажби сами по себе си не са определящи. Както Съдът вече е
приел, мащабът на продажбите не може да представлява критерий за разграничаване
на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън
приложното поле на тази директива, и тези на оператор, чиито сделки представляват
икономическа дейност. Съдът отбелязва, че големи продажби могат също да се
осъществяват от участници в оборота, действащи като частни лица /вж. в този
смисъл Решение по дело Wellcome Trust, посочено по-горе, точка 37/. Всъщност
всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на
личното имущество на заинтересованото лице. Това обаче не е така, когато
заинтересованото лице предприема активни действия за продажбата на земя, като
използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или
доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от
Директивата за ДДС. Такива активни действия могат да се изразяват по-конкретно
в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и в използването
на изпитани средства за пускане на пазара.
Настоящият състав на Административен
съд – Пловдив, съобразно така изведените критерии от практиката на СЕС,
възприета и в редица решения на ВАС, установи липсата на каквато и да е била
друга дейност на ревизираното лице във връзка с покупка и/или продажба на
недвижими имоти в периода 2016 г. – 2018 г., липсват доказателства за това
имотите да са предлагани за продажба по търговски начин, за рекламиране на
дейността на ревизираното лице по обичаен или друг начин, което в съвкупност с
факта че имотът, в който е изградена сградата, е придобит през 1997 г. по
нетърговски способ, чрез делба, след завършена реституционна процедура,
обосновава извода, че няма никакви основания разпореждането, извършено едва
през 2018 г., да е с търговска цел за придобиване на самостоятелни обекти в
сграда и следващата им продажба за реализиране на печалба с траен характер в
условията на системност. Броят на разпоредителните сделки както е прието и в
цитираната практика на СЕС също е без значение, предвид начина придобиването им
(като обезщетение по бартерната сделка), което предполага и последващото
закупуване от различни лица, при липсата на данни, продажбите да са били
резултата от организирана от ревизираното лице кампания, чрез активни действия
за повишаване на себестойност, реклама и предлагане пред широк кръг от
потенциални купувачи, с цел реализиране на максимална печалба. Или отделните
продажби, съставляват обикновено разпореждане с правота на собственост, от
което типично за условията на гражданския оборот е реализиран и доход, надлежно
деклариран в ГДД.
В конкретния случай приходните органи
не са доказали, че ревизираното лице е предприело активни действия за
продажбата на апартаментите, като е използвало средства, подобни на тези, използвани
от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9,
параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Поради това фактът, че се
отнася за посочения брой апартаменти,
гаражи и офиси, сам по себе си не е определящ за това дали лицето е
осъществявало независима икономическа дейност.
В обобщение направеният извод от
приходната администрация, че С. е осъществил независима икономическа дейност по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, има качеството на данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДДС, поради което и приходите от дейността формират
задължителен оборот за регистрация по ЗДДС по чл. 96 ал. 1 изр. второ от ЗДДС,
е изцяло незаконосъобразен. Напротив – спорните сделки, са осъществени в
хипотезата на обикновено разпореждане с лично имущество, поради което и са
изключени от системата на облагане с ДДС.
В този смисъл неправилно на основание
чл. 102 ал. 4 от ЗДДС (при липсата на кумулативните за това предпоставки) са
определени и спорните задължения за данък добавена стойност, поради което и
процесният РА подлежи на отмяна като незаконосъобразен.
Изложеното прави излишно обсъждане на
въпросите относно характера (задатък и/или авансово плащане) на постъпилите
суми по банковата сметка на С., доколко това не променя горните изводи.
При посочения изход на спора на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството. Те
се констатираха / л.12,38 / в размер на 11 050 лева / единадесет хиляди и петдесет / лева и по трите дела и следва да бъдат заплатени от НАП ( § 1 т.6 от
ДР на АПК).
Видим от горното, съдът:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ по жалба на З.С.С., с ЕГН **********,
Ревизионен акт № 16001619002637-091-001/22.11.2019 г. и РА за поправка на
ревизионен акт № П-1600161900206595-003-001/09.12.2019 г., издадени от орган по
приходите от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 66/11.02.2020 г.
на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС за периода
27.09. – 30.09.2018 г. в размер на 9 453.33 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 058.33 лв., и изменен в частта за допълнително определен ДДС за
м.10.2018 г., който от 87 091.63 лв. е намален на 82 528.03 лв., както и
прилежащите лихви от 9 024.38 лв. на 8 552.50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на З.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, съдебни
разноски в размер на 11 050 лева /
единадесет хиляди и петдесет /
лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/